Как лесно да приготвим кисело зеле в бидон
Дойде времето на приготвянето на кисело зеле – артикул, който използваме постоянно през зимата, с цел да си вършим разнообразни вкусотии. Без него, сармичките на Бъдни вечер няма да са на трапезата, а капамата ще остане нещо, което ще можем да хапваме единствено в случай че излезем на открито. Затова през днешния ден ви представяме един елементарен метод да си го приготвим вкъщи.
Киселото зеле е типично ястие за българина през студения сезон. Краят на октомври доникъде на ноември е времето, уместно за слагане на зелето в бидон, предават от actualno.com. Освен че е вкусно, то е и доста потребно – съдържа витамини А, В6, В12 и С, и засилва обмяната на веществата. Най-често се поставя в пластмасови бидони, които наложително би трябвало преди този момент да се измият добре. Абсолютно е неразрешено в алуминиеви съдове. Те се разяждат от млечната киселина и нездравословни субстанции попадат в зелето и сока. Не всяко зеле е уместно за бидона. Слагат се късните сортове, като се сортират твърди, стегнати зелки.
Добре е размера им да е съобразена с отвора на бидона, с цел да не се постанова да се режат. За съд с съдържимост 80 л са нужни към 35 кг зеле. Изчистват се повредените и почернели горни листа. Кочанът се издълбава и в него се поставя сол. Ако във всяка зелка не сте сложили сол, то тогава заливате със саламура от вода, в която е разтворена сол в съответствие 30-40 г на литър. Добре е да си приготвите така наречен морска или едра, само че става и с елементарната готварска. Силно хлорирана или варовита вода може и да скапе зелето. Най-добре е да се направи саламура примес от една обемна част сол със 17 обемни елементи вода. Ако съдът няма канелка за преточване, още до момента в който се редят зелките, се слага маркуч, който да опира в дъното и да излиза от бидона. Шепа ечемик, ориз или кочан млечна царевица, пуснати в съда, улесняват ферментацията. За цвят и мирис нормално се слагат по няколко червени зелки, алено цвекло, части ябълка или дюля.
Добавете и няколко моркова сред зелките, с цел да са по-добре подредени зелките. При затварянето на бидона би трябвало да сложите тежест от горната страна, с цел да притиска зелките. Втасването става при температура към 20 градуса. Ако е по-ниска, млечно-киселата ферментация се забавя. Много висока температура също не е за препоръчване. Няколко дни след налагането стартира ферментацията. При появяването на мехурчета на повърхността наложително я отстранявайте, с цел да не се скапе усетът на зелето. Когато е готово, може да се сложат 2-3 корена хрян като консервант, с цел да стегне и да се резервира дълго време твърдо.
След това бидонът се изнася на студено, температурата не трябва да е над 10 градуса. За секване се употребява и натриев бензоат, който се продава в аптеките. На 100-литров бидон се поставя към 100 година Това обаче би трябвало да се направи едвам когато зелето е станало кисело, с цел да не се пресече, до момента в който е сурово. Често домакини, с цел да не вмирисват съседите и дома си, в случай че нямат мазе, поставят кисело зеле, нарязано в буркани. Накълцва се като за готвене на ситно и се стрива със сол в огромен съд. Залива се с вода и се притиска добре. На топло след седмица към този момент е станало кисело. Прехвърля се в 3-литрови буркани, като към всеки се прибавят по 10 г лимонтузу, и се запечатва. Забележка: Тази публикация е с извънредно осведомителна цел. Преди да употребявате каквито и да е диети и средства от националната или различната медицина, се консултирайте със своя доктор!
