Как да се облича съпругата на Мустафа Емин
Довчера не знаех кой е Мустафа Емин. После бях заставен да науча, че е някаква номенклатура на „ Промяната “, намерила място в Сглобката като консултант на военния министър, евроатлантическото острие Тодор Тагарев.
Той щеше и подобен да си остане – безименна номенклатура, – в случай че не беше оня скандал в „ Пирогов “, при който Номенклатурата завела потърпевшото си дете (от какво и при какви условия е потърпевшо, аз не знам, само че вие може да ревизирате по вестниците) и откакто открила, че шоковата зала е заета от друго дете, и откакто се уверила, че това друго дете не е дете на по-голяма номенклатура, нашата се развилняла и упорствала да се опразни залата, заплашвайки с министъра на опазването на здравето. Банална история от цикъла „ Знаете ли кой съм аз?! “. Как нахлуват спомените! Мой другар, в този момент първокласен български политик, на млади години се подвизавал в Италия, където учел политология и даже бил доброволец в една от акциите на Берлускони, Бог да го елементарни! Подпомагал издръжката си, чекирайки багажа на пасажерите на летище „ Леонардо да Винчи “ в с. Фиумичино. Веднъж някакъв вид, ядосан от нещо си, навел мораво лице към него и изсъскал: „ Вие знаете ли кой съм аз? “. Приятелят ми обаче запазил хладнокръвие, излязъл от гишето си, застанал по средата на огромния салон и се провикнал на прекомерно добър италиански: „ Моля за внимание, дами и господа! Този господин в този момент ще ни каже кой е той! “. Такава орис заслужава всеки, тръгнал напред със „ Знаете ли кой съм аз? “.
Пироговската сестра обаче избрала различен метод – (със свои думи) случката в обществените мрежи. А на обществените мрежи единствено това им дай!
И оттова се стартира. Противниците на „ Промяната “ се хвърлиха да изобличават Мустафа Емин по всевъзможен начин. И двете страни са доста смешни, когато се мъчат от девет кладенеца вода да докарат, с цел да изкарат бялото черно и черното бяло. Ако индивидът не беше от „ Промяната “ щяха да приказват напълно друго, а можеше и да не му извърнат внимание. Но какво да се прави – нещата са такива, каквито са.
Звездният момент на съперниците на „ Промяната “ беше оня, в който извадиха отнякъде фотографията на мистър „ Знаете ли кой съм аз? “ със брачната половинка му. Съпругата – напълно симпатична млада жена – беше с покрита глава. Не с покрито лице, а единствено глава с нещо като кърпа, не знам коя е точната дума. И за какво да не е? Хората са мюсюлмани. Не са безбожници. Обаче незабавно споделиха, че сме очевидци на домашно принуждение (то към момента е съвременно в момента) и на лишаването на дамата от нейните права. Само не разбрах от кое място острите изобличители са се уверили, че дамата се облича по този начин срещу волята си. Както и да е. Дискурсът се развихри:
– Не бе, тоя си е притежател на ЛГБТ евроценностите и труженик на правата на дамите, ма жена му упорства по този начин да си върви! (Тук не се схваща кой от двамата упорства, само че дано го оставим по този начин – б.м.)
– Това ли са представителите на градската десница?
– Е, друго си е в костюм в сравнение с потури.
– Умнокрасивитетът преди да пристигна на жълтите павета.
– Аз зная кой е Мустафа Емин. Тих, убеден, безрезервен и неотклонен за разбирателството на другите общности, постоянно подготвен да помогне.
– Советник министра оболоны Болгарии Эмин устроил скандал в детской травматологии (РИА „ Новости “).
И така нататък…
Не, случката в „ Пирогов “ с номенклатурата на „ Промяната “ не ме интересува, нека не съм заблудил някого! Интересен е изборът на етикети и тяхната приложимост съгласно потребността и конюнктурата.
И различен път сме казвали, че положителното и злото в този свят са добре размесени и по тази причина няма безусловно добър човек без нищо зло, нито пък има безусловно злобен човек без нищо положително. Всеки човек е цялост от доста етикети – показващи както положителни, по този начин и неприятни негови качества, – и когато приказваме за подобен човек, ние свободно избираме етикетите, с които да го обрисуваме. Свободно и съвсем постоянно преднамерено.
Да си представим един фиктивен доктор. Той се кандидатира за началник на градската болница, а вие би трябвало да го визиите на обществеността. Лекарят е талантлив хирург с богата процедура. Заедно с това е академик с доста изявления, член на ГЕРБ, футболен ентусиаст, известен държавник, доктор хонорис идея на задгранични университети, педофил, алкохолик, принудител (обикновено след животоспасяваща интервенция, която връща отписано дете на фамилията му, той се прибира у дома и пребива жена си, която може и да е забрадена по мюсюлмански бит, в случай че решим да дадем воля на въображението си), бил е сполучлив кмет на града, оправил е градинките, от което младите влюбени са доста удовлетворени, и парковото осветяване, от което младите влюбени не са доста удовлетворени. Как? Как ще визиите на обществеността новия претендент за началник на градската болница? И с цел да стане още по-интересно, дано приемем, че може да изберем единствено две от неговите качества, единствено два от етикетите му. Кои ще бъдат?
Разбира се, последователите на ГЕРБ (защото лекарят е от ГЕРБ) ще бележит, че е талантлив хирург, избавил доста животи, и че е бил сполучлив кмет на града.
Привържениците на „ Промяната “ (нека приемем, че те са другата страна в конфликта) наложително ще подчертаят, че е пияч, който пребива жена си.
И двете страни ще бъдат прави. Това е очарованието и в същото време гнусотата на демокрацията. Ах, Господи (или „ Ай, Господи! “, както би споделил Стоян Глаушев от „ Железния светилник “)! Защо е толкоз мъчително? По-лесно ще извадиш поотделно жълтото и аленото от оранжевата багра, в сравнение с положителното и злото от индивида!
Вместо етикетите, които в нашия дребен опит избраха последователите на ГЕРБ и на „ Промяната “, доста по-трудно е да погледнеш индивида по този начин, че да кажеш:
Той е талантлив хирург, НО алкохолик!
А още по-трудно:
Той е талантлив хирург И алкохолик!
В първия случай си осъзнал, че един човек може да бъде (и Е) избран от изключващи се качества. Във втория си узрял за мъдростта да знаеш, че качествата не се изключват.
Всеки избира по какъв начин да се обърне към другия. Но постоянно го прави на основата на някой от многочислените му етикети. Пешо от махалата е зарзаватчия и левскар. Замислете се, че е голяма разликата дали ще подходиш към него, мислейки го по единия или по другия метод! А зарзаватчия и левскар не се бият по този начин, както хирург и педофил.
ПОУКА: Твърде евентуално е индивидът насреща да ни отговори по метода, по който сме се обърнали към него. Ако сме мислили и търсили добър човек, ще ни отвърне добър човек; в случай че ли пък сме мислили злобен, подобен и ще ни отговори. В навечерието на следващите избори, когато ще би трябвало да си сформираме мнение за десетки претенденти, е значимо дали ще подходим с положителното или злото у тях. Мисля, че е значимо да се намерения върху това, колкото и да наподобява изсмукано от пръстите. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Той щеше и подобен да си остане – безименна номенклатура, – в случай че не беше оня скандал в „ Пирогов “, при който Номенклатурата завела потърпевшото си дете (от какво и при какви условия е потърпевшо, аз не знам, само че вие може да ревизирате по вестниците) и откакто открила, че шоковата зала е заета от друго дете, и откакто се уверила, че това друго дете не е дете на по-голяма номенклатура, нашата се развилняла и упорствала да се опразни залата, заплашвайки с министъра на опазването на здравето. Банална история от цикъла „ Знаете ли кой съм аз?! “. Как нахлуват спомените! Мой другар, в този момент първокласен български политик, на млади години се подвизавал в Италия, където учел политология и даже бил доброволец в една от акциите на Берлускони, Бог да го елементарни! Подпомагал издръжката си, чекирайки багажа на пасажерите на летище „ Леонардо да Винчи “ в с. Фиумичино. Веднъж някакъв вид, ядосан от нещо си, навел мораво лице към него и изсъскал: „ Вие знаете ли кой съм аз? “. Приятелят ми обаче запазил хладнокръвие, излязъл от гишето си, застанал по средата на огромния салон и се провикнал на прекомерно добър италиански: „ Моля за внимание, дами и господа! Този господин в този момент ще ни каже кой е той! “. Такава орис заслужава всеки, тръгнал напред със „ Знаете ли кой съм аз? “.
Пироговската сестра обаче избрала различен метод – (със свои думи) случката в обществените мрежи. А на обществените мрежи единствено това им дай!
И оттова се стартира. Противниците на „ Промяната “ се хвърлиха да изобличават Мустафа Емин по всевъзможен начин. И двете страни са доста смешни, когато се мъчат от девет кладенеца вода да докарат, с цел да изкарат бялото черно и черното бяло. Ако индивидът не беше от „ Промяната “ щяха да приказват напълно друго, а можеше и да не му извърнат внимание. Но какво да се прави – нещата са такива, каквито са.
Звездният момент на съперниците на „ Промяната “ беше оня, в който извадиха отнякъде фотографията на мистър „ Знаете ли кой съм аз? “ със брачната половинка му. Съпругата – напълно симпатична млада жена – беше с покрита глава. Не с покрито лице, а единствено глава с нещо като кърпа, не знам коя е точната дума. И за какво да не е? Хората са мюсюлмани. Не са безбожници. Обаче незабавно споделиха, че сме очевидци на домашно принуждение (то към момента е съвременно в момента) и на лишаването на дамата от нейните права. Само не разбрах от кое място острите изобличители са се уверили, че дамата се облича по този начин срещу волята си. Както и да е. Дискурсът се развихри:
– Не бе, тоя си е притежател на ЛГБТ евроценностите и труженик на правата на дамите, ма жена му упорства по този начин да си върви! (Тук не се схваща кой от двамата упорства, само че дано го оставим по този начин – б.м.)
– Това ли са представителите на градската десница?
– Е, друго си е в костюм в сравнение с потури.
– Умнокрасивитетът преди да пристигна на жълтите павета.
– Аз зная кой е Мустафа Емин. Тих, убеден, безрезервен и неотклонен за разбирателството на другите общности, постоянно подготвен да помогне.
– Советник министра оболоны Болгарии Эмин устроил скандал в детской травматологии (РИА „ Новости “).
И така нататък…
Не, случката в „ Пирогов “ с номенклатурата на „ Промяната “ не ме интересува, нека не съм заблудил някого! Интересен е изборът на етикети и тяхната приложимост съгласно потребността и конюнктурата.
И различен път сме казвали, че положителното и злото в този свят са добре размесени и по тази причина няма безусловно добър човек без нищо зло, нито пък има безусловно злобен човек без нищо положително. Всеки човек е цялост от доста етикети – показващи както положителни, по този начин и неприятни негови качества, – и когато приказваме за подобен човек, ние свободно избираме етикетите, с които да го обрисуваме. Свободно и съвсем постоянно преднамерено.
Да си представим един фиктивен доктор. Той се кандидатира за началник на градската болница, а вие би трябвало да го визиите на обществеността. Лекарят е талантлив хирург с богата процедура. Заедно с това е академик с доста изявления, член на ГЕРБ, футболен ентусиаст, известен държавник, доктор хонорис идея на задгранични университети, педофил, алкохолик, принудител (обикновено след животоспасяваща интервенция, която връща отписано дете на фамилията му, той се прибира у дома и пребива жена си, която може и да е забрадена по мюсюлмански бит, в случай че решим да дадем воля на въображението си), бил е сполучлив кмет на града, оправил е градинките, от което младите влюбени са доста удовлетворени, и парковото осветяване, от което младите влюбени не са доста удовлетворени. Как? Как ще визиите на обществеността новия претендент за началник на градската болница? И с цел да стане още по-интересно, дано приемем, че може да изберем единствено две от неговите качества, единствено два от етикетите му. Кои ще бъдат?
Разбира се, последователите на ГЕРБ (защото лекарят е от ГЕРБ) ще бележит, че е талантлив хирург, избавил доста животи, и че е бил сполучлив кмет на града.
Привържениците на „ Промяната “ (нека приемем, че те са другата страна в конфликта) наложително ще подчертаят, че е пияч, който пребива жена си.
И двете страни ще бъдат прави. Това е очарованието и в същото време гнусотата на демокрацията. Ах, Господи (или „ Ай, Господи! “, както би споделил Стоян Глаушев от „ Железния светилник “)! Защо е толкоз мъчително? По-лесно ще извадиш поотделно жълтото и аленото от оранжевата багра, в сравнение с положителното и злото от индивида!
Вместо етикетите, които в нашия дребен опит избраха последователите на ГЕРБ и на „ Промяната “, доста по-трудно е да погледнеш индивида по този начин, че да кажеш:
Той е талантлив хирург, НО алкохолик!
А още по-трудно:
Той е талантлив хирург И алкохолик!
В първия случай си осъзнал, че един човек може да бъде (и Е) избран от изключващи се качества. Във втория си узрял за мъдростта да знаеш, че качествата не се изключват.
Всеки избира по какъв начин да се обърне към другия. Но постоянно го прави на основата на някой от многочислените му етикети. Пешо от махалата е зарзаватчия и левскар. Замислете се, че е голяма разликата дали ще подходиш към него, мислейки го по единия или по другия метод! А зарзаватчия и левскар не се бият по този начин, както хирург и педофил.
ПОУКА: Твърде евентуално е индивидът насреща да ни отговори по метода, по който сме се обърнали към него. Ако сме мислили и търсили добър човек, ще ни отвърне добър човек; в случай че ли пък сме мислили злобен, подобен и ще ни отговори. В навечерието на следващите избори, когато ще би трябвало да си сформираме мнение за десетки претенденти, е значимо дали ще подходим с положителното или злото у тях. Мисля, че е значимо да се намерения върху това, колкото и да наподобява изсмукано от пръстите. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ