Доц. Стоян ВлайковИ най-маниакалните днешни социолози не могат да не

Доц. Стоян Влайков

И най-маниакалните днешни социолози не могат да не признаят, че Иван Хаджийски (1907-1944) е измежду най-хубавите наши емпирични откриватели. Неговите социологически изследвания, разбори и написани книги показват един достоверен облик на българите от остарели и нови времена, а самият той се демонстрира като надарен и съобразителен откривател, народопсихолог и журналист. С правилния си велосипед е обикалял цялата страна, издирвал е остарели родове с дълбоки корени в предишното, беседвал е с възрастни хора, записвал е спомените им, интервюирал и пишел. Използвал е и " пощенска анкета " - изпращал е анкетни карти до избрани лица и фамилии, на които те отговаряли и му ги прибирали назад.

Но това, което премълчават днешните демократични социолози е, че роденият в Троян Иван Хаджийски е бил уверен болшевик. Той встъпва в редовете на тогавашната Работническа партия (впоследствие комунистическа) през 1930 година и интензивно взе участие в политическия живот. Арестуван е нееднократно и осъждан на затвор поради убежденията и изявленията си. Въпреки това приключва две висши образования - философия (1932) и право (1936).

В последната фаза на Втората международна война (1944) Иван Хаджийски взе участие като доброволец, боен сътрудник на в. " Работническо дело ". Но в действителност на бойните полета го водят научните му ползи като откривател. Той не може да устои на зова на съвестта си да изучи този злокобен феномен - войната. При една мощна офанзива на немците в местността " Връшка чука " в Югославия, на която нашите войски едвам устояват, той скрива бележника и молива в джоба си, хваща пушката и се включва в сражението. Атаката е отбита, само че Иван Хаджийски е прострелян. Науката, социологията, обществото губят един необичаен разум и предан на специалността си интелектуалец.

Иван Хаджийски написва книги, които до момента никой не е написал. Много от тях са преведени и издадени в чужбина. Най-добрият и най-известният му труд е " Бит и психика на нашия народ ", написана през 1939-1940 година, издадена в три тома през 1945 и 1966 година Уникално негово проучване е " Психология на Априлското въстание " (1876), в който демонстрира по какъв начин обособените пластове на българското поробено население се отнасят към протеста и вземат участие в него.

Оказва се, че беднотата - най-експлоатираната, най-унижаваната, най-убиваната от турския подтисник част от народа, взима минимум присъединяване във въстанието, заради всадения боязън от ятагана.

Върл съперник е Иван Хаджийски на хленченето, отчаянието, цивренето и мързела, против които въстава в " Оптимистична доктрина на българския народ ". Стига сме се оправдавали с тежкото минало и с турското иго, приканва той. Докога ще се вайкаме и ще търсим аргументите за несполуките си другаде, а не в нас! Време е да престанем да се окайваме, а да погледнем напред, да забележим с здравомислещ взор това, което ни следва и да го сбъдваме.

Тази гражданска реакция и позиция на Ив. Хаджийски е доста настояща през днешния ден, тъй като сме очевидци на проявяване на политическа и гражданска леност на огромна част от българския народ, на изменничества. " В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, в сравнение с половин кг бяла халва с орехи? " - тези думи Хаджийски сякаш е писал за днешния ден.

Охкаме, ахкаме, ругаем комунизма, оплюваме несправедливата приватизация, недоволстваме от несполучливата народна власт, крив ни е целият свят - и толкова. А Иван Хаджийски би ни споделил: " Вдигнете глава, вгледайте се в себе си и към себе си, ще намерите правилния път да вървите напред! "