Как се налива социологическо гориво за новия проруски политически проект на президента Радев
Доц. Момчил Дойчев
Няколко проучвания на социологическата организация през последните месеци провокират основателни въпроси и недоумения. Първият въпрос е обвързван с търсене на отговор - КОЙ фактически е поръчителят на тези изследвания?
По мотив изказаната, само че въобще недискутирана тематика за какво е нужна смяна на датата на българския народен празник едно след друго са извършени две анкети. Първата е от 17.08. 2023 година, а втората, която задълбочава получените резултати на първата, е по поръчка на Българска национална телевизия и бе оповестена в емисията на 25.01.2024 година
Заглавието на първото проучване е изрично и звучи като заповед:
„ Галъп “: Българите желаят 3 март за народен празник, а не 24 май!
Второто проучване внушава още по-категоричен отговор:
" ГАЛЪП ": 77,9% ОТ БЪЛГАРИТЕ НЕ ОДОБРЯВАТ СМЯНА НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК ТРЕТИ МАРТ С 24 МАЙ
25 януари 2024
Значи за някакви си единствено 120 дни процентът на българите, които не желаят промяна на националния празник се е повишил цели 8%!
Ти да видиш!
И това в случай че не е галактическо, пардон
социологическо гориво
за новия проруски политически план на президента Радев,здраве му кажи!
Съобщава ни се, че " няма колизия в всеобщото схващане във връзка националния празник ". Българите си харесвали проруския празник Трети март, който Българска комунистическа партия ни натрапи без никакво допитване при започване на март 1990 година
Научаваме,че „ самата смяна на националния празник не срещала съвсем никаква поддръжка “.
Но се оказва, че нещата не са толкоз лесни за русолюбците: " Въвеждащият, допустимо най-общ, нереален и в това време персонален, въпрос кой от двата празника се харесва повече демонстрира следната картина: 33% посочват Трети март, а 10,7% посочват Двадесет и четвърти май. 48% са в „ междинната “ алтернатива от вида одобрявам ги еднообразно. Останалите не могат да отговорят ".
„ Както може да се чака, измежду огромните електорати известни вариации има измежду тези на Движение за права и свободи и „ Демократична България “, само че в общи линии структурата на мненията не демонстрира трагични разлики по електорати “.
Последното се потвърждава и в директното запитване от вида „ оставяме или променяме датата и с коя друга “. 69,3% одобряват оставането на Трети март, а общо 14% се разпределят в разнообразни други варианти всред формалните празници, свързани с националната история: 9,6% желаят промяна с Двадесет и четвърти май, 3% – с Шести септември, а 1,4% – с Двадесет и втори септември. Останалите не могат да отговорят.
С други думи – извършено е изследване без преди този момент да се е състоял
НИКАККЪВ публичен спор,
не са изложени позициите за какво би трябвало да се смени датата на националния ни празник. И ни се внушава, че има консенсус срещу смяната, че натрапената ни за народен празник проруска дата Трети март е желана пред чисто българските дати – Денят на българската книжовност и просвета - 24 май, Денят на Съединението - 6 септември, Денят на Независимостта - 22 септември, Денят на Априлското въстание – 1 май, Денят на българската Конституция - 16 април...
Странно за какво не са посочени и други вероятни дати – например 9.09. – денят на преврата, след който стартира „ построяването на социализма и комунизма “, не е посочена и датата на различен формален празник на съветско-комунистическа България – 7.11. – денят на Великата октомврийска социалистическа гражданска война. Не са посочени и други дати свързани със руското и комунистическото ни минало – примерно Денят на Червената войска, Денят на чекиста и за какво не и Първи април – Денят на шегата и най-много на лъжата.
В какво се състои операцията?
Тези данни е допустимо да съответстват с публичното мнение на определените за интервюиране респонденти. Но създателите се застраховат, че " на този стадий става дума за ХИПОТЕЗИ, „ данните носят по-скоро характера на хипотези, тъй като очевидно липсва детайлна полемика и осведоменост, а и се намираме в летния интервал, който не допуска високи равнища на интерес към политиката “.
Освен това получените данни „ са по-скоро пробни, а и не разрешават изключително съответни формулировки на въпросите “.
И „ по този начин или другояче, усещане прави по-високото равнище на увереност, когато става дума за промени, свързани с овластяване на жителите или с промени в правосъдната система, и по-високи равнища на съмнение и на отказване, когато става дума за понижаване на президентските пълномощия. Вероятно настоящата известност на президента оказва въздействие, а следва да се има поради също, че тематиките, свързани със правосъдната промяна, са налагани от години на фона и на без друго ниски равнища на доверие към правосъдната система ".
Сериозна опозиция срещала добилата известност теза за смяна на националния празник. Идеите за повече толериране на двойното поданство в политическите институции очевидно също се натъкват на инстинктивна страх.
Що се отнася до въпроса да се понижат ли пълномощията на президентите у нас при съставянето на служебни държавни управления 29% са „ за “, само че 44,3% са „ срещу “. Останалите не могат да образуват мнение. Този публичен инстинкт се удостоверява и в отговора на въпроса за пълномощията на президентите във връзка с правосъдната власт: 38,5% са негативно настроени към концепцията за тяхното понижаване, против 34,4% позитивно настроени, а останалите не могат да образуват ясно мнение. По този индикатор " ясни публични позиции на процедура липсват " – " проличава комплициране и по-скоро принуда “.
Странно... А за какво тогава изводите са толкоз безапелационни?
Други сродни проучвания на Галъп-България наподобява преследват една и съща не социологическа, а несъмнено
пропагандна цел
Накратко казано те внушават:
„ Принципна поддръжка за правни промени няма “;
„ Няма предпочитание за понижаване на пълномощията на президентите “ /а за какво не на президента Радев, който в действителност наложи осъществяването на промени?/;
„ Почти никаква поддръжка за промяна на националния празник “;
„ Не се толерира двойно поданство във властта “.
Другото, най-новото проучване на Галъп от януари ни внушава, че:
„ българите изпитват боязън от приемането на еврото “.
Не е по никакъв начин инцидентно, че тези данни се показват в уебсайт, който обслужва най-вече путинската агитация в България.
Януарското проучване, извършено сред 11 и 19 януари 2024 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети внушава още по-силни пропрезиденстки " обстоятелства ":
Частичността на Шенген се приемало от българите без неприязън, само че приемането в цялостен вид би било признато и като триумф – Но забележете! - Ако властта успее да отдели от облик на Шенген насложения облик на миграцията, който основава забележими страхове.
" В борбите за знаци, памет и история концепциите и дейностите, идващи от властта пък срещат към този момент опозиция и даже намерено отрицателни реакции. Част от полемиките по тази тематика пък не са съумели да се трансфорат в публично мнение и са останали само във фаза на публичен инстинкт ".
Приемането на България в Шенген по въздух и вода носи действителна изгода на България, споделят 30,3% от пълнолетните българи. Не носи нито изгода, нито щета на България, считат 38,7%, а 14,5% считат, че носи действителна щета на България. Останалите не могат да преценяват. Така мненията са по-скоро неутрални и даже по-скоро доброжелателни, в сравнение с враждебни. Враждебността идва основно от опозицията, а безразличието проличава най-много при дистанцираните от политиката. Закономерно, последователите на властта са позитивно оценяващи. И въпреки всичко, изпъкването на „ нито изгода, нито щета “ надали е най-хубавият отзив. Далеч по-добре се прави оценка вероятността за пълноценно влизане в Шенген. Ще носи действителна изгода на България, одобряват 50,6%, няма да носи нито изгода, нито щета на страната, избират 21%, а 13,7% намират евентуална действителна щета за страната ни.
А тогава потребно ли е страната изобщо да не влиза в Шенген? 15,3% считат, че това ще е потребно, 29,6% не намират разлика, само че въпреки всичко най-сериозен дял намира оставането ни отвън Шенген за действителна вреда – 36,3%. "
Виждате ли операцията при преобръщането на въпроса - съмненията и враждебността се усилват! Ами зависи от това КАК е заложен въпросът и какво той самичък по себе си внушава авансово!
Но операцията продължава като се употребяват към този момент и преди този момент внушените действителни страховете на хората:
„ Галъп интернешънъл болкан “ сложи респондентите в пробна обстановка:
„ Сега ще Ви помоля да помислите за Шенгенското пространство. Ако за присъединението на България към Шенген се постанова България да одобри още бежанци в страната и Вие би трябвало да изберете единствено едно от следните две кое от тях бихте избрали? “ По-важно е България да се причисли към Шенген, даже и да се постанова да се одобряват още бежанци в страната, споделят 24,6%. По-важно е да не се постанова България да приема повече бежанци, даже и това да попречи на присъединението към Шенген, избират 56,3%. 19,1% не могат да преценяват. "
С други думи мислете му, че с Шенген ще ни наводнят емигрантите! Ами нали
това внушава от месеци съветската агитация у нас
по формалните медии, в това число!
" Така, на този стадий, става известно, че отношението към частичното приемане не е неприятно, само че цялостното приемане на страната ни би било в действителност признато за достижение. За да се опише какъвто и да било триумф обаче, ще е нужно да се разсейват разказите за мигрантски напор ".
Ами тогава за какво предпоставяте с въпроса си, че емигрантският напор ще се увеличи?
„ Галъп интернешънъл болкан “ се пробва да изброи множеството хрумвания или полемики към знаци и история в отминалата 2023 година и да ревизира отношението към тях.
По отношение на ориста на паметника на Съветската войска в София, да вземем за пример, мненията са полярни, т.е. съвсем равни дялове на „ за “ (35,7%) и „ срещу “ (40,3%) преместването, при най-малък превес на „ срещу “ и относително дребна зона на „ не знам “. Това било " класическа полярност в страната. В София въпреки всичко съотношението е две против едно в интерес на преместването. Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро отрицателно, като при най-високите възрасти е и очебийно негативно ".
Това бил един от въпросите, които основават разнообразни страсти измежду другите електорати, до момента в който останалите въпроси са по-скоро онагледяване на публични инстинкти и инерции, а не действително политизирани тематики. Не е ясно дали ще се стигне до действително пренасяне, нито по какъв начин биха реагирали респондентите, в случай че въпросът беше заложен просто с унищожаване, а не с пренасяне, само че очевидно е, че даже и при по този начин заложен въпрос, случилото се в София разделя страната. Или по-скоро я разделя от София ".
Разделяй и владей!
Такъв съединителен знак очевидно в най-голяма степен се оказва националният байрак и макар полемиките пилонът на Радев, пардон на Рожен, мненията са съвсем единомислещи позитивни – 74,3% утвърждават, а 12,3% не утвърждават. Останалите се двоумят. Дори и да са срещу начинанието, евентуално мнозина не признават.
Значи не било тъкмо по този начин!
А тогава за какво при Радев неодобрението настигна и даже в едни миг изпревари утвърждението - нещо което не се бе случвало с нито едни български президент до момента?
Временното затваряне на известната като Руска черква в София не се утвърждава. По този въпрос София и страната дават отговор синхронно. 62,7% са останали с отрицателно отношение към случилото се, а 12% – с положително. При последователите на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял доближава и до 20%, респективно 25%, само че даже и там отрицателното отношение е по-сериозно. Разбира се, напълно не е ясно дали и до каква степен всеобщото схващане е навлязло в детайлите кой в действителност носи отговорността за самото затваряне на храма за прочут интервал. "
Ами да, в случай че бе изяснено, че храмът нелегално бе заключен от съветската посланичка, а не от БПЦ или от държавното управление /както се внушаваше от медиите/, може би щяхме да имаме малко по-информирано публично мнение!
През януари научаваме, че " по никакъв начин не се утвърждава концепцията за промяна на националния празник Трети март с Двадесет и четвърти май – 77,9% не утвърждават, против 10,3% които утвърждават. Последните са основно от поддръжниците на Движение за права и свободи и ненапълно Демократична България, надлежно с към 30% и 20% от тези две електората, само че даже и при въпросните електорати към 60% са срещу. "
С други думи не пипайте съветските монументи, фалшифицираната ни в проруски дух история и порусения ни народен празник!
" В последна сметка, става известно, че огромна част от нашумелите в обществените медии тематики за еднаквост, памет и знаци, които породиха сериозна дискусия, по-скоро не са съумели да наложат противоречивост на национално, а постоянно даже и на софийско равнище. Обществените инстинкти остават еднопосочни в поддръжка на всичко, което се свързва с българска еднаквост и история. А тези тематики за паметта, които властта сътвори и същински политизираха обществото, по-скоро са основали противоречивост на мненията или откровена реакция „ срещу “.
Последното красноречиво се потвърждава от още един социологически опит – беше тествано отношението към хипотезата на мястото на паметника на руската войска /става дума за МОЧА - монумента на ОКУПАТОРСКАТА алена войска!/ да се сложи монумент с персони от българската история. 51,4% са „ за “, а единствено 23,6% са „ срещу “.
Представяте ли си - една четвърт от българите не желаят български, а непознат руски монумент! Какъв
срам за " националната еднаквост "
и " отбраната на историята ни от обругателства и похищения "!
Е, това е в действителност " активът на Радев и проруските партии, с които той ще се конкурира за власт и " кеш " и няма по какъв начин да не се сблъска в едни миг с тях челно. Това е вашият антинатовски, антиевропейски и антибългарски актив, " товарищи "!
Няколко проучвания на социологическата организация през последните месеци провокират основателни въпроси и недоумения. Първият въпрос е обвързван с търсене на отговор - КОЙ фактически е поръчителят на тези изследвания?
По мотив изказаната, само че въобще недискутирана тематика за какво е нужна смяна на датата на българския народен празник едно след друго са извършени две анкети. Първата е от 17.08. 2023 година, а втората, която задълбочава получените резултати на първата, е по поръчка на Българска национална телевизия и бе оповестена в емисията на 25.01.2024 година
Заглавието на първото проучване е изрично и звучи като заповед:
„ Галъп “: Българите желаят 3 март за народен празник, а не 24 май!
Второто проучване внушава още по-категоричен отговор:
" ГАЛЪП ": 77,9% ОТ БЪЛГАРИТЕ НЕ ОДОБРЯВАТ СМЯНА НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК ТРЕТИ МАРТ С 24 МАЙ
25 януари 2024
Значи за някакви си единствено 120 дни процентът на българите, които не желаят промяна на националния празник се е повишил цели 8%!
Ти да видиш!
И това в случай че не е галактическо, пардон
социологическо гориво
за новия проруски политически план на президента Радев,здраве му кажи!
Съобщава ни се, че " няма колизия в всеобщото схващане във връзка националния празник ". Българите си харесвали проруския празник Трети март, който Българска комунистическа партия ни натрапи без никакво допитване при започване на март 1990 година
Научаваме,че „ самата смяна на националния празник не срещала съвсем никаква поддръжка “.
Но се оказва, че нещата не са толкоз лесни за русолюбците: " Въвеждащият, допустимо най-общ, нереален и в това време персонален, въпрос кой от двата празника се харесва повече демонстрира следната картина: 33% посочват Трети март, а 10,7% посочват Двадесет и четвърти май. 48% са в „ междинната “ алтернатива от вида одобрявам ги еднообразно. Останалите не могат да отговорят ".
„ Както може да се чака, измежду огромните електорати известни вариации има измежду тези на Движение за права и свободи и „ Демократична България “, само че в общи линии структурата на мненията не демонстрира трагични разлики по електорати “.
Последното се потвърждава и в директното запитване от вида „ оставяме или променяме датата и с коя друга “. 69,3% одобряват оставането на Трети март, а общо 14% се разпределят в разнообразни други варианти всред формалните празници, свързани с националната история: 9,6% желаят промяна с Двадесет и четвърти май, 3% – с Шести септември, а 1,4% – с Двадесет и втори септември. Останалите не могат да отговорят.
С други думи – извършено е изследване без преди този момент да се е състоял
НИКАККЪВ публичен спор,
не са изложени позициите за какво би трябвало да се смени датата на националния ни празник. И ни се внушава, че има консенсус срещу смяната, че натрапената ни за народен празник проруска дата Трети март е желана пред чисто българските дати – Денят на българската книжовност и просвета - 24 май, Денят на Съединението - 6 септември, Денят на Независимостта - 22 септември, Денят на Априлското въстание – 1 май, Денят на българската Конституция - 16 април...
Странно за какво не са посочени и други вероятни дати – например 9.09. – денят на преврата, след който стартира „ построяването на социализма и комунизма “, не е посочена и датата на различен формален празник на съветско-комунистическа България – 7.11. – денят на Великата октомврийска социалистическа гражданска война. Не са посочени и други дати свързани със руското и комунистическото ни минало – примерно Денят на Червената войска, Денят на чекиста и за какво не и Първи април – Денят на шегата и най-много на лъжата.
В какво се състои операцията?
Тези данни е допустимо да съответстват с публичното мнение на определените за интервюиране респонденти. Но създателите се застраховат, че " на този стадий става дума за ХИПОТЕЗИ, „ данните носят по-скоро характера на хипотези, тъй като очевидно липсва детайлна полемика и осведоменост, а и се намираме в летния интервал, който не допуска високи равнища на интерес към политиката “.
Освен това получените данни „ са по-скоро пробни, а и не разрешават изключително съответни формулировки на въпросите “.
И „ по този начин или другояче, усещане прави по-високото равнище на увереност, когато става дума за промени, свързани с овластяване на жителите или с промени в правосъдната система, и по-високи равнища на съмнение и на отказване, когато става дума за понижаване на президентските пълномощия. Вероятно настоящата известност на президента оказва въздействие, а следва да се има поради също, че тематиките, свързани със правосъдната промяна, са налагани от години на фона и на без друго ниски равнища на доверие към правосъдната система ".
Сериозна опозиция срещала добилата известност теза за смяна на националния празник. Идеите за повече толериране на двойното поданство в политическите институции очевидно също се натъкват на инстинктивна страх.
Що се отнася до въпроса да се понижат ли пълномощията на президентите у нас при съставянето на служебни държавни управления 29% са „ за “, само че 44,3% са „ срещу “. Останалите не могат да образуват мнение. Този публичен инстинкт се удостоверява и в отговора на въпроса за пълномощията на президентите във връзка с правосъдната власт: 38,5% са негативно настроени към концепцията за тяхното понижаване, против 34,4% позитивно настроени, а останалите не могат да образуват ясно мнение. По този индикатор " ясни публични позиции на процедура липсват " – " проличава комплициране и по-скоро принуда “.
Странно... А за какво тогава изводите са толкоз безапелационни?
Други сродни проучвания на Галъп-България наподобява преследват една и съща не социологическа, а несъмнено
пропагандна цел
Накратко казано те внушават:
„ Принципна поддръжка за правни промени няма “;
„ Няма предпочитание за понижаване на пълномощията на президентите “ /а за какво не на президента Радев, който в действителност наложи осъществяването на промени?/;
„ Почти никаква поддръжка за промяна на националния празник “;
„ Не се толерира двойно поданство във властта “.
Другото, най-новото проучване на Галъп от януари ни внушава, че:
„ българите изпитват боязън от приемането на еврото “.
Не е по никакъв начин инцидентно, че тези данни се показват в уебсайт, който обслужва най-вече путинската агитация в България.
Януарското проучване, извършено сред 11 и 19 януари 2024 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети внушава още по-силни пропрезиденстки " обстоятелства ":
Частичността на Шенген се приемало от българите без неприязън, само че приемането в цялостен вид би било признато и като триумф – Но забележете! - Ако властта успее да отдели от облик на Шенген насложения облик на миграцията, който основава забележими страхове.
" В борбите за знаци, памет и история концепциите и дейностите, идващи от властта пък срещат към този момент опозиция и даже намерено отрицателни реакции. Част от полемиките по тази тематика пък не са съумели да се трансфорат в публично мнение и са останали само във фаза на публичен инстинкт ".
Приемането на България в Шенген по въздух и вода носи действителна изгода на България, споделят 30,3% от пълнолетните българи. Не носи нито изгода, нито щета на България, считат 38,7%, а 14,5% считат, че носи действителна щета на България. Останалите не могат да преценяват. Така мненията са по-скоро неутрални и даже по-скоро доброжелателни, в сравнение с враждебни. Враждебността идва основно от опозицията, а безразличието проличава най-много при дистанцираните от политиката. Закономерно, последователите на властта са позитивно оценяващи. И въпреки всичко, изпъкването на „ нито изгода, нито щета “ надали е най-хубавият отзив. Далеч по-добре се прави оценка вероятността за пълноценно влизане в Шенген. Ще носи действителна изгода на България, одобряват 50,6%, няма да носи нито изгода, нито щета на страната, избират 21%, а 13,7% намират евентуална действителна щета за страната ни.
А тогава потребно ли е страната изобщо да не влиза в Шенген? 15,3% считат, че това ще е потребно, 29,6% не намират разлика, само че въпреки всичко най-сериозен дял намира оставането ни отвън Шенген за действителна вреда – 36,3%. "
Виждате ли операцията при преобръщането на въпроса - съмненията и враждебността се усилват! Ами зависи от това КАК е заложен въпросът и какво той самичък по себе си внушава авансово!
Но операцията продължава като се употребяват към този момент и преди този момент внушените действителни страховете на хората:
„ Галъп интернешънъл болкан “ сложи респондентите в пробна обстановка:
„ Сега ще Ви помоля да помислите за Шенгенското пространство. Ако за присъединението на България към Шенген се постанова България да одобри още бежанци в страната и Вие би трябвало да изберете единствено едно от следните две кое от тях бихте избрали? “ По-важно е България да се причисли към Шенген, даже и да се постанова да се одобряват още бежанци в страната, споделят 24,6%. По-важно е да не се постанова България да приема повече бежанци, даже и това да попречи на присъединението към Шенген, избират 56,3%. 19,1% не могат да преценяват. "
С други думи мислете му, че с Шенген ще ни наводнят емигрантите! Ами нали
това внушава от месеци съветската агитация у нас
по формалните медии, в това число!
" Така, на този стадий, става известно, че отношението към частичното приемане не е неприятно, само че цялостното приемане на страната ни би било в действителност признато за достижение. За да се опише какъвто и да било триумф обаче, ще е нужно да се разсейват разказите за мигрантски напор ".
Ами тогава за какво предпоставяте с въпроса си, че емигрантският напор ще се увеличи?
„ Галъп интернешънъл болкан “ се пробва да изброи множеството хрумвания или полемики към знаци и история в отминалата 2023 година и да ревизира отношението към тях.
По отношение на ориста на паметника на Съветската войска в София, да вземем за пример, мненията са полярни, т.е. съвсем равни дялове на „ за “ (35,7%) и „ срещу “ (40,3%) преместването, при най-малък превес на „ срещу “ и относително дребна зона на „ не знам “. Това било " класическа полярност в страната. В София въпреки всичко съотношението е две против едно в интерес на преместването. Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро отрицателно, като при най-високите възрасти е и очебийно негативно ".
Това бил един от въпросите, които основават разнообразни страсти измежду другите електорати, до момента в който останалите въпроси са по-скоро онагледяване на публични инстинкти и инерции, а не действително политизирани тематики. Не е ясно дали ще се стигне до действително пренасяне, нито по какъв начин биха реагирали респондентите, в случай че въпросът беше заложен просто с унищожаване, а не с пренасяне, само че очевидно е, че даже и при по този начин заложен въпрос, случилото се в София разделя страната. Или по-скоро я разделя от София ".
Разделяй и владей!
Такъв съединителен знак очевидно в най-голяма степен се оказва националният байрак и макар полемиките пилонът на Радев, пардон на Рожен, мненията са съвсем единомислещи позитивни – 74,3% утвърждават, а 12,3% не утвърждават. Останалите се двоумят. Дори и да са срещу начинанието, евентуално мнозина не признават.
Значи не било тъкмо по този начин!
А тогава за какво при Радев неодобрението настигна и даже в едни миг изпревари утвърждението - нещо което не се бе случвало с нито едни български президент до момента?
Временното затваряне на известната като Руска черква в София не се утвърждава. По този въпрос София и страната дават отговор синхронно. 62,7% са останали с отрицателно отношение към случилото се, а 12% – с положително. При последователите на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял доближава и до 20%, респективно 25%, само че даже и там отрицателното отношение е по-сериозно. Разбира се, напълно не е ясно дали и до каква степен всеобщото схващане е навлязло в детайлите кой в действителност носи отговорността за самото затваряне на храма за прочут интервал. "
Ами да, в случай че бе изяснено, че храмът нелегално бе заключен от съветската посланичка, а не от БПЦ или от държавното управление /както се внушаваше от медиите/, може би щяхме да имаме малко по-информирано публично мнение!
През януари научаваме, че " по никакъв начин не се утвърждава концепцията за промяна на националния празник Трети март с Двадесет и четвърти май – 77,9% не утвърждават, против 10,3% които утвърждават. Последните са основно от поддръжниците на Движение за права и свободи и ненапълно Демократична България, надлежно с към 30% и 20% от тези две електората, само че даже и при въпросните електорати към 60% са срещу. "
С други думи не пипайте съветските монументи, фалшифицираната ни в проруски дух история и порусения ни народен празник!
" В последна сметка, става известно, че огромна част от нашумелите в обществените медии тематики за еднаквост, памет и знаци, които породиха сериозна дискусия, по-скоро не са съумели да наложат противоречивост на национално, а постоянно даже и на софийско равнище. Обществените инстинкти остават еднопосочни в поддръжка на всичко, което се свързва с българска еднаквост и история. А тези тематики за паметта, които властта сътвори и същински политизираха обществото, по-скоро са основали противоречивост на мненията или откровена реакция „ срещу “.
Последното красноречиво се потвърждава от още един социологически опит – беше тествано отношението към хипотезата на мястото на паметника на руската войска /става дума за МОЧА - монумента на ОКУПАТОРСКАТА алена войска!/ да се сложи монумент с персони от българската история. 51,4% са „ за “, а единствено 23,6% са „ срещу “.
Представяте ли си - една четвърт от българите не желаят български, а непознат руски монумент! Какъв
срам за " националната еднаквост "
и " отбраната на историята ни от обругателства и похищения "!
Е, това е в действителност " активът на Радев и проруските партии, с които той ще се конкурира за власт и " кеш " и няма по какъв начин да не се сблъска в едни миг с тях челно. Това е вашият антинатовски, антиевропейски и антибългарски актив, " товарищи "!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ