Дякон Иванов: Нима хуманната дейност на папа Франциск не е основание за общуване с Българската църква
Доц. доктор дякон Иван Иванов сега преподава в Богословския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Специализирал е в папския " Институт за Изтока " в Рим, бил е стипендиант на Ватикана. " Дневник " го потърси за коментар на последното решение на Светия синод на Българската православна черква по отношение на визитата на папата и разграничаването на архиереите от визитата.
Как да тълкуваме позицията и решението на Светия синод? Защо висшият клир излезе с сходна позиция, която на пръв прочит е много остра?
- Трябва да се подчертае, че това решение на Светия синод е направено още при започване на организирането на визитата на папата в България, когато още програмата не беше изцяло подготвена, прецизираха се доста елементи и разновидности, правеха се специфични срещи за възможните събития и местата на тяхното превеждане, както и ангажираните държавни и църковни лица с визитата. Оказва се, обаче че в този момент синодалната канцелария го разгласява с дата 2 април.
Не мога да разясня претекстовете на Светия синод да излезе с това свое решение. Това е в компетенцията и отговорността на Светия синод.
Нужно е да се напомни, че това писмо е и част от формалната преписка сред Светия синод и Нунциатурата. По мое персонално мнение не трябваше да се разгласява такава преписка по методът, по който беше направено. Не трябваше да се загатват обособени лица по подобен обществен метод, и то в подтекста на тяхната съответна функционалност и дейности, отнасящи се до аудиенция от такова най-високо дипломатическо ниво.
Така, както не са правени никакви изказвания и изявления за процеса на подготовката, и не се е споменавало за предварителните срещи с висшия клир на Българската православна черква /БПЦ/ и персонално с Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, по този начин трябваше да се постъпи и в този момент, с цел да няма неверни тълкувания и мнения и с цел да резервира конфиденциалният темперамент.
Такъв вид срещи остават конфиденциални, до цялостното изчистване на всички детайлности по визитата и неговото осъществяване. Може би решението на Светия Синод трябваше да се показа във формата на едно плътно и обобщаващо дипломатическо мнение, без да се навлиза в конкретиката, обвързана с трети лица. Но Синодът по този начин е решил и несъмнено ще се съобразим с това решение.
Не е ли необичайно сходно отношение към папа, който е да вземем за пример първият от доста години, посетил арабския полуостров, който поддържа положителни контакти и с мюсюлманското изповедание, посещава джамии и така нататък
- Папа Франциск отвори вратите на разговор сред християните и мюсюлманите в един миг на международна рецесия и голям брой атентати, убийства и потъпкване на религиозните свободи на хората по света. Този папа потегля по пътя на папа Йоан XΙΙΙ в подтекста на неговата енциклика " Pacem in terries " ( " Мир на земята " ) за международен мир и пълноправие сред хората без значение от пол, раса, религиозна и полова принадлежност; и на папа Йоан Павел II в неговата задача за разрушение на тежкото завещание от комунистическия режим и приобщаването на християните от Източния блок на някогашния Съветски съюз в фамилията на европейските нации, изразено още в една от първите му енциклики " Redemptor hominis " ( " Изкупител на индивида " ) отнасяща се до християнския хуманизъм като отговор на Църквата на рецесията в международната цивилизация в края на XX век.
Папа Франциск е папата на народа, който приема формата на своето служение по облика и делото на св. Франциск от Асизи за мир, примирение и смирение пред Бога, за служение в името на всички, които страдат, бедстват и са лишени от своите човешки права, даже тези, които конфиденциалната вяра и консервативните общества дефинират като странни и ненужни.
В тази своя задача папа Франциск сплоти своите дейности на най-високо дипломатическо равнище с правителстава, църковни и религиозни водачи, в лицето на Вселенския патриарх Вартоломей и Московския патриарх Кирил, с които се подържа разговор на съдействие в региона на обществената активност, богословския разговор и дипломация. С религиозните водачи на мюсюлманските страни за превъзмогване на проблемите на миграцията, търсенето на вероятност за избавление и заслужен живот на прокудените и онеправдани хора, търсещи своя нов живот.
С политическите водачи – за превъзмогване на проблемите на обществената ксенофобия и равнодушие към дамите, към децата, към бедните, към неродените ембриони, към аборта, към половите злоупотреби; за промотиране на достолепията на Християнството в Европа и в целия свят.
Нима цялата тази хуманна активност, която прави папа Франциск, по образеца на Евангелието, не е съображение за другарство с представителите на Българската православна черква. Нима наследниците на великия феодален посланик св. цар Борис Покръстител, на неповторимата Кирило-Методиева просветителска задача, на достойните български йерарси, избавили от геноцид българската еврейска и арменска общественост, не се смятат подготвени да споделят това благосъстояние на историята на българсия народ и Църква пред лицето на целия свят – все въпроси, които чакат своя отговор по време на плануваното посещаване.
Работата по визитата на папата в България е сложна и виновна, работим систематично от месеци и се надяваме Светият Синод да покаже обичайното гостолюбие на Българската черква. Имаме много потребни неща от работата с католиците, изразяваща се в обгрижването на задграничните епархии, смесените бракове и богословско научно съдействие. И е добре да ги запазим.
Трябва да се работи дипломатично и хуманно, това е най-важното, да се запазят положителните връзки и изгодите от тези връзки в името на християните и добруването на всички нации.
Имате ли данни папата да е желал общо служение, което да обосновава този пряк отвод? Или възбрана да служи в храм-паметника?
- До колкото съм осведомен с предварителната стратегия и протокола на визитата папа Франциск той не е желал да се прави общо свещенодействие, като зачита и почита позицията на Българската православна черква, след някои нейни решения в близкото минало, отнасящи се до интерконфесионалния разговор. Поради това в никакъв случай не е ставало въпрос за взаимно служение.
Що се отнася до значимото Събитие за мир, което е планувано в последния ден от визитата в България, на него бяха поканени представители на религиозните общности в България за среща-разговор отдадени на Мира на Балканите и в международен подтекст. Разбира се на публично и значимо място в София, обвързвано с историята на столицата и като образец на взаимоотношение и съдействие сред религиозните общности.
Поради това се очакваше български православен свещеник да участва на тази среща, с цел да покаже обичайното гостолюбие и свидетелството на Църквата във връзка с международния мир и мира в района.
Не би трябвало да забравяме, че България и София е била център на междурелигиозния разговор и съдействие сред Изтока и Запада още от най-древни времена в антична Сердика.
Това са: известният Едикт на толерантността на имп. Гай Галерий, когато се дава религиозна независимост на християните (311 г.), две години по-рано от Константиновия едикт; и също по този начин – неповторимият църковен Сердикийски събор (342-343 г.), призован по искане на папа Юлий I и от синовете на имп. Константин Велики – Констанс и Констанций II. Това е първата публична среща на източните и западните свети отци в Сердика и значим миг за бъдещите връзки Изток-Запад. Освет това има доста общи светци, които са прославени и се празнуват както от Православната черква, по този начин и от Католическата.
Трябва да се напомнят и значими персони и събития от актуалната история на България и нейното общество, които са съдействали за всеобщия мир и съдействие: това е личността на папа Йоан XXIII, първи апостолически нунции в България, подкрепил българския народ след Пъврата международна война и след тежкото състояние след вредите, нанесени от Чирпанското земетресение през април 1928 година Архиепископ Ронкали построява близки връзки с цар Борис III, с български политици, църковници, общественици и интелектуалци. Оказва поддръжка за брака сред цар Борис III и дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III – Джована Савойска. Това е неповторимо деяние, осъществено с дипломатическа точност – бракосъчетанието сред православни и католици в оня миг е доста мъчно осъществимо, само че Ронкали съумява да направи първата стъпка към този " разбъркан " брак и слага началото на формалните връзки сред Православната и Католическата черква в това отношение.
Папа Йоан XXIII свидетелства думите на един българин: " Където и да си от България, в случай че си в потребност, почукай на моя прозорец и ще ти отвори една добра и братска душа " – това дефинира неговата задача и насочва погледа му към възвръщане на Църквата към нейните антични християнски корени, което му дава съображение да приготви и открие на 11 октомври 1962 година Втория Ватикански събор в името на обединяването сред християните и мира сред всички индивиди.
Затова и папа Франциск идва с обръщение за мир в България и кани всички, които желаят и споделят този апел да дойдат на събитието за Мир.
Има ли канонични спънки и аргументи, които да обосновават една сходна позиция на Светия синод?
- По отношението на каноните би трябвало да се означи, че при посрещението си папата постоянно се преценява с условията на съответната приемаща страна – в тази ситуация Българската православна черква. И това се отразява в съответния протокол по време на визитата. Католическите специалисти канонисти и литургисти учат и знаят доста добре каноните, догматите и богослужебните особености на всички църкви по света и не се позволява пропуск в протокола в това отношение.
Определенията на Православната църквата се отнасят както до догматичните въпроси, по този начин и до дисциплинарни такива. В този случай, както е видно от мнението на Синода, евентуално се има поради дисциплинарното държание на свещенослужителите на БПЦ, защото няма особено поменаване на съответен канон.
В подтекста на историята може да напомним някои значими исторически обстоятелства на интерконфесионално съдействие:
През 1964 година, в Йерусалим се срещат Вселенският патриарх Атинагор I и Римския папа Павел VI. Това е първата среща на водачите на Източноправославната и Римокатолическата черква след 1439 година В резултат на тази среща през декември 1965 година са анулирани взаимните анатеми и е подписана Съвместна декларация за взаимно съдействие, в резултат на което се ускорява богословския разговор за превъзмогване на разликите в канонично и догматично естество;
Друг факт е подписването на взаимна декларация сред папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей в Истанбул на 30 ноември 2014 година, където се споделя: " Изразяваме откровената си и твърда увереност, следвайки волята на Нашия Господ Исус Христос, да увеличим напъните си за поощряване на цялостното единение сред всички християни и на първо място сред католици и православни. Потвърждаваме поддръжката си за богословския разговор, осъществяван от Съвместната интернационална комисия, основана преди тридесет и три години от Вселенския патриарх Димитриос и папа Йоан Павел ІІ тук във Фенер, която сега преглежда най-трудния въпрос, белязал историята на нашето разделяне и който изисква деликатно и детайлно изследване. За постигането на тази цел въздигаме нашата гореща молитва като пастири на Църквата и се обръщаме към вярващите да се причислят към нашата молитва " да бъдат всички едно, та да повярва светът " ;
Също и подписването на Обща декларация сред Римския папа Франциск и Московския патриарх Кирил в Хавана на 13 февруари 2016 година, в която се отбелязва че " Православните и католиците са обединени освен от общото поверие на Църквата от първото хилядолетие, само че и от задачата за проповядването на Евангелието Христово в актуалния свят. Тази задача планува взаимно почитание сред членовете на християнските общности " и че главата на Руската православна черква и папата се надяват, че срещата им ще въодушеви християните по целия свят за молебствия за цялостното единение на църквите: " т. 6. Осъзнавайки многочислените спънки, които ни следва да преодолеем, ние се надяваме, че нашата среща ще способства за делото за реализиране на богозаповяданото ни единение, за което се молил Христос. Нека нашата среща въодушеви християните от целия свят с нова ревнивост да приканват Господ, да се молят за цялостното единение на всички Негови възпитаници. Нека тя стане знак за очакване на всички хора с благосклонност в света, който чака от нас освен думи, само че и каузи. т. 7. Решени да създадем всичко належащо, с цел да преодолеем исторически наследените от нас различия, ние желаеме да обединим своите старания за свидетелството на Христовото Евангелие и общото завещание на Църквата от първото хилядолетие, като отговаряме дружно на провокациите на актуалния свят. Православните и католиците би трябвало да се научат да носят дружно свидетелството на истината в тези области, в които това е допустимо и належащо. Човешката цивилизация навлезе в интервал на исторически промени. Християнската съвест и пастирската отговорност не ни разрешават да останем безучастни към провокациите, изискващи взаимен отговор ".
В съвремието Православната черква съработи с Католическата по въпросите на обществената и социална активност изключително в страни, в които православните са малцинство.
Има ли сходни, аналогични случаи и позиции, както в България, по този начин и в други страни, където оснавната вяра е източно-православната? Или това е казус?
- Има доста страни с преобладаващо православно население, в които папата прави посещаване по разнообразни мотиви, свързани с съответни персони и събития, и всяка страна взема решение своята форма на банкет, което е указано и в интернационалните дипломатически практики. Трябва да се подчертае, че папата посещава всяка страна в качеството си на набожен и политически глава. Специфичното е, че освен това посещаване той обръща внимание на религиозните и духовно-пастирски въпроси, свързани с историята, делото, задачата на дадена православна страна и, в случай че има мотив, отделя внимание на избрани персони, съдействали за това.
При посещаване на папата отвън рамките на Ватикана той, като свещеник на Рим и нравствен глава на Католическата черква, първо се покланя на свещено за дадената страна място – черква, светилище или манастир, както се планува да бъде направено и от папа Франциск във формата на посещаване и поклонение пред Светия олтар на Светите братя Кирил и Методий в Патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " в София. Което бе и главен претекст на визитата на папа Йоан Павел II в България, и удостовери пред международната и българската общност достолепието и великото дело на светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници. Това стимулира и папа Франциск да се преклони пред паметта и делото на Светите братя.
Като нравствен водач папата ще се сращне с Патриарх Неофит, който е нравствен лидер на болшинството вярващи православни християни в България. Но защото поканата е отправена от държавните управляващи в България папата първо ще направи своите дипломатически и държавни срещи, планувани съгласно програмата.
Как приемате споменаването на името Ви в този документ?
- Що се отнася до моето място в тези процеси би трябвало да ви заявя, че аз извършвам маят дълг като стипендиант на Ватикана, опция която получих още през 2000-та година с благословението на Балгарския патриарх Максим и Светия Синод на БПЦ. Участвал съм във всички договаряния и съдействие на дипломатическо, просветително и обществено равнище. Моята подготовка като специфичен преводач по време на визитата на папа Йоан Павел II в София, моето обучение като специализант на един от най-старите и влиятелни университети във Ватикана – Папския университет Григориана и на най-стария католически лицей Капраника в Рим, в който са се обучавали двама папи и няколко кардинали, както и езиковото и професионално образование, което получих по време на специализацията ми, работата с водещи професори в региона на Източните църковни науки, литургичното богословие и култа на Църквата, проучването на църковно-дипломатическата активност от Средновековието да съвремието.
Всичко това стимулира и избора да бъда референт на Нунциатурата в България с Българската православна черква и преводач по време на визитата в Синодалната палата и Патриаршеската катедрала.
Благодарен съм, че Светият Синод на БПЦ благослови това мое присъединяване.
По време на подобен тип посещаване се изисква профилиран превод, наименуван – интерпретация, който би трябвало да се прави с дълбого познаване на двете църковни обичаи и спецификата на термините, даже лингвистичните особености при превода изискват потреблението на един върховен италиански език със съответните теологични термини.
Как да тълкуваме позицията и решението на Светия синод? Защо висшият клир излезе с сходна позиция, която на пръв прочит е много остра?
- Трябва да се подчертае, че това решение на Светия синод е направено още при започване на организирането на визитата на папата в България, когато още програмата не беше изцяло подготвена, прецизираха се доста елементи и разновидности, правеха се специфични срещи за възможните събития и местата на тяхното превеждане, както и ангажираните държавни и църковни лица с визитата. Оказва се, обаче че в този момент синодалната канцелария го разгласява с дата 2 април.
Не мога да разясня претекстовете на Светия синод да излезе с това свое решение. Това е в компетенцията и отговорността на Светия синод.
Нужно е да се напомни, че това писмо е и част от формалната преписка сред Светия синод и Нунциатурата. По мое персонално мнение не трябваше да се разгласява такава преписка по методът, по който беше направено. Не трябваше да се загатват обособени лица по подобен обществен метод, и то в подтекста на тяхната съответна функционалност и дейности, отнасящи се до аудиенция от такова най-високо дипломатическо ниво.
Така, както не са правени никакви изказвания и изявления за процеса на подготовката, и не се е споменавало за предварителните срещи с висшия клир на Българската православна черква /БПЦ/ и персонално с Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, по този начин трябваше да се постъпи и в този момент, с цел да няма неверни тълкувания и мнения и с цел да резервира конфиденциалният темперамент.
Такъв вид срещи остават конфиденциални, до цялостното изчистване на всички детайлности по визитата и неговото осъществяване. Може би решението на Светия Синод трябваше да се показа във формата на едно плътно и обобщаващо дипломатическо мнение, без да се навлиза в конкретиката, обвързана с трети лица. Но Синодът по този начин е решил и несъмнено ще се съобразим с това решение.
Не е ли необичайно сходно отношение към папа, който е да вземем за пример първият от доста години, посетил арабския полуостров, който поддържа положителни контакти и с мюсюлманското изповедание, посещава джамии и така нататък
- Папа Франциск отвори вратите на разговор сред християните и мюсюлманите в един миг на международна рецесия и голям брой атентати, убийства и потъпкване на религиозните свободи на хората по света. Този папа потегля по пътя на папа Йоан XΙΙΙ в подтекста на неговата енциклика " Pacem in terries " ( " Мир на земята " ) за международен мир и пълноправие сред хората без значение от пол, раса, религиозна и полова принадлежност; и на папа Йоан Павел II в неговата задача за разрушение на тежкото завещание от комунистическия режим и приобщаването на християните от Източния блок на някогашния Съветски съюз в фамилията на европейските нации, изразено още в една от първите му енциклики " Redemptor hominis " ( " Изкупител на индивида " ) отнасяща се до християнския хуманизъм като отговор на Църквата на рецесията в международната цивилизация в края на XX век.
Папа Франциск е папата на народа, който приема формата на своето служение по облика и делото на св. Франциск от Асизи за мир, примирение и смирение пред Бога, за служение в името на всички, които страдат, бедстват и са лишени от своите човешки права, даже тези, които конфиденциалната вяра и консервативните общества дефинират като странни и ненужни.
В тази своя задача папа Франциск сплоти своите дейности на най-високо дипломатическо равнище с правителстава, църковни и религиозни водачи, в лицето на Вселенския патриарх Вартоломей и Московския патриарх Кирил, с които се подържа разговор на съдействие в региона на обществената активност, богословския разговор и дипломация. С религиозните водачи на мюсюлманските страни за превъзмогване на проблемите на миграцията, търсенето на вероятност за избавление и заслужен живот на прокудените и онеправдани хора, търсещи своя нов живот.
С политическите водачи – за превъзмогване на проблемите на обществената ксенофобия и равнодушие към дамите, към децата, към бедните, към неродените ембриони, към аборта, към половите злоупотреби; за промотиране на достолепията на Християнството в Европа и в целия свят.
Нима цялата тази хуманна активност, която прави папа Франциск, по образеца на Евангелието, не е съображение за другарство с представителите на Българската православна черква. Нима наследниците на великия феодален посланик св. цар Борис Покръстител, на неповторимата Кирило-Методиева просветителска задача, на достойните български йерарси, избавили от геноцид българската еврейска и арменска общественост, не се смятат подготвени да споделят това благосъстояние на историята на българсия народ и Църква пред лицето на целия свят – все въпроси, които чакат своя отговор по време на плануваното посещаване.
Работата по визитата на папата в България е сложна и виновна, работим систематично от месеци и се надяваме Светият Синод да покаже обичайното гостолюбие на Българската черква. Имаме много потребни неща от работата с католиците, изразяваща се в обгрижването на задграничните епархии, смесените бракове и богословско научно съдействие. И е добре да ги запазим.
Трябва да се работи дипломатично и хуманно, това е най-важното, да се запазят положителните връзки и изгодите от тези връзки в името на християните и добруването на всички нации.
Имате ли данни папата да е желал общо служение, което да обосновава този пряк отвод? Или възбрана да служи в храм-паметника?
- До колкото съм осведомен с предварителната стратегия и протокола на визитата папа Франциск той не е желал да се прави общо свещенодействие, като зачита и почита позицията на Българската православна черква, след някои нейни решения в близкото минало, отнасящи се до интерконфесионалния разговор. Поради това в никакъв случай не е ставало въпрос за взаимно служение.
Що се отнася до значимото Събитие за мир, което е планувано в последния ден от визитата в България, на него бяха поканени представители на религиозните общности в България за среща-разговор отдадени на Мира на Балканите и в международен подтекст. Разбира се на публично и значимо място в София, обвързвано с историята на столицата и като образец на взаимоотношение и съдействие сред религиозните общности.
Поради това се очакваше български православен свещеник да участва на тази среща, с цел да покаже обичайното гостолюбие и свидетелството на Църквата във връзка с международния мир и мира в района.
Не би трябвало да забравяме, че България и София е била център на междурелигиозния разговор и съдействие сред Изтока и Запада още от най-древни времена в антична Сердика.
Това са: известният Едикт на толерантността на имп. Гай Галерий, когато се дава религиозна независимост на християните (311 г.), две години по-рано от Константиновия едикт; и също по този начин – неповторимият църковен Сердикийски събор (342-343 г.), призован по искане на папа Юлий I и от синовете на имп. Константин Велики – Констанс и Констанций II. Това е първата публична среща на източните и западните свети отци в Сердика и значим миг за бъдещите връзки Изток-Запад. Освет това има доста общи светци, които са прославени и се празнуват както от Православната черква, по този начин и от Католическата.
Трябва да се напомнят и значими персони и събития от актуалната история на България и нейното общество, които са съдействали за всеобщия мир и съдействие: това е личността на папа Йоан XXIII, първи апостолически нунции в България, подкрепил българския народ след Пъврата международна война и след тежкото състояние след вредите, нанесени от Чирпанското земетресение през април 1928 година Архиепископ Ронкали построява близки връзки с цар Борис III, с български политици, църковници, общественици и интелектуалци. Оказва поддръжка за брака сред цар Борис III и дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III – Джована Савойска. Това е неповторимо деяние, осъществено с дипломатическа точност – бракосъчетанието сред православни и католици в оня миг е доста мъчно осъществимо, само че Ронкали съумява да направи първата стъпка към този " разбъркан " брак и слага началото на формалните връзки сред Православната и Католическата черква в това отношение.
Папа Йоан XXIII свидетелства думите на един българин: " Където и да си от България, в случай че си в потребност, почукай на моя прозорец и ще ти отвори една добра и братска душа " – това дефинира неговата задача и насочва погледа му към възвръщане на Църквата към нейните антични християнски корени, което му дава съображение да приготви и открие на 11 октомври 1962 година Втория Ватикански събор в името на обединяването сред християните и мира сред всички индивиди.
Затова и папа Франциск идва с обръщение за мир в България и кани всички, които желаят и споделят този апел да дойдат на събитието за Мир.
Има ли канонични спънки и аргументи, които да обосновават една сходна позиция на Светия синод?
- По отношението на каноните би трябвало да се означи, че при посрещението си папата постоянно се преценява с условията на съответната приемаща страна – в тази ситуация Българската православна черква. И това се отразява в съответния протокол по време на визитата. Католическите специалисти канонисти и литургисти учат и знаят доста добре каноните, догматите и богослужебните особености на всички църкви по света и не се позволява пропуск в протокола в това отношение.
Определенията на Православната църквата се отнасят както до догматичните въпроси, по този начин и до дисциплинарни такива. В този случай, както е видно от мнението на Синода, евентуално се има поради дисциплинарното държание на свещенослужителите на БПЦ, защото няма особено поменаване на съответен канон.
В подтекста на историята може да напомним някои значими исторически обстоятелства на интерконфесионално съдействие:
През 1964 година, в Йерусалим се срещат Вселенският патриарх Атинагор I и Римския папа Павел VI. Това е първата среща на водачите на Източноправославната и Римокатолическата черква след 1439 година В резултат на тази среща през декември 1965 година са анулирани взаимните анатеми и е подписана Съвместна декларация за взаимно съдействие, в резултат на което се ускорява богословския разговор за превъзмогване на разликите в канонично и догматично естество;
Друг факт е подписването на взаимна декларация сред папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей в Истанбул на 30 ноември 2014 година, където се споделя: " Изразяваме откровената си и твърда увереност, следвайки волята на Нашия Господ Исус Христос, да увеличим напъните си за поощряване на цялостното единение сред всички християни и на първо място сред католици и православни. Потвърждаваме поддръжката си за богословския разговор, осъществяван от Съвместната интернационална комисия, основана преди тридесет и три години от Вселенския патриарх Димитриос и папа Йоан Павел ІІ тук във Фенер, която сега преглежда най-трудния въпрос, белязал историята на нашето разделяне и който изисква деликатно и детайлно изследване. За постигането на тази цел въздигаме нашата гореща молитва като пастири на Църквата и се обръщаме към вярващите да се причислят към нашата молитва " да бъдат всички едно, та да повярва светът " ;
Също и подписването на Обща декларация сред Римския папа Франциск и Московския патриарх Кирил в Хавана на 13 февруари 2016 година, в която се отбелязва че " Православните и католиците са обединени освен от общото поверие на Църквата от първото хилядолетие, само че и от задачата за проповядването на Евангелието Христово в актуалния свят. Тази задача планува взаимно почитание сред членовете на християнските общности " и че главата на Руската православна черква и папата се надяват, че срещата им ще въодушеви християните по целия свят за молебствия за цялостното единение на църквите: " т. 6. Осъзнавайки многочислените спънки, които ни следва да преодолеем, ние се надяваме, че нашата среща ще способства за делото за реализиране на богозаповяданото ни единение, за което се молил Христос. Нека нашата среща въодушеви християните от целия свят с нова ревнивост да приканват Господ, да се молят за цялостното единение на всички Негови възпитаници. Нека тя стане знак за очакване на всички хора с благосклонност в света, който чака от нас освен думи, само че и каузи. т. 7. Решени да създадем всичко належащо, с цел да преодолеем исторически наследените от нас различия, ние желаеме да обединим своите старания за свидетелството на Христовото Евангелие и общото завещание на Църквата от първото хилядолетие, като отговаряме дружно на провокациите на актуалния свят. Православните и католиците би трябвало да се научат да носят дружно свидетелството на истината в тези области, в които това е допустимо и належащо. Човешката цивилизация навлезе в интервал на исторически промени. Християнската съвест и пастирската отговорност не ни разрешават да останем безучастни към провокациите, изискващи взаимен отговор ".
В съвремието Православната черква съработи с Католическата по въпросите на обществената и социална активност изключително в страни, в които православните са малцинство.
Има ли сходни, аналогични случаи и позиции, както в България, по този начин и в други страни, където оснавната вяра е източно-православната? Или това е казус?
- Има доста страни с преобладаващо православно население, в които папата прави посещаване по разнообразни мотиви, свързани с съответни персони и събития, и всяка страна взема решение своята форма на банкет, което е указано и в интернационалните дипломатически практики. Трябва да се подчертае, че папата посещава всяка страна в качеството си на набожен и политически глава. Специфичното е, че освен това посещаване той обръща внимание на религиозните и духовно-пастирски въпроси, свързани с историята, делото, задачата на дадена православна страна и, в случай че има мотив, отделя внимание на избрани персони, съдействали за това.
При посещаване на папата отвън рамките на Ватикана той, като свещеник на Рим и нравствен глава на Католическата черква, първо се покланя на свещено за дадената страна място – черква, светилище или манастир, както се планува да бъде направено и от папа Франциск във формата на посещаване и поклонение пред Светия олтар на Светите братя Кирил и Методий в Патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " в София. Което бе и главен претекст на визитата на папа Йоан Павел II в България, и удостовери пред международната и българската общност достолепието и великото дело на светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници. Това стимулира и папа Франциск да се преклони пред паметта и делото на Светите братя.
Като нравствен водач папата ще се сращне с Патриарх Неофит, който е нравствен лидер на болшинството вярващи православни християни в България. Но защото поканата е отправена от държавните управляващи в България папата първо ще направи своите дипломатически и държавни срещи, планувани съгласно програмата.
Как приемате споменаването на името Ви в този документ?
- Що се отнася до моето място в тези процеси би трябвало да ви заявя, че аз извършвам маят дълг като стипендиант на Ватикана, опция която получих още през 2000-та година с благословението на Балгарския патриарх Максим и Светия Синод на БПЦ. Участвал съм във всички договаряния и съдействие на дипломатическо, просветително и обществено равнище. Моята подготовка като специфичен преводач по време на визитата на папа Йоан Павел II в София, моето обучение като специализант на един от най-старите и влиятелни университети във Ватикана – Папския университет Григориана и на най-стария католически лицей Капраника в Рим, в който са се обучавали двама папи и няколко кардинали, както и езиковото и професионално образование, което получих по време на специализацията ми, работата с водещи професори в региона на Източните църковни науки, литургичното богословие и култа на Църквата, проучването на църковно-дипломатическата активност от Средновековието да съвремието.
Всичко това стимулира и избора да бъда референт на Нунциатурата в България с Българската православна черква и преводач по време на визитата в Синодалната палата и Патриаршеската катедрала.
Благодарен съм, че Светият Синод на БПЦ благослови това мое присъединяване.
По време на подобен тип посещаване се изисква профилиран превод, наименуван – интерпретация, който би трябвало да се прави с дълбого познаване на двете църковни обичаи и спецификата на термините, даже лингвистичните особености при превода изискват потреблението на един върховен италиански език със съответните теологични термини.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ