Доскоро храмът Свети Петър* в село Беренде, община Драгоман, бе

...
Доскоро храмът Свети Петър* в село Беренде, община Драгоман, бе
Коментари Харесай

Църквата в Беренде - 800 години история в дебрите на "опазване на наследството"

Доскоро храмът " Свети Петър " * в село Беренде, община Драгоман, бе тясно прочут измежду експертите и феновете на средновековните църкви, духовници от Софийската митрополия и локалните хора, чиято гробищна черква е бил през последните 800 години. В понеделник обаче шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров стартира нова концепция - целият храм, монумент на културата от национално значение, да бъде издигнат и пренесен в София, тъй като е на " доста мъчно за реституция място ". Според Димитров нямало значение чий е храмът, тъй като по този начин щял да бъде " на целия български народ ". А в случай че преместването не станело, " имало и други неща да се вършат ".

Параклисът със непокътнати цялостни фрески съхранява историята за художествения и обществен живот от времето на цар Иван Александър (век по-късно от датировката на Божидар Димитров по времето на Иван Асен II през 12-ото столетие - бел. ред.), запазил е един от дребното облици от този интервал на Константин Кирил Философ и е обвързван в исторически подтекст с голям брой средновековни монументи в района – като рушащата се черква " Св. Николай " в село Калотина или Погановския манастир на километри от границата на България и Сърбия.

 Църквата в Беренде - 800 години история в дебрите на
Получил е място в листата за монументи на културата от национално значение. Издържал е на обичайното за България институционално безхаберие и неангажираност, претърпял е разрушение на покрива, нарушение на достоверния тип на фасадата, иманярски нападения в олтара, краеведски " прочити " на историята си и тотална липса в обществените общински регистри. И макар голямата му стойност - сравнявана от историци с Боянската черква поради непокътнатите фрески -

хората, които най-вече милеят за него, са от Беренде

В по този начин наречения от Божидар Димитров дол, в който е църквата, на брега на Нишава, се намира и още една, друга, България, тя може и да не откри място в музея, само че е значимо да бъде разказана.

Венцислав Аспарухов, с корени от село Беренде, основател на фондация " Беренде " и на локалното църковно настоятелство има координиран с Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) план за отчасти възобновяване. От 2007 година, когато медния обков на стрехите е откраднат, той се пробва да доближи институционално внимание и да избави храма от плячкосване и опустошение. При случая достоверните покривни плочи са разместени и църквата се е нуждае от незабавен ремонт за спасяването на стенописите. Венцислав Аспарухов стартира да провежда локалните хора, търсейки подпомагане от общинска и държавна власт, само че 10 години по-късно решение няма.

" Като основател на фондацията и църковното настоятелство, внесох план за възобновяване на покрива в НИКНКН за утвърждение, там планът престоя една година. Междувременно се откри, че планът няма по какъв начин да се съгласува изцяло, защото

църквата в Беренде просто не съществува в кадастъра на община Драгоман.

 Църквата в Беренде - 800 години история в дебрите на На процедура част от територията на църквата се намира в горски фонд, а другата в земеделска земя. Непосилно е за нас, като църковно настоятелство, да разгадаем проблема, а от община Драгоман няма подхванати съответни дейности. Това изяснява и неналичието на забележима и градивна активност от наша страна досега. Какъвто и да е план не може да бъде изпълнен, даже и при съществуване на средства за това, тъй като нужната документи не може да бъде комплектована. Няма схема, няма постройка и няма гробище към нея ", изясни Аспарухов пред " Дневник ".

Предписанието на НИНКН включва незабавен ремонт на покрива, дренаж към църквата и плочник, с цел да се оттича дъждовната вода. Миналата година се намира донор, подготвен да финансира построяването на ремонтно скеле и краткотраен покрив за ремонт на истинския, само че строителното позволение още веднъж удря на камък поради изчезналата в общинските регистри черква.

" Така, макар разрешението на Министерството на културата за ремонт на покрива, то нямаше по какъв начин да се случи легално. Това напълно възпира църковното настоятелство да извади и документ за благосъстоятелност на храма, принадлежащ на общността и енорията си. Друга спънка за възстановителните планове към църквата, е, че обектът няма право да получи финансиране по европейска стратегия като да вземем за пример Програмата за развиване на селските региони, защото е монумент на културата от национално значение ", споделя Аспарухов.

От Софийската митрополия също припознават храма,

въпреки в него от дълго време да не се вършат богослужения. Двама нейни представители - новият протосингел архимандрит Василий и ставрофорния иконом Ангел Ангелов, нравствен надзирател, обявиха пред " Дневник ", че преди няколко години митрополията е направила дренаж към църквата по немска технология, укрепила и покрива. Намеренията на Божидар Димитров първият окачестви като персонална реклама и повдигане на рейтинг. " И аз желая параклис и духовник на всеки галактически транспортен съд, само че това е просто концепция ", пошегува се архимандритът.

Духовният надзирател беше по-мек. " Браво на Божидар, че се е сетил за нея, само че и в случай че знае по какъв начин ще стане, тъй като в България такива грандиозни планове не са чак толкоз сполучливи. " Според отец Ангел Ангелов " Свети Петър " съперничи на Боянската черква, а стенописите са извънредно скъпи, само че мястото е доста влажно и отдалечено. " Ако се подсигурява, че храмът може да бъде експониран и непокътнат изцяло, което е доста мъчно, нямам нищо срещу да бъде изместен и посещаван от повече хора. Наистина това е една перла. "

Ангелов твърди, че общината е съдействала на митрополията за ремонта, само че призна, че е изработен

без наставления от НИНКН.

" Макар че не е редно, беше неотложно да се направи, нямаше покрив и просто можеше да се навреди на стенописите ", изясни той. И акцентира, че интервенция по вътрешността на постройката не е имало. По негова информация последната реституция на стенописите е от 1982 година Сега, съгласно архимандрит Василий, Асоциацията на реставраторите е предложила да направи план.

Колкото до Венцислав Аспарухов, той счита, че няма значение кой ще реставрира храма, стига всичко да бъде, по предписанията на НИНКН, а църквата да остане в Беренде. " Всяка една черква е благосъстоятелност на хората от избраната енория и храмът им принадлежи. За себе си пояснявам този опит като опит за заграбване. Отделно смятам едно евентуално демонтиране за разрушение, а последвалото бутафорно възобновяване би доунищожило паметника ", сподели той. " Да, село Беренде, се обезлюдява, само че не са ли обезлюдени всчики села в България. Именно поради обезлюдяването аз диря подпомагане за опазването и съхраняването й, с цел да привличаме хора към мястото и към района. " Св. Петър " е гробищна черква и от нейното изграждане, съвсем до 80-те там са погребвани нашите предшественици и близки.

Да бъде преместена някъде другаде е не просто лишено от здрав разсъдък, то е огорчение за паметта ни.

Нашата черква е източник на духовна връзка и не мога да си я показва като музеен експонат. "

В случая Възгледът на историците съответствува с този на локалните хора. " Историческият подтекст е това, което осмисля и придава същинската стойност на всички дребни църкви в Западна България от този интервал. Всички те се намират в умиращи села, само че погледнати от ъгъла на историята, те са били част от виртуална общественост от храмове на една обща, православна страна, обща за българи, сърби, власи и гърци през интервала на османската власт. Не можем и не би трябвало да желаеме да разрушим този свят, в който принадлежим от епохи ", счита доцент Светлана Иванова от Историческия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".

" В историографията за културата на християнската общественост след рухването под османска власт ясно се споделя, че центъра на книжовноста се измества от Източна към Западна България. Факт е, че западните български земи съхраняват в църковно-манастирска мрежа българската словесност и просвета. И огромното възобновяване на църковния и православно-славянския нравствен живот се случва точно в тази географска област от края на ХV в.Църквите и манастирите у нас от времето на Второто царство имат своя специфичност таман заради подтекста на мястото на своето пораждане. Тези дребни провинциални монументи са основни в своята цялост ", уточни тя пред " Дневник ".

" Ако въпреки всичко се построи асфалтов път механически нужен за тежкотоварната техника, потребност за подкопаването и преместването на храма, в действителност ще стане допустимо всевъзможни реставратори и археолози да вървят там и за същите пари ще реставрират тази и още няколко църкви ", добави Иванова.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР