Салвадор Дали - гений от утробата
Дори тези, които нямат и минимум прикосновение с изобразителното изкуство, все в миналото, по някакъв мотив са чували за Салвадор Дали. Името на испанския художник сюрреалист се е трансформирало в нарицателно за арт провокация, екстравагантност, безпределно въображение и извънредно държание.
На момчето, родено на 11 май 1904 година във Фигерас, провинция Херона, Каталония, фамилията на проспериращ нотариус дава името Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек. От ранна възраст детето демонстрира забележителна податливост към егоизъм и грандомания. Твърди, че е талантлив още от утробата на майка си. Дали това в действителност е по този начин - се спори към този момент 115 години, само че геният му на неповторим художник в действителност си личи още при започване на неговия витален път.
Запазен е впечатляващ пейзаж, който Салвадор рисува едвам 6-годишен, а на 14 реди първата си независима галерия в общинския спектакъл на селскостопанско градче, където израства в подножието на Пиренеите, покрай френската граница. На 17 е признат в Кралската художествена академия, а преподавателите много високо правят оценка творбите му.
Но в немирната щура глава на младия гений сякаш вечно се загнездва много натрапчивата мисъл: по какъв начин да стане фамозен и да изпъкне измежду другите дарования? Тщеславието е всесилен лост за креативните персони. Някои ги тласка към героизъм, други кара да покажат най-хубавата страна на характера. Дали обаче измисля да тръгне по напълно друг път: взема решение да шокира.
През 1922 година се реалокира в мадридската " Резиденция " (студентско общежитие за младежи с неповторими заложби). Запознава се с авангардния кинорежисьор Луис Бунюел, испанския драматург Федерико Гарсия Лорка, поета с юридическо обучение Педро Гарфиас и други С въодушевление чете Фройд. В живописта стартира да прави опити в кубизма и дадаизма. В тези години мнозина виждат неговата показност и демонстративното държане на конте. За високомерното и надменно отношение към учителския състав през 1926 година е изключен от академията.
Дали сякаш не се трогва доста от този факт и отпътува за Париж, където се среща с Пабло Пикасо. Именно под неговото въздействие, пробвайки се да налучка личния си жанр, в края на 20-те години на предишния век основава много любопитни произведения и се причислява към групата на сюрреалистите, зад която стои Андре Бретон. Също по този начин взе участие в изработката на пробния филм " Андалуското куче " (1929).
Тръгвайки по собствен път в живописта, Дали сякаш стартира да се бори със здравия разсъдък. Не стопира да рисува страховитите си мечти. Като същински талант на саморекламата произнася следната дрънканица: " Времето ни е ерата на кретените, ерата на потреблението и аз ще бъда последният глупак, в случай че не извадя от кретените на тази ера безусловно всичко допустимо. "
Нетрадиционните му творби притеглят вниманието на ценители, демонстрират се на изложения и художникът става много известен. Но през 1936 година се скарва с сътрудниците си с леви възгледи и го изключват от групата им. В отговор Дали декларира: " Сюрреализмът това съм аз. "
Като безусловно нетривиална персона, за която не важат каквито и да било правила и закони, Салвадор се дами за удивителна дама, която изцяло унищожава всички стандарти за покорна брачна половинка. Елена Дмитриевна Дяконова остава в историята като Гала на Дали. Артистичното й име в превод от френски значи " празник ". И тя в действителност освен е несравним модел и същински подтик за създателя, само че и се трансформира в празненство на неговото ентусиазъм.
В началото на Втората международна война съпрузите се местят в Съединени американски щати, където излиза белетристичната му автобиография " Тайният живот на Салвадор Дали " (1942). Литературните опити на създателя, както и картините му са много сполучливи от комерсиална позиция. Любопитното е, че в Америка той се пробва да пробие и в различен тип изкуство - киното, като сътрудничи даже с Уолт Дисни и Алфред Хичкок.
През 1948 година фамилията се връща в Испания, където художникът продължава да работи със забележителна отдаденост. Снима необикновени късометражни филми, прави сюрреалистични фотографии, взе участие в реклами. Изложбите му покоряват безчет градове в Европа и Америка.
Но връзките му с Гала стават все по-сложни. Макар че на млади години й дава обещание замък, Дали й купува палат в средновековното градче Пубол, Северна Испания, като заплаща близо милион и половина испански песети за полуразрушена постройка. Реставрира я и татарстанската принцеса интензивно взе участие в декорирането на придобивката, която чака близо три десетилетия живот с гения. Музата му доста държи всичко в имението да е семпло. Но екстравагантните разбирания за жанр, присъщи на Салвадор, трансформират този знак на неговата обич в много кичозно място с лабиринт от кипариси и розови шубраци, сред които ловко са скрити каменни слонове с дълги крачета.
Дали посещава придобивката единствено когато Гала с писмо го кани да й пристигна на посетители. Твърди се, че в никакъв случай не е преспивал в замъка. Въпреки всичко през 1982 година е откровено унищожен от гибелта на брачната половинка си. Малко по-рано го диагностицират с паркинсон. Всичко това вкарва създателя в дълбока меланхолия, проличаваща и от картините му, които стават по-обикновени и в тях дълго време доминира тъгата. А и заболяването много му пречи да рисува, както преди.
Салвадор Дали умира от сърдечен удар на 23 януари 1989 година Завещава да бъде заровен по този начин, че на гроба му да имат опция да идват всички искащи. Затова тялото на художника е вградено в пода на една от стаите в театъра-музей, носещ неговото име и ситуиран в родното му градче. А творбите на един от най-известните представители на сюрреализма се пазят в най-хубавите международни галерии и частни сбирки на същински ценители.
На момчето, родено на 11 май 1904 година във Фигерас, провинция Херона, Каталония, фамилията на проспериращ нотариус дава името Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек. От ранна възраст детето демонстрира забележителна податливост към егоизъм и грандомания. Твърди, че е талантлив още от утробата на майка си. Дали това в действителност е по този начин - се спори към този момент 115 години, само че геният му на неповторим художник в действителност си личи още при започване на неговия витален път.
Запазен е впечатляващ пейзаж, който Салвадор рисува едвам 6-годишен, а на 14 реди първата си независима галерия в общинския спектакъл на селскостопанско градче, където израства в подножието на Пиренеите, покрай френската граница. На 17 е признат в Кралската художествена академия, а преподавателите много високо правят оценка творбите му.
Но в немирната щура глава на младия гений сякаш вечно се загнездва много натрапчивата мисъл: по какъв начин да стане фамозен и да изпъкне измежду другите дарования? Тщеславието е всесилен лост за креативните персони. Някои ги тласка към героизъм, други кара да покажат най-хубавата страна на характера. Дали обаче измисля да тръгне по напълно друг път: взема решение да шокира.
През 1922 година се реалокира в мадридската " Резиденция " (студентско общежитие за младежи с неповторими заложби). Запознава се с авангардния кинорежисьор Луис Бунюел, испанския драматург Федерико Гарсия Лорка, поета с юридическо обучение Педро Гарфиас и други С въодушевление чете Фройд. В живописта стартира да прави опити в кубизма и дадаизма. В тези години мнозина виждат неговата показност и демонстративното държане на конте. За високомерното и надменно отношение към учителския състав през 1926 година е изключен от академията.
Дали сякаш не се трогва доста от този факт и отпътува за Париж, където се среща с Пабло Пикасо. Именно под неговото въздействие, пробвайки се да налучка личния си жанр, в края на 20-те години на предишния век основава много любопитни произведения и се причислява към групата на сюрреалистите, зад която стои Андре Бретон. Също по този начин взе участие в изработката на пробния филм " Андалуското куче " (1929).
Тръгвайки по собствен път в живописта, Дали сякаш стартира да се бори със здравия разсъдък. Не стопира да рисува страховитите си мечти. Като същински талант на саморекламата произнася следната дрънканица: " Времето ни е ерата на кретените, ерата на потреблението и аз ще бъда последният глупак, в случай че не извадя от кретените на тази ера безусловно всичко допустимо. "
Нетрадиционните му творби притеглят вниманието на ценители, демонстрират се на изложения и художникът става много известен. Но през 1936 година се скарва с сътрудниците си с леви възгледи и го изключват от групата им. В отговор Дали декларира: " Сюрреализмът това съм аз. "
Като безусловно нетривиална персона, за която не важат каквито и да било правила и закони, Салвадор се дами за удивителна дама, която изцяло унищожава всички стандарти за покорна брачна половинка. Елена Дмитриевна Дяконова остава в историята като Гала на Дали. Артистичното й име в превод от френски значи " празник ". И тя в действителност освен е несравним модел и същински подтик за създателя, само че и се трансформира в празненство на неговото ентусиазъм.
В началото на Втората международна война съпрузите се местят в Съединени американски щати, където излиза белетристичната му автобиография " Тайният живот на Салвадор Дали " (1942). Литературните опити на създателя, както и картините му са много сполучливи от комерсиална позиция. Любопитното е, че в Америка той се пробва да пробие и в различен тип изкуство - киното, като сътрудничи даже с Уолт Дисни и Алфред Хичкок.
През 1948 година фамилията се връща в Испания, където художникът продължава да работи със забележителна отдаденост. Снима необикновени късометражни филми, прави сюрреалистични фотографии, взе участие в реклами. Изложбите му покоряват безчет градове в Европа и Америка.
Но връзките му с Гала стават все по-сложни. Макар че на млади години й дава обещание замък, Дали й купува палат в средновековното градче Пубол, Северна Испания, като заплаща близо милион и половина испански песети за полуразрушена постройка. Реставрира я и татарстанската принцеса интензивно взе участие в декорирането на придобивката, която чака близо три десетилетия живот с гения. Музата му доста държи всичко в имението да е семпло. Но екстравагантните разбирания за жанр, присъщи на Салвадор, трансформират този знак на неговата обич в много кичозно място с лабиринт от кипариси и розови шубраци, сред които ловко са скрити каменни слонове с дълги крачета.
Дали посещава придобивката единствено когато Гала с писмо го кани да й пристигна на посетители. Твърди се, че в никакъв случай не е преспивал в замъка. Въпреки всичко през 1982 година е откровено унищожен от гибелта на брачната половинка си. Малко по-рано го диагностицират с паркинсон. Всичко това вкарва създателя в дълбока меланхолия, проличаваща и от картините му, които стават по-обикновени и в тях дълго време доминира тъгата. А и заболяването много му пречи да рисува, както преди.
Салвадор Дали умира от сърдечен удар на 23 януари 1989 година Завещава да бъде заровен по този начин, че на гроба му да имат опция да идват всички искащи. Затова тялото на художника е вградено в пода на една от стаите в театъра-музей, носещ неговото име и ситуиран в родното му градче. А творбите на един от най-известните представители на сюрреализма се пазят в най-хубавите международни галерии и частни сбирки на същински ценители.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ