Майката на Джордж Вашингтон и проблемите помежду им
Дори невероятните хора имат елементарни проблеми – да вземем за пример, неприятни връзки с един от родителите е много постоянно срещан. Запознайте се с майката на Джордж Вашингтон – Мери Бал Вашингтон.
Мери Бал в родена във плантация във Вирджиния през 1708. Баща й, Джоузеф Бал, почива, когато тя е на 3 годинки, а майка й, която също се споделя Мери, почива 9 години по-късно след което момиченцето е отгледано от Джордж Ескридж, фамилен другар. На 23 се омъжва за Августин Вашингтон, 37-годишен вдовец с 3 деца. С него тя има 6 деца като едно от тях умира. Августин също умира през 1743 и я оставя сама с децата.
Мери Бал Вашингтон
Джордж Вашингтон, кръстен на фамилния й другар Ескридж, е най-големият наследник на Мери и Августин. Когато татко му умира, той е едвам на 11, само че макар нежната си възраст след кончината на него се пада да е мъжът в къщата.
Когато Джордж е на 14, полубрат му дружно с негови другари изготвят проект да го отърват от задушаващата хватка на майка му като му намират работа като флотски курсант в фрегатата Ройъл Нейви. След доста увещание Мери се съгласява, само че в последния миг се отхвърля и синът й остава във фермата.
Тя не знае, само че по този начин в действителност прави услуга на Джордж, тъй като той ще се заеме с друга служба, която през 40-те години на 18 век в действителност може да е доста лукративна. По това време от ден на ден и повече новозаселници се откриват в Америка и надлежно би трябвало контрольор, който да следи и разказва кой какъв брой и коя тъкмо земя има. В процеса тези инспектори постоянно съумяват да запазят най-хубавата земя за себе си и Джордж не е изключение. Когато е на 20, той към този момент има към 9300 декара във Вирджиния, което ще е и в основата на благосъстоянието му.
Знанията му също по този начин го вършат и доста скъп за британците, които до 50-те години на 18 век се борят с Франция за надзор над Охайо. През март 1955 Джордж получава предложение за работа като консултант на военачалник Едуард Брадок, който е изпратен от Англия да се разправя с французите. Той приема и моли брат си Джак, който живее с майка им, да се реалокира в неговата плантация в Маунт Върнън, с цел да се грижи за нея. Това, несъмнено, ще усложни обстановката за Мери и когато тя научава за проекта на синовете си, побеснява. „ Лишена от фамилната помощ, Мери Бал Уошингтън идва в Маунт Вернън гневна и с желанието да откаже Джордж от това да работи с Брадок “, написа биографът Рон Черноу в книгата си „ Washington: A Life “. „ Мери упорства проектите на сина й да бъдат изяснени на момента. “ Джордж обаче демонстрира мощ. Той е решен да не отхвърля работата, само че поради цялата кавга с майка си изпуска изявление с хората на генерала в Александрия, Вирджиния.
Въпреки това, на 9 юли 1755 военачалник Брадок дружно с 1400 боеца, измежду които е и Вашингтон, пресича река Мононгахела в Пенсилвани. Тогава е атакуван от 900 индианци и французи. В борбата умират над 400 английски бойци, а стотици са ранени в това число и генерала, който няколко дни по-късно умира. Вашингтон обаче има шанс. Както и да се гледа на нещата, борбата е погром. Вашингтон предизвестява Брадок месеци наред, че английската тактичност на непосредствено нахлуване няма да издържи пред французите и индианците, които стрелят скрити зад скали. Затова и от тях едвам 23 умират, а ранените са 16.
По време на борбата самият Джордж демонстрира изключителна храброст и лидерски качества и по тази причина месец по-късно е разгласен за пълководец на армията във Вирджиния. Тогава той е единствено на 23.
За майка му обаче това няма никакво значение, тъй като тя към момента му е ядосана за това, че я изоставя и отива да се бие в една война, която нея по никакъв начин не я визира. И „ страданията “ й не престават през идващите 3 години, тъй като синът й постоянно отсъства. През декември 1758 се пенсионира от длъжността, за наслада на майка си: „ Проблемите ми нямаха край, до момента в който Джордж е в армията “, написа Мери в писмо до родственик: „ само че той към този момент напусна. “
Няколко седмици по-късно, през 1759, Джордж дава на майка си нова причина да му се ядоса – дами се за богата вдовица на име Марта Къстис. Няма сведения Мери да идва на сватбата, а доведената си внучка вижда чак след година. Историците настояват, че за оставащите й 30 години живот тя нито един път няма да посети фамилията на сина си в Маунт Върнън.
Вашингтон обаче постоянно пътува до нейната плантация и й дава пари. До началото на 70-те години на 18 век, Мери е над 60-годишна и не може към този момент да се грижи за фермата – по тази причина Джордж купува прилежащата къща до тази на сестра му Бети, където Мери прекарва последните 17 години от живота си. Въпреки доброжелателното му отношение тяхната връзка в никакъв случай не се възвръща.
Пехотинци от Континентална войска
В началото на Американската гражданска война, през 1775, Джордж е назначен за основен пълководец на новоформираната Континентална войска и още веднъж отива на война като назначава един от племенниците си да се грижи за майка му и да оправя всевъзможни финансови въпроси, които тя би могла да има. Тя обаче още веднъж е ядосана. През 1781 Мери желае от щата Вирджиния да й даде пенсия, с която да заплати някои от налозите си, само че синът й съумява да я спре преди напълно да го изложи. Това обаче утежнява в допълнение връзките им.
С времето недоволствата й става толкоз нетърпими, че той желае майка му да отиде при някое от другите си деца. Тя живее задоволително дълго, с цел да види по какъв начин синът й става първият президент на Съединени американски щати през април 1789, само че историците не намират доказателства, че даже го поздравява за триумфа. Четири месеца по-късно, през август 1789, Мери Вашингтон умира от рак на гърдата на 81-годишна възраст. Тя оставя на сина си огледало, леглото си и обичания си юрган, само че Джордж ги дава на сестра си.
…
Джордж отива на погребението й, само че нито той, нито някой различен произнасят тирада. Минават 40 години преди на гроба й да бъде подложен камък. Биографът Джаред Спаркс написа през 1827: „ Гробът на майката на Вашингтон не е маркиран по безусловно никакъв метод, даже и точното му място не се знае… Дълго време той може да се откри единствено по едно кедрово дърво “.
