Икономист: Борбата срещу американските санкции може да е безполезна за европейския бизнес
„ Доналд Тръмп е от вида хора, които удрят в лицето, само че в случай че съперникът отвърне на удара, споделят: „ Нека бъдем другари “. Китай отвърна и той отстъпи. Европейците му споделиха какъв брой е прелестен и не получиха нищо.” Това е методът, по който върховен американски чиновник от изпълнителната власт разказва последните обрати в политиката за наказания на администрацията на американския президент, която тази година се занимава с Европа, Русия, Китай и Иран. Това, което бизнес водачите виждат, споделят анализатори, е углавен метод, който е придирчив, нападателен и от време на време недобре квалифициран. Освен в случай че фирмите или техните управления не стартират да се борят с Белия дом, те нямат различен избор, с изключение на да се придържат към дългата и от време на време неправилна ръка на американското право.
Капризността си пролича на 13 май, когато президентът Тръмп дръпна ръчната спирачка на ZTE, четвъртия по величина производител на телекомуникационно съоръжение в света, който е мощно подкрепян от китайското държавно управление. Той бе доведен до ръба на банкрута, откакто американското държавно управление през април забрани на компаниите да му доставят съставни елементи. Това беше наказване за нарушаването на американските наказания от страна на ZTE против Иран и Северна Корея, както и за последващите неистини за това по какъв начин нейните чиновници са забъркани в нарушаванията.
В два изненадващи туита Тръмп обаче съобщи, че работи взаимно с китайския президент Си Цзинпин, с цел да върне ZTE „ бързо в бизнеса “, и че избавителният пояс е част от по-голяма комерсиална договорка с Китай. Американски конгресмени разясниха, че това си е клякане пред натиска от страна на Китай.
Поведението на Тръмп обаче не беше единствено необикновена интервенция в правоприлагането. То пристигна в деня, в който неговият консултант по националната сигурност Джон Болтън заплаши да накаже европейските компании, които нарушават новите наказания, които администрацията на Тръмп постанова на Иран, откакто Вашингтон се отдръпна от нуклеарна договорка. С други думи, уличените в нарушаване китайски компании могат да продължат да си работят, до момента в който европейските компании, озовали се в същото състояние, ще бъдат обект на американски наказания, в случай че техните водачи не се опълчват.
Въпросът, който европейският бизнес си задава, е дали ръководителите от Европейски Съюз имат куража да поведат такава борба. Френските автомобилопроизводители, нефтената компания Total, самолетната Airbus развиха по-силни бизнес връзки с Иран след анулацията на европейските наказания през 2016 година Peugeot и Renault продадоха повече от 600 000 коли предходната година. Total подписа договорка за 5 милиарда $ за рандеман на природен газ в Иран, в партньорство с китайската PetroChina. Иран е поръчал 100 самолета от Airbus. Международната система за банкови преводи SWIFT, основана в Белгия, свърза още веднъж иранските банки с световната си мрежа през 2016 година
Европейските водачи се пробваха предходната седмица да разработят проект за опазване на иранската договорка, която да разреши на бизнеса от техните страни да продължи да търгува с Иран. Али Ваез от консултантската компания International Crisis Group споделя, че с цел да остане Иран на борда, европейците би трябвало да обещаят на Техеран, че ще продължат да внасят нефт от него и да подсигуряват по-нататъшния му достъп до SWIFT. Но с цел да направи това, Европа би трябвало да вземе „ поредност от нелицеприятни решения “. Те включват опасност от налагане на цени върху американския импорт, в случай че администрацията на Тръмп нанесе вторични наказания на европейските компании, търгуващи с Иран, или да наложи „ блокиращо законодателство “ като това от 1996 година, което отбрани европейските компании от американски наказания, свързани с Куба. „ Отстъпката, направена за ZTE, е добър образец, че в случай че Европейски Съюз извади огромните оръжия… тогава може да се договорят изключения”, счита Ваез.
Но мнозина се съмняват в желанието на Европа да влезе в такава борба. „ В най-смелите ми фантазии не мога да си показва Европа да го направи “, споделя Амос Хохщайн, който като член на администрацията на Обама ръководеше напъните за налагане на наказания върху иранския нефт през 2012 година Патрик Мърфи от адвокатската адвокатска фирма Clyde and Co споделя, че препоръчаните ирански наказания са прекомерно разнообразни от кубинските, с цел да може се употребява тогавашният метод.
Освен това, прибавя Мърфи, в един все по-доларизиран свят бизнесът и банките са толкоз обезпокоени, че могат да бъдат изключени от финансовата система, че в действителност се следи „ надхвърляне “ на рестриктивните мерки, наложени от Америка. Според него това изяснява бавния ритъм на европейските вложения в Иран през интервала 2016 – 2018 година, макар че европейските наказания бяха анулирани. На 16 май Total разгласи, че ще анулира инвестицията си в Иран до ноември, в случай че американските управляващи не ѝ дават гаранции. Компанията изясни, че не може да си разреши да бъде изложена на наказания, които могат да включват загубата на финансиране от американски банки в долари.
Фирмите са изправени пред доста други затруднения. Според адвокатската адвокатска фирма Gibson Dunn, откогато Тръмп встъпи в служба, Съединени американски щати от ден на ден разчитат на глобите, с цел да се оправят с тероризма, разпространяването на нуклеарни оръжия, злоупотребите с човешките права и корупцията. Миналата година Доналд Тръмп добави към 1000 субекта в своя „ черен лист “, което е съвсем с 30% повече, в сравнение с в последната година на Барак Обама (виж графиката). Службата за надзор на задграничните активи (OFAC), която постанова наказания от Вашингтон, притегли невиждано вниманието на финансовия министър Стивън Мнучин. „ Доколкото ни е известно, в никакъв случай не е имало министър на финансите, толкоз явно захласнат от инструмента за наказания “, споделя Гибсън Дън.
Ограниченията против „ Русал “, най-големия производител на алуминий в Русия, през април бяха опит за наказване на съветския олигарх Олег Дерипаска, който го има посредством сдружението EN+. Но това провокира неотложен срив на международния пазар на алуминий, от който „ Русал “ обезпечава към 6%.
По-високи цени на алуминия нанасят вреди на американските автомобилни компании, производителите на консервни кутии и други, подвластни от метала, което докара до мощни лобистки старания във Вашингтон. По-малко от три седмици по-късно Министерството на финансите отслаби глобите, като удължи гратисния интервал за компаниите да правят бизнес с „ Русал “. То също по този начин даде на EN+ късмет да избави себе си и „ Русал “ от глобите, в случай че Дерипаска продаде контролния пакет, стига олигархът да откри капиталова банка, задоволително смела, с цел да му помогне при договорката.
Розенберг споделя, че задачата на Министерството на финансите е да планува какво ще бъде пазарното и политическото влияние на глобите, преди да ги наложи, а не да върви след събитията, реагирайки на отрицателните последствия постфактум. Други допълват, че колкото повече глобите наподобяват като „ покупко-продажби “, толкоз повече се нарушава доверието в тях.
И въпреки всичко, колкото и странна да стане американската санкционна система, бизнесът няма никакво желание да я отхвърли. Правенето на бизнес в страни, които са били посочени като недемократични режими, не е доста положително за тяхната известност. И колкото и да не харесват, че глобите са инструмент на неофициалната външна политика на Тръмп, те знаят, че не могат да ги подценен.
Препечатано от списание „ Икономист” със съкращения
Капризността си пролича на 13 май, когато президентът Тръмп дръпна ръчната спирачка на ZTE, четвъртия по величина производител на телекомуникационно съоръжение в света, който е мощно подкрепян от китайското държавно управление. Той бе доведен до ръба на банкрута, откакто американското държавно управление през април забрани на компаниите да му доставят съставни елементи. Това беше наказване за нарушаването на американските наказания от страна на ZTE против Иран и Северна Корея, както и за последващите неистини за това по какъв начин нейните чиновници са забъркани в нарушаванията.
В два изненадващи туита Тръмп обаче съобщи, че работи взаимно с китайския президент Си Цзинпин, с цел да върне ZTE „ бързо в бизнеса “, и че избавителният пояс е част от по-голяма комерсиална договорка с Китай. Американски конгресмени разясниха, че това си е клякане пред натиска от страна на Китай.
Поведението на Тръмп обаче не беше единствено необикновена интервенция в правоприлагането. То пристигна в деня, в който неговият консултант по националната сигурност Джон Болтън заплаши да накаже европейските компании, които нарушават новите наказания, които администрацията на Тръмп постанова на Иран, откакто Вашингтон се отдръпна от нуклеарна договорка. С други думи, уличените в нарушаване китайски компании могат да продължат да си работят, до момента в който европейските компании, озовали се в същото състояние, ще бъдат обект на американски наказания, в случай че техните водачи не се опълчват.
Въпросът, който европейският бизнес си задава, е дали ръководителите от Европейски Съюз имат куража да поведат такава борба. Френските автомобилопроизводители, нефтената компания Total, самолетната Airbus развиха по-силни бизнес връзки с Иран след анулацията на европейските наказания през 2016 година Peugeot и Renault продадоха повече от 600 000 коли предходната година. Total подписа договорка за 5 милиарда $ за рандеман на природен газ в Иран, в партньорство с китайската PetroChina. Иран е поръчал 100 самолета от Airbus. Международната система за банкови преводи SWIFT, основана в Белгия, свърза още веднъж иранските банки с световната си мрежа през 2016 година
Европейските водачи се пробваха предходната седмица да разработят проект за опазване на иранската договорка, която да разреши на бизнеса от техните страни да продължи да търгува с Иран. Али Ваез от консултантската компания International Crisis Group споделя, че с цел да остане Иран на борда, европейците би трябвало да обещаят на Техеран, че ще продължат да внасят нефт от него и да подсигуряват по-нататъшния му достъп до SWIFT. Но с цел да направи това, Европа би трябвало да вземе „ поредност от нелицеприятни решения “. Те включват опасност от налагане на цени върху американския импорт, в случай че администрацията на Тръмп нанесе вторични наказания на европейските компании, търгуващи с Иран, или да наложи „ блокиращо законодателство “ като това от 1996 година, което отбрани европейските компании от американски наказания, свързани с Куба. „ Отстъпката, направена за ZTE, е добър образец, че в случай че Европейски Съюз извади огромните оръжия… тогава може да се договорят изключения”, счита Ваез.
Но мнозина се съмняват в желанието на Европа да влезе в такава борба. „ В най-смелите ми фантазии не мога да си показва Европа да го направи “, споделя Амос Хохщайн, който като член на администрацията на Обама ръководеше напъните за налагане на наказания върху иранския нефт през 2012 година Патрик Мърфи от адвокатската адвокатска фирма Clyde and Co споделя, че препоръчаните ирански наказания са прекомерно разнообразни от кубинските, с цел да може се употребява тогавашният метод.
Освен това, прибавя Мърфи, в един все по-доларизиран свят бизнесът и банките са толкоз обезпокоени, че могат да бъдат изключени от финансовата система, че в действителност се следи „ надхвърляне “ на рестриктивните мерки, наложени от Америка. Според него това изяснява бавния ритъм на европейските вложения в Иран през интервала 2016 – 2018 година, макар че европейските наказания бяха анулирани. На 16 май Total разгласи, че ще анулира инвестицията си в Иран до ноември, в случай че американските управляващи не ѝ дават гаранции. Компанията изясни, че не може да си разреши да бъде изложена на наказания, които могат да включват загубата на финансиране от американски банки в долари.
Фирмите са изправени пред доста други затруднения. Според адвокатската адвокатска фирма Gibson Dunn, откогато Тръмп встъпи в служба, Съединени американски щати от ден на ден разчитат на глобите, с цел да се оправят с тероризма, разпространяването на нуклеарни оръжия, злоупотребите с човешките права и корупцията. Миналата година Доналд Тръмп добави към 1000 субекта в своя „ черен лист “, което е съвсем с 30% повече, в сравнение с в последната година на Барак Обама (виж графиката). Службата за надзор на задграничните активи (OFAC), която постанова наказания от Вашингтон, притегли невиждано вниманието на финансовия министър Стивън Мнучин. „ Доколкото ни е известно, в никакъв случай не е имало министър на финансите, толкоз явно захласнат от инструмента за наказания “, споделя Гибсън Дън.
Ограниченията против „ Русал “, най-големия производител на алуминий в Русия, през април бяха опит за наказване на съветския олигарх Олег Дерипаска, който го има посредством сдружението EN+. Но това провокира неотложен срив на международния пазар на алуминий, от който „ Русал “ обезпечава към 6%.
По-високи цени на алуминия нанасят вреди на американските автомобилни компании, производителите на консервни кутии и други, подвластни от метала, което докара до мощни лобистки старания във Вашингтон. По-малко от три седмици по-късно Министерството на финансите отслаби глобите, като удължи гратисния интервал за компаниите да правят бизнес с „ Русал “. То също по този начин даде на EN+ късмет да избави себе си и „ Русал “ от глобите, в случай че Дерипаска продаде контролния пакет, стига олигархът да откри капиталова банка, задоволително смела, с цел да му помогне при договорката.
Розенберг споделя, че задачата на Министерството на финансите е да планува какво ще бъде пазарното и политическото влияние на глобите, преди да ги наложи, а не да върви след събитията, реагирайки на отрицателните последствия постфактум. Други допълват, че колкото повече глобите наподобяват като „ покупко-продажби “, толкоз повече се нарушава доверието в тях.
И въпреки всичко, колкото и странна да стане американската санкционна система, бизнесът няма никакво желание да я отхвърли. Правенето на бизнес в страни, които са били посочени като недемократични режими, не е доста положително за тяхната известност. И колкото и да не харесват, че глобите са инструмент на неофициалната външна политика на Тръмп, те знаят, че не могат да ги подценен.
Препечатано от списание „ Икономист” със съкращения
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ