Домакинства остават без помощи заради неуточнено понятие от държавата
Домакинства остават без помощи поради неуточнено разбиране от страната.
Държавата към момента не е прецизирала дефиницията за енергийна беднотия, с цел да се търсят механизми за подкрепяне на семействата.
Кризата с дървата за огрев тормозила не на смешка 78-годишната Василка Таскова от Старо село. Доставката поради огромното търсене се забавила с два месеца и съществено ги оскъпила, оповестява БТВ.
“Наистина беше доста мъчно, тъй като първоначално, като ги поръчах, бяха 105 - 110 лв., до момента в който ги докарат. Има доста искащи, а дърва няма, няма кой да ги реже, да ги нацепи, и до момента в който ги докарат станаха 150 лв. ”, сподели пред bTV Василка Таскова.
Жената не получава помощи за отопление. Пенсията ѝ е малко над 500 лв., а четирите кубика излезли 600 лв..
Докато пенсионери като Василка чакат поддръжка от ръководещите, страната към момента работи по понятието енергийна беднотия. Все отново е ясно, че то ще включва три детайла – аршин за приходите, обществен статус и имущество.
Експертите пък са безапелационни, че енергийната беднотия, която визира към 2,5 млн. души у нас, не се взема решение с предоставяне на помощи, а с възобновяване на сградния фонд.
“Дефиницията за енергийна беднотия по този начин както се разисква сега, дръзвам да настоявам, че е много добра - т.е., когато извадим разноските за отопление на жилището от приходите, в случай че останем с приходи под линията на бедността, значи сме енергийно небогати и заслужаваме спомагателна поддръжка ”, сподели изпълнителният шеф на Центъра за енергийна успеваемост “Енефект ” Драгомир Цанев.
Решенията на казуса, който се отразява на 40% от популацията у нас, от дълго време са ясни за експертите.
“Има ограничения, които поддържат енергийната успеваемост, ограничения, които поддържат подмяната на остарели отоплителни уреди с нови, както знаете и фамозното саниране. Но съгласно мен най-важното е хората да стартират да получават приходи, с които да могат да си покриват сметките за сила ”, сподели икономическият анализатор доцент доктор Недялко Несторов.
Средно 19% от приходите на семействата у нас отиват за сметките за отопление.
“Най-богатите в България заплащат към 10% от приходите си за сила - толкоз, колкото в Западна Европа заплащат най-бедните в общество ”, добави той.
Държавата към момента не е прецизирала дефиницията за енергийна беднотия, с цел да се търсят механизми за подкрепяне на семействата.
Кризата с дървата за огрев тормозила не на смешка 78-годишната Василка Таскова от Старо село. Доставката поради огромното търсене се забавила с два месеца и съществено ги оскъпила, оповестява БТВ.
“Наистина беше доста мъчно, тъй като първоначално, като ги поръчах, бяха 105 - 110 лв., до момента в който ги докарат. Има доста искащи, а дърва няма, няма кой да ги реже, да ги нацепи, и до момента в който ги докарат станаха 150 лв. ”, сподели пред bTV Василка Таскова.
Жената не получава помощи за отопление. Пенсията ѝ е малко над 500 лв., а четирите кубика излезли 600 лв..
Докато пенсионери като Василка чакат поддръжка от ръководещите, страната към момента работи по понятието енергийна беднотия. Все отново е ясно, че то ще включва три детайла – аршин за приходите, обществен статус и имущество.
Експертите пък са безапелационни, че енергийната беднотия, която визира към 2,5 млн. души у нас, не се взема решение с предоставяне на помощи, а с възобновяване на сградния фонд.
“Дефиницията за енергийна беднотия по този начин както се разисква сега, дръзвам да настоявам, че е много добра - т.е., когато извадим разноските за отопление на жилището от приходите, в случай че останем с приходи под линията на бедността, значи сме енергийно небогати и заслужаваме спомагателна поддръжка ”, сподели изпълнителният шеф на Центъра за енергийна успеваемост “Енефект ” Драгомир Цанев.
Решенията на казуса, който се отразява на 40% от популацията у нас, от дълго време са ясни за експертите.
“Има ограничения, които поддържат енергийната успеваемост, ограничения, които поддържат подмяната на остарели отоплителни уреди с нови, както знаете и фамозното саниране. Но съгласно мен най-важното е хората да стартират да получават приходи, с които да могат да си покриват сметките за сила ”, сподели икономическият анализатор доцент доктор Недялко Несторов.
Средно 19% от приходите на семействата у нас отиват за сметките за отопление.
“Най-богатите в България заплащат към 10% от приходите си за сила - толкоз, колкото в Западна Европа заплащат най-бедните в общество ”, добави той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ