Фотоизложба проследява развитието на самолетостроенето в България
Документална та фотоизложба „ Самолетостроенето в България “ е разполажена в залите на Регионалния исторически музей в Плевен. Това оповестяват уредници: Община Плевен, РИМ – Плевен, Музей на фотографията и актуалните образни изкуства - Казанлък, Факултет "Авиационен " на НВУ "Васил Левски ", Регионален научен център - Плевен, Българско астронавтическо сдружение - клон Пловдив.
Експозицията включва неповторими снимки от богатата история на самолетостроенето в България и наблюдава неговото развиване, което е едно от огромните индустриални провокации през XX век. В България са разкрити три самолетни заводи - Държавната аеропланна работилница - ДАР, в София, Държавната самолетна фабрика - Казанлък и Държавната самолетна фабрика - Ловеч.
Една от задачите на изложбата е да разпространява новооткриващото се от 1 януари 2020 година Висше военновъздушно учебно заведение "Георги Бенковски " - Долна Митрополия, което става с решението на Народното събрание. Това събитие се прави оценка като изключително значимо за историята на авиацията в България.
Изложбата ще остане експонирана в Регионалния исторически музей в Плевен до 17 ноември.
След Първата международна война и унищожаването на българската военна авиация по клаузите на Ньойския кротичък контракт, през 20-те години на ХХ век се основава Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище, край София. То е първото българско самолетостроително дружество. Разположено е до Летище Божурище. Разработените планове и създадени в тази фабрика самолети са наименувани с нейните букви ДАР . В България по-късно са построени още две заводи за произвеждане на самолети - в град Ловеч - Държавната самолетна фабрика (ДСФ) и в град Казанлък - "Капрони Български ".
Фабриката в Ловеч е построена по замисъла на Въздушните войски от 1938 година за основаване на съвременна фабрика за произвеждане на самолети. През същата година отпада 20-годишното ограничаване, наложено от Ньойския контракт, и българската армия получава правото да има бойни самолети. Командването на въздушните войски взема решение да сътвори съвременна самолетна фабрика, в която да се концентрира българското самолетостроене на едно място, като сътвори център отвън столицата, разработващ и произвеждащ летателни апарати, по качество и количество съответстващи на най-хубавите европейски мостри. Специална комисия избира терен за фабриката. В края на 1941 година в построените съществени постройки с царски декрет се поставя началото на активността на ДСФ.
Разработваните и създаваните самолети, заради рестриктивните мерки на Ньойския контракт, са с маломощни мотори и са предопределени най-вече за образование на водачи и цивилен потребности. Отпадането на ограничаването съответствува по време с началото на Втората международна война, което е и повода България да не разполага със свое произвеждане на модерни бойни самолети, а такива да се закупуват от други страни.
"Капрони Български " е акционерно сдружение за промишлено произвеждане на самолети в България. Основано е в София през 1930 година с италиански капитали на компания "Капрони ", която изплаща от Aero, Прага самолетостроителната фабрика в Казанлък. В издигнатата тук фабрика до 1938 година се строят най-вече учебно-тренировъчни самолети, отговарящи на ограничаващите условия на Ньойския контракт. Изпълняват се и лимитирани по размер монтажни и ремонтни работи по поръчка по контрактувана калкулационна скица с Министерството на войната.
От 1925 до 1954 година, когато се закрива, самолетостроителното произвеждане в самолетостроителните заводи - ДАР в Божурище, Държавната самолетна фабрика (ДСФ) в Ловеч и самолетостроителната фабрика "Капрони Български " в Казанлък са проектирани 40 прототипа и са създадени към 1000 самолета.
Когато производството на самолети се закрива, на основаните индустриални мощности и квалифицираният за тези производства личен състав, се разпорежда производството на артикули от друга номенклатура в машиностроенето.
В България най-масово създавания аероплан за образователни и учебно-бойни цели е "Лаз-7 ", последният от българските самолети, конструирани от професор инженер Цветан Лазаров (1896-1961 г.). Той е най-продуктивният български авиоконструктор (самолети "ДАР ", "КБ " е "ЛАЗ ") и академик в региона на авиацията работил в България. Цветан Лазаров е учредител на научните аеродинамични проучвания в България. Автор на 13 плана за самолети, един - за хеликоптер, и един за безмоторен аероплан.
Експозицията включва неповторими снимки от богатата история на самолетостроенето в България и наблюдава неговото развиване, което е едно от огромните индустриални провокации през XX век. В България са разкрити три самолетни заводи - Държавната аеропланна работилница - ДАР, в София, Държавната самолетна фабрика - Казанлък и Държавната самолетна фабрика - Ловеч.
Една от задачите на изложбата е да разпространява новооткриващото се от 1 януари 2020 година Висше военновъздушно учебно заведение "Георги Бенковски " - Долна Митрополия, което става с решението на Народното събрание. Това събитие се прави оценка като изключително значимо за историята на авиацията в България.
Изложбата ще остане експонирана в Регионалния исторически музей в Плевен до 17 ноември.
След Първата международна война и унищожаването на българската военна авиация по клаузите на Ньойския кротичък контракт, през 20-те години на ХХ век се основава Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище, край София. То е първото българско самолетостроително дружество. Разположено е до Летище Божурище. Разработените планове и създадени в тази фабрика самолети са наименувани с нейните букви ДАР . В България по-късно са построени още две заводи за произвеждане на самолети - в град Ловеч - Държавната самолетна фабрика (ДСФ) и в град Казанлък - "Капрони Български ".
Фабриката в Ловеч е построена по замисъла на Въздушните войски от 1938 година за основаване на съвременна фабрика за произвеждане на самолети. През същата година отпада 20-годишното ограничаване, наложено от Ньойския контракт, и българската армия получава правото да има бойни самолети. Командването на въздушните войски взема решение да сътвори съвременна самолетна фабрика, в която да се концентрира българското самолетостроене на едно място, като сътвори център отвън столицата, разработващ и произвеждащ летателни апарати, по качество и количество съответстващи на най-хубавите европейски мостри. Специална комисия избира терен за фабриката. В края на 1941 година в построените съществени постройки с царски декрет се поставя началото на активността на ДСФ.
Разработваните и създаваните самолети, заради рестриктивните мерки на Ньойския контракт, са с маломощни мотори и са предопределени най-вече за образование на водачи и цивилен потребности. Отпадането на ограничаването съответствува по време с началото на Втората международна война, което е и повода България да не разполага със свое произвеждане на модерни бойни самолети, а такива да се закупуват от други страни.
"Капрони Български " е акционерно сдружение за промишлено произвеждане на самолети в България. Основано е в София през 1930 година с италиански капитали на компания "Капрони ", която изплаща от Aero, Прага самолетостроителната фабрика в Казанлък. В издигнатата тук фабрика до 1938 година се строят най-вече учебно-тренировъчни самолети, отговарящи на ограничаващите условия на Ньойския контракт. Изпълняват се и лимитирани по размер монтажни и ремонтни работи по поръчка по контрактувана калкулационна скица с Министерството на войната.
От 1925 до 1954 година, когато се закрива, самолетостроителното произвеждане в самолетостроителните заводи - ДАР в Божурище, Държавната самолетна фабрика (ДСФ) в Ловеч и самолетостроителната фабрика "Капрони Български " в Казанлък са проектирани 40 прототипа и са създадени към 1000 самолета.
Когато производството на самолети се закрива, на основаните индустриални мощности и квалифицираният за тези производства личен състав, се разпорежда производството на артикули от друга номенклатура в машиностроенето.
В България най-масово създавания аероплан за образователни и учебно-бойни цели е "Лаз-7 ", последният от българските самолети, конструирани от професор инженер Цветан Лазаров (1896-1961 г.). Той е най-продуктивният български авиоконструктор (самолети "ДАР ", "КБ " е "ЛАЗ ") и академик в региона на авиацията работил в България. Цветан Лазаров е учредител на научните аеродинамични проучвания в България. Автор на 13 плана за самолети, един - за хеликоптер, и един за безмоторен аероплан.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ