България е на второ място по бюджетни разходи за правосъдие в ЕС
Докладът за 2022 година на Европейската комисия за резултатност на правораздаването (CEPEJ), който обобщава събраните данни от 2020 година, показва растеж на междинните номинални стойности (без инфлационни корекции) на бюджетните разноски за правораздаване в европейските страни в размер от 8%, спрямо 2018 година Документът демонстрира също обилни разлики в заложените средства за разноски на страните, съобщи Франс прес.
Бюджетните разноски за правораздаване са нарастнали със приблизително 8% сред 2018 година и 2020 година , само че разликите сред обособените страни са огромни. Най-висок растеж бележи Малта (46%), следвана от България (26%), Чехия (14%) и Дания (12%). По-умерен е растежът на разноските в Белгия (5%) и Франция (4%). Има и страни с понижени разноски в правосъдната сфера като Гърция (-13%) и Кипър (-3%).
Докладът отбелязва и наклонност към увеличение на разноските за осведомителни и информационни технологии (ИКТ), на които се гледа като средства, които ще допринесат за по-голяма бистрота, резултатност и качество на правосъдните услуги , изключително в подтекста на пандемията от КОВИД-19. Страните преди всичко по този аршин са Латвия и Израел.
Европейската комисия за резултатност на правораздаването преглежда данните за 44 от 46 страни членки на Съвета на Европа (без да показва информация за Лихтенщайн и Сан Марино), към които прибавя и тези от трите страни наблюдателки - Израел, Казахстан и Мароко.
Според друга част от отчета, оповестен през днешния ден, има доста повече дами, в сравнение с мъже измежду съдиите и прокурорите. Това наблюдаване обаче не важи за управителните позиции, се вижда от документа за положението на правосъдните системи в страните членки на Съвета.
Авторите на отчета установяват, че стандартите за дамите в правораздаването към момента са действителност. Докато болшинството магистрати са дами (56% междинна стойност, 67% във Франция), те към момента са незадоволително показани като ръководители на съдилища (38% междинна стойност, 39% във Франция) и ръководители на прокуратури (38% междинна стойност, 31% във Франция).
Значителен прогрес се отбелязва в Италия и, в по-малка степен, в Австрия и Нидерландия, се споделя още в отчета, който акцентира, че процентът на дамите измежду магистратите е много по-голям в страните, където почасовата работа е допустима.
Бюджетните разноски за правораздаване са нарастнали със приблизително 8% сред 2018 година и 2020 година , само че разликите сред обособените страни са огромни. Най-висок растеж бележи Малта (46%), следвана от България (26%), Чехия (14%) и Дания (12%). По-умерен е растежът на разноските в Белгия (5%) и Франция (4%). Има и страни с понижени разноски в правосъдната сфера като Гърция (-13%) и Кипър (-3%).
Докладът отбелязва и наклонност към увеличение на разноските за осведомителни и информационни технологии (ИКТ), на които се гледа като средства, които ще допринесат за по-голяма бистрота, резултатност и качество на правосъдните услуги , изключително в подтекста на пандемията от КОВИД-19. Страните преди всичко по този аршин са Латвия и Израел.
Европейската комисия за резултатност на правораздаването преглежда данните за 44 от 46 страни членки на Съвета на Европа (без да показва информация за Лихтенщайн и Сан Марино), към които прибавя и тези от трите страни наблюдателки - Израел, Казахстан и Мароко.
Според друга част от отчета, оповестен през днешния ден, има доста повече дами, в сравнение с мъже измежду съдиите и прокурорите. Това наблюдаване обаче не важи за управителните позиции, се вижда от документа за положението на правосъдните системи в страните членки на Съвета.
Авторите на отчета установяват, че стандартите за дамите в правораздаването към момента са действителност. Докато болшинството магистрати са дами (56% междинна стойност, 67% във Франция), те към момента са незадоволително показани като ръководители на съдилища (38% междинна стойност, 39% във Франция) и ръководители на прокуратури (38% междинна стойност, 31% във Франция).
Значителен прогрес се отбелязва в Италия и, в по-малка степен, в Австрия и Нидерландия, се споделя още в отчета, който акцентира, че процентът на дамите измежду магистратите е много по-голям в страните, където почасовата работа е допустима.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ