Шамарът от ЕК, който почти никоя медия в България не отрази: Свободата на словото е нарушена! Без медиен натиск върху властта няма реформи и борба с корупцията
Докладът на Европейската комисия отбелязва забележителното утежняване през последните години на медийната среда в България, което рискува да ограничи достъпа на обществото до информация и може да има негативно влияние върху независимостта на правораздавателната система посредством офанзиви в някои медии против съответни съдии, написа dnevnik.bg.
Това се споделя в съобщението за публикувания през днешния ден отчет на Европейската комисия по така наречен мониторинг за битката с корупцията и проведената престъпност и промяната на правораздаването в България. За пръв път в подобен документ се показва паника за положението на медиите в страната и се предизвестява, че това положение заплашва осъществяването на същите промени, за които комисията поздравява България.
" В по-общ проект способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от напън, съставлява значима основа за реализирането на промените, обхванати от Механизма за съдействие и инспекция (МСП), и като цяло е основа за по-добро ръководство ", написа в текста на отчета.
В него в частта " Общо състояние " е записано още, че " интернационалните наблюдаващи означиха значително утежняване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен бранш се характеризира с непрозрачна благосъстоятелност и едва използване на журналистическите стандарти. Това състояние се отразява върху качеството на публичния спор и затова поражда риск от ограничение на достъпа на обществеността до информация заради ограничавания брой самостоятелни източници.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Евродоклад 2018 (16)
Медийната среда е от изключително значение за независимостта на правосъдната власт
на фона на целенасочени офанзиви против съдии в някои медии, свързани с непрозрачни ползи, и компликации при намирането на ефикасни средства за правна отбрана. Висшият правосъден съвет играе основна роля в отбраната на
правосъдната власт и отстояването на нейната самостоятелност против сходни офанзиви. "
В техническия отчет също се отбелязва какво би трябвало да прави Висш съдебен съвет: " поради сложната медийната среда в България съществена отговорност на Съвета е да пази правосъдната власт и правилото на самостоятелност на правосъдната власт, в това число в подтекста на медийни офанзиви против обособени съдии. "
Досега Комисията е подлагала на критика обособени медийни изяви на магистрати, само че не и положението на медиите и достъпа на обществото и гражданския бранш до информация.
В техническата част на отчета от 25 януари 2017 година да вземем за пример категорично се споделя, че основният прокурор Сотир Цацаров доста постоянно има изявления по политически тематики, а не толкоз по такива, свързани с наказателни производства. Еврокомисията установи тогава, че провокациите пред държавното обвиняване - без значение че е било обект на голям брой промени - се намират в центъра на два дебата: за неговите пълномощия, както и за " продължаващата липса на безапелационни резултати във връзка с неоправдателните присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта или за тежка проведена престъпност ".
В последните месеци в България имаше нападки в медиите на съдии за техни дейности в осъществяване на отговорностите им. Особено фрапантно беше заклеймяването от Пламен Георгиев - ръководител на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ), на арбитър от Софийски градски съд за това, че е отправила така наречен преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз по дело за лишаване на нелегално имущество, обвързвано с Корпоративна комерсиална банка (КТБ). Друг неотдавнашен случай бяха нападките против арбитър от Софийския административен съд, която въз основа на европейското право отсъди в интерес на две хомосексуални дами да обитават в България като съпружеска двойка.
Публикации в уеб страницата ΠИK бяха ориентирани против арбитър Силвия Хазърбасанова от Софийския областен съд (СРС) поради постановено от нея решение против ПИК по заведено от Емил Джасим дело. Когато съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) обсъждаше случая, член на съвета изясни, че в интернет е " цялостно с изявления против съдии, от които ще ви настръхнат косите ".
Какво пишеше за медиите в последните отчети
2016 година
Специфичен проблем (...) са нападателните и провокационни акции на някои медии, постоянно ориентирани против обособени лица в правосъдната власт. Пристрастните мнения в медиите в хода на дисциплинарни или наказателни следствия съставляват в допълнение предизвикателство за органите на правосъдната власт.
януари 2017 година
Българската медийна среда се характеризира постоянно с ниска степен на самостоятелност и неефективно използване на журналистическите стандарти, което оказва негативно въздействие върху публичния спор по отношение на промените. Въпреки че тези въпроси са отвън обсега на МСП, те оказват директно влияние върху способността за съществяване на промени и затрудняват повече постигането на прогрес от страна на България.
ноември 2017 година
Изборът за парламентарната квота бе извършен от Народното събрание на 20 септември, като сполучливите претенденти бяха определени с болшинство, доста надвишаващо изискваното болшинство от две трети. В медиите и гражданското общество бяха изразени рецензии, че резултатът е бил съдбоносен посредством сделки сред главните политически партии и че дебатът е бил лекомислен и не е отразил намерено разглеждане на съответните качества на претендентите. (...)
На първо място, беше предложено да се сътвори система за отчитане по каузи за тежка проведена престъпност, която да разреши на обществеността и медиите да наблюдават напредъка по тях.
* Корекция - 18:35часа: В първичния вид на текста беше написано, че изявления против арбитър Силвия Хазърбасанова е имало и в " Правен свят ". Но изданието беше посочено на съвещание на Висш съдебен съвет на 8 май във връзка различен проблем, обвързван с офанзива на съдии, а не на Хазърбасанова. От " Правен свят " магистратите разглеждаха изявления против Петя Колева, Димчо Георгиев и Даниела Врачева от Апелативния профилиран углавен съд. Повод и за двете беше писмо на Съюза на съдиите в България, а Висш съдебен съвет излезе на 15 май с кардинално мнение по тематиката.
Пълният текст на отчета четете тук.
Това се споделя в съобщението за публикувания през днешния ден отчет на Европейската комисия по така наречен мониторинг за битката с корупцията и проведената престъпност и промяната на правораздаването в България. За пръв път в подобен документ се показва паника за положението на медиите в страната и се предизвестява, че това положение заплашва осъществяването на същите промени, за които комисията поздравява България.
" В по-общ проект способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от напън, съставлява значима основа за реализирането на промените, обхванати от Механизма за съдействие и инспекция (МСП), и като цяло е основа за по-добро ръководство ", написа в текста на отчета.
В него в частта " Общо състояние " е записано още, че " интернационалните наблюдаващи означиха значително утежняване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен бранш се характеризира с непрозрачна благосъстоятелност и едва използване на журналистическите стандарти. Това състояние се отразява върху качеството на публичния спор и затова поражда риск от ограничение на достъпа на обществеността до информация заради ограничавания брой самостоятелни източници.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Евродоклад 2018 (16)
Медийната среда е от изключително значение за независимостта на правосъдната власт
на фона на целенасочени офанзиви против съдии в някои медии, свързани с непрозрачни ползи, и компликации при намирането на ефикасни средства за правна отбрана. Висшият правосъден съвет играе основна роля в отбраната на
правосъдната власт и отстояването на нейната самостоятелност против сходни офанзиви. "
В техническия отчет също се отбелязва какво би трябвало да прави Висш съдебен съвет: " поради сложната медийната среда в България съществена отговорност на Съвета е да пази правосъдната власт и правилото на самостоятелност на правосъдната власт, в това число в подтекста на медийни офанзиви против обособени съдии. "
Досега Комисията е подлагала на критика обособени медийни изяви на магистрати, само че не и положението на медиите и достъпа на обществото и гражданския бранш до информация.
В техническата част на отчета от 25 януари 2017 година да вземем за пример категорично се споделя, че основният прокурор Сотир Цацаров доста постоянно има изявления по политически тематики, а не толкоз по такива, свързани с наказателни производства. Еврокомисията установи тогава, че провокациите пред държавното обвиняване - без значение че е било обект на голям брой промени - се намират в центъра на два дебата: за неговите пълномощия, както и за " продължаващата липса на безапелационни резултати във връзка с неоправдателните присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта или за тежка проведена престъпност ".
В последните месеци в България имаше нападки в медиите на съдии за техни дейности в осъществяване на отговорностите им. Особено фрапантно беше заклеймяването от Пламен Георгиев - ръководител на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ), на арбитър от Софийски градски съд за това, че е отправила така наречен преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз по дело за лишаване на нелегално имущество, обвързвано с Корпоративна комерсиална банка (КТБ). Друг неотдавнашен случай бяха нападките против арбитър от Софийския административен съд, която въз основа на европейското право отсъди в интерес на две хомосексуални дами да обитават в България като съпружеска двойка.
Публикации в уеб страницата ΠИK бяха ориентирани против арбитър Силвия Хазърбасанова от Софийския областен съд (СРС) поради постановено от нея решение против ПИК по заведено от Емил Джасим дело. Когато съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) обсъждаше случая, член на съвета изясни, че в интернет е " цялостно с изявления против съдии, от които ще ви настръхнат косите ".
Какво пишеше за медиите в последните отчети
2016 година
Специфичен проблем (...) са нападателните и провокационни акции на някои медии, постоянно ориентирани против обособени лица в правосъдната власт. Пристрастните мнения в медиите в хода на дисциплинарни или наказателни следствия съставляват в допълнение предизвикателство за органите на правосъдната власт.
януари 2017 година
Българската медийна среда се характеризира постоянно с ниска степен на самостоятелност и неефективно използване на журналистическите стандарти, което оказва негативно въздействие върху публичния спор по отношение на промените. Въпреки че тези въпроси са отвън обсега на МСП, те оказват директно влияние върху способността за съществяване на промени и затрудняват повече постигането на прогрес от страна на България.
ноември 2017 година
Изборът за парламентарната квота бе извършен от Народното събрание на 20 септември, като сполучливите претенденти бяха определени с болшинство, доста надвишаващо изискваното болшинство от две трети. В медиите и гражданското общество бяха изразени рецензии, че резултатът е бил съдбоносен посредством сделки сред главните политически партии и че дебатът е бил лекомислен и не е отразил намерено разглеждане на съответните качества на претендентите. (...)
На първо място, беше предложено да се сътвори система за отчитане по каузи за тежка проведена престъпност, която да разреши на обществеността и медиите да наблюдават напредъка по тях.
* Корекция - 18:35часа: В първичния вид на текста беше написано, че изявления против арбитър Силвия Хазърбасанова е имало и в " Правен свят ". Но изданието беше посочено на съвещание на Висш съдебен съвет на 8 май във връзка различен проблем, обвързван с офанзива на съдии, а не на Хазърбасанова. От " Правен свят " магистратите разглеждаха изявления против Петя Колева, Димчо Георгиев и Даниела Врачева от Апелативния профилиран углавен съд. Повод и за двете беше писмо на Съюза на съдиите в България, а Висш съдебен съвет излезе на 15 май с кардинално мнение по тематиката.
Пълният текст на отчета четете тук.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ