Доказателства за съществуването на органични вещества на Червената планета са

Доказателства за съществуването на органични субстанции на Червената планета са получени още през 70-те години с идването на първите спускаеми апарати на НАСА “Вайкинг ”. Двата апарата откриват, че в марсианската почва има хлорометан и дихлорометан, само че учените не са изцяло уверени – те считат, че веществата могат да са пристигнали на Марс вторично посредством земните галактически кораби. Днес обаче се смята, че хлорометанът и дихлорометанът са с марсиански генезис и се получават при нагряването на пробите преди техния ГХ-МС разбор. През 2015 година марсоходът “Кюриосити ” удостовери съществуването на хлоробензен, с което изцяло се затвърди знанието, че на Марс има органика. 

Много по-силно доказателство бе получено през 2018-та година, когато “Кюриосити ” откри наличието на няколко алифатни, ароматни и тиофенови съединения. Именно тиофените са тези субстанции, заинтригували откривателите и създатели на обявата в Astrobiology. 

Тиофените съставляват ароматни пръстени, съдържащи четири въглеродни атома и един серен атом. На Земята те се срещат във въглищата, необработения нефт, както и в някои строматолити и микрофосили. По принцип тиофените се образуват по небиологичен път посредством развой, наименуван диагенеза, при който неорганични серни нуклеофили (напр. сулфиди като H2S) реагират с органична материя в изискванията на висока температура. Но изходните вещества в този развой нормално са с биологичен генезис – сулфидите се получават от метаболизма на сулфат-редуциращи бактерии, до момента в който органичната материя съставлява биомолекули като липиди или изопреноиди. Заради биологичния генезис на изходните субстанции, двамата откриватели на публикацията в Astrobiology считат, че тиофените могат да се смятат за вторични биомаркери. 

Така обаче стоят нещата на Земята. Какъв е произходът на тиофените на Марс, където изискванията са по-различни? Учените считат, че съществуват три благоприятни условия. Едната е произходът да е метеоритен – т.е. тиофените да са доставени на Червената планета от космоса. Действително някои субстанции като бензотиофен и дибензотиофен са откривани в редица астероиди. Другата е тиофените да са получени на Марс посредством абиотична синтеза – да вземем за пример, в случай че серните нуклеофили бъдат доставени посредством хидротермална подпочвена вода в кратера Гейл, до момента в който органичните субстанции са с небиологичен генезис. 

Третата опция е най-привлекателна: в случай че тиофените са артикул на някакъв вид биологична интензивност на Червената планета. Днес се знае, че по-голямата част от серните ресурси на марсианската повърхнина съществуват под формата на ненуклеофилни сулфати. По принцип те могат да се преобразуват в нуклеофилни сулфиди при висока температура (над 120oC), само че в условия на ниски температури процесът може да се реализира от сулфат-редуциращи бактерии.

Има ли живот на Марс? Двамата откриватели на публикацията в Astrobiology считат, че биологичният генезис на тиофените наподобява по-вероятен. И въпреки всичко към момента не могат да се отхвърлят напълно и небиологичните пътища. За страдание явен отговор няма да има още най-малко няколко години. 

Много недоверчиви хора имат вяра в конспирации – те считат, че НАСА съзнателно укрива доказателства за извънземен живот на Марс. Но основна част от тях нямат обикновена визия по какъв начин работи методиката за разкриване на органични субстанции. Веднага щом някой човек разбере, че галактическа задача каца на Марс, с цел да търси живот, в главата му изниква следната картина: ученият дърпа една дръжка, задачата забива детектора в почвата и на компютърния екран светва “има живот ” или “няма живот ”. 

Нищо не е по-далече от истината. За да може почвената проба да бъде готова за разбор с газов хроматограф и мехлем спектрометър, тя първо би трябвало да се нагрее. Изследователите учат състава на получените газове, само че те съдържат по-дребни молекули, които са артикул на разложилите се при високата температура огромни почвени молекули. Вместо да си представяте един академик, който дърпа дръжка и на екрана му светва “има ” или “няма живот ”, по-добре е да си визиите една счупена ваза. Изследователският екип би трябвало да прегледа деликатно частите и да подреди пъзела. Но кои части са част от пъзела? Една молекула с тегло 28 Da може да е азот, само че може и да е въглероден оксид. 

Добавете към това и обстоятелството, че Марс е към момента непозната планета и има прекалено много неясноти пред откривателите. Само допреди десетина години ние не знаехме, че в марсианската почва съществуват перхлорати, даже и да е изучавана в продължение на десетилетия! 

Следващото потомство марсоходи, които ще се насочат към Червената планета, са оборудвани с нов тип инструменти, работещи със модерни аналитични способи. Например марсоходът “Роузалинд Франклин ”, част от втората задача към стратегия “ЕкзоМарс ”, има уред на име Mars Organic Molecule Analyzer или MOMA, който посредством по-щадящ изчерпателен метод ще може да учи директно големи молекули. 

Но, както се споделя в мнение на университета във Вашингтон, “За да получим изрично доказателство за живота на Марс евентуално в действителност ще е належащо да пратим астронавт, който да огледа през микроскопа и да забележи мърдащ бацил ”. 

За повече информация: Astrobiology

Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).