Докато вървим, на брега на Хана поинт, остров Ливингстън, Антарктика,

Докато вървим, на брега на Хана поинт, остров Ливингстън, Антарктика, виждаме ушат тюлен или по този начин наречената морска мечка. Били са съвсем изчезващ тип, когато хората са ги избивали поради неповторимата им фина четина. До края на 50-те години на предишния век международната популация на морски тюлени е към 5 000, а до 1976-та единствено в Южна Джорджия доближава 100 000. През 1993-та приблизителната популация е към милион и половина. През 2015-та ушатите тюлени са сред 5 и 7 милиона и половина. История за едно удивително завръщане съвсем от ръба на изгубването до една огромна популация на тези прелестни същества.

За разлика от някои други типове тюлени, Антарктическият морски тюлен има забележими уши. Това е единственият тюлен с забележими уши, който живее в Антарктика. Достига 2 метра дължина и тегло от 90 до 215 кг. Може да развие скорост на сушата до 20 км в час, а до момента в който плуват доста по-голяма.

Мъжките живеят към 15 години, до момента в който женските живеят приблизително до към 25 години. Те могат да вървят по сушата, с помощта на способността си да обръщат задните си плавници напред, трансформирайки ги в потребни „ крайници “. Те пазят териториите си, като сумтят шумно и с подправени или даже същински офанзиви против всеки прилежащ мъжки, който счита, че е нарушил границата.

Целия епизод вижте във видеото.