Изненадващата важна роля на Китай в Първата световна война
Докато тихоокеанските страни са главно и добре познато полесражение във Втората международна война, може да e изненада, че те играят значима роля и в Първата международна война. И Япония, и Китай в действителност афишират война на Германия с вярата да преобладават в района. Докато Китай в никакъв случай не изпраща войски в борба, присъединяване на страната в Първата международна война е доста – и то има въздействия, които се простират надалеч оттатък войната и оформят вечно бъдещето на страната.
При ръководството на династията Цин Китай е най-могъщата нация на изток от близо три века. Но загубата на Първата китайско-японска война от Япония през 1895 година поставя завършек на това. И падението не завършва със загубата – поредност контракти разделя Китай сред Русия и Япония.
Германия също употребява военна мощ, с цел да се намеси в източноазиатските каузи. Представяйки убийството на двама немски мисионери като мотив, страната атакува град Кингдао през 1897 година и по този начин открива немската колония в провинция Шандун. Възможността да се изгони Германия от района е задоволителна да накара Япония да се причисли към битката против страната, трансформирайки през 1914г. Първата международна война в действителност в международна.
Междувременно в Китай една неуверена републиканска страна, ръководена от боен военачалник Юен Шъкай, сменя имперската си система на ръководство през 1912 година Но локалните военачалници и конфликтите с националистическата партия Гоминдан, ръководена от Сун Ятсен, не престават да заплашват позицията му. „ Китайският народ е в политически безпорядък, икономическа уязвимост и обществена бедност “, написа историкът Сю Гоки в „ Strangers On the Western Front “. „ Но това също беше интервал на безредици, вяра, високи упования, оптимизъм и нови фантазии “ – защото Китай има вяра, че може да употребява войната като метод за прекрояване на геополитическия баланс на силите и реализиране на тъждество с европейските народи.
Имаше единствено един проблем: изначало никой от съдружниците не желае Китай да се причисли към борбата. Въпреки че Китай се афишира за неутрална при започване на войната през август 1914 година, президентът Шъкай скрито предлага на английския министър Джон Джордан 50 000 бойци да завземе Кингдао. Джордан отхвърля предлагането, само че Япония скоро ще употребява личните си въоръжени сили, с цел да изгони германците от града като остава там през цялата война. До февруари 1916 година към този момент голям брой мъже умират на фронтовете в Европа и Джордан се приближава до концепцията за помощ от Китай като споделя на английските чиновници, че страната може „ да се причисли към Антантата, при изискване че Япония и другите съдружници я одобряват за сътрудник “.
Понеже Китай не може да се бори директно, съветниците на Шъкай вземат решение, че идващият най-хубав вид е скрито проявление на поддръжка към съдружниците. Така те изпращат доброволни небойни служащи, значително от Шандун, в потърпевши съюзнически страни.
От края на 1916 година Китай стартира да изпраща хиляди мъже във Англия, Франция и Русия. Тези служащи ще поправят танкове, сглобяват снаряди, транспортират муниции и оказват помощ за прекрояването на бойните обекти на войната. Китай е публично неутрална, само че е основан бизнес за обезпечаване на работна ръка.
„ Много от окопите не са изкопани от [съюзнически] бойци, те са изкопани от китайски служащи “, споделя Брус Елъман, професор по морска история и създател на „ Wilson and China: A Revised History of the Shandong Question “. Изпращането на служащи – най-вече необразовани селяни – е един от методите Китай да потвърди, че заслужава място на масата, когато войната завърши и се уговорят изискванията. Но даже и след една година предложение на работна ръка, техният принос остава значително незачитан дипломатически.
Това подтиква Китай да влезе в спора. Непостоянната нация мечтае да си възвърне цялостния надзор над провинция Шандун. Разположен на източния бряг на Китай по продължение на Жълто море, районът има богата история като родното място на Конфуций, а дипломатът Уелингтън Куо го назовава „ люлката на китайската цивилизация “.
Намесването на Съединени американски щати във Втората международна война измества политическата динамичност на съдружниците, тъй като американците поддържат идеята на Китай. Както споделя Елъман, „ Съединени американски щати се надяват на следвоенната конференция да съумеят да разрешат тези дипломатически въпроси сред Китай и Япония и Германия “, защото президентът Уилсън желае да поеме управителна роля в договарянията и да образува Лигата на нациите.
Позицията на Китай става по-решителна, когато от 500 китайски служащи на борда на френския транспортен съд Атон са убити през февруари 1917 година, когато една от подводните лодка на германците го удря. И най-после, подкрепена от Съединени американски щати и вярвайки, че това е единственият сигурен метод да бъде взе участие в възможните мирни съглашения, Китай афишира война на Германия на 14 август 1917 година – въпреки и малко неща да се трансформират в поддръжката, която оказва, защото към този момент е изпратила служащи.
До края на войната китайските служащи са най-големият и дълго служител неевропейски контингент в Първата международна война. Франция има 37 000 китайски служащи, а Обединеното кралство – 94 500. Изпратените в чужбина мъже биха спечелили почти 2,2 милиарда $, оповестява South China Morning Post. По пътя толкоз доста от тези служащи умират или получиха пострадвания, че Китай основава Бюро за отвъдморските китайски служащи и убеждава Англия да обезпечи обезщетение за ранените.
Китай се готвеше да участва на следвоенната мирна конференция още от 1915 година Когато войната най-накрая завърши през ноември 1918 година, страната приготвя своята делегация за Парижката мирна конференция, надявайки се най-сетне да реализира цялостен надзор над континенталната си територия.
Китай обаче получава единствено две места на Парижката мирна конференция. до момента в който Япония получава пет, защото последната дава бойни отряди. И нещата се единствено се утежняват. Някои от европейските делегати не бяха осведомени с контракта сред двете страни, а западните сили в последна сметка присъдиха Шандун на Япония. Западните дипломати считат, че би трябвало да спазят контракта, който Япония оказва напън върху Китай да подпише. Китай вижда този ход като отменяне на настояването му да бъде приет за пълноправен състезател в световната политика и като засегнатост към суверенитета й.
Студентски митинг в Пекин, наименуван Движението на четвърти май, се провежда в изблик на отвращение поради мирните договаряния. Той прикани за политически и обществени промени и също по този начин е знак за превръщане на Китай към социализма през 1921 година с основаването на Китайската комунистическа партия.
