Защо западните сълзи за Украйна не трогват Азия, Африка и Латинска Америка?
Докато събитията, които се развиват в Украйна, държат по-голямата част от Европа на ръба, а западните медии в положение на полуда да разказват събитията там, реакцията в останалия свят наподобява доста по-сдържана. В Азия, Африка и далечна Латинска Америка тази война не провокира същото морално отвращение, както в Европа и Северна Америка.
Не, че незападният свят няма достъп до същата информация или не е в положение да употребява същата технология, с цел да чете за войната в Украйна. Всъщност студентите в Индонезия могат по-лесно да намерят Украйна на карта в съпоставяне със своите американски връстници.
Ако не друго, ужасът на войната се предава незабавно в доста не-западни локални езици. Благодарение на интернет, от студенти до пенсионери, множеството хора могат да видят войната в Украйна в графични елементи. И въпреки всичко по-голямата част от незападния свят не наподобява толкоз възмутена от разгръщащата се безпорядък, както груповият Запад.
Вярно е, че географията и физическото разстояние може да са една от аргументите останалата част от света да не изпитва същата болежка като европейците. Но има подтекст за апатията на незападния свят към този нов спор в Европа.
Международният клуб за диспути
Никъде тази незаинтересованост не е по-очевидна, в сравнение с в дебатната зала на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (ССОН).
Докато не се поддаде на натиска на Съединени американски щати, представителят на Бразилия в Организация на обединените нации се колебаеше да се причисли към проекторезолюцията на Съвета за сигурност от 25 февруари, осъждаща съветската инвазия в Украйна.
Подобен беше казусът с Мексико. Докато неговият представител Хуан Рамон де ла Фуенте Рамирес гласоподава в поддръжка на плана за резолюция, той също употребява случая, с цел да подлага на критика западните сили, които се стремят да парадират с висок морал. Рамирес „ напомни нашествията в своята страна [Мексико] от Съединените щати и Франция, отбелязвайки, че тя е изгубила огромна част от територията си “ заради сходна експанзионистка експанзия.
Докато се въздържаше от проекторезолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, осъждаща съветската инвазия, индийският представител се стараеше да опише страданията на към 20 000 индийски студенти, блокирани в Украйна.
Макар някои незападни страни като Кения, Габон и Гана не одобряваха нашествието на президента Владимир Путин в Украйна, това не значи, че те са били водени от самопровъзгласилия се висш сановник на демокрацията, Съединените щати. Тяхната поддръжка на проекторезолюцията може да се пояснява и като укор към Русия на Путин, до момента в който демонстрира огледало на Съединените щати.
Тези африкански, азиатски и латиноамерикански държави-членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации осъдиха съветската експанзия, като в същото време повториха историята на експанзията на Запада.
Ако не друго, мотивът беше употребен, с цел да се подчертае по какъв начин през последния четвърт век високият и могъщият Запад поредно подкопава правилата на Устава на Организация на обединените нации и учредения на правила интернационален ред и безочливо нарушава териториалната целокупност на десетки суверенни народи, като ги третира като неудобства за своите самоцелни имперски замисли.
Западният апартейд
На различен фронт се появи нов разказ в западните медии.
Обърнете внимание, да вземем за пример, на мненията на старшия сътрудник на CBS News в Киев Чарли Д’Агата по отношение на войната в Украйна:
„ Това не е място, с цялото ми почитание, като Ирак или Афганистан, където спорът бушува от десетилетия. Това е относително цивилизовано, относително европейско място, където не бихте очаквали това. "
Въпреки че след това той се извини, мненията му са присъщи за това какъв брой западни коментатори допускат, че войната и насилието са единствената характерност на Третия свят.
Ако има отвращение в не-западния свят, това се отнася до тези съпоставения, които Западът е направил за този спор в задния си двор. За мнозина в незападния свят, в случай че Западът се окаже в такава загуба и не може да проумее такава брутална война в тяхната хипотетично цивилизована част на света, той би трябвало да огледа обратно към личната си история на войната.
Има ги и многото унижения, които някои не-западни хора, уловени в тази война, са изпитали. Видеоклипове в обществените медии демонстрират стотици африкански и азиатски студенти, изтласкани от граничари с картечници на границата сред Украйна и Полша, до момента в който на украинците, бягащи от войната, е позволено да преминат.
Има известия и за индийски студенти, изхвърлени от влаковете, тръгващи към западната граница на Украйна. Някои от тези инцидентни минувачи също се оплакват, че са били бити от локални украинци. Такива истории наподобява надалеч не са необичайност.
Африканските студенти са го отнесли доста по-зле от своите индийски сътрудници. Кадри от самостоятелни публицисти и жертви демонстрират, че африканските жители са възпрепяствани да пресичат границата на Украйна от граничарите на страната с оръжие. Подобно расово профилиране и дискриминация забиха по-дълбок чеп сред Запада и останалите.
Докато военновременният апартейд на крепостта Европа беше изцяло показан в отношението и към някои неевропейски и небели студенти, останали в Украйна, мотивът също по този начин акцентира за какво доста незападни общества са разграничени във връзка с войната на Европа в Украйна.
Това е войната на Запада
Налице е съвсем криво-ляво пренебрежение към Запада и неговата антивоенна изразителност от по-голямата част от незападния свят. Отсъствието на хора, които маршируват в азиатски, африкански или латиноамерикански градове, носейки украински флагове, е значително.
Ако антивоенните митинги против съветската военна акция са били минимални или не са съществували в останалата част от незападния свят, зад това има осезаема причина.
Много афганистанци, иракчани, сирийци, йеменци, либийци или малийци, които са били обект на безмилостните военни акции на Запада на родната си територия, посредством своето безмълвие и незаинтересованост във връзка с спора в Украйна, припомнят на западната аудитория по какъв начин войната в действителност визира елементарните хора. Може би е време Западът да намерения за способи да постави завършек на призрака на войната, а не да му остава пленник.
Превод: СМ
Не, че незападният свят няма достъп до същата информация или не е в положение да употребява същата технология, с цел да чете за войната в Украйна. Всъщност студентите в Индонезия могат по-лесно да намерят Украйна на карта в съпоставяне със своите американски връстници.
Ако не друго, ужасът на войната се предава незабавно в доста не-западни локални езици. Благодарение на интернет, от студенти до пенсионери, множеството хора могат да видят войната в Украйна в графични елементи. И въпреки всичко по-голямата част от незападния свят не наподобява толкоз възмутена от разгръщащата се безпорядък, както груповият Запад.
Вярно е, че географията и физическото разстояние може да са една от аргументите останалата част от света да не изпитва същата болежка като европейците. Но има подтекст за апатията на незападния свят към този нов спор в Европа.
Международният клуб за диспути
Никъде тази незаинтересованост не е по-очевидна, в сравнение с в дебатната зала на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (ССОН).
Докато не се поддаде на натиска на Съединени американски щати, представителят на Бразилия в Организация на обединените нации се колебаеше да се причисли към проекторезолюцията на Съвета за сигурност от 25 февруари, осъждаща съветската инвазия в Украйна.
Подобен беше казусът с Мексико. Докато неговият представител Хуан Рамон де ла Фуенте Рамирес гласоподава в поддръжка на плана за резолюция, той също употребява случая, с цел да подлага на критика западните сили, които се стремят да парадират с висок морал. Рамирес „ напомни нашествията в своята страна [Мексико] от Съединените щати и Франция, отбелязвайки, че тя е изгубила огромна част от територията си “ заради сходна експанзионистка експанзия.
Докато се въздържаше от проекторезолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, осъждаща съветската инвазия, индийският представител се стараеше да опише страданията на към 20 000 индийски студенти, блокирани в Украйна.
Макар някои незападни страни като Кения, Габон и Гана не одобряваха нашествието на президента Владимир Путин в Украйна, това не значи, че те са били водени от самопровъзгласилия се висш сановник на демокрацията, Съединените щати. Тяхната поддръжка на проекторезолюцията може да се пояснява и като укор към Русия на Путин, до момента в който демонстрира огледало на Съединените щати.
Тези африкански, азиатски и латиноамерикански държави-членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации осъдиха съветската експанзия, като в същото време повториха историята на експанзията на Запада.
Ако не друго, мотивът беше употребен, с цел да се подчертае по какъв начин през последния четвърт век високият и могъщият Запад поредно подкопава правилата на Устава на Организация на обединените нации и учредения на правила интернационален ред и безочливо нарушава териториалната целокупност на десетки суверенни народи, като ги третира като неудобства за своите самоцелни имперски замисли.
Западният апартейд
На различен фронт се появи нов разказ в западните медии.
Обърнете внимание, да вземем за пример, на мненията на старшия сътрудник на CBS News в Киев Чарли Д’Агата по отношение на войната в Украйна:
„ Това не е място, с цялото ми почитание, като Ирак или Афганистан, където спорът бушува от десетилетия. Това е относително цивилизовано, относително европейско място, където не бихте очаквали това. "
Въпреки че след това той се извини, мненията му са присъщи за това какъв брой западни коментатори допускат, че войната и насилието са единствената характерност на Третия свят.
Ако има отвращение в не-западния свят, това се отнася до тези съпоставения, които Западът е направил за този спор в задния си двор. За мнозина в незападния свят, в случай че Западът се окаже в такава загуба и не може да проумее такава брутална война в тяхната хипотетично цивилизована част на света, той би трябвало да огледа обратно към личната си история на войната.
Има ги и многото унижения, които някои не-западни хора, уловени в тази война, са изпитали. Видеоклипове в обществените медии демонстрират стотици африкански и азиатски студенти, изтласкани от граничари с картечници на границата сред Украйна и Полша, до момента в който на украинците, бягащи от войната, е позволено да преминат.
Има известия и за индийски студенти, изхвърлени от влаковете, тръгващи към западната граница на Украйна. Някои от тези инцидентни минувачи също се оплакват, че са били бити от локални украинци. Такива истории наподобява надалеч не са необичайност.
Африканските студенти са го отнесли доста по-зле от своите индийски сътрудници. Кадри от самостоятелни публицисти и жертви демонстрират, че африканските жители са възпрепяствани да пресичат границата на Украйна от граничарите на страната с оръжие. Подобно расово профилиране и дискриминация забиха по-дълбок чеп сред Запада и останалите.
Докато военновременният апартейд на крепостта Европа беше изцяло показан в отношението и към някои неевропейски и небели студенти, останали в Украйна, мотивът също по този начин акцентира за какво доста незападни общества са разграничени във връзка с войната на Европа в Украйна.
Това е войната на Запада
Налице е съвсем криво-ляво пренебрежение към Запада и неговата антивоенна изразителност от по-голямата част от незападния свят. Отсъствието на хора, които маршируват в азиатски, африкански или латиноамерикански градове, носейки украински флагове, е значително.
Ако антивоенните митинги против съветската военна акция са били минимални или не са съществували в останалата част от незападния свят, зад това има осезаема причина.
Много афганистанци, иракчани, сирийци, йеменци, либийци или малийци, които са били обект на безмилостните военни акции на Запада на родната си територия, посредством своето безмълвие и незаинтересованост във връзка с спора в Украйна, припомнят на западната аудитория по какъв начин войната в действителност визира елементарните хора. Може би е време Западът да намерения за способи да постави завършек на призрака на войната, а не да му остава пленник.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ