Economist: Опасната геополитическа игра на Путин все повече води към война
Докато съветските танкове навлизат на запад от Владивосток в тихоокеанското крайбрежие към границата с Украйна, американските дипломати се насочат на изток. От балканските войни през 90-те години на предишния век в Европа не е имало седмица на толкоз значими срещи на високо ниво по въпросите на сигурността. На 10 януари американските дипломати се срещнаха с съветските в Женева. Два дни по-късно Съветът НАТО-Русия се събра в Брюксел. На 13 януари дипломатите се насочиха към Виена за срещата на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) - група от 57 страни.
Целта на тази трескава дипломация е да се предотврати война. Правителството на Русия изиска, наред с други неща, НАТО да спре да се уголемява и да се изтегли от местата, които са били част от Съветския съюз. То желае членовете на НАТО да спрат да си сътрудничат с Украйна и правна гаранция, че Украйна и Грузия в никакъв случай няма да се причислят към алианса (нещо, което на тези страни беше дадено по-рано). Америка и европейските ѝ съдружници се съгласиха да обсъдят декларираните от Кремъл условия, като в същото време укрепиха защитата си и заплашиха със наказания, в случай че съветският президент Владимир Путин още веднъж нападне Украйна.
На пръв взор срещата на високо ниво охлади рецесията. Сергей Рябков, заместник-министър на външните работи на Русия, съобщи, че срещата му с Уенди Шърман, заместник-държавен секретар на Америка, е била " доста професионална " и " задълбочена ". Г-жа Шърман, която предложи хрумвания за това по какъв начин Америка и Русия могат да лимитират разполагането на ракети, както и за размера и прозрачността на ученията им, означи, че Рябков е разискал даже " неща, които не са съветски цели ".
И въпреки всичко Рябков държеше това да не бъде разбрано неправилно. Сделките за ракетите и ученията били хубави, само че странични като тематики.
" За нас е безусловно наложително да се уверим, че Украйна в никакъв случай, но в никакъв случай няма да стане член на НАТО ", сподели той, уточнявайки на британски език: " Нуждаем се от стоманени, непробиваеми, правно обвързващи гаранции ".
Такива не бяха предоставени, когато Русия се срещна с останалите 29 членове на НАТО в Брюксел на 12 януари за четиричасови договаряния.
" Само Украйна и 30-те съдружници могат да решат по кое време Украйна може да стане член на НАТО ", съобщи след срещата Йенс Столтенберг, общоприет секретар на алианса. " Никой различен не може да го направи. "
Това не беше изненада за Москва, която очакваше настояванията ѝ да бъдат отхвърлени. По-малко ясно беше дали задачата на Кремъл е била да се получи предлог за нахлуване против Украйна, или просто да се генерира материал за агитация. Близки до Путин, настояват, че той от дълго време е изгубил интерес към ежедневната работа по ръководството на Русия, а се вълнува повече от всеки път от геополитическия театър; през последните месеци съветски публични лица вършат грандиозни паралели с Кубинската ракетна рецесия. Путин е наясно, че елементарните руснаци имат дребен вкус за огромна война. Въпреки това той се надява да ги държи в положение на боязън, с цел да отвлече вниманието им от многочислените недоволства, които таят против неговия режим.
Западните публични лица се стремят да не престават договарянията допустимо най-дълго с вярата, че рецесията може да се разсее. Руски публични лица неведнъж са предупреждавали, че няма да бъдат въвлечени в това, което Путин назова " тресавище " по отношение на проточващите се полемики, не на последно място тъй като нахлуването в Украйна ще стане по-трудно, откакто земята в източната част на страната се размрази напролет. Столтенберг съобщи, че Русия е отворена за концепцията за по-задълбочен разговор, само че е отказала да се съгласи на график за по-нататъшни срещи. Путин ще има последната дума, само че неговите емисари не демонстрират огромно удовлетворение. Александър Грушко, началник на делегацията на страната в Брюксел съобщи, че в случай че дипломацията се провали, опасността от НАТО ще бъде " парирана с военни средства ".
Ако Русия в действителност нападне Украйна, американски публични лица дадоха обещание " масирани " стопански наказания, надалеч надхвърлящи тези, наложени след предходните ѝ набези през 2014 година, когато анексира Крим. Те загатват за изключване на Русия от мрежата „ Суифт “, която свързва банките една с друга, и за възбрана да получава артикули с американска електроника в тях. Мерките ще бъдат " такива, каквито той в никакъв случай не е виждал ", предизвести Джо Байдън, американският президент, след диалог с Путин на 7 декември.
Европейците също изследват опцията за налагане на наказания на банки и лица, близки до Кремъл, споделя Сабине Фишер от SWP, мозъчен концерн в Берлин, само че те са по-нервни. Тя споделя, че има " съществени опасения " по отношение на изхвърлянето на Русия от " Суифт ", чието седалище се намира в Белгия, тъй като това би навредило на елементарните руснаци, и че глобите на Европейски Съюз би трябвало да са целенасочени.
Съществува и неустановеност по отношение на ориста на " Северен поток-2 " - противоречивия газопровод от Русия до Германия. Американски публични лица настояват, че Германия се е съгласила да прекрати строителството на газопровода при положение на война. Коалиционното държавно управление на Германия продължава да е разграничено по въпроса, а някои чиновници се притесняват от ограничение на доставките на газ тъкмо в миг, когато Европа е изправена пред надвиснала енергийна рецесия.
Самата Украйна, която е в центъра на рецесията, значително остава настрана от тази дипломация. На 2 януари Байдън беседва с Володимир Зеленски, президента на Украйна, за повторно в границите на един месец, а на 10 януари Столтенберг посрещна в Брюксел заместител министър-председателя на страната, с цел да изрази взаимност. Въпреки това на Украйна беше дадена единствено една опция да взе участие в договарянията - на срещата на ОССЕ, която се преглежда като маловажна спрямо останалите.
В същото време Русия не демонстрира никакви признаци на оттегляне. Нейното скупчване обаче става постепенно и към момента не е задоволително огромно за " сериозна " атака, споделя чиновник на европейското разузнаване. Русия е разположила най-вече съоръжение, а не изцяло окомплектовани единици; личният състав ще бъде докаран по-късно. Но фактът, че страната е почнала да изпраща сили от източния си боен окръг, на повече от 6000 км от Украйна, е " отблъскващ знак ", предизвестява Конрад Мюзика от „ Rochan Consulting “, който следи съветските военни придвижвания.
" Моята прогноза е, че тези договаряния ще приключат без триумф в границите на няколко месеца ", споделя Руслан Пухов, шеф на мозъчния концерн " Cast " в Москва. " Рискът от война с Украйна е доста огромен. "
Коментарът е написан от екипът по Европа на „ The Economist ”
Целта на тази трескава дипломация е да се предотврати война. Правителството на Русия изиска, наред с други неща, НАТО да спре да се уголемява и да се изтегли от местата, които са били част от Съветския съюз. То желае членовете на НАТО да спрат да си сътрудничат с Украйна и правна гаранция, че Украйна и Грузия в никакъв случай няма да се причислят към алианса (нещо, което на тези страни беше дадено по-рано). Америка и европейските ѝ съдружници се съгласиха да обсъдят декларираните от Кремъл условия, като в същото време укрепиха защитата си и заплашиха със наказания, в случай че съветският президент Владимир Путин още веднъж нападне Украйна.
На пръв взор срещата на високо ниво охлади рецесията. Сергей Рябков, заместник-министър на външните работи на Русия, съобщи, че срещата му с Уенди Шърман, заместник-държавен секретар на Америка, е била " доста професионална " и " задълбочена ". Г-жа Шърман, която предложи хрумвания за това по какъв начин Америка и Русия могат да лимитират разполагането на ракети, както и за размера и прозрачността на ученията им, означи, че Рябков е разискал даже " неща, които не са съветски цели ".
И въпреки всичко Рябков държеше това да не бъде разбрано неправилно. Сделките за ракетите и ученията били хубави, само че странични като тематики.
" За нас е безусловно наложително да се уверим, че Украйна в никакъв случай, но в никакъв случай няма да стане член на НАТО ", сподели той, уточнявайки на британски език: " Нуждаем се от стоманени, непробиваеми, правно обвързващи гаранции ".
Такива не бяха предоставени, когато Русия се срещна с останалите 29 членове на НАТО в Брюксел на 12 януари за четиричасови договаряния.
" Само Украйна и 30-те съдружници могат да решат по кое време Украйна може да стане член на НАТО ", съобщи след срещата Йенс Столтенберг, общоприет секретар на алианса. " Никой различен не може да го направи. "
Това не беше изненада за Москва, която очакваше настояванията ѝ да бъдат отхвърлени. По-малко ясно беше дали задачата на Кремъл е била да се получи предлог за нахлуване против Украйна, или просто да се генерира материал за агитация. Близки до Путин, настояват, че той от дълго време е изгубил интерес към ежедневната работа по ръководството на Русия, а се вълнува повече от всеки път от геополитическия театър; през последните месеци съветски публични лица вършат грандиозни паралели с Кубинската ракетна рецесия. Путин е наясно, че елементарните руснаци имат дребен вкус за огромна война. Въпреки това той се надява да ги държи в положение на боязън, с цел да отвлече вниманието им от многочислените недоволства, които таят против неговия режим.
Западните публични лица се стремят да не престават договарянията допустимо най-дълго с вярата, че рецесията може да се разсее. Руски публични лица неведнъж са предупреждавали, че няма да бъдат въвлечени в това, което Путин назова " тресавище " по отношение на проточващите се полемики, не на последно място тъй като нахлуването в Украйна ще стане по-трудно, откакто земята в източната част на страната се размрази напролет. Столтенберг съобщи, че Русия е отворена за концепцията за по-задълбочен разговор, само че е отказала да се съгласи на график за по-нататъшни срещи. Путин ще има последната дума, само че неговите емисари не демонстрират огромно удовлетворение. Александър Грушко, началник на делегацията на страната в Брюксел съобщи, че в случай че дипломацията се провали, опасността от НАТО ще бъде " парирана с военни средства ".
Ако Русия в действителност нападне Украйна, американски публични лица дадоха обещание " масирани " стопански наказания, надалеч надхвърлящи тези, наложени след предходните ѝ набези през 2014 година, когато анексира Крим. Те загатват за изключване на Русия от мрежата „ Суифт “, която свързва банките една с друга, и за възбрана да получава артикули с американска електроника в тях. Мерките ще бъдат " такива, каквито той в никакъв случай не е виждал ", предизвести Джо Байдън, американският президент, след диалог с Путин на 7 декември.
Европейците също изследват опцията за налагане на наказания на банки и лица, близки до Кремъл, споделя Сабине Фишер от SWP, мозъчен концерн в Берлин, само че те са по-нервни. Тя споделя, че има " съществени опасения " по отношение на изхвърлянето на Русия от " Суифт ", чието седалище се намира в Белгия, тъй като това би навредило на елементарните руснаци, и че глобите на Европейски Съюз би трябвало да са целенасочени.
Съществува и неустановеност по отношение на ориста на " Северен поток-2 " - противоречивия газопровод от Русия до Германия. Американски публични лица настояват, че Германия се е съгласила да прекрати строителството на газопровода при положение на война. Коалиционното държавно управление на Германия продължава да е разграничено по въпроса, а някои чиновници се притесняват от ограничение на доставките на газ тъкмо в миг, когато Европа е изправена пред надвиснала енергийна рецесия.
Самата Украйна, която е в центъра на рецесията, значително остава настрана от тази дипломация. На 2 януари Байдън беседва с Володимир Зеленски, президента на Украйна, за повторно в границите на един месец, а на 10 януари Столтенберг посрещна в Брюксел заместител министър-председателя на страната, с цел да изрази взаимност. Въпреки това на Украйна беше дадена единствено една опция да взе участие в договарянията - на срещата на ОССЕ, която се преглежда като маловажна спрямо останалите.
В същото време Русия не демонстрира никакви признаци на оттегляне. Нейното скупчване обаче става постепенно и към момента не е задоволително огромно за " сериозна " атака, споделя чиновник на европейското разузнаване. Русия е разположила най-вече съоръжение, а не изцяло окомплектовани единици; личният състав ще бъде докаран по-късно. Но фактът, че страната е почнала да изпраща сили от източния си боен окръг, на повече от 6000 км от Украйна, е " отблъскващ знак ", предизвестява Конрад Мюзика от „ Rochan Consulting “, който следи съветските военни придвижвания.
" Моята прогноза е, че тези договаряния ще приключат без триумф в границите на няколко месеца ", споделя Руслан Пухов, шеф на мозъчния концерн " Cast " в Москва. " Рискът от война с Украйна е доста огромен. "
Коментарът е написан от екипът по Европа на „ The Economist ”
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ