Докато пишех тази статия, си спомних за ситуации, в които

Докато пишех тази публикация, си спомних за обстановки, в които трябваше да се измъкна колкото се може по-бързо от хора, които просто не спираха да приказват. Които ме осведомиха, че прическата ми не става, че съседът от долния етаж е истински гадняр, че не могат да си намерят идеалната домашна помощница или ми разказваха за телевизионните стратегии, които съм гледала през седмицата. Някои даже се опитваха да ме накарат да чета книги, които просто не са ми забавни.

Трябва ли да се усещам отговорна, че съм избегнала натоварващия контакт с безмълвие? Или може би трябваше да кажа на отсрещния човек, че просто не желая да си поддържам връзка повече с него. Нужно ли е изобщо да се изяснявам на сходни хора?

Непоискан съвет, ненужна истина, непотърсена угриженост – ние постоянно обичаме да вършим положително, да вършим и да даваме това, което се желае от нас. По някаква причина си мислим, че можем да се ориентираме по-добре в житейските проблеми на другите, макар че не ние сме тези, които ги изживяват. И също по този начин считаме, че истината (разбирай: суровата, неприкрита критика) оказва помощ на другите да доближат нови висоти на развиване.

И откровено имаме вяра, че всички хора към нас се интересуват от персоналния ни опит, от мнението ни и даже от личната ни новоизбила, сърбяща пъпка на дупето (или по-скоро от информацията за това по какъв начин сърби и по какъв начин се е трансформирала днес).

Всъщност не се е трансформирала. Всеки си има собствен личен опит, своя лична истина и даже свои лични задни елементи, на които да израсне каквото и да било.

Затова в случай че нямате желание да се превърнете в индивида, от който всички бягат, ето няколко обстановки, в които би трябвало да замълчите (или да се държите доста дискретно):

- Никога не обсъждайте с майка нейните деца. Дори да ви попита за съвет или мнение, изразете го допустимо най-коректно, като на първо време ѝ дадете ясно да се разбере, че я подкрепяте и разбирате какъв брой ѝ е мъчно. Всеки път, когато ѝ обръщате внимание, че детето е направило нещо неприятно, дамата против вас чува, че в действителност тя е неприятна майка, тъй като го е позволила. Когато обвинявате детето, обвинявате и майката. В отговор получавате защитна реакция или даже подигравка.

- Въздържайте се от радостни възклицания и не се впускайте в дълги пояснения за болежките си, когато индивидът, с който ви срещат, се окаже юрист, доктор, публицист или психолог. Повярвайте ми, тези хора знаят доста добре какво ще последва и са склонни да заобикалят диалозите за специалността си. Въпреки това има персони, които са подготвени да ги засипят със своите паники, да им желаят препоръки или да им преразкажат целия си живот – без значение дали са ги срещнали в катедралата „ Свети Петър “ в Рим или на кръщене у другари. По този метод те, надали не, се мислят, че ще им оказват помощ да натрупат още опит. Бъдете сигурни, че психолозите, лекарите и юристите са натрупали в своето схващане повече истории, в сравнение с вие сте изживели през целия си живот. Пък и един публицист може да си съчини каквато история си пожелае. Трябва да си платите за професионален съвет и помощ. Вие не сте подготвени да предоставите професионалните си услуги, тъй че за какво си мислите, че те го вършат?

- Не споделяйте детайлности за предходни връзки с сегашния си сътрудник и никога не го сравнявайте с някогашния си. Да, на всички ни е забавно да знаем какви са били предишните прекарвания на отсрещния човек. Пък и методът, по който някой разисква предишните си сътрудници, както и каква информация споделя той за тях, ни дава повече информация за него самия и ни подсказва по какъв начин ще се държи в сегашното. Има обаче разлика сред това да кажеш „ Имах връзка, която продължи еди-колко-си време, само че не се получи, защото… “ и да се впуснеш в дълги разкази за това по какъв начин сте били дружно, къде сте ходили, какво сте правили, какви дарове сте получавали, каква ужасна жена е била майката на някогашния ви, какъв брой гнусен секс сте правили и така нататък Или пък противоположното – „ Правихме страховит секс, но ти, миличка, не си толкоз добра в леглото. Нищо де, няма ужасно, ще оправим тая работа. “

- Не бързайте да показвате флашките си, цялостни със фотоси, музика и видеа. Дори да са ви помолили да покажете фотоси от ваканцията, помислете дали да не покажете единствено 10-15 най-хубави фрагмента, а не всичките 3444. Хората могат да проявят интерес към вашите занимания, усети или пристрастености, само че нужно ли е незабавно да яхнете обичания си кон, наименуван " Аз супер забавен " и да теглите един 4-часов роман от вида на " Току-що се върнах от Испания, ето я яхтата ми, ето я колата ми, а ето ме и мен, ето ме по какъв начин се храня, по какъв начин се окъпвам и ето ме по какъв начин дремя. И съм записал една страхотна ария, тя е на другата ми флашка, ще ти я пусна, харесва ли ти? Тук имам и едно забавно видео от почивката ми в Испания. Да, демонстрирах ти фотосите, само че те не описват цялата история, в този момент ще гледаме видеото и всичко ще ти стане ясно. “.

- Никога не започвайте с рецензия, когато би трябвало да изразите мнението си. Дори и то да е поискано. Дори и да си мислите, че сте извънредно справедливи. Когато се захващаме с нещо ново, всички ние изпитваме неустановеност и се тормозим какъв ще бъде крайният резултат. Целта на рецензията е да развива хората, а не да убива желанието им да пробват нови неща. Така че, когато говорите за нечия работа или творба, използвайте простичкото предписание - " една хубаво нещо, едно неприятно нещо “. Хубавото постоянно би трябвало да е преди всичко. Според логиката на психиката на усещането ние в никакъв случай не можем да чуем хвалба, която идва след рецензия.  Ако започнете с неприятното, положителното може да остане неусетно. Първо похвалете индивида, изтъкнете какво е направил добре, изчакайте минута, оставете го да се наслаждения на хубавите думи и едвам тогава говорете за това, което не е направил както би трябвало.

- Не отговаряйте на въпроси, които въобще не са ви задавани. Същото важи и за непознатите секрети, които инцидентно сте научили – пазете ги. Често ме питат: " Видях мъжа на приятелката си в ресторанта с друга жена, да ѝ кажа ли? ", " Забелязах сина на приятелката си в компанията на неприятни младежи, да ѝ се обадя ли? ". Всеки човек е кадърен самичък да си набави информацията, която му е нужна, и всеки избира това равнище на осведоменост, което му е най-удобно. Когато дадете на индивида повече информация, в сравнение с той е подготвен да получи (или е поискал), вие го поставяте пред нуждата да работи. И защото той не е подготвен на това, или ще се затвори в себе си, или ще трансферира цялата отговорност вас. Готови ли сте за това?

- Мъдреците са споделили, че „ мълчанието е злато “. И са били прави. Това, несъмнено, не значи, че в този момент би трябвало да замълчите вечно. Мълчаливите и говорещите са две крайности, които мощно затрудняват общуването. Но каквото и да казвате, не говорете празни приказки. Срещу вас стои същински събеседник и постоянно можете да разберете по какъв начин се отнася към думите ви по реакциите му. Усмихва ли се, гледа ли ви с интерес, предизвиква ли въпросите? Или пък се прозява, поглежда настрана или към часовника си, или лицето му не издава безусловно никакви страсти, а от устата му се отронва просто едно „ Благодаря “. Може би даже понечва да избяга от вас и само копчето на якето, в което сте се вкопчили с две ръце, поддържа „ разговора “ ви жив.

Отсрещният човек е в положение да ви покаже (или каже) какво желае от вас. Най-важното е, че постоянно можете да го попитате дали желае да знае, да чуе, да получи информация, съвет или помощ от вас. Бъдете деликатни към събеседника си и тогава общуването ви ще стане в действителност пълноценно и забавно.

Автор: Елена Шпундра