Как канадските войници експлоатираха германските войски по време на Първата световна война
Докато Първата международна война тече, група бойци става известна със своята жестокост и старание. Канадците, за които другояче стандартът е, че са отзивчиви, общителни и сговорчиви, сигурно не демонстрират нито една от тези качества, когато би трябвало да победят враговете си.
Въпреки че те не идват на Западния фронт до 1915 година, един път там бързо си основават име на гневни бойци, даже с неналичието на опит, и си печелят специфични прякори и от двете страни поради своята храброст.
Немци бомбардират Ипър през нощта
Когато избухва Първата международна война, Канада също влиза в багра, само че за разлика от доста от своите съдружници, нейната непрекъсната войска е доста дребна, което значи, че би трябвало бързо да се намерят фрагменти. Това става съвсем без усложнения, защото канадци от цялата страна въодушевено се записват да се бият в чужбина, дружно с британците.
Първата група отпътува на първо време към Англия за образование, след което се насочва към Западния фронт, където първият огромен ангажимент, в който взе участие, е Втората борба при Ипър, известна с това, че за първи път германците употребяват токсичен газ против голям брой бойци.
Канадците са ситуирани в Ипър, с английските сили отдясно и французите отляво. Когато германците пускат първия кръг токсичен газ, французите доста понижават, което оставя канадците изложени на заплаха: те освен са отворени за врага, само че и са изложени на втора немска газова офанзива два дни по-късно.
Те си печелят известност на здрави и надеждни в тази първа огромна битка; известност, която единствено щеше да бъде в допълнение подсилена с продължаването на войната. Освен че са солидни войски, стават известни и като едни от най-безмилостните измежду враговете си. Въпреки че повода за тяхната жестокост не е известна, някои историци считат, че това може да се дължи на обстоятелството, че са най-силно наранени от непредвидените газови офанзиви по време на Втората борба при Ипър.
Може би един от най-шокиращите случаи на свирепост става един път, до момента в който си приказват с немски бойци на бойното поле. Те им хвърлят консерви с телешко месо през окопите и когато германците стартират да викат за още, канадците дават отговор, като им хвърлят дъжд от гранати.
Има и други случаи на грубост от страна на канадците в дейностите им по отношение на врага. На Коледа през 1915 година те се бият против германците, когато се урежда краткотраен мир, което води до преустановяване на боевете. Германците се обаждат на канадците, с цел да им честитят Коледа. И двете страни подвигнаха глави над окопите, само че един от канадските сержанти, действайки по заповед да не приказва с врага, прострелва двама германци.
Те освен бяха известни с държанието си от личните си окопи, само че също стават и известни с офанзивата на вражеските, които са нормални по време на Първата международна война.
Набезите им са извънредно рискови, защото изискват войските да излязат от прикритието на своите окопи, с цел да пресекат ничията земя и да стигнат до врага.
Но задачата на набезите е друга: да убият врага, да разрушат елементи от техните окопи и укрепления или да получат значима разследваща информация. Канадците бързо стават специалисти, усъвършенстват своите техники и основават свои лични оръжия за прилагане по време на нападенията. Типичните оръжия постоянно не са толкоз ефикасни, тъй че се употребяват неща като палки, ножове и боксове, защото разрешават на нападателите да останат безшумни.
Въпреки уменията им обаче те към момента претърпяват тежки загуби. Това кара доста страни да спрат с офанзивите на окопите на врага, защото огромен брой мъже са убити, а тези, които оцеляват, не желаят да ги вършат отново. Това обаче не стопира канадците. Всъщност те съумяха да употребяват този вид офанзиви в навечерието на най-известната си борба.
Преди борбата при Вими Ридж, канадците организират широкомащабни нощни набези. Те се състоят от до 900 мъже, а задачата им е директна: да убият немските войски. През четирите месеца, водещи до Вими Ридж, те организират почти 55 такива офанзиви против германците.
Наследството на канадците през Първата международна война е илюстрирано от това по какъв начин са били гледани от тези, които са се сражавали с и против тях. След като се изправят против канадците в борбата при Сома през 1916 година, германците стартират да ги назовават Sturmtruppen или „ Щурмовици “ поради тяхната храброст и експедитивност в борба.
Но освен германците имат специфичен прякор за канадските войски. До 1918 година те са се потвърдили още повече, печелейки измежду своите съдружници купата „ шокови войски “ – специфични бойци, които извършват тежки задания и реализират задачите си.
