Ако Ботйов не беше роден на Коледа, щеше да се казва Петко
Докато не се преборим с войнстващия атеизъм, ще сме във властта на негативите от времето на тоталитаризма и комунизма. Защото те, борейки се с вярата ни, в действителност нанесоха тежки удари под кръста на святата ни обич към земята, родолюбието ни и привързаността ни към „ всичко българско и родно “.
Искате доказателства? Какво съставлява тихомълком разрастващото се придвижване на тъй наречените старостилци? Не си ли дават сметка в чия задгранична воденица наливат вода и че са подведени да водят война в действителност против Българската православна черква, която за нейна чест и наше благополучие, въпреки и със забавяне, призна грешката си от 1916 година и одобри Григорианския календар за несъмнено по-точен от Юлианския. И като международно приет за най-съвършен към този момент календар, следва да бъде наложителен за всички! При това въпросът за календара не е верски, а теоретичен.
Забележителният български политик и мемоарист Петър Пешев в своята книга „ Историческите събития и деятели “ по безспорно най-достоен метод ни показва по какъв начин да означаваме историческите дати:
По-фрапираща е злоупотребата с рождената дата на Христо Ботйов. В Енциклопедията на Българска академия на науките от 1974 година е маркирано, че той е роден на 25.12.1848 година и умрял на 20 май 1876 година …И от кой момент почнаха да празнуват рождената му дата на 6 януари по другия жанр? Веднага щом Св.Синод възвърне календара, който е бил в приложимост у нас до 1916 година!?...
Днес Григорианският календар е приет от множеството православни църкви. Ние като православни българи не трябва да забравяме, че Христо Ботйов е роден на връх Коледа (25 декември) и тъкмо заради това носи това име – в случай че не беше роден на подобен свят за всеки християнин ден, безспорно щеше да бъде кръстен на името на дядо си. Гибелта му също не трябва да забравяме е на 20-ти май!
Това преднамерено използуване със стиловете докара до редица странни решения. Така например откритият от епохи сакрален празник „ Бабин ден “ – 8 януари, денят след Иванов ден, към този момент си има собствен двойник – Ден на родилната помощ – 21 януари!?
Зад обяснението „ остарял “ и „ нов “ жанр се крие обликът на тези псевдопатриоти, без значение дали го вършат умишлено или са позволили да бъдат подведени, само че те в действителност всяват разкол и разделяне, като в действителност това разделяне е ориентирано освен против БПЦ, само че и против националното ни единение! Празникът на св.мчк. Трифон също не се празнува от нас на 14-и, а на 1 февруари! Чии ползи в действителност обслужват тези двойно чествани празници? И каква общонационална сила единствено се хаби на вятъра!
Мноозначен е и фактът, че денят на Априлското въстание към този момент не се празнува на 20 април, а на 1 май!? Нямам желание да изброявам всички нелепи последствия от умишленото разбъркване на двата стила. Но остават две изключително свидни дати за всяко българско сърце. Православните християни честваме паметта на Свети Климент, архиепископ Охридски на 25 ноември и от много време се знае, че това е празникът на всички български студенти. Тогава в чия памет е този ден 8 декември и какво общо има с науката?
Но най-скандално е празнуването на две разнообразни дати на най-стария и общобългарски празник – денят на Светите братя Кирил и Методий! Нима Българската православна черква – и това в голямото си болшинство не са единствено духовниците, а и всички православни християни, заслужаваме такова толкоз оскърбително, надменно и даже към момента негативно отношение?
Ето какво споделя за този празник учен Александър Тоодоров-Балан:
Празникът е учреден и осветлен от Българската православна черква в ония кошмарни години на робството, когато огромна част от българите са били насилени да трансформират религията си в интерес на исляма и по тази причина през днешния ден всевъзможни мъдрувания и срамни умозаключения не оправдават по никакъв метод разделното му честване! Самият факт, че 11 май се основава, провежда и празнува благодарение на Българското православно духовенство „ като знаме на българския жанр и родна култура “, като „ едничък велики ден на национално единение и идеали “, го дефинира и като най-достоен за народен празник!
Ние признаваме заслугата на цар Александър II за освобождението на България, само че Санстефанският контракт, въпреки и от национално значение, не е българско дело. А националният празник би трябвало да възвисява на първо място националния дух и не някакви други заслуги, колкото и значими да са те. Нима не е ясно, че Санстефанския контракт сред Русия и Турция не е българско дело? И при самото сключване не е бил позволен нито един българин!
Именно заради това за мнозина от нас този ден не е най-подходящ за народен празник, като за състезание с него могат да съперничат само 20 април и 6 септември, които също са висша еманация на българския дух и единение. А когато става дума за такова толкоз значително и значимо нещо, в реда на нещата е да не подценяваме мнението и на самия Христо Ботйов: „ 11-ти май скоро ще бъде празник на нашата гражданска война и на нашата независимост “. В. “Знаме “, 9 май 1875 година
В умозаключение желая да споделя и твърдото си разбиране, че минимум единият от родителите на Светите братя е бил българин. Защото единствено оня, който от най-ранна детска възраст е познавал главно източните и западните наречия на българския език, е могъл да сътвори сплотяващата ги феноменална писмен знак ь-двойно! За тези, които не са я изучавали, тя се произнася ту Я, ту – Е (хляб – хлеб, мляко – млеко) и ясно подсказва, че в случай че нямаха българско съзнание и главно задълбочено познаване на езика, надали биха прибавили такава на пръв взор напълно непотребна писмен знак.
Искате доказателства? Какво съставлява тихомълком разрастващото се придвижване на тъй наречените старостилци? Не си ли дават сметка в чия задгранична воденица наливат вода и че са подведени да водят война в действителност против Българската православна черква, която за нейна чест и наше благополучие, въпреки и със забавяне, призна грешката си от 1916 година и одобри Григорианския календар за несъмнено по-точен от Юлианския. И като международно приет за най-съвършен към този момент календар, следва да бъде наложителен за всички! При това въпросът за календара не е верски, а теоретичен.
Забележителният български политик и мемоарист Петър Пешев в своята книга „ Историческите събития и деятели “ по безспорно най-достоен метод ни показва по какъв начин да означаваме историческите дати:
„ Събитията до 1-вий април 1916 са датирани по остарелия календар, а от тая дата нататък по Григорианския, който е въведен със закон от Народното събрание. На 1-вий април 1916 година се прескочиха 13 дни, като тая дата се числи 14 април. “По този метод следва и ние да означаваме събитията отпреди и след 1.04.1916 година, като престанем да приказваме за остарял и нов жанр, признавайки, че дните от 1-ви до 14-ти април 1916 година просто не съществуват, стопявайки се в предходните епохи. Ето за какво гибелта на Левски следва да означаваме не на 19-и, а на 6 февруари, каквато е и приетата от тогавашния календар дата! Също по този начин Санстефанският контракт сред Русия и Турция не е подписан на 3 март, а на 19 февруари…
По-фрапираща е злоупотребата с рождената дата на Христо Ботйов. В Енциклопедията на Българска академия на науките от 1974 година е маркирано, че той е роден на 25.12.1848 година и умрял на 20 май 1876 година …И от кой момент почнаха да празнуват рождената му дата на 6 януари по другия жанр? Веднага щом Св.Синод възвърне календара, който е бил в приложимост у нас до 1916 година!?...
Днес Григорианският календар е приет от множеството православни църкви. Ние като православни българи не трябва да забравяме, че Христо Ботйов е роден на връх Коледа (25 декември) и тъкмо заради това носи това име – в случай че не беше роден на подобен свят за всеки християнин ден, безспорно щеше да бъде кръстен на името на дядо си. Гибелта му също не трябва да забравяме е на 20-ти май!
Това преднамерено използуване със стиловете докара до редица странни решения. Така например откритият от епохи сакрален празник „ Бабин ден “ – 8 януари, денят след Иванов ден, към този момент си има собствен двойник – Ден на родилната помощ – 21 януари!?
Зад обяснението „ остарял “ и „ нов “ жанр се крие обликът на тези псевдопатриоти, без значение дали го вършат умишлено или са позволили да бъдат подведени, само че те в действителност всяват разкол и разделяне, като в действителност това разделяне е ориентирано освен против БПЦ, само че и против националното ни единение! Празникът на св.мчк. Трифон също не се празнува от нас на 14-и, а на 1 февруари! Чии ползи в действителност обслужват тези двойно чествани празници? И каква общонационална сила единствено се хаби на вятъра!
Мноозначен е и фактът, че денят на Априлското въстание към този момент не се празнува на 20 април, а на 1 май!? Нямам желание да изброявам всички нелепи последствия от умишленото разбъркване на двата стила. Но остават две изключително свидни дати за всяко българско сърце. Православните християни честваме паметта на Свети Климент, архиепископ Охридски на 25 ноември и от много време се знае, че това е празникът на всички български студенти. Тогава в чия памет е този ден 8 декември и какво общо има с науката?
Но най-скандално е празнуването на две разнообразни дати на най-стария и общобългарски празник – денят на Светите братя Кирил и Методий! Нима Българската православна черква – и това в голямото си болшинство не са единствено духовниците, а и всички православни християни, заслужаваме такова толкоз оскърбително, надменно и даже към момента негативно отношение?
Ето какво споделя за този празник учен Александър Тоодоров-Балан:
„ Под турско владичество, при липса на какви годе очевидни уредби на българския народ, празникът 11-и май е обединявал българите от всички населявани от тях страни като знаме на българския жанр и родна култура. Оттогава и до през днешния ден той си остая едничък велики ден на национално единение и идеали! “ (Тоодоров-Балан.А.Кирил и Методи. Т.2.С.1934.с.14).И в действителност това е най-великия и важен български ден! Според отношението ни към този празник може да се съди до каква степен всеки от нас е роден и израснал в България и до каква степен е българин. Остава да осъзнаем, че вярното честване на този единствен по смисъла си и най-велик български празник сме длъжни да го означаваме всички дружно на 11 май.
Празникът е учреден и осветлен от Българската православна черква в ония кошмарни години на робството, когато огромна част от българите са били насилени да трансформират религията си в интерес на исляма и по тази причина през днешния ден всевъзможни мъдрувания и срамни умозаключения не оправдават по никакъв метод разделното му честване! Самият факт, че 11 май се основава, провежда и празнува благодарение на Българското православно духовенство „ като знаме на българския жанр и родна култура “, като „ едничък велики ден на национално единение и идеали “, го дефинира и като най-достоен за народен празник!
Ние признаваме заслугата на цар Александър II за освобождението на България, само че Санстефанският контракт, въпреки и от национално значение, не е българско дело. А националният празник би трябвало да възвисява на първо място националния дух и не някакви други заслуги, колкото и значими да са те. Нима не е ясно, че Санстефанския контракт сред Русия и Турция не е българско дело? И при самото сключване не е бил позволен нито един българин!
Именно заради това за мнозина от нас този ден не е най-подходящ за народен празник, като за състезание с него могат да съперничат само 20 април и 6 септември, които също са висша еманация на българския дух и единение. А когато става дума за такова толкоз значително и значимо нещо, в реда на нещата е да не подценяваме мнението и на самия Христо Ботйов: „ 11-ти май скоро ще бъде празник на нашата гражданска война и на нашата независимост “. В. “Знаме “, 9 май 1875 година
В умозаключение желая да споделя и твърдото си разбиране, че минимум единият от родителите на Светите братя е бил българин. Защото единствено оня, който от най-ранна детска възраст е познавал главно източните и западните наречия на българския език, е могъл да сътвори сплотяващата ги феноменална писмен знак ь-двойно! За тези, които не са я изучавали, тя се произнася ту Я, ту – Е (хляб – хлеб, мляко – млеко) и ясно подсказва, че в случай че нямаха българско съзнание и главно задълбочено познаване на езика, надали биха прибавили такава на пръв взор напълно непотребна писмен знак.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ