„Политико“: Войната между Израел и Хамас разкри безсмислието на ЕС
Докато световните рецесии стават все по-интензивни, „ геополитическият “ континент остава да следи от страничната линия.
Поне на Европа към този момент не ѝ се постанова да преглъща оня изхабен анекдот на Хенри Кисинджър – на кого да се обадиш, в случай че искаш „ да се обадиш на Европа “.
Бездруго никой не се обажда.
От безбройните геостратегически илюзии, които бяха разрушени през последните дни, най-отрезвяващият извод за всеки гражданин на континента би трябвало да бъде този: На никого не му пука какво мисли Европа. В редица световни огнища на напрежение – от Нагорни Карабах през Косово до Израел –
Европа е сведена до ролята на доброжелателна неправителствена организация, чийто филантропичен принос е добре пристигнал, само че другояче е пренебрегната.
27-членният блок постоянно е изпитвал усложнения да образува поредна външна политика, поради другите национални ползи. Въпреки това той към момента е значим, най-много заради размера на своя пазар. Влиянието на Европейски Съюз обаче отслабва в международен мащаб на фона на прогресивния спад на неговата стопанска система и неспособността му да показва военна мощност във време на възходяща световна неустойчивост.
Вместо „ геополитическата “ мощ, която ръководителят на Комисията Урсула фон дер Лайен даде обещание при встъпването си в служба през 2019 година,
Европейски Съюз се трансформира в общоевропейска дребна риба, която буди известно неразбиране за действителните играчи на масата,
само че в множеството случаи просто изпитва стеснение измежду какафонията на личните си несъгласия.
Ако това звучи жестоко, помислете за последните 72 часа: След като през уикенда Хамас мазета стотици израелски цивилни, в понеделник европейският комисар по разширението Оливер Вархели разгласи, че блокът „ неотложно “ ще спре помощта за Палестинската автономност в размер на 691 милиона евро.
Няколко часа по-късно словенският комисар Янез Ленарчич опроверга унгарския си сътрудник, като настоя, че помощта ще продължи, до момента в който е „ належащо “.
След това пресслужбата на Комисията направи изказване, че Европейски Съюз ще извърши „ незабавен обзор “ на някои стратегии за помощ, с цел да подсигурява, че средствата няма да бъдат ориентирани към тероризма, което допуска, че такива защитни ограничения не са били авансово въведени.
Що се отнася до ръководителя на външната политика на Европейски Съюз Жозеп Борел, резултатът от възможния обзор на помощта за палестинците беше превдварително решен: „ Ще би трябвало да поддържаме повече, а не по-малко “, сподели той във вторник.
В резюме: единствено за 24 часа Комисията разгласи, че ще спре цялата помощ за палестинците, а по-късно разгласи, че ще усили потока от средства.
Реакцията на Европейски Съюз на събитията в Израел беше не по-малко объркана. Докато Израел към момента броеше труповете от най-ужасяващото кръвопролитие в историята на еврейската страна, Борел – дълготраен критик на страната, който на процедура е разгласен за личност нон грата там – зае и двете страни. Испанският социалист
Борел осъди „ варварската и терористична офанзива “ на Хамас, като в същото време укори Израел за блокадата на Газа и акцентира „ страданието “ на палестинците,
които са дали своят вот Хамас да вземе властта.
Подходът на испанеца внезапно контрастираше с този на фон дер Лайен, която недвусмислено осъди нападенията (макар и в поредност от туитове) и прожектира израелското знаме на фасадата на офиса си.
Тези стъпки незабавно обаче провокираха митинг от други краища на Европейски Съюз, като Клер Дейли, лява депутатка от Ирландия
оспори легитимността на фон дер Лайен и ѝ сподели „ да замълчи “.
В средата на седмицата определянето на позицията на Европа по рецесията изглеждаше като игра на „ Дартс “ със завързани очи.
Кървави ръце
Сравнете това с посланията от Вашингтон.
„ В този миг би трябвало да сме пределно ясни “, съобщи президентът на Съединени американски щати Джо Байдън в особено послание от Белия дом във вторник. „ Ние сме с Израел. Заставаме на страната на Израел. И ще се уверим, че Израел разполага с нужното, с цел да се погрижи за своите жители, да се отбрани и да отговори на тази офанзива. “
Байдън означи, че се е обадил на Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство, с цел да обсъдят рецесията.
Забележително: в листата не участва никой от „ водачите “ на Европейски Съюз.
Във вторник Борел провежда изключителна среща на външните министри на Европейски Съюз в Оман, където те към този момент се бяха събрали, с цел да обсъдят обстановката в Израел. Външният министър на Израел Ели Коен отхвърли да взе участие, даже и от разстояние.
Това не е прекомерно изненадващо, като се има поради досието на връзките на Европа с Иран, който от десетилетия поддържа „ Хамас “ и чието управление отпразнува нападенията през уикенда. Въпреки че Иран отхвърля директно присъединяване, доста анализатори настояват, че деликатно плануваното нахлуване на Хамас не би било допустимо без образование и логистична поддръжка от Техеран.
„ Хамас нямаше да съществува, в случай че не беше поддръжката на Иран “,
съобщи в сряда американският сенатор Крис Мърфи, демократ от сенатската Комисия по външни връзки. „ Така че, малко мъчно е да се разбере дали те са взели участие директно в планирането на тези офанзиви, или просто са финансирали Хамас в продължение на десетилетия, с цел да им дадат опция да възнамеряват тези офанзиви. Няма подозрение, че Иран има кръв по ръцете си. “
Въпреки непрекъснатите признаци за злонамерени дейности на Техеран в целия район,
в това число задържането на европейски посланик по време на ваканцията му в Иран, Борел неведнъж правеше опити да се ангажира с твърдолинейния режим в страната с вярата да възвърне така наречен нуклеарна договорка със международните сили, която тогавашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп приключи през 2018 година.
Миналата година Борел даже пътува до Иран в опит да възобнови договарянията, макар шумните възражения на тогавашния министър на външните работи на Израел Яир Лапид.
Ако не друго, Борел е пореден.
„ Иран желае да унищожи Израел? Това не е нищо ново “, сподели Борел пред „ Politico “ през 2019 година, когато към момента беше испански външен министър.
„ Ще би трябвало да живеете с това. “
Сега Европа ще би трябвало да живее с последствията от тази неправилна политика и загубата на доверието на Израел – единствената народна власт в района.
Шоуто на Шарл Мишел
Друг ослепителен образец за геополитическото изтощение на Европа е Нагорни Карабах – противоречивият, най-вече арменски район в Азербайджан.
Дългогодишният спор там беше съвсем пропуснат от по-голямата част от света, само че не и от ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, който по-рано тази година предприе амбициозни дипломатически старания на фона на обновяване на напрежението.
През юни Мишел одобри в Брюксел водачите на Армения и Азербайджан, като това беше шеста сходна среща. Той дефинира полемиките като „ откровени, почтени и основни “. Той даже предложения водачите на специфична „ петстранна среща “ на върха през октомври с Германия и Франция в Гранада.
Не било писано да се случи. Към този миг Азербайджан е завзел района и изпратил над 100 000 бежанци в Армения.
Европа, която изпитва остра потребност от природен газ от Азербайджан, беше безсилна да направи каквото и да е, с изключение на да следи.
По-рано този месец Мишел упрекна за това крушение Русия, която по традиция е бранител на Армения в района.
„ За всички е ясно, че Русия съобщи арменския народ “, съобщи Мишел пред “Евронюз “.
Подобен модел се разигра и в Косово, където европейците от години се пробват да реализират дълготраен мир сред албанското и сръбското население. Основният противоречив въпрос там е статутът на северната част на Косово, граничеща със Сърбия, където сърбите са болшинство от към 40 000 поданици.
Борел даже назначи „ специфичен представител за разговора Белград-Прищина и други районни въпроси на Западните Балкани “.
Натовареният с поста някогашен министър на външните работи на Словакия Мирослав Лайчак нямаше огромен шанс. Въпреки че Лайчак получи грандиозната купа преди повече от три години, през днешния ден страните са разграничени повече от всеки път.
Европейски Съюз похарчи несметни милиони в опити да стабилизира района, като финансира организации на гражданското общество, учебни заведения и даже полиция.
Когато обаче напрежението заплашваше да прерасне в открита борба след нахлуването на сръбски полицаи в Северно Косово предишния месец,
Европейски Съюз беше заставен да прибегне до своя изпитан механизъм за разрешаване на рецесии – Чичо Сам.
„ Критикуват ни за прекомерно малко водачество в Европа, а по-късно за прекомерно доста “, съобщи американският посланик Ричард Холбрук през 1998 година, откакто Вашингтон въвлече неохотните си европейски съдружници в напъните за прекъсване на акцията за „ етническо пречистване “, разгърната от югославския водач Слободан Милошевич в Косово.
„ Факт е, че европейците няма да имат обща политика за сигурност в близко бъдеще “,
добави Холбрук. „ Направихме всичко допустимо, с цел да ги удържим. Но можете да си визиите какъв брой надалеч щях да стигна с Милошевич, в случай че бях споделил: Извинете, господин Президент, ще се върна след 24 часа, откакто беседвам с европейците. “
Рисков бизнес
Мнението му е не по-малко годно и през днешния ден, и не е нужно да търсим доказателството по-далеч от Украйна. Въпреки че Европейски Съюз направи каквото можа, предоставяйки десетки милиарди финансова, филантропична и военна помощ, това не е задоволително, с цел да помогне на Украйна да държи руснаците на разстояние. Ако не беше американската поддръжка, съветските войски щяха да бъдат ситуирани по целия източен фланг на Европейски Съюз – от Балтийско до Черно море.
Тежкото състояние на Украйна акцентира пропастта сред геостратегическите желания на Европа и действителността.
Въпреки че Европа не очакваше пълномащабното навлизане на Русия, тя от години говореше за нуждата да усъвършенства отбранителните си качества.
„ Ние би трябвало сами да се борим за нашето бъдеще като европейци, за нашата орис “, съобщи през 2017 година тогавашният канцлер на Германия Ангела Меркел.
Но по-късно нищо не се случи.
Реалността е, че постоянно ще бъде по-лесно да се опреш на Вашингтон, в сравнение с да постигнеш европейски консенсус във връзка с външната политика и военния капацитет.
Поради това полемиките за сигурност в Европа наподобяват повече на футболен мач, в сравнение с вдишване на риск.
След като Байдън реши да изпрати американски самолетоносач в Източното Средиземноморие в отговор на нападението на Хамас тази седмица, френският еврокомисар Тиери Бретон съобщи, че Европа би трябвало да намерения за построяването на собствен личен самолетоносач.
Дори и в Брюксел коментарът не провокира освен това от комично облекчение.
Въпреки цялата изразителност за нуждата от по-глобална роля на Европа, даже водачите на огромните страни-членки на Европейски Съюз – Франция и Германия – наподобява не гледат съществено на това.
Докато Байдън обсъждаше рецесията в Израел в Ситуационната зала в Белия дом, френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Олаф Шолц бяха заети с съвещания в Хамбург. След като се споразумяха да удвоят напъните си за понижаване на бюрокрацията в Европейски Съюз, те се насочиха на круиз из пристанището с партньорките си. Лидерите отпразнуваха сполучливите си разисквания на един от кейовете с бира и Fischbrötchen – хамбургски сандвич с риба. Дори изгря слънце.
Но най-важното: телефонът на никого от тях не звънна.
Матю Карничник е основен сътрудник на „ Политико “ за Европа от 2015 година. Преди това в продължение на 15 години работи в „ Уолстрийт Джърнъл “ на разнообразни позиции, от кореспондент до редактор в Съединени американски щати и Европа. Отразявал е някои от най-знаковите политически и стопански събития на нашето време.
Матю Карничник,
Поне на Европа към този момент не ѝ се постанова да преглъща оня изхабен анекдот на Хенри Кисинджър – на кого да се обадиш, в случай че искаш „ да се обадиш на Европа “.
Бездруго никой не се обажда.
От безбройните геостратегически илюзии, които бяха разрушени през последните дни, най-отрезвяващият извод за всеки гражданин на континента би трябвало да бъде този: На никого не му пука какво мисли Европа. В редица световни огнища на напрежение – от Нагорни Карабах през Косово до Израел –
Европа е сведена до ролята на доброжелателна неправителствена организация, чийто филантропичен принос е добре пристигнал, само че другояче е пренебрегната.
27-членният блок постоянно е изпитвал усложнения да образува поредна външна политика, поради другите национални ползи. Въпреки това той към момента е значим, най-много заради размера на своя пазар. Влиянието на Европейски Съюз обаче отслабва в международен мащаб на фона на прогресивния спад на неговата стопанска система и неспособността му да показва военна мощност във време на възходяща световна неустойчивост.
Вместо „ геополитическата “ мощ, която ръководителят на Комисията Урсула фон дер Лайен даде обещание при встъпването си в служба през 2019 година,
Европейски Съюз се трансформира в общоевропейска дребна риба, която буди известно неразбиране за действителните играчи на масата,
само че в множеството случаи просто изпитва стеснение измежду какафонията на личните си несъгласия.
Ако това звучи жестоко, помислете за последните 72 часа: След като през уикенда Хамас мазета стотици израелски цивилни, в понеделник европейският комисар по разширението Оливер Вархели разгласи, че блокът „ неотложно “ ще спре помощта за Палестинската автономност в размер на 691 милиона евро.
Няколко часа по-късно словенският комисар Янез Ленарчич опроверга унгарския си сътрудник, като настоя, че помощта ще продължи, до момента в който е „ належащо “.
След това пресслужбата на Комисията направи изказване, че Европейски Съюз ще извърши „ незабавен обзор “ на някои стратегии за помощ, с цел да подсигурява, че средствата няма да бъдат ориентирани към тероризма, което допуска, че такива защитни ограничения не са били авансово въведени.
Що се отнася до ръководителя на външната политика на Европейски Съюз Жозеп Борел, резултатът от възможния обзор на помощта за палестинците беше превдварително решен: „ Ще би трябвало да поддържаме повече, а не по-малко “, сподели той във вторник.
В резюме: единствено за 24 часа Комисията разгласи, че ще спре цялата помощ за палестинците, а по-късно разгласи, че ще усили потока от средства.
Реакцията на Европейски Съюз на събитията в Израел беше не по-малко объркана. Докато Израел към момента броеше труповете от най-ужасяващото кръвопролитие в историята на еврейската страна, Борел – дълготраен критик на страната, който на процедура е разгласен за личност нон грата там – зае и двете страни. Испанският социалист
Борел осъди „ варварската и терористична офанзива “ на Хамас, като в същото време укори Израел за блокадата на Газа и акцентира „ страданието “ на палестинците,
които са дали своят вот Хамас да вземе властта.
Подходът на испанеца внезапно контрастираше с този на фон дер Лайен, която недвусмислено осъди нападенията (макар и в поредност от туитове) и прожектира израелското знаме на фасадата на офиса си.
Тези стъпки незабавно обаче провокираха митинг от други краища на Европейски Съюз, като Клер Дейли, лява депутатка от Ирландия
оспори легитимността на фон дер Лайен и ѝ сподели „ да замълчи “.
В средата на седмицата определянето на позицията на Европа по рецесията изглеждаше като игра на „ Дартс “ със завързани очи.
Кървави ръце
Сравнете това с посланията от Вашингтон.
„ В този миг би трябвало да сме пределно ясни “, съобщи президентът на Съединени американски щати Джо Байдън в особено послание от Белия дом във вторник. „ Ние сме с Израел. Заставаме на страната на Израел. И ще се уверим, че Израел разполага с нужното, с цел да се погрижи за своите жители, да се отбрани и да отговори на тази офанзива. “
Байдън означи, че се е обадил на Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство, с цел да обсъдят рецесията.
Забележително: в листата не участва никой от „ водачите “ на Европейски Съюз.
Във вторник Борел провежда изключителна среща на външните министри на Европейски Съюз в Оман, където те към този момент се бяха събрали, с цел да обсъдят обстановката в Израел. Външният министър на Израел Ели Коен отхвърли да взе участие, даже и от разстояние.
Това не е прекомерно изненадващо, като се има поради досието на връзките на Европа с Иран, който от десетилетия поддържа „ Хамас “ и чието управление отпразнува нападенията през уикенда. Въпреки че Иран отхвърля директно присъединяване, доста анализатори настояват, че деликатно плануваното нахлуване на Хамас не би било допустимо без образование и логистична поддръжка от Техеран.
„ Хамас нямаше да съществува, в случай че не беше поддръжката на Иран “,
съобщи в сряда американският сенатор Крис Мърфи, демократ от сенатската Комисия по външни връзки. „ Така че, малко мъчно е да се разбере дали те са взели участие директно в планирането на тези офанзиви, или просто са финансирали Хамас в продължение на десетилетия, с цел да им дадат опция да възнамеряват тези офанзиви. Няма подозрение, че Иран има кръв по ръцете си. “
Въпреки непрекъснатите признаци за злонамерени дейности на Техеран в целия район,
в това число задържането на европейски посланик по време на ваканцията му в Иран, Борел неведнъж правеше опити да се ангажира с твърдолинейния режим в страната с вярата да възвърне така наречен нуклеарна договорка със международните сили, която тогавашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп приключи през 2018 година.
Миналата година Борел даже пътува до Иран в опит да възобнови договарянията, макар шумните възражения на тогавашния министър на външните работи на Израел Яир Лапид.
Ако не друго, Борел е пореден.
„ Иран желае да унищожи Израел? Това не е нищо ново “, сподели Борел пред „ Politico “ през 2019 година, когато към момента беше испански външен министър.
„ Ще би трябвало да живеете с това. “
Сега Европа ще би трябвало да живее с последствията от тази неправилна политика и загубата на доверието на Израел – единствената народна власт в района.
Шоуто на Шарл Мишел
Друг ослепителен образец за геополитическото изтощение на Европа е Нагорни Карабах – противоречивият, най-вече арменски район в Азербайджан.
Дългогодишният спор там беше съвсем пропуснат от по-голямата част от света, само че не и от ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, който по-рано тази година предприе амбициозни дипломатически старания на фона на обновяване на напрежението.
През юни Мишел одобри в Брюксел водачите на Армения и Азербайджан, като това беше шеста сходна среща. Той дефинира полемиките като „ откровени, почтени и основни “. Той даже предложения водачите на специфична „ петстранна среща “ на върха през октомври с Германия и Франция в Гранада.
Не било писано да се случи. Към този миг Азербайджан е завзел района и изпратил над 100 000 бежанци в Армения.
Европа, която изпитва остра потребност от природен газ от Азербайджан, беше безсилна да направи каквото и да е, с изключение на да следи.
По-рано този месец Мишел упрекна за това крушение Русия, която по традиция е бранител на Армения в района.
„ За всички е ясно, че Русия съобщи арменския народ “, съобщи Мишел пред “Евронюз “.
Подобен модел се разигра и в Косово, където европейците от години се пробват да реализират дълготраен мир сред албанското и сръбското население. Основният противоречив въпрос там е статутът на северната част на Косово, граничеща със Сърбия, където сърбите са болшинство от към 40 000 поданици.
Борел даже назначи „ специфичен представител за разговора Белград-Прищина и други районни въпроси на Западните Балкани “.
Натовареният с поста някогашен министър на външните работи на Словакия Мирослав Лайчак нямаше огромен шанс. Въпреки че Лайчак получи грандиозната купа преди повече от три години, през днешния ден страните са разграничени повече от всеки път.
Европейски Съюз похарчи несметни милиони в опити да стабилизира района, като финансира организации на гражданското общество, учебни заведения и даже полиция.
Когато обаче напрежението заплашваше да прерасне в открита борба след нахлуването на сръбски полицаи в Северно Косово предишния месец,
Европейски Съюз беше заставен да прибегне до своя изпитан механизъм за разрешаване на рецесии – Чичо Сам.
„ Критикуват ни за прекомерно малко водачество в Европа, а по-късно за прекомерно доста “, съобщи американският посланик Ричард Холбрук през 1998 година, откакто Вашингтон въвлече неохотните си европейски съдружници в напъните за прекъсване на акцията за „ етническо пречистване “, разгърната от югославския водач Слободан Милошевич в Косово.
„ Факт е, че европейците няма да имат обща политика за сигурност в близко бъдеще “,
добави Холбрук. „ Направихме всичко допустимо, с цел да ги удържим. Но можете да си визиите какъв брой надалеч щях да стигна с Милошевич, в случай че бях споделил: Извинете, господин Президент, ще се върна след 24 часа, откакто беседвам с европейците. “
Рисков бизнес
Мнението му е не по-малко годно и през днешния ден, и не е нужно да търсим доказателството по-далеч от Украйна. Въпреки че Европейски Съюз направи каквото можа, предоставяйки десетки милиарди финансова, филантропична и военна помощ, това не е задоволително, с цел да помогне на Украйна да държи руснаците на разстояние. Ако не беше американската поддръжка, съветските войски щяха да бъдат ситуирани по целия източен фланг на Европейски Съюз – от Балтийско до Черно море.
Тежкото състояние на Украйна акцентира пропастта сред геостратегическите желания на Европа и действителността.
Въпреки че Европа не очакваше пълномащабното навлизане на Русия, тя от години говореше за нуждата да усъвършенства отбранителните си качества.
„ Ние би трябвало сами да се борим за нашето бъдеще като европейци, за нашата орис “, съобщи през 2017 година тогавашният канцлер на Германия Ангела Меркел.
Но по-късно нищо не се случи.
Реалността е, че постоянно ще бъде по-лесно да се опреш на Вашингтон, в сравнение с да постигнеш европейски консенсус във връзка с външната политика и военния капацитет.
Поради това полемиките за сигурност в Европа наподобяват повече на футболен мач, в сравнение с вдишване на риск.
След като Байдън реши да изпрати американски самолетоносач в Източното Средиземноморие в отговор на нападението на Хамас тази седмица, френският еврокомисар Тиери Бретон съобщи, че Европа би трябвало да намерения за построяването на собствен личен самолетоносач.
Дори и в Брюксел коментарът не провокира освен това от комично облекчение.
Въпреки цялата изразителност за нуждата от по-глобална роля на Европа, даже водачите на огромните страни-членки на Европейски Съюз – Франция и Германия – наподобява не гледат съществено на това.
Докато Байдън обсъждаше рецесията в Израел в Ситуационната зала в Белия дом, френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Олаф Шолц бяха заети с съвещания в Хамбург. След като се споразумяха да удвоят напъните си за понижаване на бюрокрацията в Европейски Съюз, те се насочиха на круиз из пристанището с партньорките си. Лидерите отпразнуваха сполучливите си разисквания на един от кейовете с бира и Fischbrötchen – хамбургски сандвич с риба. Дори изгря слънце.
Но най-важното: телефонът на никого от тях не звънна.
Матю Карничник е основен сътрудник на „ Политико “ за Европа от 2015 година. Преди това в продължение на 15 години работи в „ Уолстрийт Джърнъл “ на разнообразни позиции, от кореспондент до редактор в Съединени американски щати и Европа. Отразявал е някои от най-знаковите политически и стопански събития на нашето време.
Матю Карничник,
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ