Докато страната се бави с ограниченията, компании и чиновници търсят най-изгодните за тях разновидности
© Цветелина Белутова Притиснати от рецесията с изключителното състояние и в изчакване на обещаните от страната обезщетения за опазване на личния състав, от ден на ден работодатели се спогаждат с служащите си да излязат в неплатен отпуск. Това споделят пред " Капитал " представители на компании от разнообразни сфери, както и служащи и чиновници, пратени в подобен отпуск. В някои обособени случаи това е съпроводено с заричане за " неофициално " погашение на парични
бонуси, само че в всеобщия случай става въпрос за действителна неспособност да се поддържа производството и да се платят заплати.
Плюсовете на неплатения отпуск
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Опцията е все по-масова, тъй като интерес от нея имат и двете страни. От една страна, работодателите резервират служащите си, само че си икономисват осигуровкитe и присъщите разноски по поддръжка на работните места. От друга, чиновниците в неплатен отпуск резервират работата си и статута си на здравно и обществено обезпечени, като неплатеният отпуск до 30 работни дни годишно им се зачита и за трудов стаж. Срещу това те дължат единствено минималния размер на здравната осигуровка, изчислен върху половината от минималния месечен размер на осигурителния приход за самоосигуряващите се, т.е. върху 305 лева, или 24.4 лева на месец.
Право на неплатен отпуск имат и хората с един месец общ трудов стаж. Работниците не губят и правото си на заплатен годишен отпуск, който, в случай че им бъде даден в този момент, ще пропадне в изискванията на карантина у дома. При всички мрачни прогнози за продължителността на рецесията мнозина разчитат след отминаването й да си разрешат отмора през лятото.
Някаква индикация за масовостта на този метод е и фактът, че през последните дни в интернет пространството интензивно се търси информация за изискванията, при които може да се пуска в неплатен отпуск. Основният принцип в тази ситуация е, че законът не позволява догадка, при която работодателят може едностранно да наложи използването на неплатен отпуск на който и да е, той се употребява единствено по експлицитна поръчка на съответния служащ или чиновник.
Новият закон и платеният отпуск
Същевременно новоприетият закон за изключителното състояние даде много по-широки благоприятни условия на работодателите да постановат на личния състав използването на заплатен годишен отпуск по отношение на рецесията. От една страна, той даде на работодателя опция едностранно да постанова на служащите си използването на половината от платения годишен отпуск, даже и без да е оповестил със заповед преустановяването на работа на предприятието, престой или друга мярка, т.е. единствено като се базира на въведеното изключително състояние.
А когато със своя заповед е прекратил работата на предприятието, на част от предприятието или на обособени служащи и чиновници поради изключителното състояние, то тогава той към този момент има право да даде на служащите целия размер на платения им годишен отпуск, в това число и неизползвания му размер за предишни години. В тези случаи работодателят има право да прати в отпуск и тези служащи и чиновници, които не са придобили 8 месеца трудов стаж и към момента нямат право на отпуск, т.е. той може да ги принуди да употребяват отпуска си авансово и " на зелено ". През това време дължимото заплащане се пресмята на база на среднодневното брутно трудово заплащане за предния месец.
Ако обаче работодателят е прекратил работата на предприятието - било по свое убеждение, било по заповед на държавен орган, само че не е пратил чиновниците си в заплатен отпуск, тогава той е задължен за това време да им изплаща цялостното брутно трудово заплащане за съответния интервал. Същото е и когато е спрял работата на предприятието заради изключителното състояние, само че работникът/служителят в това време е употребявал целия размер на полагащия му се заплатен годишен отпуск.
Към момента схемата 60/40 не е преференциална
Съществуващата вяра за работодателя да получи отплата от страната в размер на 60% от заплатата, изчислени върху заявения застрахователен приход за януари, сега наподобява по-неизгодна от неплатения отпуск, тъй като върху сумата се дължат осигуровки и налог общ приход. Върху заплата от 1000 лева работодателят дължи жестоко още 200 лева за осигурителни вноски. Работникът също дължи своята част за осигурителни вноски, както и налог, т.е. идващия месец работодателят би трябвало да върне на бюджета към 400 лева
Мерките на държавното управление са извънредно незадоволителни, трябваше в закона да се остави плануванаъа в началото опция работодателите да дават едностранно неплатен отпуск, разяснява за " Капитал " юрист Енчо Динев от адвокатско сдружение " Точева & Мандажиева ". Според него най-ефективно би било страната да обезпечи данъчна и осигурителна почивка вместо актуалните ограничения със подозрителен резултат. Адвокат Енчо Динев:
Законодателят можеше да прояви повече еластичност и да остави опцията за едностранно даване на неплатен отпуск в рецесията
Адвокат Енчо Динев
Фотограф: Капитал
Напоследък има данни за въвеждане на процедура работодатели да " позволяват " на чиновниците си неплатен отпуск, с цел да не се постанова да афишират престой и да не престават да им заплащат дължимите хонорари и осигуровки. Тази процедура наподобява като разумна реакция на работодателите на оповестените от държавното управление ограничения за компенсирането на част от трудовите хонорари на чиновниците в размер на 60%. По мнение на редица експерти това е извънредно незадоволително и би следвало страната по-скоро да разгласи данъчна и осигурителна почивка за избран интервал, вместо да стартира ограничения със противоречив резултат, а на всичкото от горната страна - при липса на задоволителна бистрота и критерии за разпределянето на обезщетенията.
В първичния план на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, се предвиждаше, че в случай че служителят е употребявал цялостния размер на платения си годишен отпуск, работодателят може едностранно да му даде използването на неплатен отпуск. В дефинитивно признатия закон (§4, т. 4 от Преходните и заключителните разпоредби) тази опция за едностранно даване на неплатен отпуск отпадна след продължителни диспути в Народното събрание. Смятам, че законодателят можеше да прояви по-голяма еластичност и да остави тази опция, като я ограничи да вземем за пример до оптимално допустимия по закон период от 30 работни дни неплатен отпуск годишно за ценене на трудов и застрахователен стаж. Предвид обстановката сега и другите пълномощия, които се предоставиха на работодателите по време на изключително състояние, този период можеше да бъде даже продължен за периода на изключителното състояние, като се плануват съответни ограничения за непосредствено подкрепяне на тези чиновници (безлихвени заеми или други подобни).
Ясно е, че чиновниците при едно такова състояние просто биха могли да изоставен работа. В този случай, с цел да се избегне или понижи този риск, работодателят би могъл да даде категорично единодушие (или законодателят да даде опция по законодателен път) чиновниците през този интервал да търсят краткотрайно друга работа в бранш, непокътнат от изключителното състояние. 
