Докъде ще стигне инфлацията в България? Ще загубят ли хората

Докъде ще стигне инфлацията в България? Ще изгубят ли хората спестяванията си? Не, споделя Красен Станчев. Той напомня, че през 1996-1997 е било надалеч по-тежко и изяснява за какво еврото няма да реши казуса с инфлацията.

Красен Станчев

Стана ли чудото в България - появи ли се държавно управление, което стартира да се оправя с корупцията, вследствие на което в хазната да влизат милиарди допълнително?

Красен Станчев: Не, знамение няма. Бюджетните доходи се усилиха в резултат на възобновяване на стопанската система, на инфлацията и на увеличените разноски на самия бюджет, изключително за заплати - над 75% за по-малко от година и половина, само че и на пенсии (12% за година). Вероятно има такъм резултат и от политиките за покриване на разноски (60 към 40, 80 към 20 и т.н.), от паричните преводи на българските гастарбайтери, както и от тегленето на спестявания през 2020 и началото на 2021 година от малко над 1 милион жители, които не бяха " подкрепени " от никакви политики.

Новото държавно управление изразходва този доход в бюджета, а не го " събра ". Постави връх от залпови разноски в края на годината от над 8% от Брутният вътрешен продукт. (Ако не се считат непрозрачните държавни разноски от 18% от Брутният вътрешен продукт на година преди 1998 година.)

Но това, което новите политици на 2021 година оставиха като резултат - и то дълготраен, най-малко като очакване - е възобновяване на репутацията като икономически феномен. Иначе казано - когато я нямаш, губиш.
Редакцията предлага

Бяхте срещу мораториума върху цената на тока и парното, натрапен от държавното управление, само че те го регистрират в този момент като избавителен за доста семейства . Мислите ли, че е нанесъл някакви " левичарски " провали върху стопанската система ни?

Красен Станчев: Мисля, че това бе спектакъл, единомислеща проява на парламентарните фракции, че властта е " другар на народа ". И без нея фондът " социална добавка " бе добре капитализиран, с цел да се покрият разноските на тези, които " не могат " да ги посрещнат. Но мнозина могат, а замразените цени спонсорираха харченето на най-заможните най-вече. Пораженията са в мисленето, в стопанската система ще дойдат като разследване.

Имат ли съображение рецензиите към подхванатите сега ограничения против инфлацията? Например, че раздаването на средства за компенсацията ѝ единствено я усилва. Или пък, че нулевата ставка на Данък добавена стойност върху цената на хляба не я намалява ?

Красен Станчев: Точно това са последствията от метода, употребен и при мораториума - кардинална разлика сред тях и него няма. За съдружното съглашение инфлацията като че ли я нямаше като проблем дори: самата дума се загатва в него веднъж (в подтекста, че ще бъде следена, по пътя към еврозоната), за разлика от " стопанска система " и " нововъведения " (споменати надлежно 31 и 41 пъти на 108 страници).

И в този момент нито една от ограниченията не е против инфлацията, по-скоро противоположното. Това с хляба е цялостна нелепост. Ще си разреша да кажа по-подробно за какво. Първо, тази " мярка " произтича от визията, че хората тук най-вече " ручат леб ", казано на шопски. Но потреблението му за 10 години понижава с към 20%, което даже е здравословно. Второ, няма да има отражение върху инфлацията, тъй като цените няма да се трансформират, а в случай че се усили потреблението на самун, пък няма да е доста здравословно. Трето, производителите на самун няма да имат опция да възстановят Данък добавена стойност, което заплащат за всичко, което им оказва помощ да опекат един самун. Четвърто, Данък добавена стойност на " пастите " и по-високото качество хлебни произведения не се трансформира, само че те на процедура се подготвят от същите предприятия. И най-вероятно ще бъдат регистрирани като вид самун без Данък добавена стойност, с цел да се издигнат облагите. Съответните контролиращи ще имат повече работа и странични приходи. Пето, в случай че изнасяте тиквеник на Македония (на македонски - " тиквеница " ) или съответния самун за Северна Африка, няма да има възобновяване на Данък добавена стойност.

Доколко и на какъв принцип би трябвало да бъдат удовлетворявани непрестанните претенции - от бизнеса до пенсионерите - за пари от страната? И от кого би трябвало да бъдат взети?

Красен Станчев: Пенсионерското ползване, кошницата на пенсионерите - на към, допускам, 500 000 - е такава, че никакво повишение на пенсии не може да компенсира растежа на цените на стоките, включени в нея.

Другите претенции са отговор на обещанието, че ще бъдат обезщетени всички за всичко. Те няма по какъв начин да престанат, тъй като процесът е на състезание на подаяния, които заплаща някой различен. С 67 милиарда бюджет никой не може да компенсира 150 милиарда претенции.

Тази политика ще възпира конкуренцията и вложенията, ще отсрочва напъните за справяне със лични сили и ще възнаграждава по-организираните и по-малки (защото при тях организацията е по-лесна) групи, искащи обезщетения.

Превозвачите заблудени ли са, че стачкуват за своите заплати, до момента в който в действителност се борят за облагите на работодателите си и извършват политически задания ?

Красен Станчев: При всички случаи те са по-организирани от други сектори. Това е, тъй като към този момент са се сдобили с привилегията на дотации. И техните цени няма да бъдат намалени. Намалението на акцизите на горивата ще е от изгода за по-високи облаги, без да е наложително да подобрят възнагражденията. При интернационалните транспорти спад няма, нарастването им от началото на годината е с повече от 1/5. (Поради растеж на износа и промишленото произвеждане.)

Голямо неразбирателство е концепцията върху горивата да се въздейства посредством манипулиране на количеството био-компоненти в бензина и дизела. Те са локално произвеждане, тези предприятия са един от огромните снабдители на такива съставни елементи за Европейски Съюз - делът в стопанската система им е над 1% от Брутният вътрешен продукт. Те получават суровина от фермерите (и връщат на тях не дребна част от " отпадъка " като фураж). Като намалите био-компонентите, ще ощетите освен този бранш (вероятно към 20 компании, 4-5 от тях големи), само че и 200-300 техни снабдители. Освен това при растеж на цените на петрола, тези съставни елементи ще го компенсират, изключително в случай че делът им в това, което наливаме в резервоара, се усили от 5-7 на 20 %.

Докъде, съгласно Вас, ще стигне инфлацията - още едно потомство ще загуби ли спестяванията си, да чакаме ли в обозримо бъдеще нова деноминация на лв.? Възможен излаз за нас ли е прекосяването към еврото?

Красен Станчев: Спестяванията няма да бъдат изгубени. През 1996-1997 година те се свиха от над 50% до под 10% от Брутният вътрешен продукт. Сега " загубата " ще е 15-20 на 100 най-вече, само че няма да е пет пъти. Изобщо има огромна разлика сред приходите и спестяванията тогава и в този момент. През 1998 година приходът е 20% от междинния в Европейски Съюз, в този момент е 55%.

Встъпването в еврозоната не взема решение казуса с инфлацията. Не тъй като " търговците ще удвоят цените ". А заради три аргументи: а) процесът на равнене на цени и приходи с Европейски Съюз ще продължи, б) към средата на май запасът на левовете в послание е 60 милиарда, най-малко 2/3 от тези пари ще отидат за " значими държавни и обществени планове " или в банките и напълно не е несъмнено, че харченето ще е рационално и в) сега Българска народна банка не може да предначертае рационална процедура за разпределението на тези средства.

Присъствието на Българска социалистическа партия във властта прокоба ли е за галопираща инфлация и води ли, както след Лукановата и Виденовата зима, до дясно непопулистко ръководство?

Красен Станчев: " Галопираща " е подвеждащо и популистко определение на темпа на повишаване на цените. 1-2% на месец не е " галоп ". На годишна основа не е и казус за интервала след 1997 година. През 2006-2008 година инфлацията е сравнима или по-висока от в този момент. Но тогава това се случва заради рекордни задгранични вложения, на тях се дължат към 9/10 от растежа на приходите през 2007 година, когато България е преди всичко в света по привличане на вложения (ако не броим Хонг Конг).

На политическия пазар никой не предлага непопулистко ръководство, а даже и да бъде препоръчано, публиката няма да го утвърди. Българска социалистическа партия не е прокоба. Тя просто се придържа към седем от десетте точки от глава втора на Комунистическия манифест - от прогресивното облагане на приходите, през повече държавни предприятия, до държавната грижа за подрастващите.

Но и тя, и съвсем всички останали партии в страната ненавиждат задграничните вложения. Общият знаменател в тази настройка се задава освен от Българска социалистическа партия, само че и от опозиционни партии. И е традиция у нас след 2009 година. Само съветските държавни компании са на респект.

Защо се твърдеше, че можем сами да обезпечим потребностите си от електрическа енергия и жито и даже да изнасяме, а се оказва, че сме измежду най-заплашените в Европа от недостига им?

Красен Станчев: Не се " оказва " по този начин. При електрическата енергия е по този начин, в случай че ще се затварят в скоро време така наречен " Марици " и в случай че настойчиво се стопират концесиите за рандеман на различни на съветските енергийни запаси, доставянето им от други или с много по- " зелени " технологии.

При зърнените култури няма други проблеми, с изключение на цените на горивата и отчасти торовете. Но те значително са разследване на войната в Украйна, за която отговорна е агресорът - Русия. Политическият плач по тези мотиви е с цел да се избегне таман това пояснение.

Острите нападки против държавното управление в изгода ли са на олигарсите, изключени от корупционните схеми?

Красен Станчев: Проблемът не е в така наречен олигарси, а във властта, която ги отглежда, в основаването на " мафия " от горе надолу след 2012 година, в това число благодарение на основните прокурори.

Това е " моделът на Путин " - познавам го от близко от 2006 година, когато работих за Световната банка в Русия. На него в България започнаха да се възхищават и с него да обменят опит.

Проблемът на България е, че който пристигна на власт, стартира да си основава лична олигархия. Получава се, че няма непрекъсната група олигарси, а има ротация на подбраните от властта нейни другари. Докато групата селекционери остава релативно непрекъсната. Но тъй като ги е позор да се покажат, а би било обществено-осъдително, те се крият.

В Украйна, прочее, не е по този начин: трима от шестимата олигарси (всичките обществени фигури, а не мъпети, каквито са " олигарсите " у нас) подкрепиха отстраняването на Янукович. А в този момент най-малко четирима поддържат съпротивата на страната против агресора Русия.

Виждате ли риск от последващо ръководство на страната, доминирано от " петата колона " на Кремъл? Каква би била неговата икономическа политика?

Красен Станчев: Това е най-големият политически риск. За наслада обаче той не може да предложи нищо в региона на стопанската система. Руската федерация ще се възвръща дълго време. Стопанските ѝ сили се връщат към края на 1990-те.

Тази колона не е загадка. И до момента икономическата ѝ политика бе България да взима пари от така наречен Запад, с цел да заплаща на съветски държавни компании. Като заделя парченце от касовия поток за другари в страната. Проблемът е, че доста политически партии се конкурират на това занятие. Поради което цената за Русия понижава.

Направих рекапитулация на този опит през 2015 година (книгата " Анатомия на рецесията " ) - до към началото на 2021 година вредите просто се удвоиха. Ако " петата колона " продължи по този път, България ще би трябвало да остане в Европейски Съюз и НАТО. Защото в случай че ги напусне, няма да има с какво да заплаща на Кремъл.

***
Вижте и това видео от нашия списък:

В Одрин: българите пазарят като луди