Поетът Недялко Йорданов в разтърсващ стих: Тялото на войника... Режем... И след което - следва бюстът на майката и главичката на детето...
ДОЖИВЯХМЕ
Какво доживяхме Господи... Господи, какво доживяхме...
Горе... Ръка отрязана... Вързана крепко... Видяхме.
Плува във въздуха... После слиза надолу, горката...
Време е... Време е към този момент... Ще я последва главата.
Тялото на боеца... Режем... Как е останал...
И на служащия, който до него прав е застанал.
Режем и двамата... Хвърляме някъде там... След което
следва бюстът на майката и главичката на детето.
Време му беше, нали... Стига ни е напомнял
по какъв начин го посрещнахме радостно с цветя вместо с бомби.
И по какъв начин със него потеглиха хиляди наши войничета...
За да избавят България, тъй като си я обичаха.
А бомбите падаха гневно... В зимните дни отминали.
И самолети стотици... И какъв брой хора починали...
Кой да намерения тогава от тези хорица... Клетите...
Че ще повдигнат в София монумент на самолетите.
А този монумент... Долу!.. Днеска кому е нужен.
Някакъв си боец... И служащ... И майка със бебе.
Мила Българийо... Пак ли?.. Вечно добра... И послушна...
Толкова страдания понесла... Нима си отново равнодушна?
14 декември 2023 година
Недялко Йорданов
