Ратификацията мина, да се готви комисията
Договорът бе утвърден, само че той ще продължи да е дъвка за опозицията в Скопие
Не знам какво си е мислил ръководителят на македонския парламент Талат Джафери, когато преди Нова година насрочи за 15 януари ратификацията на Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред България и Македония.
Ако е имал поради, че на тази дата преди 26 години България първа в света призна Република Македония като суверенна и самостоятелна страна, значи е влезнал изцяло в новата атмосфера на двустранните връзки, където във всяка демонстрация се търси някакъв знак, някаква нетипична връзка, някаква митология, размятани след това от публицисти и политици като знак, че работата сред Скопие и София върви като по вода. То не бяха цветя пред паметника на царя със оспорвана българска еднаквост Самуил в София, то не беше сключване на Договора на Илинден, който и в двете страни означаваме като собствен празник, или пък съвещание на двата кабинета в родната на премиера Зоран Заев Струмица. Ако в действителност Талат е имал поради тази директна връзка с 15 януари, значи, индивидът, албанец, е изцяло наясно с всички „ номера ”, които толкоз години си правехме от двете страни на границата все в устрема да покажем кой е повече прав от другия.
Аз пък ще кажа едно „ Браво ” на Талат Джафери, почитан от албанците в Македония поради лятното му бунтовническо присъединяване в редиците на Армията за национално избавление (АНО) през 2001 година, и мразен от огромна част от македонците за същото. И за това, че в резултат на неговия избор за спикер на македонския парламент на 27 април предходната година, в Собранието се случиха неща, които в този момент управляващите в Скопие желаят да решат правно, до момента в който опозицията употребява политически.
Че защо друго, с изключение на за политическо решение против правни ограничения може да се приказва в тази ситуация с протеста от страна на ВМРО-ДПМНЕ към работата на комисиите и в пленарната зала на Народното събрание, а и в общинските препоръки в цялата република. Бойкотът се оправдава със задържането на огромна група последователи и членове на партията, упрекнати за присъединяване в драмата на 27 април, наречена известно „ нощта на превързаните глави ”. Става дума за група от над 25 индивида, сред които и шестима депутати. На няколко пъти съдът потвърждаваше мярката задържане, което пък даваше нови причини на сегашната съпротива да упреква управляващите, че под прикритието на концепцията за търсене на правдивост и юридическо решение на случая от 27 април, в действителност, се крие политическа принуда.
Това омесване на политика и право стана съображение при гласоподаване на значими за европейското бъдеще на Македония закони депутатите от ВМРО-ДПМНЕ да не влизат в залата. На 10 януари Народното събрание не можа да събере кворум за гласоподаване на противоречивия Закон за езиците. Хайде, да кажем, празничното въодушевление още не е било напуснало депутатите, нали честват Коледа (Божик) на 7 януари. На 12-и, четвъртъкq в залата към този момент имаше 69 депутати, единствено с осем повече от нужния най-малко от 61 гласа, само че изцяло задоволителни Законът да бъде признат. Бе пристигнал даже и водачът на съдружния сътрудник -Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети, който по никакъв начин не обича да върви на работа. Както се споделя, 69-69, кой ти ги дава. Всички от ръководещата коалиция, отпред със СДСМ и неговите сътрудници от партиите на албанците, бяха събрани. И Законът за езиците мина. Даже го гласоподаваха два пъти- един път цялата пленарна зала, или по-точно, цялата полупразна пленарна зала, и втори път- единствено депутатите от немакедонските етнически общности- албанци, турци, роми, босненци, все записани в Преамбюла на Конституцията. От 28 депутати 27 споделиха „ Да ”, един се въздържа. Двойното гласоподаване в тази ситуация е резултат от наложителното използване на по този начин нареченото „ Правило на Бадентер ”, по името на френския конституционалист Робер Бадентер, съгласно което, когато се предлага закон, който по някакъв метод визира културната еднаквост на дребните етнически общности, той би трябвало да бъде подсилен от болшинството депутати от тези общности. В случая гласоподаваха всички от дребните етноси, като поддържаха един закон, който се отнася основно и, бих споделил, само за албанците в Македония. Защото единствено те, албанците, извършват изискването езикът им да стане длъжностен в цялата администрация, тъй като са повече от 20 на 100 от общия брой на популацията в Македония.
Разказвам толкоз в детайли тези неща с цел да се опитам да минимизирам възможните намеци, че ратификацията на Договора е станала единствено с поддръжката на 61 депутати. Няма подозрение, това е прекомерно нежно мнозинство- 61 от 120 локалния парламент. Но пък разпоредбите на демокрацията повеляват, че и това минимално преимущество от единствено един глас е задоволително документът да „ мине ”. Онези от опозицията, на които толкоз години откакто първи ги признахме, помагахме в битката за власт и демократизиране на Македония, доста ясно си даваха сметка, че полупразна зала при ратификацията на Договора може да сложи под подозрение неговата легитимност в очите на интернационалния фактор. Вътре в страната всичко е ясно- гласуването на Договора е част от острата политическа борба, която се води от двете съществени партии- ръководещата СДСМ на премиера Зоран Заев и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ на новия й водач, определения на изключителния конгрес през декември инженер Християн Мицковски.
Договорът бе импортиран в Народното събрание още при започване на декември, само че все не влизаше в пленарната зала. Тогава поради злополуката на ВМРО-ДПМНЕ на локалния избор Никола Груевски подаде оставка, плануван бе конгрес за избор на нов водач. Парламентарното болшинство към СДСМ и министър председателят Заев демонстрираха жест на приемливост да изчакат опозиционната партия да си избере нов ръководител с вярата, че той може да смекчи позицията на протест на Собранието и когато пристигна до гласоподаване на Договора, пратениците от ВМРО-ДПМНЕ да бъдат в залата, пък дано и да гласоподават „ срещу ”. Не инцидентно в самото навечерие на Нова година една от първите срещи на новия водач на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски бе с премиера Заев. Съобщенията от срещата изглеждаха по този начин, като че двамата събеседници са се разбрали и опозиционните депутати ще се върнат. Надеждата за това рухна сега, когато съдът наново удостовери задържането на тези бабаити от 27 април, което стана мотив Мицковски да втвърди позицията си, в случай че въобще е имал такава, а не е била диктувана от почетния ръководител на партията и негов наставник Никола Груевски. И на 15-и, понеделник, в залата имаше единствено 62 пратеници, от които гласоподаваха „ за ” 61, а философът с босненски генезис проф. Ферид Мухич се въздържа. Нямало взаимност в Договора, бил несъразмерен, от по-голяма изгода за България бил, и други такива салати, които съперниците на българо- македонското доближаване, значи, и на европейската вероятност на Македония, въртят насам и натам.
Договорът бе утвърден, само че се опасявам, че той ще продължи и отсега нататък и дълго време да бъде дъвка, която опозицията ще дъвче непрестанно като обвиняване против ръководещите. Парадоксалната нормалност в деяние, както се е случвало и различен път на това място да споделям. Още повече, че след три месеца би трябвало да бъде формирана на паритетна основа интердисциплинарната експертна комисия по въпросите на историята и образованието. Тя няма да е с еднократно деяние, евентуално ще работи дълги години, толкоз неща има за изясняване. И бъдете сигурни, че, от една страна, участниците в нея от Скопие ще бъдат подлагани на систематичен тормоз, какъвто единствено примитивните общества като това в Македония умеят, и второ, всяко решение, което излезе от комисията ще бъде подлагано на остракизъм, на отвращение и митинг.
Иначе – на всички от България и от Македония – честито.
Не знам какво си е мислил ръководителят на македонския парламент Талат Джафери, когато преди Нова година насрочи за 15 януари ратификацията на Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред България и Македония.
Ако е имал поради, че на тази дата преди 26 години България първа в света призна Република Македония като суверенна и самостоятелна страна, значи е влезнал изцяло в новата атмосфера на двустранните връзки, където във всяка демонстрация се търси някакъв знак, някаква нетипична връзка, някаква митология, размятани след това от публицисти и политици като знак, че работата сред Скопие и София върви като по вода. То не бяха цветя пред паметника на царя със оспорвана българска еднаквост Самуил в София, то не беше сключване на Договора на Илинден, който и в двете страни означаваме като собствен празник, или пък съвещание на двата кабинета в родната на премиера Зоран Заев Струмица. Ако в действителност Талат е имал поради тази директна връзка с 15 януари, значи, индивидът, албанец, е изцяло наясно с всички „ номера ”, които толкоз години си правехме от двете страни на границата все в устрема да покажем кой е повече прав от другия.
Аз пък ще кажа едно „ Браво ” на Талат Джафери, почитан от албанците в Македония поради лятното му бунтовническо присъединяване в редиците на Армията за национално избавление (АНО) през 2001 година, и мразен от огромна част от македонците за същото. И за това, че в резултат на неговия избор за спикер на македонския парламент на 27 април предходната година, в Собранието се случиха неща, които в този момент управляващите в Скопие желаят да решат правно, до момента в който опозицията употребява политически.
Че защо друго, с изключение на за политическо решение против правни ограничения може да се приказва в тази ситуация с протеста от страна на ВМРО-ДПМНЕ към работата на комисиите и в пленарната зала на Народното събрание, а и в общинските препоръки в цялата република. Бойкотът се оправдава със задържането на огромна група последователи и членове на партията, упрекнати за присъединяване в драмата на 27 април, наречена известно „ нощта на превързаните глави ”. Става дума за група от над 25 индивида, сред които и шестима депутати. На няколко пъти съдът потвърждаваше мярката задържане, което пък даваше нови причини на сегашната съпротива да упреква управляващите, че под прикритието на концепцията за търсене на правдивост и юридическо решение на случая от 27 април, в действителност, се крие политическа принуда.
Това омесване на политика и право стана съображение при гласоподаване на значими за европейското бъдеще на Македония закони депутатите от ВМРО-ДПМНЕ да не влизат в залата. На 10 януари Народното събрание не можа да събере кворум за гласоподаване на противоречивия Закон за езиците. Хайде, да кажем, празничното въодушевление още не е било напуснало депутатите, нали честват Коледа (Божик) на 7 януари. На 12-и, четвъртъкq в залата към този момент имаше 69 депутати, единствено с осем повече от нужния най-малко от 61 гласа, само че изцяло задоволителни Законът да бъде признат. Бе пристигнал даже и водачът на съдружния сътрудник -Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети, който по никакъв начин не обича да върви на работа. Както се споделя, 69-69, кой ти ги дава. Всички от ръководещата коалиция, отпред със СДСМ и неговите сътрудници от партиите на албанците, бяха събрани. И Законът за езиците мина. Даже го гласоподаваха два пъти- един път цялата пленарна зала, или по-точно, цялата полупразна пленарна зала, и втори път- единствено депутатите от немакедонските етнически общности- албанци, турци, роми, босненци, все записани в Преамбюла на Конституцията. От 28 депутати 27 споделиха „ Да ”, един се въздържа. Двойното гласоподаване в тази ситуация е резултат от наложителното използване на по този начин нареченото „ Правило на Бадентер ”, по името на френския конституционалист Робер Бадентер, съгласно което, когато се предлага закон, който по някакъв метод визира културната еднаквост на дребните етнически общности, той би трябвало да бъде подсилен от болшинството депутати от тези общности. В случая гласоподаваха всички от дребните етноси, като поддържаха един закон, който се отнася основно и, бих споделил, само за албанците в Македония. Защото единствено те, албанците, извършват изискването езикът им да стане длъжностен в цялата администрация, тъй като са повече от 20 на 100 от общия брой на популацията в Македония.
Разказвам толкоз в детайли тези неща с цел да се опитам да минимизирам възможните намеци, че ратификацията на Договора е станала единствено с поддръжката на 61 депутати. Няма подозрение, това е прекомерно нежно мнозинство- 61 от 120 локалния парламент. Но пък разпоредбите на демокрацията повеляват, че и това минимално преимущество от единствено един глас е задоволително документът да „ мине ”. Онези от опозицията, на които толкоз години откакто първи ги признахме, помагахме в битката за власт и демократизиране на Македония, доста ясно си даваха сметка, че полупразна зала при ратификацията на Договора може да сложи под подозрение неговата легитимност в очите на интернационалния фактор. Вътре в страната всичко е ясно- гласуването на Договора е част от острата политическа борба, която се води от двете съществени партии- ръководещата СДСМ на премиера Зоран Заев и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ на новия й водач, определения на изключителния конгрес през декември инженер Християн Мицковски.
Договорът бе импортиран в Народното събрание още при започване на декември, само че все не влизаше в пленарната зала. Тогава поради злополуката на ВМРО-ДПМНЕ на локалния избор Никола Груевски подаде оставка, плануван бе конгрес за избор на нов водач. Парламентарното болшинство към СДСМ и министър председателят Заев демонстрираха жест на приемливост да изчакат опозиционната партия да си избере нов ръководител с вярата, че той може да смекчи позицията на протест на Собранието и когато пристигна до гласоподаване на Договора, пратениците от ВМРО-ДПМНЕ да бъдат в залата, пък дано и да гласоподават „ срещу ”. Не инцидентно в самото навечерие на Нова година една от първите срещи на новия водач на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски бе с премиера Заев. Съобщенията от срещата изглеждаха по този начин, като че двамата събеседници са се разбрали и опозиционните депутати ще се върнат. Надеждата за това рухна сега, когато съдът наново удостовери задържането на тези бабаити от 27 април, което стана мотив Мицковски да втвърди позицията си, в случай че въобще е имал такава, а не е била диктувана от почетния ръководител на партията и негов наставник Никола Груевски. И на 15-и, понеделник, в залата имаше единствено 62 пратеници, от които гласоподаваха „ за ” 61, а философът с босненски генезис проф. Ферид Мухич се въздържа. Нямало взаимност в Договора, бил несъразмерен, от по-голяма изгода за България бил, и други такива салати, които съперниците на българо- македонското доближаване, значи, и на европейската вероятност на Македония, въртят насам и натам.
Договорът бе утвърден, само че се опасявам, че той ще продължи и отсега нататък и дълго време да бъде дъвка, която опозицията ще дъвче непрестанно като обвиняване против ръководещите. Парадоксалната нормалност в деяние, както се е случвало и различен път на това място да споделям. Още повече, че след три месеца би трябвало да бъде формирана на паритетна основа интердисциплинарната експертна комисия по въпросите на историята и образованието. Тя няма да е с еднократно деяние, евентуално ще работи дълги години, толкоз неща има за изясняване. И бъдете сигурни, че, от една страна, участниците в нея от Скопие ще бъдат подлагани на систематичен тормоз, какъвто единствено примитивните общества като това в Македония умеят, и второ, всяко решение, което излезе от комисията ще бъде подлагано на остракизъм, на отвращение и митинг.
Иначе – на всички от България и от Македония – честито.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ