Виолета Гетова: Моделът ваксинация през целия живот обхваща и нагласите срещу ваксините при хората над 50 години
Доброто ваксинално покритие е причина за реализиране на най-хубавите вероятни здравни резултати, включително и при ръководството на епидемии, а имунизацията в детска възраст е нужната здрава основа за имунизиране по време на зрелостта и в преклонна възраст. Това съобщи по време на семинара „ Ваксиниране през целия живот “ маг.-фарм. Виолета Гетова, учител по фармакоикиномика във Фармацевтичния факултет на СУ „ Климент Охридски “.
Според признатата тактика на Европейска комисия, имунизирането през целия живот би трябвало да стане факт до 2030 година, а аргументите да се залага на този метод са няколко.
На първо място увеличената дълготрайност на живота в Европа и предстоящото застаряване на популацията водят до промени в демографската пирамида, което е причина и за промени в картината на заболеваемостта. Очакванията са, че през 2060 година съотношението на групата хора над 60 година възраст по отношение на хората под 60 година възраст в Европа ще бъде 3:1, а това значи доста увеличени разноски за опазване на здравето, част от които за лекуване на заболявания, които са ваксинопредотвратими.
Заболяванията се изместват от детството към зрелостта, възрастните хора имат нов обществен профил, а интензивността и благополучието на младите генерации са директно вързани с нововъведенията, с нараснала продуктивност и стопански напредък, изясни специалистката.
„ Моделът за имунизация през целия живот обгръща и публичните и обществени настройки против имунизациите във възрастова група 50+ “, акцентира тя.
Икономическите аспекти на имунизацията също са значими и те би трябвало да бъдат разбрани и осмислени от обществото, добави Виолета Гетова. Спазването на националния имунизационен календар, нарасналото доверие в целесъобразните ваксини, както и имунизирането през целия живот имат доста съществени стопански измерения – това води до 82% спестени индиректни разноски и възвращаемост на инвестицията над 50%, сподели тя.
По-добрата продуктивност, обвързвана с по-добро здраве, също е фактор, за който се мисли малко, обърна внимание специалистката. Тя акцентира още, че по-рядкото боледуване, респективно по-малкото количество лекарства, които се постанова да се ползват, води до по-малко нежелани лекарствени реакции и понижаване на риска от поява на антибиотична устойчивост.
Ваксината против сезонен грип води до 28% понижение на смъртни случаи при пациенти с диабет, 50% по-малко случаи на сърдечен инфаркт, 24% по-малък риск от инсулт след респираторно заболяване, а пневмококовата ваксина е понижила антибиотичната приложимост с повече от 10%, цитира образци от научни проучвания Виолета Гетова.
Необходима е промяна на вероятността на мислене, акцентира тя и заключи - от предварителна защита на заболяването към предварителна защита на боледуването в по-широк смисъл - една цел, която може да бъде реализирана посредством метода „ имунизиране през целия живот “.
Според признатата тактика на Европейска комисия, имунизирането през целия живот би трябвало да стане факт до 2030 година, а аргументите да се залага на този метод са няколко.
На първо място увеличената дълготрайност на живота в Европа и предстоящото застаряване на популацията водят до промени в демографската пирамида, което е причина и за промени в картината на заболеваемостта. Очакванията са, че през 2060 година съотношението на групата хора над 60 година възраст по отношение на хората под 60 година възраст в Европа ще бъде 3:1, а това значи доста увеличени разноски за опазване на здравето, част от които за лекуване на заболявания, които са ваксинопредотвратими.
Заболяванията се изместват от детството към зрелостта, възрастните хора имат нов обществен профил, а интензивността и благополучието на младите генерации са директно вързани с нововъведенията, с нараснала продуктивност и стопански напредък, изясни специалистката.
„ Моделът за имунизация през целия живот обгръща и публичните и обществени настройки против имунизациите във възрастова група 50+ “, акцентира тя.
Икономическите аспекти на имунизацията също са значими и те би трябвало да бъдат разбрани и осмислени от обществото, добави Виолета Гетова. Спазването на националния имунизационен календар, нарасналото доверие в целесъобразните ваксини, както и имунизирането през целия живот имат доста съществени стопански измерения – това води до 82% спестени индиректни разноски и възвращаемост на инвестицията над 50%, сподели тя.
По-добрата продуктивност, обвързвана с по-добро здраве, също е фактор, за който се мисли малко, обърна внимание специалистката. Тя акцентира още, че по-рядкото боледуване, респективно по-малкото количество лекарства, които се постанова да се ползват, води до по-малко нежелани лекарствени реакции и понижаване на риска от поява на антибиотична устойчивост.
Ваксината против сезонен грип води до 28% понижение на смъртни случаи при пациенти с диабет, 50% по-малко случаи на сърдечен инфаркт, 24% по-малък риск от инсулт след респираторно заболяване, а пневмококовата ваксина е понижила антибиотичната приложимост с повече от 10%, цитира образци от научни проучвания Виолета Гетова.
Необходима е промяна на вероятността на мислене, акцентира тя и заключи - от предварителна защита на заболяването към предварителна защита на боледуването в по-широк смисъл - една цел, която може да бъде реализирана посредством метода „ имунизиране през целия живот “.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ