Добре дошли в града, който беше най-гъсто населения в света

Добре пристигнали в града, който беше най-гъсто популации в света – Коулун. Коулун сити бил дом на над 33 000 души, всички живеещи на 6 акра земя. Градът се намирал тъкмо в средата на Хонконг.

Манила – столицата на Филипини сега е най-гъсто популации град в света, само че това е по този начин, единствено тъй като Коулун е погубен през 1994 година. Преди да бъде премахнат, Коулун държи върха за най-гъсто обитаемо място в продължение на 20 години. Но тези дребни здания, направени от скрап, са били едни от най-интересните в света. Това не било елементарен безпаричен квартал. Жителите живели паралелно с престъпността, невероятното и прелестното. Коулун бил град в града и се издържал изцяло самичък. Нека се разходим дружно по улиците му и да открием тайните, които крие.

Но първо – по какъв начин всичко това се е случило? Коулун има вълнуващо минало. Хонконг бил отстъпен на британците през 1841 година с мирния контракт, посредством който завършва Първата опиумна война. Китай обаче, не желае да съобщи на британците Коулун и го задържа за военни цели, след което построява стена към него.

Коулун започва като търговски град, в който се продавала сол по времето на династията Сун през 960 година. Той си остава малко, съвсем забравено място в продължение на стотици години, до момента в който не се появили британците. Както можем да си представим, да бъдеш едно малко китайско градче, заобиколено от непознати заселници, причинявалo известни неудобства. Британците били любопитни да разучат историята на Коулун. Те го нарекли „ Chinese Town ” (Китайски град) и даже изписвали името му на картите си. Коулун се трансформирал в туристическа атракция измежду английските колонисти. И по този начин, по какъв начин Коулун се трансформира в толкоз обитаем град и какво се случило със стената?

По времето на Втората международна война, по време на японската окупация на Хонконг, японците унищожават каменната стена на градчето. А по отношение на въпроса с многочисленото население – защото в Коулун имало китайци, обградени от английски територии, било невероятно Китай да обезпечава полицейска отбрана на популацията. И защото градът не принадлежал на британците, те не се интересували какво се случва в градчето. Това трансформирало Коулун в град, в който просто нямало закони.

Хиляди бежанци от Китайската революция през 1940-те години пристигнали да живеят в Коулун. Било съвършено място за тях, защото градът бил владеене на Китай, а жителите били обградени и частично защитавани от британците. Тъй като не съществували правила, нито закони, хората изграждали сами домовете си – там, където намерели свободно място. Когато мястото свършило, те почнали да надграждат и да строят нови етажи над към този момент издигнатите здания – някои от тях даже били високи 14 етажа. Те евентуално биха траяли да повишават размерите на домовете си, в случай че от близкото летище не им забранили, защото имали потребност от въздушното пространство, с цел да реализират полетите си.

Цялостната конструкция е много впечатляващо инженерно създание, имайки поради, че е издигнато от елементарни жители, имащи потребност от дом. Те даже си сложили тръби и помпи, които да обезпечават течаща вода във всяко жилище.

Тъй като Коулун бил град без полицейски контрол, престъпността и бизнеса разцъфнали. За извънредно малко време, целият град почнал да се ръководи от проведени незаконни синдикати – “The Triads ”. Бедното градче се напълнило с обществени домове, казина и леговища на дилъри. Още по-интересното е, че защото мястото им било лимитирано, постройките, които денем били учебни заведения и фризьорски салони, вечер се превръщали в обществени домове. Както казахме, бизнесът също се развивал сносно. Коулун се трансформирал в самодостатъчно общество, изпълнено с хиляди магазинчета, в които можело да бъде намерено всичко, което можем да си представим  – кучешко месо, риба, спагети, които се продавали на пазара в Хонконг, без съществуването на закони за пожари, закони за здравето или сигурността.