Защо Западът не може да скъса със Саудитска Арабия?
До каква степен гибелта на един човек, който на всичкото от горната страна е и персонаж от второстепенно значение, може да раздруса международната геополитика? Може ли да сложи под въпрос едни връзки, които десетилетия на различия по арабско-израелския проблем, напрежение след петролния потрес през 1973 година, разочарованието след атентатите от 11 септември и разочарованието след подписването на иранската нуклеарна договорка през 2015 година не съумяха да пресечен? Убийството на саудитския публицист Джамал Кашоги в консулството на страната му в Истанбул имаше пронизителен отзив измежду западните страни дотам, че да стартират да слагат под въпрос нуждата от преосмисляне на връзката им със остарелия съдружник, написа в своя публикация ливанският ежедневник L`Orient-Le Jour.
В Съединените щати и в по-малка степен в Европа политици, някогашни дипломати, интелектуалци и публицисти през последните седмици се хвърлиха на амбразурата, с цел да пазят времето преди и след Кашоги. Те желаят страните им да се отдалечат на безвредно разстояние от уахабитското кралство, както и принц Мохамед бин Салман, обвинен за гарант на убийството, да поеме отговорност. " Да бъде преразгледан характерът на взаимоотношенията е хубаво нещо, само че то би трябвало да се направи на трезва глава, а не въз основа на моментните страсти ", отбелязва за L`Orient-Le Jour Джералд Фeйерщайн, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Йемен, в този момент заместник-председател на Института за Близкия Изток във Вашингтон. Залозите са големи, както в стопански, по този начин и в политически проект: стабилността на цената на петрола, битката против радикалния ислям, ограничението на иранското въздействие, договорите за защита. Рияд е основен състезател по всички основни въпроси в Близкия и Среден изток.
Да скъса с този сътрудник за Запада би означавало да дестабилизира един стратегически за международната стопанска система и геополитика район. " Дори Саудитска Арабия да не е най-съвършената страна в света, на Запад не могат да си разрешат да се окажат лице в лице с една нестабилна страна ", споделя Фредерик Шарийон, професор по интернационалните връзки в университета Sciences Po Paris. Особено откакто новият мениджърски екип в Рияд е изцяло кадърен да употребява опасността от безпорядък, с цел да се задържи на власт.
Добър съдружник
Саудитска Арабия остава най-големият експортьор на нефт в света и най-големият клиент на оръжие. Но връзките сред западняците и саудитците не могат да бъдат оценени единствено през простата призма на петродоларите: дипломатическият аспект е също толкоз значим. " Не можем да организираме арабска политика, без да опрем до Саудитска Арабия в даден миг ", показа преди няколко месеца западен дипломатически източник, поискал анонимност.
В продължение на доста десетилетия Западът, отпред с Америка, трансфораха своя съюз с кралството в един от стълбовете на своята районна политика. " Саудитска Арабия беше добър съдружник на Съединените щати, партньорство, което датира от края на Втората международна война, от позиция на сигурността и стабилността в района. Рияд беше на страната на Вашингтон в опита му да се опълчи на руската агресия през 1960 година и 1970 година, както и в Афганистан през 1980 година, и по време на войната в Персийския залив (1991 г.). През всичките тези години работихме доста тясно със саудитците и те бяха доста положителни сътрудници ", изяснява Джералд Фейерщайн. " Докато израелско-палестинският спор беше определящ за района, Саудитска Арабия беше модераторът в арабския свят ", отбелязва от своя страна Мишел Дюкло, някогашен дипломат на Франция в Сирия, сега геополитически консултант в института " Монтен ".
Отношенията с Рияд нормално се възприемани позитивно от западняците и в никакъв случай не са били поставяни под въпрос, макар унаследяването на властта. През тези десетилетия кралството си е спечелило репутацията на предан и сдържан артист, незаместим сътрудник в региона на най-богатите. Нито петролният потрес от 1973 година, директно предизвикан от Саудитска Арабия, нито дълбоките разлики по арабско-израелския въпрос продължително засегнаха тази връзка.
Атаките от 11 септември, когато 15 от 19-те камикадзета се оказаха от Саудитска Арабия, обаче промени обстановката. " От 11 септември в връзките сред Саудитска Арабия и Съединените щати нещо се счупи. По-късно то бе поправено, само че анти-саудитските настроения останаха латентни и дълбоки в американската политическа класа ", прибавя Мишел Дюкло.
От този миг ние сме надалеч от развода, само че напълно надалеч и от медения месец. Съединените щати нахлуват в Ирак през 2003 година за смут на своя саудитски съдружник, който се опасява, че рухването на Саддам Хюсеин директно ще укрепи неговия огромен противник Иран. Още по-лошо, след идването на Барак Обама през 2008 година, значимостта на този съюз е под въпрос. Президентът на Съединени американски щати отхвърли да се намеси в Сирия през 2013 година, макар потреблението на химическо оръжие от режима и подписа през лятото на 2015 година нуклеарно съглашение с Иран. Саудитците се усещат ненапълно предадени от техния популярен съдружник и обкръжени от иранските им врагове, чието въздействие се популяризира в целия район. Именно в този подтекст ще се роди нова Саудитска Арабия, която внезапно ще скъса с политиката си на нерешителност и на военна невмешателство.
Докато Саудитска Арабия не предизвикваше огромни разтърсвания, Западът си затваряше очите за тъмната страна на своя съдружник. На всички е ясно, че уахабитското кралство надалеч не споделя западните полезности и още по-малко слага под подозрение двусмислената си роля във възхода на радикалния ислямизъм, разрешен от властта на петродоларите и тяхната строга идеология. " Заради офанзивите на Ислямска страна в Европа се е развило съмнението, че уахабитската идеология е била част от възхода на джихадизма ", отбелязва Мишел Дюкло. Тази причинно-следствена връзка, въпреки и опростена, значително е съдействала за утежняването на имиджа на кралството в американското и европейското публично мнение.
Отклонения
Намесата на Саудитска Арабия в Йемен, най-бедната страна на Арабския полуостров, хипотетичното похищение на Саад Харири в Рияд през ноември 2017 година и убийството на Джамал Кашоги неотдавна още повече подрониха престижа на кралството, а западните страни бяха упрекнати, че си затварят очите за крайностите на техния съдружник. Въпреки че едно малцинство в институциите от няколко години приканва за оттегляне, трябваше да се случи немислимата и злокобна спекулация с журналиста Кашоги, с цел да осъзнае болшинството, че саудитският съдружник в действителност се е трансформирал и да почне да се пита дали към момента заслужава да бъде дипломиран като подобен.
В публикация на списание Politico, озаглавена " Подмазването на Тръмп пред Саудитска Арабия става смешно ", Аарон Дейвид Милър твърди, че " саудитците са инцидентен и постоянно насилствен сътрудник по сигурността, без убеждения, и техните ползи, изключително под въздействие на принц Мохамед бин Салман, са единствено спорадично съгласувани с нашите. " Бившият консултант на шестима държавни секретари на Съединени американски щати отхвърля един по един причините, които целят да показват кралството като неразлъчен съдружник. Според него Саудитска Арабия се трансформира в дестабилизиращ детайл, чиито дейности единствено ускориха въздействието на Иран в района, а Вашингтон, който си е самодостатъчен в енергетиката, към този момент не се нуждае от Рияд за доставка на нефт.
Под управлението на престолонаследника Саудитска Арабия умножи импулсивните и несполучливи интервенции на открити и закрити подиуми, с зелена светлина от администрацията на Тръмп, който вижда в него незаместим сътрудник, който да се опълчи на иранската агресия и да инициира развой на арабска стандартизация с Израел. Престолонаследникът, който сега е под огъня на критиците, е считан от някои среди във Вашингтон за опасност за тези връзки, както и за опасност за " стабилността на Саудитска Арабия ", акцентира Фредерик Шарийон. " Рияд е стратегически съдружник и тази връзка си коства да се резервира, само че не непременно. Нашата позиция в международен проект и нашата национална сигурност ще бъдат по-силно наранени, в случай че пренебрегваме Мохамед бин Салман и не се грижим за него ", увери предходната седмица сенатор Линдзи Греъм, непосредствен другар на Доналд Тръмп. Идеята е да се разграничат връзките на алианса със Саудитска Арабия, от една страна, и връзката с Мохамед бин Салман, от друга. " Някои желаят да запазят първата, като трансформират втората ", проучва Фредерик Шарлийон. " Тръмп от ден на ден се изолира в ентусиазма си по отношение на бин Салман и в този момент повече от всеки път Западът ще бъде по-взискателен към Саудитска Арабия " акцентира Мишел Дюкло.
Общите ползи не са изчезнали, даже са станали в по-малка степен подвластни от саудитското черно злато. Вашингтон държи на цялостната непоклатимост на пазара, който неизбежно зависи от политиката на кралството. " Победа над ислямския екстремизъм, въздържане на Иран и прогрес по израелско-палестинския въпрос - Саудитска Арабия се явява основен състезател по всички тези проблеми, " проучва Джералд Фейерщайн. " Може би Саудитска Арабия не е толкоз значима, колкото преди, само че към момента е значим сътрудник ", прибавя той. Ако за момента Доналд Тръмп отхвърля да упрекна Мохамед бин Салман, то Съединените щати дадоха ясни сигнали на своите съдружници, че огънят е станал оранжев. Те ги приканиха да прекратят войната в Йемен и да се помирят с Катар, който е подложен на ембарго от страна на кралството и техните съдружници от юни 2017 година Западът желае да каже на своя сътрудник, че е отишъл прекомерно надалеч и би трябвало да се върне в редицата. Те чакат той да се върне към обичайна си политика, до момента в който продължава модернизацията си. Дали Рияд обаче е подготвен да съблюдава тези нови червени линии? Това частично би сложило под въпрос новия статут на Саудитска Арабия, такава каквато би желал да я види и престолонаследника: нападателна, непокорна и самостоятелна мощ, в положение да завладее целия Близък изток.
L`Orient-Le Jour
Превод: Петя Михайлова, news.bg
В Съединените щати и в по-малка степен в Европа политици, някогашни дипломати, интелектуалци и публицисти през последните седмици се хвърлиха на амбразурата, с цел да пазят времето преди и след Кашоги. Те желаят страните им да се отдалечат на безвредно разстояние от уахабитското кралство, както и принц Мохамед бин Салман, обвинен за гарант на убийството, да поеме отговорност. " Да бъде преразгледан характерът на взаимоотношенията е хубаво нещо, само че то би трябвало да се направи на трезва глава, а не въз основа на моментните страсти ", отбелязва за L`Orient-Le Jour Джералд Фeйерщайн, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Йемен, в този момент заместник-председател на Института за Близкия Изток във Вашингтон. Залозите са големи, както в стопански, по този начин и в политически проект: стабилността на цената на петрола, битката против радикалния ислям, ограничението на иранското въздействие, договорите за защита. Рияд е основен състезател по всички основни въпроси в Близкия и Среден изток.
Да скъса с този сътрудник за Запада би означавало да дестабилизира един стратегически за международната стопанска система и геополитика район. " Дори Саудитска Арабия да не е най-съвършената страна в света, на Запад не могат да си разрешат да се окажат лице в лице с една нестабилна страна ", споделя Фредерик Шарийон, професор по интернационалните връзки в университета Sciences Po Paris. Особено откакто новият мениджърски екип в Рияд е изцяло кадърен да употребява опасността от безпорядък, с цел да се задържи на власт.
Добър съдружник
Саудитска Арабия остава най-големият експортьор на нефт в света и най-големият клиент на оръжие. Но връзките сред западняците и саудитците не могат да бъдат оценени единствено през простата призма на петродоларите: дипломатическият аспект е също толкоз значим. " Не можем да организираме арабска политика, без да опрем до Саудитска Арабия в даден миг ", показа преди няколко месеца западен дипломатически източник, поискал анонимност.
В продължение на доста десетилетия Западът, отпред с Америка, трансфораха своя съюз с кралството в един от стълбовете на своята районна политика. " Саудитска Арабия беше добър съдружник на Съединените щати, партньорство, което датира от края на Втората международна война, от позиция на сигурността и стабилността в района. Рияд беше на страната на Вашингтон в опита му да се опълчи на руската агресия през 1960 година и 1970 година, както и в Афганистан през 1980 година, и по време на войната в Персийския залив (1991 г.). През всичките тези години работихме доста тясно със саудитците и те бяха доста положителни сътрудници ", изяснява Джералд Фейерщайн. " Докато израелско-палестинският спор беше определящ за района, Саудитска Арабия беше модераторът в арабския свят ", отбелязва от своя страна Мишел Дюкло, някогашен дипломат на Франция в Сирия, сега геополитически консултант в института " Монтен ".
Отношенията с Рияд нормално се възприемани позитивно от западняците и в никакъв случай не са били поставяни под въпрос, макар унаследяването на властта. През тези десетилетия кралството си е спечелило репутацията на предан и сдържан артист, незаместим сътрудник в региона на най-богатите. Нито петролният потрес от 1973 година, директно предизвикан от Саудитска Арабия, нито дълбоките разлики по арабско-израелския въпрос продължително засегнаха тази връзка.
Атаките от 11 септември, когато 15 от 19-те камикадзета се оказаха от Саудитска Арабия, обаче промени обстановката. " От 11 септември в връзките сред Саудитска Арабия и Съединените щати нещо се счупи. По-късно то бе поправено, само че анти-саудитските настроения останаха латентни и дълбоки в американската политическа класа ", прибавя Мишел Дюкло.
От този миг ние сме надалеч от развода, само че напълно надалеч и от медения месец. Съединените щати нахлуват в Ирак през 2003 година за смут на своя саудитски съдружник, който се опасява, че рухването на Саддам Хюсеин директно ще укрепи неговия огромен противник Иран. Още по-лошо, след идването на Барак Обама през 2008 година, значимостта на този съюз е под въпрос. Президентът на Съединени американски щати отхвърли да се намеси в Сирия през 2013 година, макар потреблението на химическо оръжие от режима и подписа през лятото на 2015 година нуклеарно съглашение с Иран. Саудитците се усещат ненапълно предадени от техния популярен съдружник и обкръжени от иранските им врагове, чието въздействие се популяризира в целия район. Именно в този подтекст ще се роди нова Саудитска Арабия, която внезапно ще скъса с политиката си на нерешителност и на военна невмешателство.
Докато Саудитска Арабия не предизвикваше огромни разтърсвания, Западът си затваряше очите за тъмната страна на своя съдружник. На всички е ясно, че уахабитското кралство надалеч не споделя западните полезности и още по-малко слага под подозрение двусмислената си роля във възхода на радикалния ислямизъм, разрешен от властта на петродоларите и тяхната строга идеология. " Заради офанзивите на Ислямска страна в Европа се е развило съмнението, че уахабитската идеология е била част от възхода на джихадизма ", отбелязва Мишел Дюкло. Тази причинно-следствена връзка, въпреки и опростена, значително е съдействала за утежняването на имиджа на кралството в американското и европейското публично мнение.
Отклонения
Намесата на Саудитска Арабия в Йемен, най-бедната страна на Арабския полуостров, хипотетичното похищение на Саад Харири в Рияд през ноември 2017 година и убийството на Джамал Кашоги неотдавна още повече подрониха престижа на кралството, а западните страни бяха упрекнати, че си затварят очите за крайностите на техния съдружник. Въпреки че едно малцинство в институциите от няколко години приканва за оттегляне, трябваше да се случи немислимата и злокобна спекулация с журналиста Кашоги, с цел да осъзнае болшинството, че саудитският съдружник в действителност се е трансформирал и да почне да се пита дали към момента заслужава да бъде дипломиран като подобен.
В публикация на списание Politico, озаглавена " Подмазването на Тръмп пред Саудитска Арабия става смешно ", Аарон Дейвид Милър твърди, че " саудитците са инцидентен и постоянно насилствен сътрудник по сигурността, без убеждения, и техните ползи, изключително под въздействие на принц Мохамед бин Салман, са единствено спорадично съгласувани с нашите. " Бившият консултант на шестима държавни секретари на Съединени американски щати отхвърля един по един причините, които целят да показват кралството като неразлъчен съдружник. Според него Саудитска Арабия се трансформира в дестабилизиращ детайл, чиито дейности единствено ускориха въздействието на Иран в района, а Вашингтон, който си е самодостатъчен в енергетиката, към този момент не се нуждае от Рияд за доставка на нефт.
Под управлението на престолонаследника Саудитска Арабия умножи импулсивните и несполучливи интервенции на открити и закрити подиуми, с зелена светлина от администрацията на Тръмп, който вижда в него незаместим сътрудник, който да се опълчи на иранската агресия и да инициира развой на арабска стандартизация с Израел. Престолонаследникът, който сега е под огъня на критиците, е считан от някои среди във Вашингтон за опасност за тези връзки, както и за опасност за " стабилността на Саудитска Арабия ", акцентира Фредерик Шарийон. " Рияд е стратегически съдружник и тази връзка си коства да се резервира, само че не непременно. Нашата позиция в международен проект и нашата национална сигурност ще бъдат по-силно наранени, в случай че пренебрегваме Мохамед бин Салман и не се грижим за него ", увери предходната седмица сенатор Линдзи Греъм, непосредствен другар на Доналд Тръмп. Идеята е да се разграничат връзките на алианса със Саудитска Арабия, от една страна, и връзката с Мохамед бин Салман, от друга. " Някои желаят да запазят първата, като трансформират втората ", проучва Фредерик Шарлийон. " Тръмп от ден на ден се изолира в ентусиазма си по отношение на бин Салман и в този момент повече от всеки път Западът ще бъде по-взискателен към Саудитска Арабия " акцентира Мишел Дюкло.
Общите ползи не са изчезнали, даже са станали в по-малка степен подвластни от саудитското черно злато. Вашингтон държи на цялостната непоклатимост на пазара, който неизбежно зависи от политиката на кралството. " Победа над ислямския екстремизъм, въздържане на Иран и прогрес по израелско-палестинския въпрос - Саудитска Арабия се явява основен състезател по всички тези проблеми, " проучва Джералд Фейерщайн. " Може би Саудитска Арабия не е толкоз значима, колкото преди, само че към момента е значим сътрудник ", прибавя той. Ако за момента Доналд Тръмп отхвърля да упрекна Мохамед бин Салман, то Съединените щати дадоха ясни сигнали на своите съдружници, че огънят е станал оранжев. Те ги приканиха да прекратят войната в Йемен и да се помирят с Катар, който е подложен на ембарго от страна на кралството и техните съдружници от юни 2017 година Западът желае да каже на своя сътрудник, че е отишъл прекомерно надалеч и би трябвало да се върне в редицата. Те чакат той да се върне към обичайна си политика, до момента в който продължава модернизацията си. Дали Рияд обаче е подготвен да съблюдава тези нови червени линии? Това частично би сложило под въпрос новия статут на Саудитска Арабия, такава каквато би желал да я види и престолонаследника: нападателна, непокорна и самостоятелна мощ, в положение да завладее целия Близък изток.
L`Orient-Le Jour
Превод: Петя Михайлова, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ