Всяко едно дърво е ценно
До 15 – 20 градуса може да стигне през лятото разликата сред температурите върху асфалт на слънце и под сянката на крайпътно дърво. Знаете ли, че има типове, които страдат в градска среда? Обикновеният смърч (Picea abies) съхне, защото не понася замърсяването на въздуха. Борисовата градина и парк „ Врана “, в който са засадени доста чуждоземни растения, са значими за зелената система на столицата. Дължим ги най-много на цар Фердинанд. Но за зелената система на града приказваме рядко. Често тя е изцяло несъвместима с агресивното строителство, готово да превземе всеки терен. Зеленината дава живот. Да отворим очи:
В общините през днешния ден липсва тясна експертиза за растенията и озеленяването – това е открил Александър Петров, който е трето потомство ландшафтен проектант, съосновател на Фондация „ ЕдноДърво “. Участвал е в експертните оценки на дървесната растителност при така наречен паспортизации в не един български град. Другият мотор на „ ЕдноДърво “ е Йордан Дервишев, софтуерен инженер със особено отношение към дърветата. И двамата имат вяра, че към всяко дърво е необходим
самостоятелен метод
„ ЕдноДърво “ цели да увеличи общото знание за дървесната растителност и да способства за по-качествено обмисляне, планиране и стопанисване на зелената система в градовете, като сътвори условия за включване на жителите в тези процеси.
Александър Петров - Снимка Личен списък
Повечето хора знаят прекомерно малко за зелената система на града. Има проучвания, които демонстрират, че дърветата имат развита просветеност и мрежи за другарство между тях. Рядко си даваме сметка за изгодите, които растителността ни носи. Дърветата правят
екосистемни услуги
залегнали в редица политика на европейско ниво - изгодите би трябвало стопански да бъдат остойностени и за задачата е изведена методология за картиране, оценка и остойностяване на екосистемните услуги. Очаква се тази методология да откри акомодация и приложение на национално и на локално равнище в България.
Екосистемните услуги са няколко съществени групи – поддържащи, регулиращи, предоставящи и културни. Регулиращите включват способността на дърветата да охлаждат или да затоплят средата към себе си. Дърветата имат физически цикъл, който носи изгоди за хората. Задържането на повърхностните води също е значима регулираща екосистемна услуга, изключително при бурните климатични промени, които стават все по-осезаеми в градска среда. Но дърветата имат дарба и да водят водите надолу в почвата. Те правят редица услуги - при смекчаването на шумовото и праховото замърсяване, подаряват ни с листа, цвят, плодове, смоли, дървесина, от които си подготвяме храна, лекарства и други потребни неща, изяснява Александър Петров.
Жизненият цикъл
на едно дърво е много по-дълъг спрямо човешкия живот. Но… зелената система в градовете се ръководи неприятно. Имаме богато завещание, за което през днешния ден значително нехаем. В интервала 1950-1980 година е имало мощен фокус върху залесяването на горски масиви и озеленяването на обитаемоте места. След 1989-а обаче личният състав, който се е занимавал с градското озеленяване, е бил редуциран до най-малко. Ползваме това зелено завещание, а то има нужда от доста професионални грижи. Голяма част от дърветата в столицата се нуждаят от замяна. Твърде постоянно се употребяват типове, които не са подобаващи за улично озеленяване. Когато резитбата се прави
непрофесионално
това може да погуби значително дърветата, предизвестяват от „ ЕдноДърво “.
Важно е да познаваме дърветата и изискванията, при които те виреят добре. Ако на сенчести места засадим такива, които обичат светлина, те ще линеят. Същевременно екосистемните изгоди от тях ще са надалеч по-малко, ще се редуцира и продължителността им на живот. За улично озеленяване са подобаващи типове, които да оцеляват в тази сурова среда. Не е целесъобразно да дават едри плодове като кестените, засаждани, когато са се карали карети. Знакови са за София, само че към този момент не са най-подходящите. Лировото дърво, сребролистната липа и планинският явен са по-добри за улиците на града, твърди ландшафтният проектант Петров. Той разяснява, че уличните дървета би трябвало да понасят резитба, тя е значима за поддръжката на надземната инфраструктура като кабели и жици. Подборът на дървесните типовете да е съгласуван с това изискват ли специфична поддръжка, какви са особеностите им – като корона, резистентност на вредители, трошливост на дървесината, дълговечност.
Има сектори в София, където
озеленяването е буфер
сред натоварените пътни артерии и административни и жилищни здания. Това е далновидно, само че постоянно тези места след това се застрояват. Първо под предлог, че се прави значима социална постройка, след което се отприщва вълна от строителство. Има нови сектори на транспортната мрежа в София, изграждани без каквато и да е дървесна растителност. При възходящите летни горещини става рисково за преминаващите оттова хора. Но има и доста добре озеленени улици и булеварди. Озеленяването има
освен естетическа цел
При настъпващите климатични промени зелената система на града е от витална значимост за хората, разяснява още Александър Петров: „ Във времето се изгуби положителното отношение към общото богатство, а с изключение на за дома, здравословната среда на живот изисква огромно внимание и грижа и за всичко към нашите жилища. В централната градска част на София има по-богато озеленяване в сравнение с в някои нови квартали, в които и за жалост и обществената инфраструктура е нищожна “.
Зелен град – по-здрави хора.
Факти„ ЕдноДърво “ е платформа, събрала идеалисти, които обичат растенията и природата. Екипът работи по интернационален европроект „ 100 хиляди дървета “ (100KTREES), ориентиран към планирането на ново озеленяване в градска среда. Пилотни градове са София и Копенхаген, в тях ще се вършат тестовете;Платформата поддържа раздел „ Знание “ с богата информация за всички дървесни типове, срещани на територията на България.Текстът е част от бр. 115 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
В общините през днешния ден липсва тясна експертиза за растенията и озеленяването – това е открил Александър Петров, който е трето потомство ландшафтен проектант, съосновател на Фондация „ ЕдноДърво “. Участвал е в експертните оценки на дървесната растителност при така наречен паспортизации в не един български град. Другият мотор на „ ЕдноДърво “ е Йордан Дервишев, софтуерен инженер със особено отношение към дърветата. И двамата имат вяра, че към всяко дърво е необходим
самостоятелен метод
„ ЕдноДърво “ цели да увеличи общото знание за дървесната растителност и да способства за по-качествено обмисляне, планиране и стопанисване на зелената система в градовете, като сътвори условия за включване на жителите в тези процеси.
Александър Петров - Снимка Личен списък Повечето хора знаят прекомерно малко за зелената система на града. Има проучвания, които демонстрират, че дърветата имат развита просветеност и мрежи за другарство между тях. Рядко си даваме сметка за изгодите, които растителността ни носи. Дърветата правят
екосистемни услуги
залегнали в редица политика на европейско ниво - изгодите би трябвало стопански да бъдат остойностени и за задачата е изведена методология за картиране, оценка и остойностяване на екосистемните услуги. Очаква се тази методология да откри акомодация и приложение на национално и на локално равнище в България.
Екосистемните услуги са няколко съществени групи – поддържащи, регулиращи, предоставящи и културни. Регулиращите включват способността на дърветата да охлаждат или да затоплят средата към себе си. Дърветата имат физически цикъл, който носи изгоди за хората. Задържането на повърхностните води също е значима регулираща екосистемна услуга, изключително при бурните климатични промени, които стават все по-осезаеми в градска среда. Но дърветата имат дарба и да водят водите надолу в почвата. Те правят редица услуги - при смекчаването на шумовото и праховото замърсяване, подаряват ни с листа, цвят, плодове, смоли, дървесина, от които си подготвяме храна, лекарства и други потребни неща, изяснява Александър Петров.
Жизненият цикъл
на едно дърво е много по-дълъг спрямо човешкия живот. Но… зелената система в градовете се ръководи неприятно. Имаме богато завещание, за което през днешния ден значително нехаем. В интервала 1950-1980 година е имало мощен фокус върху залесяването на горски масиви и озеленяването на обитаемоте места. След 1989-а обаче личният състав, който се е занимавал с градското озеленяване, е бил редуциран до най-малко. Ползваме това зелено завещание, а то има нужда от доста професионални грижи. Голяма част от дърветата в столицата се нуждаят от замяна. Твърде постоянно се употребяват типове, които не са подобаващи за улично озеленяване. Когато резитбата се прави
непрофесионално
това може да погуби значително дърветата, предизвестяват от „ ЕдноДърво “.
Важно е да познаваме дърветата и изискванията, при които те виреят добре. Ако на сенчести места засадим такива, които обичат светлина, те ще линеят. Същевременно екосистемните изгоди от тях ще са надалеч по-малко, ще се редуцира и продължителността им на живот. За улично озеленяване са подобаващи типове, които да оцеляват в тази сурова среда. Не е целесъобразно да дават едри плодове като кестените, засаждани, когато са се карали карети. Знакови са за София, само че към този момент не са най-подходящите. Лировото дърво, сребролистната липа и планинският явен са по-добри за улиците на града, твърди ландшафтният проектант Петров. Той разяснява, че уличните дървета би трябвало да понасят резитба, тя е значима за поддръжката на надземната инфраструктура като кабели и жици. Подборът на дървесните типовете да е съгласуван с това изискват ли специфична поддръжка, какви са особеностите им – като корона, резистентност на вредители, трошливост на дървесината, дълговечност.
Има сектори в София, където
озеленяването е буфер
сред натоварените пътни артерии и административни и жилищни здания. Това е далновидно, само че постоянно тези места след това се застрояват. Първо под предлог, че се прави значима социална постройка, след което се отприщва вълна от строителство. Има нови сектори на транспортната мрежа в София, изграждани без каквато и да е дървесна растителност. При възходящите летни горещини става рисково за преминаващите оттова хора. Но има и доста добре озеленени улици и булеварди. Озеленяването има
освен естетическа цел
При настъпващите климатични промени зелената система на града е от витална значимост за хората, разяснява още Александър Петров: „ Във времето се изгуби положителното отношение към общото богатство, а с изключение на за дома, здравословната среда на живот изисква огромно внимание и грижа и за всичко към нашите жилища. В централната градска част на София има по-богато озеленяване в сравнение с в някои нови квартали, в които и за жалост и обществената инфраструктура е нищожна “.
Зелен град – по-здрави хора.
Факти„ ЕдноДърво “ е платформа, събрала идеалисти, които обичат растенията и природата. Екипът работи по интернационален европроект „ 100 хиляди дървета “ (100KTREES), ориентиран към планирането на ново озеленяване в градска среда. Пилотни градове са София и Копенхаген, в тях ще се вършат тестовете;Платформата поддържа раздел „ Знание “ с богата информация за всички дървесни типове, срещани на територията на България.Текстът е част от бр. 115 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ