Д-р Веселин Петров: За 3 години агроцентърът в Пловдив се ут...
- До 12 месеца чакаме да се нанесем в новия ни кампус в „ Тракия “
- Работим по план за проучването на „ възкръсващи растения “
- Целта на центъра е да бъде мост сред науката и бизнеса
------------------------------------------------
- Д-р Петров, кажете по какъв начин от докторант по молекулярна биология попаднахте в отдел „ Финанси “ на Центъра по растителна и систематична биология и биотехнология (ЦРСББ) и каква е работата, която сходно звено има?
- Директорът на центъра счете, че макар биологичния ми бекграунд ще съм по подобаващ в отдел „ Финансиране “, въпреки да аплайвах в един от научните ни отдели. Основната ни активност е, от една страна, да сътворяваме планови оферти и да ги подаваме към разнообразни източници на финансиране, с цел да може да привличаме средства за научна работа в центъра. Но също по този начин аз да вземем за пример ръководя един план, с който се занимавам към този момент 3 години, значително е мой авторски и го менажирам. А в свободното ми време - колкото и да е малко - не преставам да правя и научна работа в лабораторията.
- Какви са провокациите в намирането на финансиране за високотехнологична биология и просвета в България?
- Поради ред аргументи това в действителност в доста от случаите се оказва комплицирана задача. Едно от провокациите е, че центъра да вземем за пример като нова конструкция, която занапред трябваше да стане забележима на научна карта, тъй че европейските научни институции да знаят кои сме и да стартират да работят с нас. Така че първите една-две години това беше главната ни задача. А това става с гласност, научни планове и разработки и несъмнено, с един добър ресурс от научни изявления.
Тук е значимо да кажем, че в последните години има доста благоприятни условия за финансиране на просвета, само че все пак конкуренцията е голяма. Знаете, всяка развита и стопански дейна страна поддържа съществено научните си разработки. Нашата процедура е посочила, че шансът да спечелим един план е към 10%, което значи, че би трябвало да се подадат 10 плана, с цел да се финансира един. А това е съществено количество научна и изследователска работа.
- Успява ли центърът да се трансформира във визитна картичка на пловдивската просвета през последните години? Превърнахте ли се в различим сътрудник за огромните научни институции в Европа?
- Ще ви дам един действителен образец - плана RESIST. Това на практика е първият огромен интернационален план, който центърът завоюва. Ние сме неговите координатор. Това значи, че ние управляваме всички действия по плана, в това число и научната работа, което е съществено достижение. Проектът е деен от 2 години и в него работим с още 5 други институции, една от които е частна компания в Ирландия. Общата стойност е малко над 1 млн. евро, а срокът е 4-годишен.
Докато Planta SYST е по-скоро инфраструктурен план за центъра, то RESIST е инвестиция напълно в просвета и младото потомство, тъй като той е част от един конкурс по програмата „ Мария Кюри “ на Horizon 2020 на Европейска комисия. Целта на RESIST е обмяната на опит с партньорски институции и придвижване на учени - както от центъра към партньорски институции, по този начин и от тях към Пловдив. Ето сега чакаме двама души от Университета в Кейп Таун, ЮАР.
- Какво друго следва за центъра?
- В момента върша междинният доклад за плана. За страдание около обстановката с коронавирус последната година обстановката беше извънредно сложна изключително за сходен план, обвързван с пътешестване и придвижване на хора зад граница, само че ще водим диалози с Европейската комисия, с цел да забележим какви благоприятни условия имаме да компенсираме този интервал.
Тук е значимо да кажем, че единствено за 3 години ЦРСББ съумя да се трансформира във втората по продукция научна институция в България, като единствено Софийският университет има повече изявления, само че пък там работят десетки пъти повече учени, в сравнение с при нас. Сериозната просвета в региона на биологията и биотехнологията, която сътворяваме тук, ни прави разпознаваеми. Дори към този момент имаме диалози с няколко задгранични консорциума, които ни търсят да бъдем сътрудници по плановете им.
- Какво включва в своята същност планът RESIST?
- Основната ни научна тематика са едни специфични растения, които назоваваме „ възкръсващи растения “. Те са доста забавни както от фундаментална, по този начин и от практическа позиция, тъй като имат извънредно висока резистентност към изсушаване. Те могат да изгубят съвсем цялата вода в своите тъкани и след дълъг интервал на време, при ново съществуване на вода, да възстановят своите функционалности. Това свойство е извънредно рядко измежду растенията. Знаем, че съвсем всички растения, в това число културните, които използваме в селското стопанство, умират без вода. А казусът със засушаването ще бъде един от най-сериозните, с който земеделието ще се сблъска през идващите години. Това прави тези възкръсващи растения толкоз значими от научна позиция. Те са естествено еволюирала група, която естествено може да устоява на сходни условия.
Нашата цел е да разберем какви са техните механизми на чисто фундаментално равнище и да забележим дали по някакъв метод можем да използван на процедура това познание при земеделските култури, които са неустойчиви на засушаване.
Ние работим с едно извънредно българско растение, което се назовава " родопски силивряк ", което може да оцелява до 36 месеца в положение на ахидробиоза, т.е. да е изцяло изсушено. Освен това оцелява дълго време без светлина или в замръзнало положение. В момента ние работим с това растение на молекулярно равнище.
- Може ли да кажем, че центърът е самобитен мотор на нововъведения и развиване за един цялостен бранш. Какво е взаимодействайте ви с фирмите от агросегмента у нас? Отворен ли е българският бизнес за нововъведенията и високите технологии във вашата сфера?
- Бизнесът у нас е към момента нерешителен, що се отнася до вложенията в иновация и просвета. Имаме връзка с няколко компании, само че още веднъж коронавирус рецесията, която пристигна с вируса, забави малко темповете. Една от задачите на центъра е тъкмо такава - да се превърнем в мост сред научните среди и бизнеса. Пътят към съвременна стопанска система е тъкмо през вложенията в просвета и нововъведения.
- Как върви построяването на постройката на ЦРСББ по плана Planta SYST, на която поставихте първа копка предишния юли?
- Надяваме се в идващите 12 месеца да успеем да се нанесем в нашия нов дом в „ Тракия “, което ще подкрепи нашата активност. Средата и базата, която ще бъде основана там за основаване на просвета, е значим крайъгълен камък за центъра и неговото дълготрайно развиване.
- А в кратковременен проект какво следва пред вас и екипа на центъра?
- През идващия месец сме домакини на интернационална конференция, която ще се организира на Златни пясъци. За страдание, поради пандемията чисто логистично е доста мъчно да се провежда сходно огромно интернационално събитие, по тази причина тя ще бъде хибридна, като една част от участниците ще участват онлайн. Сериозен интерес има освен от страната, само че и от чужбина.
Това ще бъде един конгрес, на който ще се съберат хора, които се занимават с просвета, дружно с представители на бизнеса, с цел да обменят хрумвания и да се основат нови партньорства. Целта е това събитие да стане регулярно събитие, което, откакто комплексът ни в „ Тракия “ е подготвен, ще може да одобряваме в Пловдив. За нас е значимо да даваме своя принос и за града, в който се развиваме.
Визитка
Д-р Веселин Петров е академик, лекар по молекулярна биология в Центъра за растителна систематична биология и биотехнология (ЦРСББ). Там работи в отдел „ Финансиране “. Освен това е и основен помощник в Катедра " Физиология на растенията, биохимия и генетика " в Аграрния университет в Пловдив.
- Работим по план за проучването на „ възкръсващи растения “
- Целта на центъра е да бъде мост сред науката и бизнеса
------------------------------------------------
- Д-р Петров, кажете по какъв начин от докторант по молекулярна биология попаднахте в отдел „ Финанси “ на Центъра по растителна и систематична биология и биотехнология (ЦРСББ) и каква е работата, която сходно звено има?
- Директорът на центъра счете, че макар биологичния ми бекграунд ще съм по подобаващ в отдел „ Финансиране “, въпреки да аплайвах в един от научните ни отдели. Основната ни активност е, от една страна, да сътворяваме планови оферти и да ги подаваме към разнообразни източници на финансиране, с цел да може да привличаме средства за научна работа в центъра. Но също по този начин аз да вземем за пример ръководя един план, с който се занимавам към този момент 3 години, значително е мой авторски и го менажирам. А в свободното ми време - колкото и да е малко - не преставам да правя и научна работа в лабораторията.
- Какви са провокациите в намирането на финансиране за високотехнологична биология и просвета в България?
- Поради ред аргументи това в действителност в доста от случаите се оказва комплицирана задача. Едно от провокациите е, че центъра да вземем за пример като нова конструкция, която занапред трябваше да стане забележима на научна карта, тъй че европейските научни институции да знаят кои сме и да стартират да работят с нас. Така че първите една-две години това беше главната ни задача. А това става с гласност, научни планове и разработки и несъмнено, с един добър ресурс от научни изявления.
Тук е значимо да кажем, че в последните години има доста благоприятни условия за финансиране на просвета, само че все пак конкуренцията е голяма. Знаете, всяка развита и стопански дейна страна поддържа съществено научните си разработки. Нашата процедура е посочила, че шансът да спечелим един план е към 10%, което значи, че би трябвало да се подадат 10 плана, с цел да се финансира един. А това е съществено количество научна и изследователска работа.
- Успява ли центърът да се трансформира във визитна картичка на пловдивската просвета през последните години? Превърнахте ли се в различим сътрудник за огромните научни институции в Европа?
- Ще ви дам един действителен образец - плана RESIST. Това на практика е първият огромен интернационален план, който центърът завоюва. Ние сме неговите координатор. Това значи, че ние управляваме всички действия по плана, в това число и научната работа, което е съществено достижение. Проектът е деен от 2 години и в него работим с още 5 други институции, една от които е частна компания в Ирландия. Общата стойност е малко над 1 млн. евро, а срокът е 4-годишен.
Докато Planta SYST е по-скоро инфраструктурен план за центъра, то RESIST е инвестиция напълно в просвета и младото потомство, тъй като той е част от един конкурс по програмата „ Мария Кюри “ на Horizon 2020 на Европейска комисия. Целта на RESIST е обмяната на опит с партньорски институции и придвижване на учени - както от центъра към партньорски институции, по този начин и от тях към Пловдив. Ето сега чакаме двама души от Университета в Кейп Таун, ЮАР.
- Какво друго следва за центъра?
- В момента върша междинният доклад за плана. За страдание около обстановката с коронавирус последната година обстановката беше извънредно сложна изключително за сходен план, обвързван с пътешестване и придвижване на хора зад граница, само че ще водим диалози с Европейската комисия, с цел да забележим какви благоприятни условия имаме да компенсираме този интервал.
Тук е значимо да кажем, че единствено за 3 години ЦРСББ съумя да се трансформира във втората по продукция научна институция в България, като единствено Софийският университет има повече изявления, само че пък там работят десетки пъти повече учени, в сравнение с при нас. Сериозната просвета в региона на биологията и биотехнологията, която сътворяваме тук, ни прави разпознаваеми. Дори към този момент имаме диалози с няколко задгранични консорциума, които ни търсят да бъдем сътрудници по плановете им.
- Какво включва в своята същност планът RESIST?
- Основната ни научна тематика са едни специфични растения, които назоваваме „ възкръсващи растения “. Те са доста забавни както от фундаментална, по този начин и от практическа позиция, тъй като имат извънредно висока резистентност към изсушаване. Те могат да изгубят съвсем цялата вода в своите тъкани и след дълъг интервал на време, при ново съществуване на вода, да възстановят своите функционалности. Това свойство е извънредно рядко измежду растенията. Знаем, че съвсем всички растения, в това число културните, които използваме в селското стопанство, умират без вода. А казусът със засушаването ще бъде един от най-сериозните, с който земеделието ще се сблъска през идващите години. Това прави тези възкръсващи растения толкоз значими от научна позиция. Те са естествено еволюирала група, която естествено може да устоява на сходни условия.
Нашата цел е да разберем какви са техните механизми на чисто фундаментално равнище и да забележим дали по някакъв метод можем да използван на процедура това познание при земеделските култури, които са неустойчиви на засушаване.
Ние работим с едно извънредно българско растение, което се назовава " родопски силивряк ", което може да оцелява до 36 месеца в положение на ахидробиоза, т.е. да е изцяло изсушено. Освен това оцелява дълго време без светлина или в замръзнало положение. В момента ние работим с това растение на молекулярно равнище.
- Може ли да кажем, че центърът е самобитен мотор на нововъведения и развиване за един цялостен бранш. Какво е взаимодействайте ви с фирмите от агросегмента у нас? Отворен ли е българският бизнес за нововъведенията и високите технологии във вашата сфера?
- Бизнесът у нас е към момента нерешителен, що се отнася до вложенията в иновация и просвета. Имаме връзка с няколко компании, само че още веднъж коронавирус рецесията, която пристигна с вируса, забави малко темповете. Една от задачите на центъра е тъкмо такава - да се превърнем в мост сред научните среди и бизнеса. Пътят към съвременна стопанска система е тъкмо през вложенията в просвета и нововъведения.
- Как върви построяването на постройката на ЦРСББ по плана Planta SYST, на която поставихте първа копка предишния юли?
- Надяваме се в идващите 12 месеца да успеем да се нанесем в нашия нов дом в „ Тракия “, което ще подкрепи нашата активност. Средата и базата, която ще бъде основана там за основаване на просвета, е значим крайъгълен камък за центъра и неговото дълготрайно развиване.
- А в кратковременен проект какво следва пред вас и екипа на центъра?
- През идващия месец сме домакини на интернационална конференция, която ще се организира на Златни пясъци. За страдание, поради пандемията чисто логистично е доста мъчно да се провежда сходно огромно интернационално събитие, по тази причина тя ще бъде хибридна, като една част от участниците ще участват онлайн. Сериозен интерес има освен от страната, само че и от чужбина.
Това ще бъде един конгрес, на който ще се съберат хора, които се занимават с просвета, дружно с представители на бизнеса, с цел да обменят хрумвания и да се основат нови партньорства. Целта е това събитие да стане регулярно събитие, което, откакто комплексът ни в „ Тракия “ е подготвен, ще може да одобряваме в Пловдив. За нас е значимо да даваме своя принос и за града, в който се развиваме.
Визитка
Д-р Веселин Петров е академик, лекар по молекулярна биология в Центъра за растителна систематична биология и биотехнология (ЦРСББ). Там работи в отдел „ Финансиране “. Освен това е и основен помощник в Катедра " Физиология на растенията, биохимия и генетика " в Аграрния университет в Пловдив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ