Орязването на програмата по западноевропейска литература в училище е пагубно
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Популизмът също би трябвало да има граници. И оттатък рамките на България политиците се преценяват с всеобщите настроения, само че го вършат в рационални граници. Докато ние, както във всичко, мярка нямаме.
Последният образец в тази посока е желанието на новия министър на образованието да се хареса, доразвивайки концепцията, подета още от служебните кабинети на Радев, че стратегиите в междинното учебно заведение би трябвало да се " олекотят ". Аргументът е да се обезпечи време на децата да се готвят за външното оценяване.
Нови образователни стратегии: " Под игото " се мести в 9-и клас, без " бранш " по география
Само че концепцията, че учебното заведение е просто платформа за изпитна подготовка, е надълбоко порочна и в дълготраен проект тя ще дава все по-лоши резултати. Защото ролята на учебното заведение не е да основава зубрачи и бележкари, а да образува трайни познания, критическо мислене, да развива въображението, да култивира сензитивност към проблемите на съвремието и, изключително значимо: да уголемява кръгозора.
Как може да стане това? Един от методите е посредством литературата и той е потвърден през вековете. Не е нужно да припомняме безспорната истина, че четящите хора са по-толерантни, че те по-трудно се поддават на операции и дресура. Културата е буфер против прекрачването на едни граници, след които стартират насилието, ксенофобията, омразата. Но с цел да се образуват сериозни общности от четящи хора, са нужни напъните на фамилията, учебното заведение и обществото като цяло.
Теория на литературата. Новият векС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Какво обаче прави в тази посока нашето учебно заведение? Преобладаващият дял от литературата, която се преподава в него, е българска. Да кажем, че това е обикновено. Но тя не е просто българска, а е най-вече обвързвана с Априлското въстание и Освобождението, т.е. - главно Ботев и Вазов, или пък натъртва на селската тема - с други думи, лайтмотивът са Дядо Иван и цървулите. Моля да не бъда тълкувана превратно. Просто споделям, че са незабавно нужни текстове, които демонстрират и други лица на българското. Нима няма такива?!
В това отношение би трябвало смела промяна, и то не в името на политическата уместност, а в името на днешния ден. Нека дадем превес на създатели като Светослав Минков, Павел Вежинов с неговата " Бариера ", Вера Мутафчиева, Георги Марков, Георги Данаилов, а за какво не и Георги Господинов и Теодора Димова?
Градското, Европа, ние и другите, само че освен в подтекста на Бай Ганьо, превратът от 9 септември, " живеенето на социализма " би трябвало да са част от учебниците, по които децата да разсъждават за българското. Не спрем ли с комплексите, със селския обичай и порядки, с патриотарските клишета, че няма по-хубаво от това да си българче и да умреш за родината, все по-малко ще можем да се оправяме с татуираните момчета, които през днешния ден протягат ръка на 18-годишни девойки, на следващия ден - на евреите, а по-късно, проведени в съответните партии, припознават в диктатори като Путин своя блян за света и го пропагандират.
На този декор орязването на програмата по западноевропейска литература в учебно заведение ми се вижда незаконно . Това орязване стартира от дълго време, когато по трасето изпаднаха Данте, Петрарка, съвсем напълно Шекспир, Молиер. Сега радетелите на олекотяването ни оферират учителите да избират сред " Дядо Горио " и " Мадам Бовари ", сред Бодлер и Верлен, с цел да могат децата да имат повече време да четат " Паисий " на Вазов...
Потребност от рециклиранеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Голямата международна литература не е просто поредност от имена, които дават обща просвета. Това са оживели през вековете полезности, модели за човешко държание, за справяне с живота. Писателите, които изхвърляме с лекост, дълбаят в човешката природа, без да я парцелират по националност, съумяват да ни покажат механизмите на злото, споделят всичко за любовта, другарството, измяната. Да замениш всичко това с един тесногръд, неактуален и безпаричен разказ, е първата крачка към това изменничество, което малко по малко правим по отношение на себе си като жители.
И най-после. Живеем в 21-ви век, от който минаха към този момент 22 години. В този свят проблемите са доста и страшни - войни, диктатури, естествени катаклизми, бежански рецесии. За да възпитаваме естествени хора, ние би трябвало да им предлагаме текстове, в които те разпознават тези проблеми, намират решения за тях, осмислят ги. Тези текстове ги има, българските преводачи и издатели в това отношение си правят прелестно работата. Но някой най-сетне би трябвало да разбере, че образованието не е територия, в която популизмът необезпокоявано може да се шири. И че провинциализмът ражда единствено комплекси, шовинизъм и дивотия.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Популизмът също би трябвало да има граници. И оттатък рамките на България политиците се преценяват с всеобщите настроения, само че го вършат в рационални граници. Докато ние, както във всичко, мярка нямаме.
Последният образец в тази посока е желанието на новия министър на образованието да се хареса, доразвивайки концепцията, подета още от служебните кабинети на Радев, че стратегиите в междинното учебно заведение би трябвало да се " олекотят ". Аргументът е да се обезпечи време на децата да се готвят за външното оценяване.
Нови образователни стратегии: " Под игото " се мести в 9-и клас, без " бранш " по география Само че концепцията, че учебното заведение е просто платформа за изпитна подготовка, е надълбоко порочна и в дълготраен проект тя ще дава все по-лоши резултати. Защото ролята на учебното заведение не е да основава зубрачи и бележкари, а да образува трайни познания, критическо мислене, да развива въображението, да култивира сензитивност към проблемите на съвремието и, изключително значимо: да уголемява кръгозора.
Как може да стане това? Един от методите е посредством литературата и той е потвърден през вековете. Не е нужно да припомняме безспорната истина, че четящите хора са по-толерантни, че те по-трудно се поддават на операции и дресура. Културата е буфер против прекрачването на едни граници, след които стартират насилието, ксенофобията, омразата. Но с цел да се образуват сериозни общности от четящи хора, са нужни напъните на фамилията, учебното заведение и обществото като цяло.
Какво обаче прави в тази посока нашето учебно заведение? Преобладаващият дял от литературата, която се преподава в него, е българска. Да кажем, че това е обикновено. Но тя не е просто българска, а е най-вече обвързвана с Априлското въстание и Освобождението, т.е. - главно Ботев и Вазов, или пък натъртва на селската тема - с други думи, лайтмотивът са Дядо Иван и цървулите. Моля да не бъда тълкувана превратно. Просто споделям, че са незабавно нужни текстове, които демонстрират и други лица на българското. Нима няма такива?!
В това отношение би трябвало смела промяна, и то не в името на политическата уместност, а в името на днешния ден. Нека дадем превес на създатели като Светослав Минков, Павел Вежинов с неговата " Бариера ", Вера Мутафчиева, Георги Марков, Георги Данаилов, а за какво не и Георги Господинов и Теодора Димова?
Градското, Европа, ние и другите, само че освен в подтекста на Бай Ганьо, превратът от 9 септември, " живеенето на социализма " би трябвало да са част от учебниците, по които децата да разсъждават за българското. Не спрем ли с комплексите, със селския обичай и порядки, с патриотарските клишета, че няма по-хубаво от това да си българче и да умреш за родината, все по-малко ще можем да се оправяме с татуираните момчета, които през днешния ден протягат ръка на 18-годишни девойки, на следващия ден - на евреите, а по-късно, проведени в съответните партии, припознават в диктатори като Путин своя блян за света и го пропагандират.
На този декор орязването на програмата по западноевропейска литература в учебно заведение ми се вижда незаконно . Това орязване стартира от дълго време, когато по трасето изпаднаха Данте, Петрарка, съвсем напълно Шекспир, Молиер. Сега радетелите на олекотяването ни оферират учителите да избират сред " Дядо Горио " и " Мадам Бовари ", сред Бодлер и Верлен, с цел да могат децата да имат повече време да четат " Паисий " на Вазов...
Голямата международна литература не е просто поредност от имена, които дават обща просвета. Това са оживели през вековете полезности, модели за човешко държание, за справяне с живота. Писателите, които изхвърляме с лекост, дълбаят в човешката природа, без да я парцелират по националност, съумяват да ни покажат механизмите на злото, споделят всичко за любовта, другарството, измяната. Да замениш всичко това с един тесногръд, неактуален и безпаричен разказ, е първата крачка към това изменничество, което малко по малко правим по отношение на себе си като жители.
И най-после. Живеем в 21-ви век, от който минаха към този момент 22 години. В този свят проблемите са доста и страшни - войни, диктатури, естествени катаклизми, бежански рецесии. За да възпитаваме естествени хора, ние би трябвало да им предлагаме текстове, в които те разпознават тези проблеми, намират решения за тях, осмислят ги. Тези текстове ги има, българските преводачи и издатели в това отношение си правят прелестно работата. Но някой най-сетне би трябвало да разбере, че образованието не е територия, в която популизмът необезпокоявано може да се шири. И че провинциализмът ражда единствено комплекси, шовинизъм и дивотия.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ