Днешният ден ми вдъхна надежда, че не всичко е загубено.

Днешният ден ми вдъхна вяра, че не всичко е изгубено.

Всъщност, аз непроменяемо съм съветвал младите да не униват, да имат вяра, да не се предават, да се борят, тъй като до момента в който не всичко е изгубено, нищо не е изгубено.

Днешният ден ми вдъхна вяра.

А както постоянно съм (си) казвал - Надеждата като първа глупачка умира последна.

Последна - едвам откакто всичко друго изтлее, едвам откакто е опитано всичко останало.

Обществото би трябвало да се опита да направя нещо. Като героя от " Полет над кукувиче гнездо ", който най-малко се опита да направи нещо.

Нещата към този момент вървят към или-или:

-- Или България, или Черна дупка, която гълтам всичко по пътя си - очаквания, доверие, упоритости, бъдеще

-- Или Европа, или не-Европа, някакъв хибрид от Ориент и хигиеничен кулоар.

-- Или Демокрация, или Безправие, с показателен отвод от правораздаване и искрено пренебрежение към справедливостта..

-- Или Свобода, или Насилие, което ще санкционира даже освен за различно говорене и мислене, а и за отвращение да се приветства на носителите на това Насилие..

Важното е, че има вяра.

Докато има вяра, ще има късмет да не е по този начин, както е в този момент.

Докато има късмет, ще има и възможност за Промяна.

Докато има възможност за Промяна, ще има и опция за Промяна.

И тъй като конфликтът през днешния ден е сред искащите Промяната и силите на Не-промяната, иска ми се да кажа на левите - не гледайте в профил, това е и вашата борба!

Пък като бъде извоювана тази борба, мерете си каквото си мерите с десните.

Иначе силите на Не-промяната ще ви натикат и вас дружно с десните в клетката на Не-свободата. Не си правете заблуда, че ще ви се размине!

Б. ред. - Мнението на проф. Николай Слатински е от профила му във фейсбук.