Днешните двайсетина и няколкогодишни младежи все още живеят с родителите

Великите любовни истории: Яворов и Лора – и ето ги “на бездната на края”

Днешните двайсетина и няколкогодишни младежи към момента живеят с родителите си, играят Warcraft и FIFA и вървят на дискотека “да разхлабен малко ”. На 26 години един от най-великите български лирици Пейо Яворов към този момент има зад тила си няколко съществени любовни връзки (до една драматични), един противозаконен наследник и присъединяване в национално въстание. И макар богатия житейски опит, който е натрупал до този миг, ориста занапред ще го подложи на огромни тествания. А те, доста ясно, се случват на бойното поле на любовта.

Това е историята на една обречена, трагична и извънредно комплицирана обич, която, въпреки че ражда литературни шедьоври, лишава два млади живота. Това е историята на Яворов и Лора, чиято обич е коктейл от пристрастеност, ревнивост и рискови мисли, а специфичната съставна част в него се споделя Мина.

За тези, които са залягали над уроците по българска литература, няма по какъв начин най-малко съществени обстоятелства от житието-битието на поета-символист и бунтовник да не са известни. Но все пак не можем да минем без тях в този момент.

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=60070820

В годините откакто приключва гимназия в Пловдив до 1902-а животът на Пейо е толкоз елементарен и дори отегчителен, че повече отива на някого с семейството Крачолев, в сравнение с с семейството Яворов. Първата му специалност през днешния ден бихме определили като тъпа, в смисъл на непрестижна – чиновник е в телеграфопощенска станция в разнообразни градове. В извънработното си време обаче развива напълно друга активност. Тъй като доста се вълнува от ориста на към момента поробена Македония, влиза в контакт с ВМОРО. Отначало в помощ на активността на организацията впряга единствено писателския си гений, редактирайки легалния й орган – вестник “Дело. ”

Истинският екшън за Пейо стартира, когато за първи път отпътува за Македония като въстаник през 1902-а. Само че не съумява да изпука доста патрони против душманите преди да е взет заложник от върховистка чета. Животът му е пощаден и го връщат назад в свободна България. Тази преживелица обаче не го стопира от революционната активност, а в противен случай – нахъсва го да се бори с още повече сили и то освен с перо в ръка. Тъй като, метафорично казано, Македония е най-страстната му държанка в тези години, обикновено е първите си оповестени произведения да са въодушевени и отдадени на нея. Междувременно се издига все по-високо в йерархията на ВМОРО и се сдушава с нейните супер-звезди Яне Сандански и Гоце Делчев.

Когато се открива в София, не без настояването и съдействието на доктор Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става редактор на издаваното от тях списание “Мисъл ”, което с времето ще придобие иконичен статут в историята на новата българска литература. Второто издание на стихосбирката му “Стихотворения ” излиза с увод от Славейков, който и му измисля прякора Яворов. Софийските културтрегери усещат, че има доста самун в Пейо и по тази причина на няколко пъти е командирован в чужбина да диша западноевропейски въздух и да попива думите и стила на френските поети-символисти.

През 1905 година в Народната библиотека, където работи, се среща с някоя си Изидора, доста красива 18-годишна украинска еврейка, по която мигновено хлътва. Флиртът посред им продължава към година, само че в един миг Яворов изпада от любовната лодка, когато на нея се качва Боян Пенев…

По-късно Изидора ще стане известна като Дора Габе и ще надживее първия си обичан с цели 69 години!

Снимка: By Неизвестен – Избрани произведения на Пейо Яворов в III тома., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3695083

Ахтунг, ахтунг! Лолитка на хоризона

Участието му в кръга “Мисъл ” не носи на Яворов единствено креативен пориви и дивиденти. Носи му и нова обич. На 25 март 1906 година на колекция на Кръга в дома му, тогава 28-годишният стихотворец се среща с приятно на тип девойче с бяла якичка и непретенциозно лъчение. Това, че е на нежните 16 години въобще не смущава Яворов, с цел да стартира флирт, тъй като по принцип го притеглят доста, но доста млади дами. Толкова е запленен от Мина, дъщерята на народния представител Йордан П. Тодоров, че още същия ден написва в дневника си: “То беше ден Благовещение. Блага новина я нарекох аз в своя живот. И тя радваше очите ми сходно на бяла лилия измежду поле през май, покрито с цветя… ”

Първоначално няма реципрочност в възприятията, тъй като, както разбираме пък от дневника на ученичката, Яворов й се е сторил противен с тия негови “очи, жълти като на лисица и устни като на арапин ”. Обаче времената са такива, че дамите могат да бъдат извоювани не с разходка с ауди и екскурзия в Дубай, а по-скоро с сантиментално стихоплетство. Та по тази причина е разбираемо по какъв начин в един миг възприятията на Мина взимат друга тенденция. Тя, несъмнено, е трогната от вниманието и поласкана от обстоятелството, че Яворов й посвещава стихотворение и че я назовава “ангел ” и като всяко момиче на тази възраст, в чието тяло хормоните бушуват с цялостна мощ, тя елементарно пада в клопката на любовта.

Някои от биографите на Яворов настояват, че връзката сред двамата в никакъв случай не е била изконсумирана. Това обаче не можем да знаем сигурно, тъй като никой от двамата не е загатнал за секс (или неналичието на такъв) в дневниците си! Но каквото и да се е случило посред им и макар невременната гибел на Мина от туберкулоза в Париж през 1910 година, тя ще продължи да бъде оня настойчив облик, който ще занимава мислите на поета до самата му гибел.

Снимка: By Неизвестен – Scan from „ Избрани произведения на Пейо Яворов в III тома “., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3695067

Публикуването на цикъла стихотворения “Писма ”, с който Яворов обществено заявява любовта си към тийнейджърката Мина, мощно разгневява семейство Тодорови. Налага се влюбените да преустановят връзките си чак до 1907 година, когато абсурдът към този момент е поутихнал. Но тъй като природата на поета е такава, че той не може дълго да издържи “на изсъхнало (разбирай, без да е влюбен), скоро намира нов обект на напиращите усеща в лицето на дъщерята на политика Петко Каравелов, Лора. Запознават се по време на излет в Драгалевския манастир през лятото на 1906-а и Яворов незабавно е запленен от властното наличие и по европейски съвременна и нахакана характерност на Лора. Ясно ви е към този момент какво следва – още същата вечер той написа стихотворение, въодушевено и отдадено на новата си позната – “На Лора ”.

Тя също му е метнала око, само че изначало връзките им не търпят никакво развиване – първо, тъй като поетът още е влюбен в Мина и второ, тъй като майката на Лора въобще не мисли, че е добра партия на щерка й. Причината да не го харесва е най-много грозотата му (ето отново!), която изключително се набива на очи на фона на свежата и привлекателна осанка на едно 19-годишно момиче. Екатерина Каравелова намира по- “свестен ” и обичайно изглеждащ мъж на щерка си в лицето на лекар Иван Дянков. Обаче Лора, каквато е индивидуалистка и не признава тесногръдите български нрави, признава пред своя другарка, че не го обича, тъй като двамата нямат нищо, което да ги свързва. Логично бракът им завършва през юни 1912 година

Понеже разводът е станал по нейна виновност, църковният съд й постанова двугодишно безбрачие.Това какъв брой е разкрепостена за времето си Лора потвърждава като се омъжва за Яворов макар показания й от църквата червен картон.

Точно толкоз трае бракът сред Лора Каравелова и Пейо Яворов. Венчават се на 19 септември 1912 година Веднага след церемонията вместо да потеглят на меден месец, Яворов отпътува за Македония. Колкото и парадоксално да звучи, най-щастливи от тези 463 дни са тъкмо дните, през които Яворов е в Македония по революционен бизнес. Писмата, които съпрузите си разменят, са изпълнени с повече обич и фамилиарност, в сравнение с тези в последвалото им физическо общуване. Той я назовава “мила женице ” и я целува “хиляди пъти ”, а тя му отвръща с “мой благи, скъпий, единствений ”. Докато Лора чака с неспокойствие брачният партньор й да се завърне, също като една грижвона птичка стъкмява фамилното гнездо, обзавеждайки със усърдие и усет жилището им на “Раковски ” 126. В дните на очакване тя не мечтае за нищо друго с изключение на да се грижи за Пейо и да остареят дружно.

Какво обаче не е наред, когато се събират още веднъж? Причината за непрекъснатите кавги в отвън епистоларните им връзки е чудовищната по размери ревнивост на Лора, която се демонстрира и при най-малкия мотив. В един подобен “повод ” се трансформира госпожа Дора Кондова, брачна половинка на писателя Михаил Кремен, която неведнъж си разрешава намерено да флиртува с Пейо. Лора, несъмнено, не желае и да чуе, че “не е това, което наподобява ” и при следващия скандал взима пищова на мъжа си и се прострелва в гърдите. Денят е 29 ноември 1913.

Снимка: By Неизвестен – http://www.geocities.com/Athens/Oracle/3424/talex6.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5031722

Ужасен от вероятността да продължи живота си без обичаната жена, Яворов работи малко като по сюжет на Шекспир – взима револвера от безжизнената ръка на Лора и на собствен ред се гръмва в слепоочието. Не знаем дали и какъв брой хора е прострелял по време на революционната си кариера, само че със задачата да отнеме личния си живот от непосредствена непосредственост въобще не се оправя като експерт. След изстрела оживява, само че губи зрението си.

За кървавата любовна драма бързо се разчува из столицата и доста преди да се появят жълтите таблоиди и да стартират да популяризират фалшив нюз, плъзва слух, че Лора не е лишила сама живота си. Започва дело за ликвидиране против Яворов. Не стига това, ами като за похлупак е порицан и ненавиждан от обществото, а доста от приятелите му го изоставят, тъй като също го мислят за палач. Веднъж, когато се спъва и пада измежду улицата, никой минувач не му подава ръка. Сляп е, само че това не му пречи да ги чуе по какъв начин се хилят злорадо. Всички тези злополучни условия, струпани вкупом, го карат напълно да изгуби вяра и предпочитание за живот. Въпреки че липсват каквито и да е неопровержими доказателства, съдът признава Яворов за отговорен за гибелта на Лора Каравелова.

Снимка: By Vassto – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18512473

Докато тече срамното дело, Яворов затъва от ден на ден в безпаричие и обезсърчение. Предприема пътешестване до Виена, задачата на което е да се лекува при тамошните очни доктор. Но без резултат. За разлика от зрението му, което последователно изчезва напълно, публичната ненавист към “поета-убиец ” се разраства. В студената и неприветлива стая, която населява, го посещават единствено малцината останали близки хора – Тодор Александров, Асен Златаров, доктор Кръстев. Пред тях той споделя, че сънува Лора всяка нощ. Когато на сутринта става и възпламенява цигара, продължава да мисли за нея. А спомените за нея са по-непоносими от всичко останало – от мизерията, омразата, даже от унижението. Какъв… Къде е изходът?

Атанас, братът на Яворов, отива на лекции. Останал самичък в къщата, поетът заключва вратата на стаята си, изпива чаша вода, в която е разтворил отровно прахче, ляга на кушетката и за по-сигурно този път налапва дулото на револвера.

Оставил е няколко предсмъртни писма, в едно от което се извинява, че основава неприятности.