Днес за актуалните в момента теми около убийството на Пейо

Днес за настоящите сега тематики към убийството на Пейо Пеев и разногласието за родителските права над 13-годишния Рафаел разговоряме с Орлин Денков, ръководител на Народно читалище " Иван Вазов - 2014 " и основен редактор на iskrata.bg, деятел и държавник.

***

Покрай трагичния случай с убийството на Пейо Пеев зачестиха изказванията, че в случай че жертвата е била жена, е щяла да бъде избавена. Какво мислите по този въпрос?

Този случай е комплициран и многопластов, като включва детайли на домашно принуждение и разногласия за наставнически права. Пейо Пеев, съгласно информацията, е бил жертва на душевен тормоз от страна на брачната половинка си и тъщата. Този аспект акцентира, че домашното принуждение може да бъде осъществявано от дами против мъже, което разчупва общоприетите стандарти. Сложната обстановка към бащинството на детето и правата за взаимоотношение с децата е очевиден образец за това по какъв начин нерешени наставнически и фамилни въпроси могат да доведат до ескалация на спорове.

Моето мнение е, че това е престъпен случай.

Според мен Пейо Пеев е търсил рационално решение на обстановката, следвайки правните правила, само че в връзките има намесени и други лица.

Какво значение има полът при сходни случаи?

С цялото ми почитание към паметта на Пейо Пеев и околните му, не мисля, че е вярно да се допуска, че в случай че жертвата е била от различен пол, резултатът би бил друг. Всеки случай на домашно принуждение е неповторим и изисква самостоятелен метод. Важно е да се разбере, че домашното принуждение може да засегне всеки, без значение от пола, и че методът към предотвратяването и реагирането на такива обстановки би трябвало да бъде изчерпателен и без предубеждения. В нашата работа, през последните години имаме няколко случая, в които засегнатата страна са мъже.

Без да уточнявам, с цел да уважа правото на персонален живот и пространство, мога да кажа, че при тези случаи главно става дума за душевен тормоз, в това число обвинявания за дейности, които след това остават недоказани, даже и след доста съществено проучване от страна на способените органи и служби, само че действително накърняват правата и достолепието на тези хора. Мисля, че не би трябвало да асоциираме един публичен проблем, тъй като домашното принуждение е тъкмо подобен, единствено на основа пол. Голяма част от хората одобряват, че случай на домашно принуждение е единствено физическо посягане. Такъв извод се наложи и след серия беседи, които организирахме и организирахме в две учебни заведения с деца от гимназиален курс. А точно, че под домашно принуждение схващат физическо принуждение от мъж към жена. Това не е по този начин, тъй като насилието има разнообразни форми и проявления, едната от които е душевен тормоз или ограничение на права.

Верни ли са стандартите за мъжът като принудител и дамата като жертва?

Въпреки че публичните стандарти постоянно показват мъжете като насилници и дамите като жертви, действителността е доста по-сложна. Насилието в дома може да засегне всеки, без значение от пола, възрастта или обществения статус. Важно е да се признае, че насилието не познава граници и че методът към битката с него би трябвало да е сложен и да признава другите форми и подтекст на насилието. През предходната година бяха признати по този начин чаканите законодателни промени, свързани с битката с домашното принуждение, което дава основа за развиването на нови политики и форми за предварителна защита и отбрана. За страдание тези промени не са панацея сами по себе си.

По публични данни в общественото пространство, публикувани от Министерство на вътрешните работи,

единствено за една година на тел. 112 са получени 380 сигнала от мъже за домашно принуждение. Броят, от своя страна, на сигналите общо е над 27 хиляди.

Всеки самичък може да си направи извод, само че е напълно явно, че дамите са в пъти повече потърпевши от сходни връзки.

За домашно принуждение ли става въпрос в тази ситуация и какво е можело да бъде направено, с цел да се предотврати тази покруса?

Съмненията за психическа неустойчивост при един или повече от участниците в спора могат да имат доста влияние върху държанието и вземането на решения. Въз основа на информацията, която доближава до нас, е мъчно да се дефинира дали в тази ситуация става въпрос единствено за домашно принуждение. Моето мнение е, че не е единствено това. Обаче, с цел да се предотвратят сходни нещастия, е значимо да има достъп до запаси и поддръжка за пострадалите, както и ефикасни механизми за ранно различаване и интервенция. Също по този начин, образованието и повишението на публичната информираност по отношение на признаците на домашно принуждение са основни за неговото попречване.

Свидетели сме на много разногласия за наставнически права, които ескалират в обществени кавги, в фамилни войни или в даже в сходни нещастия. Какво ги предизвика и какво е решението?                  

Невъзможността да се доближи до ясна регулация на връзките сред родителите, както и неналичието на съответна отбрана и посланичество на ползите на децата в този случай, сочи към нуждата от по-добра правна рамка и поддръжка. Споровете за наставнически права постоянно са прочувствено натоварени и могат да ескалират в съществени спорове. Това може да бъде предизвикано от разнообразни фактори, в това число неналичието на ефикасна връзка, нерешени прочувствени проблеми, стрес, въздействие на други персони върху вземането на решения. За да се избегне сходна обстановка се изисква сложен метод, който включва медиация, психическа поддръжка и, при нужда, правни ограничения. Важно е да се обезпечи баланс сред правата и ползите на всички наранени страни, изключително на децата.