Първите американски военни кораби в Средиземно море
Днес всички знаят, че Шести американски флот работи в региона на Средиземно море, където е оперативната му зона на деяние. Но малко на брой са осведомени с обстоятелството, че Съединени американски щати изпращали военни кораби в Средиземноморието още от своето основаване.
Нападенията на берберските пирати от Северна Африка против християнските страни от Южна Европа продължавали през целия ХVІІІ век. Така, да вземем за пример, през 1798 година пирати от Тунис разграбили град Карлофорте на остров Сан Пиетро (близо до Сардиния), като заробили 550 дами, 200 мъже и 150 деца. В резултат на такива зверства европейските държавни управления последователно стигнали до извода, че е по-лесно да заплащат откупи като самобитен рекет на пиратите, вместо да провеждат скъпи и неефективни наказателни експедиции.
Проблеми зародили единствено с американските търговски кораби. Пиратите нямали контракти със Съединени американски щати, а залавянето на кораби под новото „ звездно “ знаме било прелестен бонус към „ подаръците “ от други страни. Първият „ бонус “ станал бригът „ Бетси “, покорен на 11 октомври 1784 година при Тенерифе. После били пленени комерсиалните кораби „ Мария Бостън “ и „ Дофин “.
Беят на Алжир изискал 1 милион $ за поробените моряци (една пета от бюджета на Съединени американски щати!), Правителството на Съединени американски щати предложило 60 хиляди. В резултат американските дипломати били с срам изгонени от страната. Либийският паша Юсуф Караманли, който управлявал в Триполи, даже изискал 1 600 000 $ еднократно за контракт и 18 000 годишно в британски гвинеи.
През 1801 година неотдавна определеният президент Томас Джеферсън влезнал в историята като първият американски водач, изпратил бойна ескадра в Средиземно море: капитан Ричард Дейл повел три фрегати (44-оръдейната „ Президент “, 36-оръдейната „ Филаделфия “, 32-оръдейната „ Есекс “) и 12-оръдейния бриг „ Ентърпрайз “ (който в някои източници се назовава шхуна).
Американците не можели да блокират Триполи. Пиратите продължавали да получават храна и други доставки по море и даже завладели американския търговски транспортен съд „ Франклин “, за чиито моряци американците платили откуп от 5 хиляди $. С това завършили дейностите на първата американска ескадра край крайбрежията на Магреба.
Следващата пристигнала в Средиземно море под командването на Ричард Морис. На 2 юни 1803 година американците слезли на брега и изгорили 10 пиратски кораба в един от заливите на 35 благи от Триполи. Юсуф въобще не се стреснал. Той желал своите 250 хиляди $ вкупом и 20 хиляди годишно, както и обезщетение за нанесените му вреди.
Конгресът на Съединени американски щати обвинил Морис в непросветеност. В Средиземно море била изпратена нова ескадра под командването на командор Едуард Пребъл. В нея влизали тежките фрегати „ Конституция “ и „ Филаделфия “, 16-оръдейните бригове „ Аргус “ и „ Сирена “, 12-оръдейните шхуни „ Наутилус “ и „ Виксен “. Началото на тази експедиция било доста несполучливо: 44-оръдейната „ Филаделфия “, преследвайки влизащ в пристанището триполитански транспортен съд, заседнала на плитчини и била пленена от пиратите дружно с целия си екипаж от 300 моряци.
За да предотвратят включването на подобен мощен транспортен съд във вражеския флот, половин година по-късно американските моряци влезнали на покорен берберски транспортен съд в пристанището и изгорили фрегатата заради неспособност да я изведат в намерено море. Американските диверсанти се възползвали от паниката и се прибрали, без да дадат нито една жертва. Те били ръководени от младия офицер Стивън Дикейтър. Прочутият английски адмирал Нелсън нарекъл тази интервенция „ най-дръзкият и самоуверен акт на века “.
После американците нападнали Триполи. Битката била извънредно яростна, самият Пребъл бил ранен. По време на абордажна битка Стивън Дикейтър по знамение оживял, а двама капитани на кораби-бомбардири починали. Градът горял, жителите му избягали в пустинята, само че американците не съумели да го завладяват.
Затова решили да подходят по различен метод: употребявали брата на Юсуф, Хамет, който в миналото бил бил изпъден от Триполи. С американски пари за Хамет била събрана „ войска “ от 500 души, която включвала араби, гръцки наемници и 10 американци.
През март 1805 година отрядът се придвижил от Александрия към пристанището в Дерна и, изминавайки 620 км през пустинята, го завладяли с артилерийската поддръжка от корабите. За тези събития припомня химнът на американската морска пехота:
От дворците на Монтесума до крайбрежията на Триполи / ние се борим за страната си / във въздуха, на сушата и в морето.
Появата на брата-претендент обезпокоила Юсуф Караманли. През юни 1805 година той отстъпил, като се съгласил да вземе обезщетение от американците в размер на 60 хиляди $. Първата берберска война на Съединени американски щати завършила.
След края на Втората война за самостоятелност против Британия (февруари 1815 г.) Конгресът на Съединени американски щати одобрил нова военна експедиция против Алжир.
Под командването на комодор Стивън Дикейтър, ескадрата се състояла от 3 фрегати, 2 шлюпа, 3 брига и 2 шхуни. Флагман била 44-оръдейната фрегата „ Гуере “.
Още на 17 юни корабите на Дикейтър влезнали в първия си пердах, по време на който завладели 46-оръдейната алжирска фрегата „ Машуда ” с 406 пирати. На 19 юни американците завладели и 22-оръдейния алжирски бриг „ Естедио “. На 28 юни Дикейтър отишъл в Алжир, където изискал цялостно унищожаване на налога, освобождение на всички американски пленници (в подмяна на алжирските) и изплащането на обезщетение от 10 хиляди $. Владетелят на Алжир бил заставен да се съгласи. След това Дикейтър посетил Тунис, където изискал (и получил) 46 хиляди $ за два английски кораба, които американски капери „ законно “ завладяли по време на войната, само че били иззети от локалните управляващи. Сетне отишъл в Триполи, където също покорно му платили 25 хиляди $ обезщетение.
На 12 ноември 1815 година Дикейтър се завърнал в Ню Йорк. Триумфът му бил единствено леко засенчен от събитието, че алжирският бей се отказал от всички съглашения.
–
