Как да се справим с безработицата в кризата
Днес стоим на прага на световна икономическа меланхолия . Коронавирус не е повода, а е единствено катализатор. Бившият немски финансов министър Волфганг Шойбле и гуверньорът на Бундесбанг Йенс Вайдман от дълго време обясняваха аргументите за идващата рецесия - стратосферен обществен дълг на “развитите ” стопански системи и нулеви/отрицателни лихви от централните банки, дали опция на всеки да влага и спекулира без значение дали схваща пазара, или не. Предизвикателството ще е световно и идва с цялостна мощ и към нас.
Какво значи рецесията? Заради неверни вложения в предишното през днешния ден мъчно ще се генерират доходи и приходи - за семействата, компании и държавно управление. Ключовото е, че се развихря тежка структурна безработица и проблеми на пазара на труда - а стопански и обществено това е най-тежкото задължение за цялото общество.
В рецесията постоянно избуява популизма. Той не е безусловно нещо неприятно - етимологията идва от “populi ”, тоест народ. Проблемът е когато популизмът е неверен, т.е. нездравословен като наличие и ограничения.
Лекарството против намаляващата претовареност и безработицата за левите е държавен дълг, масраф, недостиг за да се помпат цени и приходи, а държавното управление да се “нагърби ” да движи спадналото произвеждане, плюс стратегии за субсидирана претовареност и великодушни обществени разноски. Кейнс даже прибавя инфлацията - лъжовна амортизация на действителните приходи, т.е. място и тласък за бизнеса да съществува, плащайки действително по-малко на чиновниците си. Експерименти вляво са разрешени всевъзможни, тъй като диалектическият материализъм на Маркс гласи - социализмът идва по този начин или другояче неизбежно.
Десните - от Адам Смит и класическите икономисти до през днешния ден - настояват, че най-хубавото е незабавно да се изпие горчивият хап, с цел да е несъмнено и най-важното - бързо лекуването. А то гласи: спешното понижаване на приходите и приходите да докара до внезапно и съразмерно понижаване на разноските. Правителство и компании - да понижат номинално като суми хонорари и заплатите си. Гъвкаво и съобразено с предлагането и търсенето на труд. Да се отстранен и всички неданъчни и административни спънки в Кодекса на труда за наемане и освобождение от работа. Там където има “ефективно ” висока минимална работна заплата (забраняваща наемане на хора под избран законов праг), която въздейства на пазара на труда, както у нас е в Северозапада да вземем за пример - незабавно да бъде понижена.
Всичко това да е съпроводено, несъмнено, със свиването на нашата си и изцяло непотребна прищявка - минималните осигурителни прагове. При задоволителна еластичност няма причина да има притеснително равнища не недоброволна безработица. Другото е мъка и отсрочва изчистването на системата.
Тези ограничения са форма на по този начин наречената “вътрешна обезценка ”. Подобен метод е прибавен в Швеция при рецесията при започване на 90-те и десния завой там, измъкнал ги релативно бързо от блатото, като също по този начин е сполучливо употребен в Латвия .
Ефектите: опазване маржа на облага на компаниите, т.е. тласък да се прави бизнес въобще. Евтините цени на индустриалните фактори в дефлационна среда - земя, труд, капитал - ще са действителен тласък за вложения и респективно икономически напредък. Ако цените падат, кешовите наличия на хора и бизнеси могат да купуват повече богатства, тъй че номиналното понижаване на заплатите не значи “обедняване ” на хората в действителен смисъл, даже в противен случай. Такъв вид ограничения ще доведат и до конкурентоспособност за родния бизнес на интернационалната сцена.
Ние сме в ръб към еврото и по тази причина тук категорично приказваме за “вътрешна обезценка ” на цените, заплатите, и понижаване на налозите (каквото е добре, че към този момент се случи с ДДС) - не на валутната амортизация на парите ни за експорт, тъй като, в случай че това работеше, Жан Виденов щеше да има монумент в центъра на София.
Такива ограничения на пазара на труда би трябвало да се случат бързо и дейно, тъй като рецесията безусловно към този момент пристъпва през прага на вратата. Политическият залог: сполучливата връзка на ограниченията с бизнеса, който вместо да желае грантове и помощи, плащани от налозите и осигуровките на самия него и трудещите се - да стартира предоговори с доставчиците си за по-ниски цени, оптимизирайки активността и разноските си.
Колкото и да е мъчно, “десният ” популизъм би трябвало да победи и в информационната война, която ще се развихри - в противоположен случай ще бъде доста по-тежко за всички.
Какво значи рецесията? Заради неверни вложения в предишното през днешния ден мъчно ще се генерират доходи и приходи - за семействата, компании и държавно управление. Ключовото е, че се развихря тежка структурна безработица и проблеми на пазара на труда - а стопански и обществено това е най-тежкото задължение за цялото общество.
В рецесията постоянно избуява популизма. Той не е безусловно нещо неприятно - етимологията идва от “populi ”, тоест народ. Проблемът е когато популизмът е неверен, т.е. нездравословен като наличие и ограничения.
Лекарството против намаляващата претовареност и безработицата за левите е държавен дълг, масраф, недостиг за да се помпат цени и приходи, а държавното управление да се “нагърби ” да движи спадналото произвеждане, плюс стратегии за субсидирана претовареност и великодушни обществени разноски. Кейнс даже прибавя инфлацията - лъжовна амортизация на действителните приходи, т.е. място и тласък за бизнеса да съществува, плащайки действително по-малко на чиновниците си. Експерименти вляво са разрешени всевъзможни, тъй като диалектическият материализъм на Маркс гласи - социализмът идва по този начин или другояче неизбежно.
Десните - от Адам Смит и класическите икономисти до през днешния ден - настояват, че най-хубавото е незабавно да се изпие горчивият хап, с цел да е несъмнено и най-важното - бързо лекуването. А то гласи: спешното понижаване на приходите и приходите да докара до внезапно и съразмерно понижаване на разноските. Правителство и компании - да понижат номинално като суми хонорари и заплатите си. Гъвкаво и съобразено с предлагането и търсенето на труд. Да се отстранен и всички неданъчни и административни спънки в Кодекса на труда за наемане и освобождение от работа. Там където има “ефективно ” висока минимална работна заплата (забраняваща наемане на хора под избран законов праг), която въздейства на пазара на труда, както у нас е в Северозапада да вземем за пример - незабавно да бъде понижена.
Всичко това да е съпроводено, несъмнено, със свиването на нашата си и изцяло непотребна прищявка - минималните осигурителни прагове. При задоволителна еластичност няма причина да има притеснително равнища не недоброволна безработица. Другото е мъка и отсрочва изчистването на системата.
Тези ограничения са форма на по този начин наречената “вътрешна обезценка ”. Подобен метод е прибавен в Швеция при рецесията при започване на 90-те и десния завой там, измъкнал ги релативно бързо от блатото, като също по този начин е сполучливо употребен в Латвия .
Ефектите: опазване маржа на облага на компаниите, т.е. тласък да се прави бизнес въобще. Евтините цени на индустриалните фактори в дефлационна среда - земя, труд, капитал - ще са действителен тласък за вложения и респективно икономически напредък. Ако цените падат, кешовите наличия на хора и бизнеси могат да купуват повече богатства, тъй че номиналното понижаване на заплатите не значи “обедняване ” на хората в действителен смисъл, даже в противен случай. Такъв вид ограничения ще доведат и до конкурентоспособност за родния бизнес на интернационалната сцена.
Ние сме в ръб към еврото и по тази причина тук категорично приказваме за “вътрешна обезценка ” на цените, заплатите, и понижаване на налозите (каквото е добре, че към този момент се случи с ДДС) - не на валутната амортизация на парите ни за експорт, тъй като, в случай че това работеше, Жан Виденов щеше да има монумент в центъра на София.
Такива ограничения на пазара на труда би трябвало да се случат бързо и дейно, тъй като рецесията безусловно към този момент пристъпва през прага на вратата. Политическият залог: сполучливата връзка на ограниченията с бизнеса, който вместо да желае грантове и помощи, плащани от налозите и осигуровките на самия него и трудещите се - да стартира предоговори с доставчиците си за по-ниски цени, оптимизирайки активността и разноските си.
Колкото и да е мъчно, “десният ” популизъм би трябвало да победи и в информационната война, която ще се развихри - в противоположен случай ще бъде доста по-тежко за всички.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ