Днес си поговорихме с Вили от магазина за цветя Deja

Днес си поговорихме с Вили от магазина за цветя " Deja Vu ", която промени визията ни за хубаво аранжиран букет и ни върна вярата, че хубостта в действителност може да промени света към нас. Какви са тайните на цветята и по какъв начин едно толкоз подценявано нещо, като аранжирането на букети, може да бъде по-качествено и да бъде направено с ентусиазъм и обич - това ни описа Вили. 

Коя е Вили от магазина за цветя „ Deja Vu “, тук и в този момент?
Майка, брачна половинка... едно пораснало момиче на 52, което не стопира да тича след фантазията си. Аз съм просто Вили – сърцето и душата на дребното ми магазинче.

От какво e направена?
От обич, цветя и малко горест. Любовта е най-важната ми съставна част, тъй като, както споделих на майка си преди години, децата би трябвало да се основават с обич, с цел да сеят обич по своя житейски път – и с всяка минала година се увещавам какъв брой съм била права.

Вили, по кое време откри цветята като своя път? Какво те въодушеви, с цел да създадеш своето местенце за правене на красиви букети?
Стигнахме до въпросите за цветята – те са част от мен. Трябва да имаш очи, с цел да ги видиш, сърце, с цел да ги чувстваш. Колкото и да ви е чудно, на множеството не знам имената, а ги чувствам със сетивата си. Бях на 25 година, когато взех решение, че ще се занимавам с цветя, само че не се получи. Такива бяха времената – трябваха връзки, пари... И по този начин фантазията ми остана неосъществена. До един ден доскоро повече от четири години, когато взех решение, че не мога да работя към този момент нещо, което не одобрявам.Така поех по сложния път да отворя магазин без реклама, без кръг от другари, които да ме популяризират. Разполагах с безпределно въображение, неимоверно предпочитание за реализация на фантазията си, безрезервна поддръжка от порасналите ми деца и финансова такава (и до днес) от брачна половинка ми. И най-важното – разполагах с двете си ръце. Така се роди моят магазин.
Няма да описвам за компликациите, продължаващи и до през днешния ден...

За какво не ти остава време?
За фамилията, за релакс, за дребни глезотийки, за повече сън – съвсем всеки ден ставам в 5,30 ч.

Лесно ли се доверява българинът на професионалния ти усет за най-хубавия букет?
Като не ме слушат, им се натрапвам!... Не е елементарно да се пребориш с наложените с годините статични, основани без никакъв усет и цветова естетика, опаковани с доста целофан букети! Хубавото е, че множеството клиенти ми се доверяват и след това елементарно завоювам сърцата им.

Разкажи ни за магията да събереш на едно място най-различни цветове, форми, структури и да сътвориш естетика?
Магията стартира още при избора на цветята, което е едно от най-важните за мен неща. Обикновено закупувам това, което ми харесва. Обичам да разполагам с доста цветя и зеленина. Постигне ли се баланс на цветовете в букета, след това е елементарно, той става идеален даже и да не е професионално подреден. Често се майтапя, че моят жанр е “фристайл ”.

Какво те движи?
Очите, усмивките на хората, когато вземат в ръце мой букет. Всеки нов клиент, който на въпроса ми по какъв начин ме е разкрил, със светнали очи ми изяснява, че е виждал или получавал мой букет и познава стила ми.

Какво може да те спре?
Прегарянето в специалността, когато на избран стадий проблемите надделеят над позитивните страсти.

Къде искаш да стигнеш?
Дотам, докъдето ми стигнат силите или до идната си фантазия – желая да работя с деца.

Според теб какво пропущаме, какъв цвят или декорация можем да прибавим, с цел да подобрим още чувството и визията на “Момичетата от града ”?
За мен във визията на “Момичетата от града ” няма пропуски. Всичко е изтънчено, премерено, ненатрапчиво и дава отговор на демонстрирания от вас изискан усет към нещата от живота.
Аз ви вярвам; просто продължавайте да бъдете същински!