Д-р Любомир Тодоров: МПО е естествена връзка за разрешаване на историческите недоразумения между РСМ и България
Днес ще бъде премиерата на документалния филм на БГНЕС „ МПО - 100 години битка за свободна и самостоятелна Македония “. По този мотив един от актуалните водачи на МПО и някогашен основен редактор на вестник „ Македонска естрада “, излизащ в Съединени американски щати, написа особено послание.
Публикуваме без съкращения обръщението на доктор Любомир Тодоров:
„ През предишния век са написани доста публикации и книги за Македонската патриотична организация (МПО) в Съединени американски щати и Канада, които се пробват да обяснят възгледите, задачата и позицията на тази организация. В взаимозависимост от страната, склонността или персоналния интерес на създателя, тези трудове варират от внимателно позитивни до доста негативни, и нормално се концентрират върху определен набор от правила на MПO, които не могат да обезпечат повсеместен взор върху задачата на MПO.
Днес се показва друг роман за MПO – документален филм, съдържащ персонални истории от първа ръка на членове на MПO, записани по време на 102-та годишна спогодба на MПO през 2023 година в Кълъмбъс, Охайо.
Всяка организация с продължаващо битие повече от един век провокира почитание и любознание. За да разберем аргументите за постоянството на MПO повече от 100 години, по време на един от най-бурните интервали в международната история, дано очертаем
истинските хрумвания, задачата и късата история на MПO,
които не постоянно са били необятно известни или тъкмо показани.
МПО е учредена през 1922 година като Македонска политическа организация в Съединени американски щати и Канада. През 1956 година думата „ политическа “ е сменена с „ патриотична “, с цел да се избегнат всевъзможни недоразумения в сходство със закона на Съединени американски щати, ограничителен политическия ангажимент на организации с нестопанска цел.
MПO не е просто следващата емигрантска организация в Съединени американски щати, за да резервира културата и традицията на икономическите емигранти. МПО е основана като неразделна част и е артикул на македонското освободително придвижване, което се възражда след Първата международна война с две ясно дефинирани цели – основаване на самостоятелна македонска страна като решение на македонския въпрос и
опазване и разпространение на истината за Македония и нейните хора
През 1922 година във Форт Уейн, Индиана, група някогашни илинденци основават политическа организация на имигранти от Македония в Съединени американски щати и Канада, която ще се бори легално за свободата на Македония. Въпреки че множеството от членовете на MПO са били с български генезис, те са имали за цел да основат самостоятелна страна в родината си, Македония, където всички етнически групи и религии, освен тяхната, ще бъдат свободни да процъфтяват. Това приобщаване, много извънредно за Балканите по това време, където болшинството рядко демонстрираше благосклонност към малцинството, се трансформира във визия, мотивация и движеща мощ на MПO за повече от 100 години.
Политическата посока на МПО е обрисувана от Йордан Чкатров, който по искане на Тодор Александров посещава Съединени американски щати през 1924 година и инициира основаването на централата на МПО в Индианаполис, а през 1927 година основава вестника на МПО „ Македонска естрада “ и осведомителното бюро на MПO в Ню Йорк.
През идващите 70 години МПО отстоява твърдо своите основополагащи правила и продължава битката за самостоятелност и правдивост за Македония и нейния народ. През 20-те години на ХХ век МПО надига
глас против бруталното денационализиране на македонските българи в Гърция и Сърбия
МПО продължава битката след 1934 година, когато Вътрешна македонска революционна организация и македонските организации са неразрешени в България. МПО не спря битката си даже след Втората международна война, когато комунистите в Югославия и България взеха властта и постановиха нова теория на юго-македонизма. MПO остана единствената македонска организация в света, която поддържаше битката за македонската независимост и правдивост, до момента в който рухването на комунизма в Източна Европа не донесе искрица вяра за основаване на една самостоятелна македонска страна.
През 1991 година Вардарска Македония става самостоятелна страна и излиза от Югославия. През идващите няколко години МПО нападателно натиска и доста способства за признаването на Република Македония от държавното управление на Съединени американски щати и цялата международна общественост, а България става първата страна в света, която я признава.
Това, което прави MПO неповторима и друга от всички други организации по света, може да се види в името й, деликатно подбрано от техните създатели, което приказва за характера и задачата на организацията - MПO е македонска организация с политическа и патриотична задача, ситуирана в Северна Америка.
Уникалността на MПO е, че не е просто следващата етническа организация с задача да сплоти хора от една етническа група. Мисията на МПО не е
да сплоти всички българи или всички македонци през днешния ден
По света има доста такива етнически организации. Но има единствено една МПО - македонска политическа организация, учредена от македонски българи с задача да сплоти всички имигранти от Македония, без значение от техния етнически генезис или вяра, които поддържат свободната и самостоятелна македонска гражданска страна за всички нейни жители и запазване на историческата истина за народите й.
Изключителна полезност на MПO е, че е американска организация, която съставлява, показва и документира възгледите на единствените хора от Македония, които се радват на независимост и народна власт през целия ХХ век. MПO постоянно е била организация с безспорна честност, поддържана извънредно от средствата и даренията на личните си хора. Докато Вътрешна македонска революционна организация беше неразрешено през по-голямата част от ХХ-ти век в Югославия, Гърция и комунистическа България, МПО продължи да показва и популяризира своите възгледи и вярвания по целия свят.
Лидерите на MПO имаха вяра, че основаването на самостоятелна македонска страна ще реши Македонския въпрос, защото те не регистрираха опустошителното влияние на 70-те години просветителна дезинформация и индоктриниране на хората в Македония. Но Македония през 1991 година беше много друга от тази през 1921 година Дори през днешния ден, повече от 30 години след изваждането на Македония от Югославия, доста е мъчно Югославия да бъде извадена от Македония.
Мисията на МПО постоянно е имала два съществени съставния елемент – покровителство за свободна и самостоятелна македонска страна и
запазване и разпространение на истината за македоно-българското завещание
на нейния народ. Тези полезности са неделими от МПО, тъй като исторически македонската самостоятелност произлиза от македонските българи и споменаването на едното без другото не е тъкмо или цялостно показване на задачата на МПО.
Повечето членове на MПO през днешния ден се считат за македонски американци или македонски канадци. Те мощно се разпознават с географската област Македония и нейната история като място на своя генезис. В същото време те осъзнават и доста се гордеят с българския си генезис.
Поради тази естетика сред предишното и сегашното, MПO може да служи през днешния ден като натурален мост за разрешаване на исторически недоразумения и одобряване на положителните връзки сред Северна Македония и България. Да се надяваме, че историческата неправда, осъществена по отношение на македонските българи в Северна Македония, скоро ще бъде поправена и ще им бъдат препоръчани същите права като на останалите жители, което ще разреши приемането на страната в Европейския съюз.
Нека изразим през днешния ден откровената си признателност на Съединени американски щати и Канада, страните, които посрещнаха и дадоха опция на членовете на МПО свободно да поддържат своята битка за свободата на Македония и
да разпространяват историческата истина
за нейния народ повече от един век.
Благодаря на екипа на БГНЕС, че участва на MПO Convention 2023 и направи този исторически документален филм. Отне над един век с цел да се осъществя тази самодейност, и с помощта на визията и поддръжката на притежателя на организация БГНЕС господин Любчо Нешков, която ще бъде оценена от бъдещите генерации.
Днес си спомняме забележителната и монументална работа, която генерации членове на МПО са направили, с цел да поддържат жива битката за македонската независимост и истината за нейния народ през последния век. Особено би трябвало да се означи колосалният принос към МПО на Йордан Чкатров, който откри директната връзка с водачите на Вътрешна македонска революционна организация Тодор Александров и Иван Михайлов и вкара в МПО най-изявените бъдещи водачи – Асен Аврамов, Борис Зографов, Любен Димитров, Петър Ацев, и други които ръководеха МПО повече от 60 години.
През 1946 година животът на Чкатров приключва трагично в пандиза Идризово край Скопие, където прекарва последните си дни, дружно с хиляди други македонски българи, затворени в Югославия, като доктор Васил Иванов, доктор Никола Андонов, доктор Константин Робев, Любен Топчев, Методи Калкашлиев, Ангел Димов, Ангел Мишев, Темелко Нешков, Димитър Войницалиев, Васил Настев, Ангел Митрев, Лазар Крайничанец и доста други, някои от които оцеляха и по-късно емигрираха и станаха част от МПО.
През кино лентата и разказите на членовете на MПO, живеещи в Северна Америка, може да си представим по какъв начин хората в Северна Македония биха могли да се развиват и мислят през днешния ден, в случай че не бяха изложени на десетилетия разнообразни потисничества и
редовно антибългарско индоктриниране
Нека завърша с думите на още двама видни македонски българи от Прилеп – Димче Палисламов и Темелко Нешков. Въпреки че създателите на MПO от дълго време са изчезнали - гласовете им чуваме - посредством думите на техните потомци, потвърждавайки, че до момента в който не бъде реализирана независимост - разлъка няма!
Благодаря за вниманието “. /БГНЕС
Публикуваме без съкращения обръщението на доктор Любомир Тодоров:
„ През предишния век са написани доста публикации и книги за Македонската патриотична организация (МПО) в Съединени американски щати и Канада, които се пробват да обяснят възгледите, задачата и позицията на тази организация. В взаимозависимост от страната, склонността или персоналния интерес на създателя, тези трудове варират от внимателно позитивни до доста негативни, и нормално се концентрират върху определен набор от правила на MПO, които не могат да обезпечат повсеместен взор върху задачата на MПO.
Днес се показва друг роман за MПO – документален филм, съдържащ персонални истории от първа ръка на членове на MПO, записани по време на 102-та годишна спогодба на MПO през 2023 година в Кълъмбъс, Охайо.
Всяка организация с продължаващо битие повече от един век провокира почитание и любознание. За да разберем аргументите за постоянството на MПO повече от 100 години, по време на един от най-бурните интервали в международната история, дано очертаем
истинските хрумвания, задачата и късата история на MПO,
които не постоянно са били необятно известни или тъкмо показани.
МПО е учредена през 1922 година като Македонска политическа организация в Съединени американски щати и Канада. През 1956 година думата „ политическа “ е сменена с „ патриотична “, с цел да се избегнат всевъзможни недоразумения в сходство със закона на Съединени американски щати, ограничителен политическия ангажимент на организации с нестопанска цел.
MПO не е просто следващата емигрантска организация в Съединени американски щати, за да резервира културата и традицията на икономическите емигранти. МПО е основана като неразделна част и е артикул на македонското освободително придвижване, което се възражда след Първата международна война с две ясно дефинирани цели – основаване на самостоятелна македонска страна като решение на македонския въпрос и
опазване и разпространение на истината за Македония и нейните хора
През 1922 година във Форт Уейн, Индиана, група някогашни илинденци основават политическа организация на имигранти от Македония в Съединени американски щати и Канада, която ще се бори легално за свободата на Македония. Въпреки че множеството от членовете на MПO са били с български генезис, те са имали за цел да основат самостоятелна страна в родината си, Македония, където всички етнически групи и религии, освен тяхната, ще бъдат свободни да процъфтяват. Това приобщаване, много извънредно за Балканите по това време, където болшинството рядко демонстрираше благосклонност към малцинството, се трансформира във визия, мотивация и движеща мощ на MПO за повече от 100 години.
Политическата посока на МПО е обрисувана от Йордан Чкатров, който по искане на Тодор Александров посещава Съединени американски щати през 1924 година и инициира основаването на централата на МПО в Индианаполис, а през 1927 година основава вестника на МПО „ Македонска естрада “ и осведомителното бюро на MПO в Ню Йорк.
През идващите 70 години МПО отстоява твърдо своите основополагащи правила и продължава битката за самостоятелност и правдивост за Македония и нейния народ. През 20-те години на ХХ век МПО надига
глас против бруталното денационализиране на македонските българи в Гърция и Сърбия
МПО продължава битката след 1934 година, когато Вътрешна македонска революционна организация и македонските организации са неразрешени в България. МПО не спря битката си даже след Втората международна война, когато комунистите в Югославия и България взеха властта и постановиха нова теория на юго-македонизма. MПO остана единствената македонска организация в света, която поддържаше битката за македонската независимост и правдивост, до момента в който рухването на комунизма в Източна Европа не донесе искрица вяра за основаване на една самостоятелна македонска страна.
През 1991 година Вардарска Македония става самостоятелна страна и излиза от Югославия. През идващите няколко години МПО нападателно натиска и доста способства за признаването на Република Македония от държавното управление на Съединени американски щати и цялата международна общественост, а България става първата страна в света, която я признава.
Това, което прави MПO неповторима и друга от всички други организации по света, може да се види в името й, деликатно подбрано от техните създатели, което приказва за характера и задачата на организацията - MПO е македонска организация с политическа и патриотична задача, ситуирана в Северна Америка.
Уникалността на MПO е, че не е просто следващата етническа организация с задача да сплоти хора от една етническа група. Мисията на МПО не е
да сплоти всички българи или всички македонци през днешния ден
По света има доста такива етнически организации. Но има единствено една МПО - македонска политическа организация, учредена от македонски българи с задача да сплоти всички имигранти от Македония, без значение от техния етнически генезис или вяра, които поддържат свободната и самостоятелна македонска гражданска страна за всички нейни жители и запазване на историческата истина за народите й.
Изключителна полезност на MПO е, че е американска организация, която съставлява, показва и документира възгледите на единствените хора от Македония, които се радват на независимост и народна власт през целия ХХ век. MПO постоянно е била организация с безспорна честност, поддържана извънредно от средствата и даренията на личните си хора. Докато Вътрешна македонска революционна организация беше неразрешено през по-голямата част от ХХ-ти век в Югославия, Гърция и комунистическа България, МПО продължи да показва и популяризира своите възгледи и вярвания по целия свят.
Лидерите на MПO имаха вяра, че основаването на самостоятелна македонска страна ще реши Македонския въпрос, защото те не регистрираха опустошителното влияние на 70-те години просветителна дезинформация и индоктриниране на хората в Македония. Но Македония през 1991 година беше много друга от тази през 1921 година Дори през днешния ден, повече от 30 години след изваждането на Македония от Югославия, доста е мъчно Югославия да бъде извадена от Македония.
Мисията на МПО постоянно е имала два съществени съставния елемент – покровителство за свободна и самостоятелна македонска страна и
запазване и разпространение на истината за македоно-българското завещание
на нейния народ. Тези полезности са неделими от МПО, тъй като исторически македонската самостоятелност произлиза от македонските българи и споменаването на едното без другото не е тъкмо или цялостно показване на задачата на МПО.
Повечето членове на MПO през днешния ден се считат за македонски американци или македонски канадци. Те мощно се разпознават с географската област Македония и нейната история като място на своя генезис. В същото време те осъзнават и доста се гордеят с българския си генезис.
Поради тази естетика сред предишното и сегашното, MПO може да служи през днешния ден като натурален мост за разрешаване на исторически недоразумения и одобряване на положителните връзки сред Северна Македония и България. Да се надяваме, че историческата неправда, осъществена по отношение на македонските българи в Северна Македония, скоро ще бъде поправена и ще им бъдат препоръчани същите права като на останалите жители, което ще разреши приемането на страната в Европейския съюз.
Нека изразим през днешния ден откровената си признателност на Съединени американски щати и Канада, страните, които посрещнаха и дадоха опция на членовете на МПО свободно да поддържат своята битка за свободата на Македония и
да разпространяват историческата истина
за нейния народ повече от един век.
Благодаря на екипа на БГНЕС, че участва на MПO Convention 2023 и направи този исторически документален филм. Отне над един век с цел да се осъществя тази самодейност, и с помощта на визията и поддръжката на притежателя на организация БГНЕС господин Любчо Нешков, която ще бъде оценена от бъдещите генерации.
Днес си спомняме забележителната и монументална работа, която генерации членове на МПО са направили, с цел да поддържат жива битката за македонската независимост и истината за нейния народ през последния век. Особено би трябвало да се означи колосалният принос към МПО на Йордан Чкатров, който откри директната връзка с водачите на Вътрешна македонска революционна организация Тодор Александров и Иван Михайлов и вкара в МПО най-изявените бъдещи водачи – Асен Аврамов, Борис Зографов, Любен Димитров, Петър Ацев, и други които ръководеха МПО повече от 60 години.
През 1946 година животът на Чкатров приключва трагично в пандиза Идризово край Скопие, където прекарва последните си дни, дружно с хиляди други македонски българи, затворени в Югославия, като доктор Васил Иванов, доктор Никола Андонов, доктор Константин Робев, Любен Топчев, Методи Калкашлиев, Ангел Димов, Ангел Мишев, Темелко Нешков, Димитър Войницалиев, Васил Настев, Ангел Митрев, Лазар Крайничанец и доста други, някои от които оцеляха и по-късно емигрираха и станаха част от МПО.
През кино лентата и разказите на членовете на MПO, живеещи в Северна Америка, може да си представим по какъв начин хората в Северна Македония биха могли да се развиват и мислят през днешния ден, в случай че не бяха изложени на десетилетия разнообразни потисничества и
редовно антибългарско индоктриниране
Нека завърша с думите на още двама видни македонски българи от Прилеп – Димче Палисламов и Темелко Нешков. Въпреки че създателите на MПO от дълго време са изчезнали - гласовете им чуваме - посредством думите на техните потомци, потвърждавайки, че до момента в който не бъде реализирана независимост - разлъка няма!
Благодаря за вниманието “. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ