Днес се навършват точно 10 години от най-големия трансфер на

Днес се навършват тъкмо 10 години от най-големия трансфер на български футболист. На 1 септември 2018 година Димитър Бербатов мина от " Тотнъм " в " Манчестър Юнайтед " против към 31 млн. паунда, с което се трансформира в най-скъпия в историята на " алените дяволи ".

Десетилетия по-късно " Юнайтед " означи годишнината с видео, а Бербатов се изповяда пред клубния уебсайт.

" Когато бях на самолета за Манчестър, аз към този момент носех алената фланелка. Е, най-малко в мозъка си. Разбира се, хубаво е да имаш предложения и от други клубове, тъй като това значи, че играеш добре и че се вижда. Но аз към този момент си представях по какъв начин играя със Скоулс, Гигс и другите от " Юнайтед ", стартира Бербатов.

" За мен историята е доста значимо нещо. Да уважаваш историята, която имаш, е значима причина да имаш бъдеще като клуб. А и " Юнайтед " имаше всички тези именити футболисти. Така че от момента, в който сътрудникът ми сподели, че " Юнайтед " ме желае, резултатът беше повече от явен. "

" Така че ние си вървим с сътрудника ми и си приказваме, след това внезапно поглеждам нагоре и виждам, че Сър Алекс ме чака. Щях да получа инфаркт! Какво по дяволите? Аз съм просто едно момче от дребна страна, а мениджърът на " Манчестър Юнайтед ", единствено седмици откакто е спечелил Шампионската лига, идва да ме вземе от летището. Значи в действителност ме желае. "

" Когато си хлапе, несъмнено, ти си мечтаеш за този миг. Особено, в случай че израстваш в комунизъм в България, какъвто беше моят случай. Тогава ставах в 6:00 часа сутринта и се редях на опашка за самун, дружно с родителите си. Добре, че те го направиха като игра за мен, та не осъзнавах добре какво се случва. "

" На тези опашки първо отиваше татко ми, чакаше един час, по-късно майка ми го сменяше за още един час, след това отивах аз, огромният наследник, и стоях още един час и най-после идваше по-малкият ми брат. Редувахме се на тази опашка, с цел да запазим реда си, а тя беше дълга несъмнено километри. "

" И това, единствено с цел да си купим самун! Когато пристигна редът ти, ти си самичък и купуваш насъщния. Ако си изпуснеш мястото, някой го взема, а ти нямаш какво да ядеш. "

" Дори като поотраснах и отидох да упражнявам в огромния град, в София, нещата също не бяха лесни. Делиш стая с четири други момчета, а родителите ти пращат някакви буркани, с цел да имаш какво да ядеш. Тогава всеки от четирима ни поставя бурканите си на масата, събираме се и споделяме: " ОК, какво имаме за ястие през днешния ден? " И когато ги изядем, се чудим какво ще ядем след това. "

" Така че в случай че имаш някакви останки, събираш ги на топче, тъй като по този начин или другояче са мазни, намазваш ги с масло или нещо сходно и си правиш ястие от това. Това е нещото, което те свързва с тези момчета, с този тим. И тъкмо поради тази връзка станахме първенци при юношите, тъй като немотията ни сплоти. "

" Точно тези неща, тези компликации, до момента в който растеш, в този момент ти поставят една усмивка на лицето, тъй като оценяваш предишното и знаеш къде си в този момент и го оценяваш. Това бяха доста значими уроци за мен. Това се пробвам и да науча дъщерите си. На тях не им се постанова да се редят на опашка за самун или да си вършат ястие от останки и трохи, само че им върша нещата малко сложни от време на време, просто тъй като би трябвало да е по този начин. "

" И знаете ли за какво знам, че би трябвало да е мъчно? Знаете ли какъв брой доста футболни гении имахме преди време в България? Повечето от тях даже бяха по-добри от мен! Баща ми беше футболист също и когато се разхождахме, спирахме около някой човек и той ми го посочваше. "

" Казваше ми: " Митко, виждаш ли този човек там? " и ми посочваше или някой скитник, или някой не толкоз плачевен, само че безпаричен и разкъсан човек. И продължаваше: " Знаеш ли кой е този човек? Той беше заплашителен футболист, беше мощен, съсипваше съперниковите отбрани. Знаеш ли какво му се случи? Той си мислеше, че е огромната работа, стартира да пие, да преследва дамите, нямаше верните хора към себе си и виждаш къде е в този момент. Той беше един от най-големите гении, а в този момент е никой и няма нищо. "

" Времето минаваше и виждах от ден на ден хора с сходна орис. Общото сред тях беше, че имаха доста гений, само че се вслушваха в неприятни препоръки, правеха неприятни избори и свършваха на бунището. Тогава това е непрекъснато в главата ти, този образец, и стои там, даже и да не искаш. "

" И това става като механизъм, който ти оказва помощ да вземаш непосредствено верните решения. Е, може би не постоянно, само че доста постоянно постъпваш вярно. Дори и да не знаеш, че правиш точно това. Все още го помня, просто тъй като е истина. "

" Тези хора просто нямат никого до себе си, който да им каже, че това е неприятният път и да им покаже верния. Да им каже, че малко би трябвало да страдат, само че в случай че го създадат, ще завоюват във времето отсега нататък. "

" Помня дори някои от играчите, с които упражнявах, по какъв начин купонясваха след мач, от време на време и преди мач. Те ми споделяха: " Бербо, хайде да излизаме, живееш единствено един път! ". Но аз не бях по тази част тогава. Дори и в този момент не съм. Моята цел беше да стана огромен футболист. Трябваше ми да реализира нещо огромно, изключително с тези изкушения към мен. Не желая да приключа на улицата, желая да съм самостоятелен. "

" Така че постоянно работех крепко. Дори когато бях доста дребен, упражнявах непрекъснато. Бях непрекъснато пред блока, подвигах си високо топката и се пробвах да я управлявам. Никой не ме караше да го върша, никой не ми показваше по какъв начин да го върша, аз го правех самичък, тъй като ми беше забавно. "

" Тогава нямаше телефони, нямаше Facebook, нямаше " Инстаграм ". Само аз и топката. Майка ми ме викаше да хапвам, само че аз ѝ отвръщах: " Махай се, не съм гладен, нямам потребност от ястие. " И продължавах да ритвам топката. Дори и да нямах другари към себе си, не спирах да ритвам самичък. Знаете по какъв начин бразилците изпипват ударите си на плажа, аз го правех по този начин на асфалта. "

" Ние нямахме изкуствена трева в учебните дворове, единствено недодялан асфалт. Топката там отскача високо, би трябвало да я контролираш някак и това ти става някак като табиет. Не се и замисляш даже, а по някое време започваш да го оценяваш. Точно по този начин си изпипваш техниката. "

" На тези настилки, апропо, в случай че паднеш, колената ти кървят, плаче ти се. Но на никого не му пука, че си на земята, всички играят футбол и мислят единствено за това. Така че ставаш, кървиш и играеш. Какво толкоз? "

" Имаш единствено един чифт обувки, които след много време на носене стават на дупки, тъй като не можеш да си купиш други. Но ги облепваш с тиксо и продължаваш да ги носиш. Така се получаваха нещата за нас в Източна Европа. "

" Ти просто играеш футбол, а в случай че искаш да успееш, работиш интензивно, слушаш верните хора и постъпваш вярно. И тогава... Не знам какво е тъкмо, само че просто планетите ти се подреждат по верния метод. "

" И може би един ден подписваш с " Манчестър Юнайтед ". И може би сър Алекс те чака на летището. "

" А този ден беше една полуда, когато подписах с " Юнайтед ". Толкова, толкоз вманиачен ден! Цял ден чаках на телефона, с цел да видя дали ще стане договорката. Накрая стана като по филмите - трагична крайна развръзка, потене до края. "

" И след това седнал съм в колата до Фъргюсън. Беше толкоз смешно и необичайно, седнал съм си аз в колата до сър Алекс, виждам го с респект и си мисля: " Какво да кажа в този момент? Какво би трябвало да кажа? " И запитвам: " Как сте? Как е времето на открито? "

" Никога не съм добър в диалозите. Всеки, който ме познава, знае, че не обичам да си бърборя на вятъра. " Как си, бля-бля-бля "... Ако имам да споделям нещо, го стрелям напряко. И в тази обстановка стоях неудобно. "

" Погледнах сътрудника си, той погледна мен, не знаехме и двамата какво да вършим. Сега тези моменти ме карат да се дръзвам и и ме вършат благополучен, въпреки тогава да бяха странни. Сър Алекс беше толкоз благ. Забелязал съм, освен това и при доста други сполучливи мениджъри, играчи и хора като цяло, че даже и да са доста по-успели от останалите в своята сфера, те имат качеството да се отнасят с останалите в нея с почитание и внимание. "

" С мен той просто реши, че би трябвало да пристигна на летището и да ме чака. Това ме впечатли най-вече. Хора като него се пробват да те издърпат на тяхното равнище, в техния свят. Това е доста особено. Така че отидохме да подпишем документите. "

" Спомням си, че всичко беше сложено пред мен непосредствено за автограф и трябваше да бързаме доста, с цел да хванем последния вероятен миг от прозореца. Хайде, хайде, хайдееееее... Накрая, свършихме всичко в точния момент, и можеше да се види облекчението и щастието по лицата на всички. "

" То беше изписано на лицето ми, на лицето на мениджъра ми, който ми е като втори татко, както и на всеки различен в стаята. В този миг аз просто бях на върха на света. "

" После на моята първа подготовка бях доста свенлив. Щях да играя с всички тези момчета, с които постоянно съм желал да го върша, беше в действителност полуда. Понякога тази свенливост ми пречи да съм по-отворен. Аз съм доста затворен човек по принцип, а има хора, които отиват на първата си подготовка и раздават поздрави на всички, като че ли постоянно са били в живота им, а не се виждат за първи път. "

" Аз не съм подобен, аз съм затворен и свенлив, просто съм подобен в сходни обстановки. Но всички бяха толкоз благи с мен, просто изживявах фантазията си. Първа подготовка, Фъргюсън, Скоулс, Роналдо са там... Вътрешно танцувах от кеф. "

" Всеки беше друг. Винаги някой беше по-добър от другия в даден аспект и противоположното. Гледах Гигси, който се грижеше извънредно добре за себе си, а беше в края на 30-те си години. И игра може би до 40? Или повече? Гледам го и си споделям: " ОК, Бербо, можем ли да го създадем и ние? Поне се пробвай, гледай го какво прави, учи се. " Йога? Изглежда толкоз елементарно. "

" Може би и ДНК-то оказва помощ, само че методът, по който тренираше, по който се грижеше за себе си, почивайки тогава, когато би трябвало да почива, разтягането му след подготовка, всичко това те кара да даваш повече от себе си. Същият беше и Скоулси. А имах и Роналдо тогава в първата ми година, който тренираше като откачен, в действителност до лудост. "

" Трябва да обръщаш внимание на тези неща. Особено в случай че искаш да си толкоз добър, колкото другите момчета. А ти би трябвало да бъдеш. Ако в съблекалня, цялостна с толкоз егоцентрични играчи, само че спечелили и първенци, ти не се опитваш да си като тях, да ги доближиш, простио нещата няма да ти се получат. "

" Всеки в този тим, на своята позиция, в своята кариера, искаше да е най-хубавият в света. Всеки постигаше разнообразни равнища на триумф. Някои отидоха непосредствено на върха на света, както направи Рони (бел. ред. Роналдо), някои отидоха в самото му подножие, само че всички пробваха да се качат горе високо. "

" Дори и да не успееш да се изкачиш на самия връх, би трябвало да дадеш безусловно всичко от себе си да го направиш. Иначе какъв е смисълът? Дори и да не си имал осихика на победител, около тези играчи ти придобиваш такава от единствено себе си. "

" И когато излизаш на терена, още в тунела чуваш всичко, което ти би трябвало, с цел да се мотивираш. На път към " Олд Трафорд " спикерът афишира: " Дами и господа, излизат първенците на Англия, първенците на Европа, първенците на света - " Манчестър Юнайтед! " Побиват те тръпки! "

" В този тунел се чувстваш на друго равнище. Който и да е другият тим, той към този момент се усеща под твоето равнище и вероятно го знае. Дори и да не сте дружно с съперника в тунела, с периферното си зрение долавяш неговия ужас. Той към този момент е изгубил мача, край! "

" Е, несъмнено, доста оказва помощ да имаш Роналдо, Рууни, Гигс и всички други момчета. И излизаш на терена. Спикерът продължава да приказва всички тези неща и ти поглеждаш към момчетата от другия тим. Изражението на лицето ти като че ли споделя: " Знам, пичове, знам, тъкмо по тази причина работих толкоз доста "

" В първата си година в клуба завоювах и първата си купа на Англия. Просто не можех да допускам, вътрешно подскачах от наслаждение. Когато вечерта след награждаването се прибрах вкъщи, в действителност започнах да скачам на леглото, тъй като никой не можеше да ме види. Ходех гол из у дома, единствено с медала на гърдите си и щуреех.
Но след това отивам в съблекалнята, Гигси е поставил 110-ия си орден или нещо такова и той ми споделя: " Бербо, стягай се, идващият идва. " Ние бяхме спечелили лигата преди няколко минути и този триумф към този момент е пропуснат, преследваме идващия! "

" Аз бях... Казвам си: " ОК, може ли единствено още пет минутки. Хора, завоювах първата си купа одеве! Сещате ли се? Не, че е толкоз особено, нали... ". А виждаш, че за останалите си беше надали не в реда на нещата. Сигурно и за мен щеше да е същото, в случай че бях спечелил толкоз доста медали. Но в съблекалнята постоянно всички се стремяха към идната цел - идната купа, идната купа, идната Шампионска лига. Така вършат спечелилите, беше необикновено. "

" За българско момче като мен, идвайки от такава дребна страна, бях в действителност горделив. Израснах в комунизма, нямах щастието да се веселя на добра инфраструктура, нямахме положителни стадиони в страната ми, в случай че нямах шанс, можех да остана в страната ми цялата ми кариера. "

" За мен беше доста мъчно да дойда в Англия, само че като реализирах триумфа, беше ми доста по-сладко. Трудностите, превъзмогването им... Всичко това направи нещата доста по-сладки за мен. И не на последно място, бидейки измежду тези момчета, беше необикновено. "

" Дори да не приказваш доста, би трябвало да гледаш. Ако искаш да ги питаш нещо, отиваш и го правиш, те постоянно ти дават съвет. Или когато са сурови с теб, те го вършат, тъй като от време на време имаш потребност да бъдат такива с теб. Това не е детска игра или нещо, което би трябвало да приемеш вътрешно. Всичко е поради тима, тъй като всички желаеха да са спечелили. "

" Вижте Видич! Видич ми беше доста непосредствен, тъй като аз бях роден покрай границата с Македония и за мен тези страни - България, Македония, Сърбия, Хърватия - бяха доста общи. Разбирам езика без проблем и мога да го приказвам. Всички сме братя там. "

" Беше натурално да имаме такава добра връзка, тъй като знаех от кое място идва той, знаех, че по едно време му се е наложило да преживее войната в Сърбия. Така че е хубаво да имаш подобен човек, когато отиваш в нов тим, тъй като той те познава ненапълно... "

" Той беше с доста положително възприятие за комизъм, занимателен е. Ако не го познаваш, може да вземеш шегите му прекомерно персонално, само че Вида беше толкоз занимателен. Все още поддържаме контакт, страховит човек е. "

" Тренировките против него всеки ден не бяха сложни... Бяха кошмарни. Знаете, че имат тимове и футболисти, против които не искаш да се изправяш. Виждаш съперниковия тим и си казваш: " О, не през днешния ден. Не съм подготвен за това през днешния ден ". Вида беше един от тези. "

" Когато бях в Тотнъм, той беше постоянно призрачен сън. След това дойдох в " Юнайтед " и за него тренировките бяха като война. Нямаше значение дали против него е Роналдо, Рууни или аз. Всеки беше наритван. Когато имахме мачове аз бях доста благополучен, че Вида е в моя тим. Винаги след мачове се прбираше окървавен, с превръзка на главата, само че можехме да забележим, че прави това за отбора. Винаги беше подготвен да се хвърли с главата напред за този тим. "

" Успехът за мен беше сладостен, а същото важеше и за Вида. Живял е по-трудно и от мен, израстнал е във война. Ако в този момент посетите Сърбия, ще видите дупки от патрони в стените на блоковете. Вида е израстнал в по-трудна среда от мен и по тази причина за него е било даже по-важно да успее. "

" Имаш играчи като мен и Вида, момчета, които са израстнали в клуба и още доста разнообразни персонажи, само че сър Алекс можеше да приказва с всички и да стимулира всички. "

" Понякога на тренировки той идваше, до момента в който ние вършим стречинг и загряваме. Той говореше самостоятелно с всеки състезател. Отделяше по 2-3 минути за някои играчи, на идващия ден правеше същото с други футболисти. Караше ни да се усещаме специфични. Винаги може да забележиш по какъв начин играчите реагираха след диалозите с него. Това показваше силата на неговата логика на психиката - да приказва с всеки поотделно. Нужно е да подхождаш друго към всеки един човек, къде всяка една обстановка. Защото всеки има друго его, всички сме разнообразни и би трябвало да знаеш по какъв начин да приказваш с всеки. Внимателно с някои, шеговито с други, с по-остър звук към трети. И той знаеше тъкмо това и го правеше. "

" Това е Сър Алекс. Един милион трофеи, един милион триумфа в персоналния живот. Затова го слушаш, слушаш какво споделя! Това беше особено и футболистите се чувствахме специфични с помощта на него. Дори за 5 минути, за 10 минути, чувстваш се като значима част от този клуб, даже да не играеш постоянно в мачовете. Той беше многоп добър,а речите му преди мачовете в съблекалнята бяха... нещо като филм. Говореше за живота си, по какъв начин е почнал с треньорството, за татко си и за себе си. Говореше за хората от целия свят, които не са такива щастливци като нас... И най-после се чувстваш като: " Човече, ходя на терена, с цел да изям някого! "

" Затова излизаш на игрището и даваш всичко от себе си. Това беше най-малкото, което можех да направя. В края на краищата, този човек ме взе от летището! "