Днес честваме 82 години от смъртта на великия Йордан Йовков
Днес се навършват 82 години от гибелта на един от класиците в българската литература – великия Йордан Йовков ни напусна на тази дата през 1937г.
За жал, Йордан Йовков си отива от този свят прекомерно млад, едвам на 56 години. Макар да стартира креативната си кариера като стихотворец, без никакво подозрение можем да заявим, че огромния си триумф реализира с разказите си. През интервала 1913-1917 година той посвещава творчеството си на претърпяното по фронтовете. През 20-те години обаче Йовков твърдо застъпва тематиката за селяшкото съществуване. Именно тогава написва творбите, с които е припознаван през днешния ден – творби като “Албена ”, “Песента на колелетата ”, “Шибил ”, “По жицата ” и други
Безспорно Йордан Йовков заслужава трайното наличие в сърцата на българите, тъй като той освен че обогатява българската литература със своето разностранно творчество – от лирика до разкази за войната и елементарния човек – само че и ни демонстрира същността на българина. Когато приказваме за личността и живота на Йовков, е значимо да се вглеждаме и в творбите му, тъй като те са задоволително същински и недвусмислени, с цел да добием визия както за него, по този начин и за това какъв би трябвало да е светът, в който живеем.
А точно подобен, какъвто той ни го показва – по-красив и съразмерен, по-обикновен, само че по-истински. И в случай че следваме завета, който Йордан Йовков ни остави в творбите си, че хубостта и добротата съответстват и са ключът към един по-светъл и откровен свят, то дано да го използваме, с цел да сътворим този по-добър свят.
С творчеството си Йордан Йовков построява свят на положителното и същинското. В разказите си той потегля от сивата реалност и последователно я трансформира в именита, достоверна действителност, прави я завладяваща и светла, придвижва ни в различен свят, по-красив, по-хармоничен.
Несъмнено тези неговите разкази оставят у читателя безконечни уроци по житейска мъдрост, които пораждат дълбоки и тревожни размишления за оня човек, изправен пред комплицирани душевни премеждия, чието превъзмогване води до достигането на благополучие и съвършенство в другояче жестокия свят. Хуманизмът и борбата за превъзходство над злото и грозното в живота, търсенето на хубостта, даже на фона на ужасяващата война, са емблематични за изкуството на Йордан Йовков.
Вижте най-емблематичните цитати на обичания български публицист:
1. „ Боже, какъв брой тъга има по тоя свят, Боже! “
2. „ Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и демон! И по какъв начин всичко й прилича; каже нещо – мъдро е, направи нещо – хубаво е! “
3. „ Смъртта не дохожда, когато я чакаме, а когато минимум ѝ се надяваме. “
4. „ Кои са тез, дето съдят хората и редят международните работи, кой им дава таз мощ, имат ли бог? Не са ли родени и те от майка и няма ли да умрат като всички хора? “
5. „ Жената, момче, е парадайс, дамата е безконечна тъга. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш. “
6. „ Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него. ”
7. „ България! Какъв бездънен и нов смисъл има тая дума. Как трепва и боли душата, по какъв начин всяка писмен знак надълбоко се връзва в нея, всяка писмен знак открива жива, мъчителна рана. “
8. „ Думата е ужасно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, придвижвания – всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни благосъстояния ”.
9. „ Всякога предишното ни се коства по-мило и по-хубаво, тъй като е към този момент минало. Дори най-нетърпимите физически болки, най-трагичните душевни рецесии стават приятни и свидни отсетне, като мемоари. “
10. „ Но усмивката на тая жена и погледът на очите ѝ заседнаха надълбоко в душата му. “
11. „ Грешна беше тая жена, само че беше хубава. “
