142 години от Бояджишко клане, което едва не лиши света от едно от най-важните изобретения
Днес се навършват 142 години от клането в ямболското село Бояджик. Наричано още „ Кървавото хоро “, то e eдно от най-масовите кланета над българския народ по време на османското господство.
При подготовката на Априлското въстание селото попада във Втори Сливенски окръг. Той обаче не се подвига по този начин, както вършат градовете и селата в Пловдивско. Само една чета излиза от Сливен и тя е разрушена от турците.
На 11 май 1876 година селяните от Бояджик се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на първите славянски учители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий. По време на празника владеещият близките села Едем ага нападнал селото със своите черкези, които почнали издевателства и грабежи. За да се отбраняват, селяните сложили въоръжена стража в края на селото.
По този мотив било докладвано на Шефкет паша, който се намирал в Сливен, че в Бояджик се готви протест. Така на 17 май 1876 година той с един табор башибозуци отива в Бояджик и стартира разгром над селото.
Голяма част от популацията се укрива в локалната черква, само че тя била обстрелвана със снаряди, по тази причина укрилите се вътре били принудени да излязат. Започва зверското им физическо изтребване. Убити са десетки мъже, дами и деца. Хванатите живи към 50 младежи били принуждавани да играят хоро пред пашата, след което също били избивани. Затова Бояджишкото кръвопролитие е известно в историята и като „ кървавото хоро”.
Цялото имущество на бояджичени станало плячка на башибозуците. Бояджишкото кръвопролитие е несъмнено от историците като трето по броя на жертвите след Баташкото и Старозагорското и като второ по свирепост кръвопролитие след Баташкото. В него умират 170 души мъже, дами и деца, и 2-ма свещеници - Желязко Колев и Господин Иванов. Към днешна дата има възобновен лист с имената на 145 жертви.
Сред убитите е и дядото на основателя на компютъра Джон Атанасов, а неговият татко Иван, още бебе, оцелява в прегръдките на убития. Куршумът, умъртвил дядото, оставя белег на главата на петмесечния Иван, оживял в прегръдките на бащата си.
Той избавя детето си с цената на своя живот. През 1889 година бащата на Джон - Иван Атанасов емигрира в Щатите и се заселва в Хамилтън, където на 4 октомври 1903 година се ражда Джон Винсънт Атанасов като първо от 10-те му деца.
При подготовката на Априлското въстание селото попада във Втори Сливенски окръг. Той обаче не се подвига по този начин, както вършат градовете и селата в Пловдивско. Само една чета излиза от Сливен и тя е разрушена от турците.
На 11 май 1876 година селяните от Бояджик се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на първите славянски учители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий. По време на празника владеещият близките села Едем ага нападнал селото със своите черкези, които почнали издевателства и грабежи. За да се отбраняват, селяните сложили въоръжена стража в края на селото.
По този мотив било докладвано на Шефкет паша, който се намирал в Сливен, че в Бояджик се готви протест. Така на 17 май 1876 година той с един табор башибозуци отива в Бояджик и стартира разгром над селото.
Голяма част от популацията се укрива в локалната черква, само че тя била обстрелвана със снаряди, по тази причина укрилите се вътре били принудени да излязат. Започва зверското им физическо изтребване. Убити са десетки мъже, дами и деца. Хванатите живи към 50 младежи били принуждавани да играят хоро пред пашата, след което също били избивани. Затова Бояджишкото кръвопролитие е известно в историята и като „ кървавото хоро”.
Цялото имущество на бояджичени станало плячка на башибозуците. Бояджишкото кръвопролитие е несъмнено от историците като трето по броя на жертвите след Баташкото и Старозагорското и като второ по свирепост кръвопролитие след Баташкото. В него умират 170 души мъже, дами и деца, и 2-ма свещеници - Желязко Колев и Господин Иванов. Към днешна дата има възобновен лист с имената на 145 жертви.
Сред убитите е и дядото на основателя на компютъра Джон Атанасов, а неговият татко Иван, още бебе, оцелява в прегръдките на убития. Куршумът, умъртвил дядото, оставя белег на главата на петмесечния Иван, оживял в прегръдките на бащата си.
Той избавя детето си с цената на своя живот. През 1889 година бащата на Джон - Иван Атанасов емигрира в Щатите и се заселва в Хамилтън, където на 4 октомври 1903 година се ражда Джон Винсънт Атанасов като първо от 10-те му деца.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ