Днес се навършват 124 години от рождението на великия български

Днес се навършват 124 години от рождението на великия български публицист Димитър Талев – създателят на тетpалогията „ Железният светилник “, „ Преспанските камбани “, „ Илинден “ и „ Гласовете ви слушам “.

Едва 9-годишен той остава без татко. Преживява три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. Скръбта от загубата и прекарванията по време на всичките тези гладни и сложни години неизбежно дават отражение, осезателен и бездънен отпечатък върху неговото творчество – прочувствено, проникновено и толкоз човешко.

Нека да почетем паметта му с една дребна, само че скъпа сбирка цитати от неговите безконечни творби:

“Такава една чудна и толкоз хубава неразбория е животът! ” ~ Железният светилник

“Човек не трябва и не може да живее единствено за себе си. ” ~ Железният светилник

“Само с женска мощ може да се надвие мъжката мощ и непримиримост, тя е като водата за огъня. ” ~ Железният светилник

“Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича същински... ”

“Човек постоянно е привикнал да дири аргументите и за положителното, и за неприятното вън от себе си. А те са вътре в нас. ”

“‎Слаба е и бедна човешката тирада, в никакъв случай не може да се изкаже изцяло това, което става в човешкото сърце. ” ~ Преспанските камбани

“Винаги ще има още една опция, още едно другарство, още една обич, една нова мощ. ” 

“Прекалено здравомислещ народ сме или по-точно, живели в тъга от епохи, ние не умеем да се радваме. ” ~ Забраненият Талев - в. Македония 1927-1934 година

“Няма толкоз мощна черупка, под която човек да може да се скрие. ” 

“Не бе я виждал от дълго време, от дълги месеци, струваше му се от време на време, че я не помни, че бе потиснал и надделял слабостта си към нея, сладостното удивление и удивление от хубостта й; че бе пречупил замайващата мощ, която се излъчваше от нея и държеше като с ръка сърцето му, топла и нежна ръка, само че непреодолимо мощна. Той бе се лъгал. Едва бе съумял да покрие, да потисне всичко това под някаква тънка, нежна завивка, чуплива като възтънък ледец през тревожните предпролетни нощи, който се стопява още под първите слънчеви лъчи, както в този момент под нейния открит, избистрен взор. ” ~ Железният светилник

“Такава е човешката душа, от време на време като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, от време на време пък не ще я съкруши и най-лютата болежка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, до момента в който има в него въпреки и единствено една искрица живот! Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън. ” ~ Самуил: Погибел

“За свободата си ще се боря с всички сили. ” ~ Преспанските камбани 

“Майка. За нея не ще има веке ни мир ни сън. ” ~ Преспанските камбани

“Трудно е да се разделя човек с това, което до през днешния ден, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се раздира в индивида... ” ~ Гласовете ви слушам

“Имаше той още една опора, до момента в който трепереше от уязвимост тялото му — Ния. Чуждата, далечна жена… Няма да я види към този момент в никакъв случай! Как ще я види в този момент, в тъмницата или по късия път до бесилката?… Но той я любеше, знаеше я, бе я виждал толкоз пъти, гласът й звучеше и в този момент в ушите му, той се бе докосвал до ръката й — дребна, мека и топла.. Всичко това в този момент беше в сърцето му, като някаква сладостна тъга и топлота, която се бореше да стопи леда на смъртния ужас… ” ~ Преспанските камбани

" Той се загледа в лицето й запъхтян, в очите й, плувнали в сълзи, и сподели: — Мене ми стига и тоя взор, тия очи… Какви греховни думи приказваш ти, Ния! Още ли не знайш какъв брой те любя!… И друго нещо желая да ти кажа. Аз нели виждам по какъв начин живеят людете… дамата гледа се в гнездото да те задържи, до себе си, а ти си като крило на рамото ми. “ ~ Преспанските камбани