Навършиха се 105 години от кончината на Нестор Марков
Днес се навършват 105 години от кончината на Нестор Марков, разгласен посмъртно за Почетен жител на Хасково на 26 май 2017 година, припомниха от самодейността с „ Достойнство и религия “.
Нестор Марков е роден през 1836 година в с. Криво поле, Хасковско. Завършва учебното заведение в селото. Премества се да учи в Хасково, а по-късно и в Пловдив, където е възпитаник на Йоаким Груев. Посвещава се безрезервно на учителската специалност. Работи на разнообразни места за малко време – в родното си село, в Харманли и Хасково.
През 1867 година е поканен да учителства в Плевен, където сформира и първите си учебници и взе участие в учредяването на градското читалище. Със своето държание на ревнив бранител на българщината и българската книжнина си печели почитание и популярност измежду популацията и злост и ненавист измежду гръцката черква и нейните чиновници в България. Поканен е да преподава в Русе, а от 1873 година и в Априловската гимназия в Габрово, която по това време е едно от средищата на новото българско обучение. В Габрово Нестор Марков продължава да сформира и издава учебници. През 1876 година, набеден от локалните чорбаджии, той и още трима преподаватели от гимназия са уволнени. Назначават ги за преподаватели в Лясковския манастир.
По време на Освободителната война(1877-1878) Нестор Марков е причислен като преводач в щаба на ген. Гурко. Заради своите заслуги по време на войната е награден с съветски медал.
В бурната 1878 година той е назначен за секретар на хасковския областен шеф, а по-късно е префект на хасковски окръг. Участва в основаването на комитет „ Единство “ и става негов ръководител. През 1879 година той е назначен за префект на Старозагорски окръг и взема интензивно присъединяване във възобновяване на града и поставя грижи за развиването на просветното дело в района.
През октомври 1882 година е назначен за областен шеф на Търновски окръг, а през 1884 година за областен шеф в Русе. Навсякъде се демонстрира като почтен и кардинален политик, с което си печели значително врагове и неприятности.
През 1887 година се връща към учителското занятие. Преподава в Първа мъжка гимназия в София, в мъжката гимназия в Русе.
През 1896 година е поредно областен шеф в Пловдив и във Варна. През 1894 година се пенсионира и открива в София.
Умира на 11 декември 1916 година на 80-годишна възраст.
Нестор Марков е роден през 1836 година в с. Криво поле, Хасковско. Завършва учебното заведение в селото. Премества се да учи в Хасково, а по-късно и в Пловдив, където е възпитаник на Йоаким Груев. Посвещава се безрезервно на учителската специалност. Работи на разнообразни места за малко време – в родното си село, в Харманли и Хасково.
През 1867 година е поканен да учителства в Плевен, където сформира и първите си учебници и взе участие в учредяването на градското читалище. Със своето държание на ревнив бранител на българщината и българската книжнина си печели почитание и популярност измежду популацията и злост и ненавист измежду гръцката черква и нейните чиновници в България. Поканен е да преподава в Русе, а от 1873 година и в Априловската гимназия в Габрово, която по това време е едно от средищата на новото българско обучение. В Габрово Нестор Марков продължава да сформира и издава учебници. През 1876 година, набеден от локалните чорбаджии, той и още трима преподаватели от гимназия са уволнени. Назначават ги за преподаватели в Лясковския манастир.
По време на Освободителната война(1877-1878) Нестор Марков е причислен като преводач в щаба на ген. Гурко. Заради своите заслуги по време на войната е награден с съветски медал.
В бурната 1878 година той е назначен за секретар на хасковския областен шеф, а по-късно е префект на хасковски окръг. Участва в основаването на комитет „ Единство “ и става негов ръководител. През 1879 година той е назначен за префект на Старозагорски окръг и взема интензивно присъединяване във възобновяване на града и поставя грижи за развиването на просветното дело в района.
През октомври 1882 година е назначен за областен шеф на Търновски окръг, а през 1884 година за областен шеф в Русе. Навсякъде се демонстрира като почтен и кардинален политик, с което си печели значително врагове и неприятности.
През 1887 година се връща към учителското занятие. Преподава в Първа мъжка гимназия в София, в мъжката гимназия в Русе.
През 1896 година е поредно областен шеф в Пловдив и във Варна. През 1894 година се пенсионира и открива в София.
Умира на 11 декември 1916 година на 80-годишна възраст.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ