Първата година от мандата на президента Румен Радев
Днес се навършва една година, откогато Румен Радев встъпи в служба като президент на Р България. По този мотив Агенция " Фокус " разгласява информация с най-важните моменти от първата му година на този пост.
Румен Георгиев Радев стана петият демократично определен президент на Република България, откакто на 13 ноември 2016 година завоюва балотажа сред него и ръководителя на Народното събрание Цецка Цачева, издигната от ГЕРБ. На 19 януари 2017г. дружно с вицепрезидента Илияна Йотова той постави клетва като президент пред Народното събрание, а на 22 януари двата публично встъпиха в служба.
Само 3 дни откакто зае поста президентът Радев назначи служебно държавно управление , което да приготви страната за предварителните парламентарни избори. В кабинета, управителен от проф. Огнян Герджиков, имаше четирима вицепремиери и 17 министерства. Приоритетите, които президентът им разпореди по думите му бяха ясно обрисувани: обезпечаване на естественото действие на страната до идващото законно правителство; провеждането на почтени избори; подготовката на председателството на Съвета на Европейския съюз. В началото на май при доклада за свършеното от служебното държавно управление проф. Герджиков съобщи, че то е „ изпълнило смислени задължения с позитивно отражение върху стабилността на страната, живота на хората и на бизнеса “, а президентът Радев му даде висока, като уточни, че главните цели са изпълнени по най-хубавия метод за късия мандат. „ Работихте за идеята България и по тази причина постигнахте тези резултати, които безспорно ще бъдат оценени високо “, означи той и прикани за последователност сред служебния кабинет и новия с министър председател Бойко Борисов.
В едно от последните си съвещания служебното държавно управление утвърди офертата на шведската компания СААБ, която създава изтребителите „ Грипен ” , за потребностите на армията ни от нов вид военен аероплан. В края на юни по предложение на ГЕРБ в Народното събрание бе основана Временната комисия за изследване на осъществяването на процедурата. Малко по-късно поради изказванията на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров, че президентът Румен Радев, още като зам.-командир на Военновъздушни сили, е лобирал да бъдат закупени точно „ Грипен ”-ите, се стигна до напрежение сред ръководещите и президента и неведнъж разменяне на реплики по тематиката. На рецензиите, че е повлиял на избора на изтребител президентът отговори, че точно „ лобисти са на път дефинитивно да приземят авиацията ни “ с връщането на състезанието в изходна точка. В последна сметка краткотрайната парламентарна комисия предложи отчасти рестартиране на процедурата за нов изтребител, защото в хода на работата й стана ясно, че разпоредбите за избор на изтребител са променяни по време на самата процедура, с което се е стигнало до отстраняването на офертата на Португалия и Съединени американски щати за използвани изтребители F-16. В края на предходната година в своя изявление президентът Радев съобщи, че ще сложи на Консултативен съвет по национална сигурност въпросите за „ недостига на държавническо мислене за секторите „ Сигурност “ и „ Отбрана “.
Едно от предизборните обещания на Румен Радев бе да блокира Всеобхватното икономическо и комерсиално съглашение сред Канада и Европейския съюз и неговите страни членки (СЕТА) . В осъществяване на този ангажимент на 18 юли 2017г. той сезира Конституционния съд (КС) с искане за наложително пояснение на разпореждания от съглашението, малко откакто Европейски Съюз и Канада, се договориха то да влезе в действие през септември. На рецензиите, че не се е противопоставил на приемането на документа по време на съвещанието на Европейския съвет в Брюксел, президентът Радев отговори: „ Не повеждам изгубени към този момент борби, дано това да е ясно. Въпросът за СЕТА на равнище Европейски Съюз към този момент е решен “. Той добави, че в никакъв случай не е приветствал и няма да приветства комерсиалното съглашение и като страж на българската Конституция, ще сезира Конституционен съд, с цел да се произнесе дали измененията, които СЕТА постанова в нея, са законосъобразни. По този мотив настояването му към съда бе за пояснение на наредбите на Конституцията, свързани с изискванията за утвърждението и действието на сходни смесени интернационалните контракти, присъединяване на България в Европейски Съюз и икономическото развиване на страната. Конституционен съд позволи отчасти разглеждане на настояването, като отклони единствено 1 от 4-те точки и би трябвало да се произнесе при какви условия СЕТА може да стане част от българското законодателство.
Близо половин година откакто зае поста, президентът, в осъществяване на различен собствен ангажимент към българското общество, взе решение да оповести наличието на Консултативната среща за КТБ при президента Росен Плевнелиев с водачите на парламентарно показаните политически партии в 42-то Народно заседание и част от министрите в тогавашното държавно управление, която се организира на „ Дондуков “ 2 на 29.06.2014 година Малко по-късно на страницата на президентската институция бе оповестена и втората стенограма - от консултациите на 14 юли 2014 година по отношение на финансовото положение на България. Според президента разсекретяването на документите ще бъде " тест за това дали обществото ни заслужава бистрота ". По-късно в свое изявление Румен Радев съобщи, че е призовал Цветан Василев да се върне в България и да даде своите показания пред българския съд, като разяснява: „ Всички ние платихме цената за КТБ и по тази причина би трябвало да знаем истината. Случаят с КТБ би трябвало да се реши тук, в България, а не в чужбина. Само по този метод ни ще придобием вътрешна убеденост, самочувствие и религия като страна и като общество сами да градим своето бъдеще “.
На 4 октомври 2017 година президентът Румен Радев върна на Висшия правосъден съвет (ВСС) предлагането за назначението на Георги Чолаков за ръководител на Върховния административен съд (ВАС). Мотивът на президента беше, че Чолаков бе препоръчан от остарелия състав на Висш съдебен съвет и престижът му би бил по-голям, в случай че и новия поддържа кандидатурата му. В последна сметка на 19 октомври с 20 на 4 гласа новият Висш съдебен съвет избра наново Чолаков и предложи на президента да подпише декрет за назначението му за ръководител на Върховен административен съд, което той направи 4 дни по-късно.
Освен с тези дейности, първата година от мандата на президента ще се запомни и с провеждането на парламентарни избори и встъпването в служба на 44-ия парламент, с три съвещания на Консултативния съвет по Национална сигурност, пет преодолени от Народното събрание вета, както и няколко основни визити в чужбина, които може да си припомните тук:
КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ Пожарна охрана НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
През първата си година като държавен глава Румен Радев привиква три съвещания на Консултативния съвет по Национална сигурност (КСНС).
30 май 2017 година
Първото съвещание на Консултативния съвет по Национална сигурност (КСНС), свикано от президента Румен Радев, е на тематика „ Рискове и закани за националната сигурност на Република България и нужни ограничения за нейното подсилване “. Участниците в съвещанието се договарят до 2024 година бюджетът за защита да доближи 2% от брутния вътрешен артикул (БВП). Друга точка, по която се реализира консенсус е плановете за рационализация на армията да се ускорят, персоналният състав на службите за сигурност да бъде запълнен и да се създаде нова, по-актуална тактика за национална сигурност. Участниците в КСНС излизат с решение за създаване на съответни проекти за попълване на дефицита от персонален състав в бранш Сигурност и ограничения за повишение на неговата подготовка, мотивация и престиж; ускорена реализация на плановете за модернизация; поддръжката на техниката, въоръжението и оборудването до замяната им с нови мостри.
9 октомври/17 октомври 2017 година
Второто свикано от президента Радев съвещание на КСНС е на тематика „ Необходими законодателни ограничения за противопоставяне на корупцията “. Насроченото за 9 октомври съвещание се проваля поради липса на кворум. Преди края на заседанито напущат зам.-председателят на Политическа партия ГЕРБ и ръководител на парламентарната група Цветан Цветанов, финансовият министър Владислав Горанов, водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ и ръководителят на „ ВОЛЯ “ Веселин Марешки. Премиерът Бойко Борисов пък идва на съвещанието с час и половина забавяне поради среща с министъра на стопанската система Емил Караниколов и протестиращи чиновници на оръжейния цех „ Емко “. Никой от водачите на „ Обединени патриоти “ не участва при президента Румен Радев, с цел да разиска антикорупционните законодателни ограничения. Единственият им представителбе Явор Нотев, който е и зам.-председател на Народното събрание. Заради неуспеха на съвещанието президентът насрочва ново съвещание по тематиката за 17 октомври 2017 година На второто съвещание по тематиката участниците в Консултативния съвет за национална сигурност не реализират единодушие по отношение на ролята и функционалностите на бъдещия антикорупционен орган, както и по отношение на правилата за назначението на неговото управление, само че се сплотяват към 3 решения: да одобряват промени в Наказателния кодекс по отношение на корупционните закононарушения, Народното събрание да прегледа и одобри Закон за противопоставяне на корупцията и новият закон да регламентира всеобхватни ограничения, включващи предварителна защита и лишаване на нелегално добито имущество. Те се сплотяват към констатацията, че резултатите от битката с корупцията по високите етажи на властта са ниски заради недостатъци в законодателството в институционална рамка и заради неналичието на обособена конструкция с ясни пълномощия и потенциал за ефикасна битка с корупцията.
9 януари 2018 година
Третото съвещание на КСНС е на тематика „ Роля на Република България за развиването на Общата политика за сигурност и защита на Европейски Съюз (ОПСО) в подтекста на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 “. Участниците в него се сплотяват към тезата, че българското председателство на Съвета на Европейски Съюз е огромна отговорност, само че и опция за България. Членовете на Консултативния съвет реализират единение в позицията си, че в качеството си на ротационен ръководител, българската страна би трябвало да излезе с ясни оферти, които да: способстват за опазване на основаната динамичност при реализиране на заложените в Глобалната тактика на Европейски Съюз цели и цели в региона на сигурността и отбраната; засилят отбранителното съдействие сред държавите-членки; способстват за пълноценната интеграция на Въоръжените сили на държавите-членки в процесите на създаване на Обща европейска отбрана; способстват за пълноценната интеграция на отбранителната промишленост, науката и дребните и междинните предприятия на държавите-членки в общите европейски отбранителни планове и фондове. Сред съответните оферти, които КСНС насочва към изпълнителната власт, са: до 30 юни 2018 година България да завърши преговорния развой по регламента за създаване на Европейска стратегия за промишлено развиване в региона на отбраната; до 15 март 2018 година да се създаде Пътна карта за подготовка на Програма 2030 за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили, а до 31 март 2018г. - обновен проект за присъединяване в планове на Постоянното структурирано съдействие и Европейския фонд за отбрана; до същата дата би трябвало да бъде създаден и Каталог на българската отбранителна промишленост, научни звена и областите, в които България има капацитет да взе участие в планове на Постоянното структурирано съдействие, Европейския фонд за защита и по линия на Европейската организация за защита. Сред рекомендациите са и актуализиране на Стратегията за проучване и технологии в сигурността и защитата 2015 година, в сходство с Националната тактика за развиване на научните проучвания в България 2017-2030, както и осъществяване на обзор и при нужда актуализиране на Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 % от брутния вътрешен артикул до 2024 година. По отношение на европейската вероятност и сигурността на страните от Западните Балкани предлагането е до 1 юли 2018 година да се създаде Пътна карта с планове и начинания в областите на сигурността и защитата, която да подкрепи Европейската вероятност и укрепването на сигурността на страните от Западните Балкани. Извън заложената тематика участниците в съвещанието разискаха и тревожното струпване на тежки престъпни закононарушения при започване на годината.
ПРЕЗИДЕНТСКО ВЕТО
През първата си година като държавен глава Румен Радев се възползва 5 пъти от правото си да наложи несъгласие върху признати от Народното събрание законодателни текстове. И петте пъти досега Народното събрание преодолява президентското несъгласие.
2 февруари 2017 година
10 дни след встъпването си в служба президентът Румен Радев наложи първото си несъгласие – върху Закона за концесиите, гласуван в последните дни на 43-то Народно заседание. За това упорстваха природозащитници, " Нова република " на Радан Кънев, който изпрати особено писмо, " Зелените " и синдикатът " Подкрепа ". Радев аргументира решението си с това, че законът вкарва " необятни граници на субективизъм и благоприятни условия за корупционни практики ".
8 август 2017г.
Държавният глава наложи несъгласие на измененията в Закона за запазване на околната среда и водите. Той върна за ново разискване наредбите, с които се отстранява втората правосъдна инстанция при обжалване на административни актове по отношение на околната среда и биологичното многообразие. Според него премахването на втората инстанция понижава интензитета на отбраната, нужна за гарантиране на околната среда като конституционно приета полезност.
9 октомври 2017г.
Президентът наложи несъгласие на измененията в Закона за защитата и въоръжените сили. Тогава Румен Радев счете, че се вкарват нови, повишени и кумулативно използвани условия за заемане на длъжността „ непрекъснат секретар на защитата “. Той се разгласи срещу предлагането удостоените с висше военно звание офицери да се показват в Комисията по защита на Народното събрание от министъра на защитата.
8 декември 2017 година
Държавният глава наложи несъгласие и върху част от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година. Той върна за разискване Преходните и заключителните разпореждания от закона поради признато предложение за неизплащане от Касата на избрани нови лекарствени артикули. Президентът посочи, че по този начин се основава друго отнасяне на здравноосигурените лица и се визира главно конституционно право, гарантиращо на жителите налична здравна помощ. И трите пъти Народното събрание преодоля президентското несъгласие.
2 януари 2018 година
Президентът Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, като го оспорва по принцип и в неговата целокупност. Според президента противодействието на корупцията не може да се ограничи единствено до ограниченията, планувани в признатия закон. По думите му те са нужни, само че незадоволителни за ефикасното противопоставяне на корупцията, каквито са упованията на обществото. В претекстовете за връщане се показва значителното противоречие на закона с поставената в него цел – дейно противопоставяне на корупцията, както и отклонения от съществени начала на Конституцията и интернационалните контракти, по които Република България е страна. Президентът Радев акцентира също и, че е неуместно зам.-председателят и членовете на новата комисия за битка с корупцията да се избират по предложение на нейния ръководител. Според него по този метод целият състав ще бъде доминиран от болшинството в Народното събрание, а не от цялото национално посланичество и това усилва опцията за политическо влияние в активността на комисията. В претекстовете си президентът показва още, че отвън обсега на новия законно стават редица органи и звена, свързани с противодействието на корупцията. Според президента признатият закон освен не основава съответна нормативна основа за справяне с корупцията, само че даже затруднява битката с нея.
ВИЗИТИ ЗАД ГРАНИЦА
30-31 януари 2017 година
Президентът Румен Радев е на двудневно работно посещаване в Брюксел. Визитата в белгийската столица е първото задгранично пътешестване на президента след встъпването му в служба по-рано същия месец.
Президентът Радев има срещи с ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск, с ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, с ръководителя на Европейския парламент Антонио Таяни и
с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. По време на визитата си Радев посещава офисите на българската делегация в централата алианса и ще се среща с нейните членове. В рамките на визитата президентът Радев посещава Върховното основно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа /SHAPE/ в град Монс. В Брюксел президентът Радев приканва за увеличение на поддръжката за страните, формиращи външните граници на Европейски Съюз и показва упованието на страната ни за реформиране на Дъблинския правилник, който може да докара до основаването на буферни зони за мигрантите.
Миграционната рецесия, гарантирането на сигурността на европейските жители и вероятностите за увеличение на икономическия напредък в Европейски Съюз, са водещите акценти по време на срещите на президента с представителите на Европейската комисия, Европейският парламент и Европейския съвет. По време на диалога си с Йенс Столтенберг Радев декларира, че България разчита на НАТО като поръчител за сигурността на страните членки. Държавният глава е Радев е безапелационен, че България ще постави оптимални старания за постигане на 2% от Брутният вътрешен продукт, които да бъдат отделени за повишение на отбранителните ни качества. За България присъединяване в учения на НАТО е значимо освен за повишение на сигурността в нашия район, само че и за увеличението на бойните качества на българските Въоръжени сили “, акцентира президентът Румен Радев. От своя страна Йенс Столтенберг твърди, че НАТО ще продължи да ускорява отбранителния си капацитет и да поддържа страните членки в района на Черно и Балтийско море и Полша с „ пакет от ограничения “, както във връзка с Сухопътните сили, по този начин и на Военновъздушните и Военноморските си сили.
3 февруари 2017 година
Президентът Румен Радев взе участие в неофициалното съвещание на Европейския съвет, което се организира в Малта. Държавните и държавните ръководители на страните членки на Европейски Съюз разискват във Валета въпросите, свързани с миграционния напън към Европа, както и напускането на Европейски Съюз от Англия. В рамките на форума на най-високо ниво българският президент беседва с канцлера на Федерална република Германия Ангела Меркел, която пожела на Румен Радев триумф в виновната му задача като български държавен глава. Двамата разискаха идното публично посещаване на президента Радев в Германия и размениха отзиви по настоящи въпроси от дневния ред на Европейски Съюз. Румен Радев и Ангела Меркел потвърдиха и желанието на България и Германия за следващо всестранно развиване на двустранните връзки.
6 февруари 2017 година
Президентът Радев е на публично посещаване във Федерална република Германия по покана на президента на страната Йоахим Гаук.В Берлин Румен Радев е посрещнат с публична гала в президентския замък „ Белвю “, където дружно с президента Гаук направиха обзор на Почетната рота на Бундесвера. Двамата президенти поздравиха български и немски възпитаници, които бяха пристигнали да следят формалната гала. „ Обменихме отзиви от настоящия дневен ред на Европейския съюз и на двете ни страни. Споделяме общи отговорности и полезности за постигането на мощна, просперираща и сигурна обединена Европа. Предизвикателствата пред нас не са малко – въоръжени спорове, тероризъм, миграционна вълна, глобализация, все по-силно ограничение на наличните запаси. В тази конюнктура ние би трябвало да продължаваме дейното си съдействие, което има голям капацитет, изключително в региона на стопанската система и вложенията “, уточни българският президент по време на взаимната конференция с немския си сътрудник. От своя страна президентът Йоахим Гаук означи, че в Германия и Европа се интересуват и от вътрешнополитическото предизвикателство, което България би трябвало да преодолее – битката с корупцията. „ Знаем, че отдавна се работи и се надяваме скоро да има резултат “, уточни президентът Гаук. По време на диалога на двамата президенти са обменени и хрумвания за повишение на сигурността на европейските жители. „ Тази сигурност се базира на споделени отговорности и взаимност. България поставя всички старания на своята външна граница да отбрани европейските жители и външната граница на Европейски Съюз. Разчитаме, обаче на още по-голяма европейска взаимност освен под формата на хора, техника и запаси, а и като едно дълготрайно оперативно обмисляне за справяне с миграционната рецесия ", декларира Радев.
17 февруари 2017 година
Президентът Румен Радев участва на работна среща в границите на Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността, отдадена на проблемите на бежанците в Европа. На нея той приканва интернационалната общественост да се сплоти за изработването на тактика, която да планува в дълготраен проект нужните ограничения за справяне с бежанската и миграционната рецесия. Държавният глава акцентира, че съществуващите регламенти не оферират стабилно решение както на аргументите за миграционните процеси, по този начин и за интеграцията на бежанците и това ще бъде настояща тематика от интернационалния дневен ред и през идващите години. Нито една страна не беше готова когато тази рецесия стартира и през днешния ден доста от европейските страни са изправени пред въпроса по какъв начин да реализират действителна интеграция на хиляди бежанци “, показва президентът. Според Румен Радев, с цел да има триумф бъдещата обща тактика по миграционната рецесия, би трябвало да се отговори на въпроса - Каква е същинската интеграция и по какъв начин се реализира? „ Когато идваш в дадена страна би трябвало да спазваш разпоредбите. В това, какво запазваш от своите полезности и какви нови полезности ще приемеш, е и отговорът на въпроса за консолидираното в обещано общество “, декларира българският президент.
9 март 2017 година
На съвещанието на Европейския съвет в Брюксел президентът взе участие в полемика, отдадена на „ Бялата книга “ за бъдещето на Европа и показва позицията на страната ни. Президентът акцентира, че България не приема задълбочаването на разликите в Европейския съюз, както и наклонността за затвърждаването на „ Европа на две скорости “ и за образуването на център и външна страна. „ Дебатът за бъдещето на Европа по някакви нови механизми, както се предлага в тези пет сюжета, едвам в този момент стартира “, уточни Румен Радев и напомни, че полемиките по „ Бялата книга “ за бъдещето на Европа ще приключат през месец декември т.г., когато ще бъде взето и решение. „ Проблемите стоят отворени, както и решенията. Ние би трябвало да отговорим на апела на ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер във всяка страна този разбор да бъде осъществен от институциите по този начин, че да стигне до всички жители. Държим при бъдещото решение да се съблюдават основополагащите правила на единение и взаимност “, декларира още президентът. Съществува наклонност Европейски Съюз от съюз на правила и полезности да се трансформира в съюз на сметки и пазарлък. Тук съм, с цел да изразя ясната българска позиция в поддръжка на основополагащите полезности на Европейския съюз - единството и солидарността “, споделя още той.
25 март 2017 година
Президентът Радев участва на тържественото отбелязване на 60-годишнината от подписването на Римските контракти в Рим. Държавният глава съобщи, че приемането на Римската декларация е от основно значение за развиването на почналите полемики за бъдещето на Европейски Съюз през идващото десетилетие и оттатък този небосвод. „ Декларацията удостоверява единството на Съюза и неговата сплотеност. Тя отразява и общото ни схващане, че Европейски Съюз се нуждае от по-голяма успеваемост и укрепване на връзката си с жителите, изключително в подтекста на множеството невиждано комплицирани вътрешни и външни провокации през последните години ”, добави Румен Радев. Той увери, че като ръководител на Съвета на Европейския съюз България ще продължи с още по-голяма сила да бъде ангажирана с бъдещето на общия ни европейски план. " Ще работим в тясно съдействие с останалите страни членки и европейските институции и ще поддържаме всяко изпитание, което би ни разрешило да подобрим нашия Съюз, запазвайки неговите почтени достижения ", сподели още Радев.
29 април 2017 година
Държавният глава взе участие в съвещанието на Европейския съвет в Брюксел, отдадено на приемането на политическите насоки за водене на договарянията с Обединеното кралство за отдръпване от Европейския съюз.Президентът Радев прикани в границите на преговорния развой да бъдат съхранени правата на 4.5 млн. европейски жители, които живеят и работят във Англия, както и на британците в Европейски Съюз. " Европейският съюз ще остане обединен и ще следва общ метод в договарянията за овакантяване на Англия ", съобщи Радев, като добави, че преговорният развой няма да бъде елементарен, само че е значимо, че всички европейски водачи са обединени към общите за Европейски Съюз цели – отбрана на правата на жителите, на бизнеса, на обособените държави-членки и на съюза като цяло. При визитата си в Брюксел президентът Радев е разискал обстановката в Югоизточна Европа и политическата рецесия в Република Македония с ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск и с висшия представител по въпросите на външната политика и на сигурността Федерика Могерини. „ Получих гаранция, че въпросът за Република Македония ще бъде подложен доста съществено и че ще бъде оказана поддръжка за възобновяване на разговора сред политическите партии и институциите “, уточни президентът. „ Това е най-важното в този миг за опазване на сигурността в района “, добави Румен Радев и акцентира, че бъдещето на страните от Западните Балкани ще бъде във фокуса на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз през първата половина на 2018 година
26 май 2017 година
Президентът Румен Радев е на аудиенцията при папа Франциск, след която отбелязва, че двамата са имали доста забавен и прям диалог. По време на аудиенцията са разисквани сериозните проблеми, пред които е изправен светът през днешния ден. По думите на Радев Папа Франциск е отдал самопризнание на българския народ като страж и пропагандатор на делото на светите братя Кирил и Методий. Държавният глава прави оценка високо връзките сред България и Светия трон. За приноса му в тяхното развиване президентът награждава с медал „ Св.св. Кирил и Методий “ Монсеньор Жозе Авелино Бетанкур, който е шеф на „ Протокола “ на Ватикана. В Рим президентът посещава и светите за българите места - базиликата „ Сан Клементе “, в която се намира гробът на Свети Кирил, църквата „ Св. Павел но Регола “, предоставена за свещенодействие на българската общественост в италианската столица, както и базиликата „ Санта Мария Маджоре ”, където през IX век папа Адриан II благославя българската писменост, българските книги и делото на великите братя Св. Св. Кирил и Методий.
23 юни 2017 година
Президентът Румен Радев посещава Република Гърция и това е първата му аудиенция в Югоизточна Европа след встъпването в служба. По време на срещата си със своя гръцки сътрудник президента Прокопис Павлопулос Радев акцентира, че „ България и Гърция са свързани от стратегическо партньорство както в двустранен проект, по този начин и в границите на Европейския съюз и НАТО. Двете страни могат да бъдат образец за добросъседски връзки на Балканите, построени върху общите европейски полезности “. Президентът Павлопулос от своя страна акцентира смисъла на това, че първата аудиенция на българския държавен глава Румен Радев е точно в Гърция и удостовери поддръжката на страната си за присъединението на България към Шенгенското пространство. По време на визитата си българският президент организира среща и с кмета на Атина Георгиос Каминис по въпроси, свързани с българската общественост в гръцката столица и е почетен от президента Прокопис Павлопулос с най-висшето държавно отличие на Република Гърция “Голям кръст на Ордена на Спасителя ”.
28 юни 2017 година
Държавният глава Румен Радев е на публично посещаване в Румъния. Президентите на България и Румъния излизат с обща позиция, че страните ще работят за развиването на енергийната и транспортна инфраструктура, която свързва двете страни – създаване на нови мостове и фериботни линии през река Дунав, които да свържат хората, бизнеса и районите от двете страни. Президентите Румен Радев и Клаус Йоханис приканват за приемането на двете страни в Шенгенското пространство. Двамата удостоверяват устрема на България и Румъния да задълбочат своето партньорство в границите на Европейски Съюз. Българският държавен глава декларира, че за повишението на енергийната сигурност на страната ни е значимо интерконекторът, свързващ газопреносните мрежи на България и Румъния, да бъде реверсивен и да разрешава транспорт на природен газ и в двете направления. В рамките на визитата си президентът Радев организира срещи с ръководителя на Сената Калин Попеску-Търичану, както и с ръководителя на Камарата на депутатите Ливиу Драгня.
6-7 юли 2017 година
Държавният глава Румен Радев взе участие в среща на високо ниво в границите на самодейността „ Три морета “ на НАТО във Варшава. В самодейността вземат участие дванадесет страни от района - Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия, като в тазгодишния формат се включват и Съединените американски щати. В рамките на форума държавните глави на страните разискват опциите за разширение на съдействието си в основни сфери като енергетика, цифрова стопанска система и сигурност, превоз, инфраструктура, околна среда, селско стопанство и туризъм. Румен Радев декларира, че повече вложения и общи планове в областта на инфраструктурата, енергетиката и дигитализацията в района на трите морета – Черно, Адриатическо и Балтийско, ще донесат добавена стойност за жителите в Централна и Източна Европа и ще създадат целия Европейски съюз по-конкурентоспособен и целенасочен.
Българският държавен глава взима присъединяване и в Световния конгрес във Варшава, проведен от Атлантическия съвет. Срещата събира водещи политически водачи, бизнес ръководители и специалисти, които разискват бъдещето на трансатлантическите връзки в изискванията на възходящи районни и световни провокации. В рамките на Глобалния конгрес българският президент дефинира политиките на доближаване сред държавите-членки и обособените райони в Европейския съюз като главен фактор за усилване на безапелационното наличие Съюза на интернационалната сцена. Радев приканва за попречване на дълготрайно опълчване в връзките с Русия.
Във Варшава Румен Радев има двустранни срещи с латвийския си сътрудник Раймондс Вейонис и президентът на Унгария Янош Адер.
11-12 юли 2017 година
Президентът Румен Радев е на двудневно посещаване в Черна гора в навечерието на Деня на държавността на Черна гора – 13 юли. На взаимна конференция с черногорския си сътрудник и Филип Вуянович Радев декларира, че България е подготвена да продължи да подкрепя процеса на европейска интеграция на Черна гора. Двамата президенти разискват вероятностите за задълбочаване на двустранно съдействие в сферите на стопанската система, инфраструктурата и сигурността, както и във връзка с предпочитаните политики за района.
В Подгорица Румен Радев беседва и с министър-председателя на Черна гора Душко Маркович и с ръководителя на Скупщината Иван Брайович.
По време на срещите си в столицата на Черна гора Румен Радев приканва за задълбочаване на връзките в региона на науката и образованието и за активизиране на университетския продан сред България и Черна гора.
13 юли 2017 година
Президентът Румен Радев е на работно посещаване в Италия, където беседва с италианския си сътрудник Серджо Матарела. По време на срещата им излиза наяве, че двете страни ще обединят напъните си за образуването на нов метод за справяне с миграционния напън към Европа и за смяна на несправедливото решение, което повелява имигрантите да бъдат връщани механично в страните, в които първо са били регистрирани. Президентът Матарела показва поддръжката си за присъединението на страната ни към Шенген. Италианският президент показва готовността на страната му да даде безплатно на България програмен продукт, с който могат да бъдат проследявани подозрителни финансови интервенции в страната за попречване на финансови закононарушения, както и повсеместен модел за неговото използване. Президентите Радев и Матарела разискват опциите за облекчение на административните процедури пред бизнеса и за последващото увеличение на двустранния стокообмен, диверсификацията на източниците и маршрутите за доставки на енергийни запаси към Европа, съдействието сред България и Италия в областта на защитата, културата и други
14-15 септември 2017 година
Президентът Румен Радев взе участие в границите на 13-та среща на държавните глави от групата „ Арайолуш “, която се организира във Валета, Малта. Дискусиите в границите на срещата на групата " Арайолуш " са отдадени на миграцията, сигурността, солидарността и подобряването на икономическите вероятности в Европейския съюз и прилежащите на него райони. Във форума присъединяване взимат президентите на Австрия, България, Естония, Хърватия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Малта и Словения. По време на заключителната конференция на срещата българският държавен глава декларира, че когато става дума за сигурността на жителите, няма място за взаимни отстъпки и заблуди и Европейският съюз би трябвало да не помни за идеалистичния си метод и да проучва казуса в дълбочина. По думите на Румен Радев напъните на Европейския съюз в региона на миграцията би трябвало да бъдат ориентирани към предварителната защита на нови бежански талази от прилежащите на континента райони, посредством гарантиране на вероятности за добър живот на хората в техните страни на генезис. Преди началото на срещата българският държавен глава се среща с немския си сътрудник Франк-Валтер Щайнмайер. По време на диалога Щайнмайер декларира, че в динамичната обстановка в Европа България се е утвърдила като главен и благонадежден сътрудник на Германия в границите на Европейския съюз и напъните на страната ни за гарантиране на сигурността на външната граница на Съюза ще бъдат подкрепени. Той декларира, че немският бизнес демонстрира мощен интерес към вложения в България, само че смята за значимо изискване предприемането на ефикасни антикорупционни ограничения и работеща правосъдна система в страната. По време на визитата си в Малта президентът се среща с огромна група представители на българската общественост на острова
19-25 септември 2017 година
Президентът Румен Радев управлява българската делегация за присъединяване в 72-ата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации. Пред Общото заседание на Организация на обединените нации президентът декларира, че Международната общественост би трябвало да се оправи с коренните аргументи за споровете и миграцията и откроява смисъла на предварителната защита като главен инструмент за съхраняването на мира. Според него разоръжаването, неразпространението на оръжия за всеобщо заличаване и контролът над въоръженията са измежду главните стълбове на интернационалната сигурност и декларира, че България препотвърждава своята цялостна поддръжка за признатия през 2015 година Съвместен изчерпателен проект за деяние по иранската нуклеарна стратегия, като основен за районната и световната сигурност, акцентира президентът.
По време на интернационален конгрес в Ню Йорк под патронажа на ЮНЕСКО, на който е показана „ Глобалната коалиция за вяра “ президентът декларира, че може сполучливо да се противопоставим на екстремизма единствено в случай че отстояваме своите полезности и отдаваме респект към хората, които са преoдолели страха си и са се опълчили против насилието.
По време на престоя му в Съединени американски щати българският държавен глава организира редица диалози и срещи. Сред хората, с които той беседва са президентътна Съединени американски щати (1993-2001 г.) Бил Клинтън, Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш, ръководителя на Общото заседание на Организация на обединените нации Мирослав Лайчак, президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, украинският държавен глава Петро Порошенко, кралят на Хашемитското кралство Йорда
Румен Георгиев Радев стана петият демократично определен президент на Република България, откакто на 13 ноември 2016 година завоюва балотажа сред него и ръководителя на Народното събрание Цецка Цачева, издигната от ГЕРБ. На 19 януари 2017г. дружно с вицепрезидента Илияна Йотова той постави клетва като президент пред Народното събрание, а на 22 януари двата публично встъпиха в служба.
Само 3 дни откакто зае поста президентът Радев назначи служебно държавно управление , което да приготви страната за предварителните парламентарни избори. В кабинета, управителен от проф. Огнян Герджиков, имаше четирима вицепремиери и 17 министерства. Приоритетите, които президентът им разпореди по думите му бяха ясно обрисувани: обезпечаване на естественото действие на страната до идващото законно правителство; провеждането на почтени избори; подготовката на председателството на Съвета на Европейския съюз. В началото на май при доклада за свършеното от служебното държавно управление проф. Герджиков съобщи, че то е „ изпълнило смислени задължения с позитивно отражение върху стабилността на страната, живота на хората и на бизнеса “, а президентът Радев му даде висока, като уточни, че главните цели са изпълнени по най-хубавия метод за късия мандат. „ Работихте за идеята България и по тази причина постигнахте тези резултати, които безспорно ще бъдат оценени високо “, означи той и прикани за последователност сред служебния кабинет и новия с министър председател Бойко Борисов.
В едно от последните си съвещания служебното държавно управление утвърди офертата на шведската компания СААБ, която създава изтребителите „ Грипен ” , за потребностите на армията ни от нов вид военен аероплан. В края на юни по предложение на ГЕРБ в Народното събрание бе основана Временната комисия за изследване на осъществяването на процедурата. Малко по-късно поради изказванията на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров, че президентът Румен Радев, още като зам.-командир на Военновъздушни сили, е лобирал да бъдат закупени точно „ Грипен ”-ите, се стигна до напрежение сред ръководещите и президента и неведнъж разменяне на реплики по тематиката. На рецензиите, че е повлиял на избора на изтребител президентът отговори, че точно „ лобисти са на път дефинитивно да приземят авиацията ни “ с връщането на състезанието в изходна точка. В последна сметка краткотрайната парламентарна комисия предложи отчасти рестартиране на процедурата за нов изтребител, защото в хода на работата й стана ясно, че разпоредбите за избор на изтребител са променяни по време на самата процедура, с което се е стигнало до отстраняването на офертата на Португалия и Съединени американски щати за използвани изтребители F-16. В края на предходната година в своя изявление президентът Радев съобщи, че ще сложи на Консултативен съвет по национална сигурност въпросите за „ недостига на държавническо мислене за секторите „ Сигурност “ и „ Отбрана “.
Едно от предизборните обещания на Румен Радев бе да блокира Всеобхватното икономическо и комерсиално съглашение сред Канада и Европейския съюз и неговите страни членки (СЕТА) . В осъществяване на този ангажимент на 18 юли 2017г. той сезира Конституционния съд (КС) с искане за наложително пояснение на разпореждания от съглашението, малко откакто Европейски Съюз и Канада, се договориха то да влезе в действие през септември. На рецензиите, че не се е противопоставил на приемането на документа по време на съвещанието на Европейския съвет в Брюксел, президентът Радев отговори: „ Не повеждам изгубени към този момент борби, дано това да е ясно. Въпросът за СЕТА на равнище Европейски Съюз към този момент е решен “. Той добави, че в никакъв случай не е приветствал и няма да приветства комерсиалното съглашение и като страж на българската Конституция, ще сезира Конституционен съд, с цел да се произнесе дали измененията, които СЕТА постанова в нея, са законосъобразни. По този мотив настояването му към съда бе за пояснение на наредбите на Конституцията, свързани с изискванията за утвърждението и действието на сходни смесени интернационалните контракти, присъединяване на България в Европейски Съюз и икономическото развиване на страната. Конституционен съд позволи отчасти разглеждане на настояването, като отклони единствено 1 от 4-те точки и би трябвало да се произнесе при какви условия СЕТА може да стане част от българското законодателство.
Близо половин година откакто зае поста, президентът, в осъществяване на различен собствен ангажимент към българското общество, взе решение да оповести наличието на Консултативната среща за КТБ при президента Росен Плевнелиев с водачите на парламентарно показаните политически партии в 42-то Народно заседание и част от министрите в тогавашното държавно управление, която се организира на „ Дондуков “ 2 на 29.06.2014 година Малко по-късно на страницата на президентската институция бе оповестена и втората стенограма - от консултациите на 14 юли 2014 година по отношение на финансовото положение на България. Според президента разсекретяването на документите ще бъде " тест за това дали обществото ни заслужава бистрота ". По-късно в свое изявление Румен Радев съобщи, че е призовал Цветан Василев да се върне в България и да даде своите показания пред българския съд, като разяснява: „ Всички ние платихме цената за КТБ и по тази причина би трябвало да знаем истината. Случаят с КТБ би трябвало да се реши тук, в България, а не в чужбина. Само по този метод ни ще придобием вътрешна убеденост, самочувствие и религия като страна и като общество сами да градим своето бъдеще “.
На 4 октомври 2017 година президентът Румен Радев върна на Висшия правосъден съвет (ВСС) предлагането за назначението на Георги Чолаков за ръководител на Върховния административен съд (ВАС). Мотивът на президента беше, че Чолаков бе препоръчан от остарелия състав на Висш съдебен съвет и престижът му би бил по-голям, в случай че и новия поддържа кандидатурата му. В последна сметка на 19 октомври с 20 на 4 гласа новият Висш съдебен съвет избра наново Чолаков и предложи на президента да подпише декрет за назначението му за ръководител на Върховен административен съд, което той направи 4 дни по-късно.
Освен с тези дейности, първата година от мандата на президента ще се запомни и с провеждането на парламентарни избори и встъпването в служба на 44-ия парламент, с три съвещания на Консултативния съвет по Национална сигурност, пет преодолени от Народното събрание вета, както и няколко основни визити в чужбина, които може да си припомните тук:
КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ Пожарна охрана НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
През първата си година като държавен глава Румен Радев привиква три съвещания на Консултативния съвет по Национална сигурност (КСНС).
30 май 2017 година
Първото съвещание на Консултативния съвет по Национална сигурност (КСНС), свикано от президента Румен Радев, е на тематика „ Рискове и закани за националната сигурност на Република България и нужни ограничения за нейното подсилване “. Участниците в съвещанието се договарят до 2024 година бюджетът за защита да доближи 2% от брутния вътрешен артикул (БВП). Друга точка, по която се реализира консенсус е плановете за рационализация на армията да се ускорят, персоналният състав на службите за сигурност да бъде запълнен и да се създаде нова, по-актуална тактика за национална сигурност. Участниците в КСНС излизат с решение за създаване на съответни проекти за попълване на дефицита от персонален състав в бранш Сигурност и ограничения за повишение на неговата подготовка, мотивация и престиж; ускорена реализация на плановете за модернизация; поддръжката на техниката, въоръжението и оборудването до замяната им с нови мостри.
9 октомври/17 октомври 2017 година
Второто свикано от президента Радев съвещание на КСНС е на тематика „ Необходими законодателни ограничения за противопоставяне на корупцията “. Насроченото за 9 октомври съвещание се проваля поради липса на кворум. Преди края на заседанито напущат зам.-председателят на Политическа партия ГЕРБ и ръководител на парламентарната група Цветан Цветанов, финансовият министър Владислав Горанов, водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ и ръководителят на „ ВОЛЯ “ Веселин Марешки. Премиерът Бойко Борисов пък идва на съвещанието с час и половина забавяне поради среща с министъра на стопанската система Емил Караниколов и протестиращи чиновници на оръжейния цех „ Емко “. Никой от водачите на „ Обединени патриоти “ не участва при президента Румен Радев, с цел да разиска антикорупционните законодателни ограничения. Единственият им представителбе Явор Нотев, който е и зам.-председател на Народното събрание. Заради неуспеха на съвещанието президентът насрочва ново съвещание по тематиката за 17 октомври 2017 година На второто съвещание по тематиката участниците в Консултативния съвет за национална сигурност не реализират единодушие по отношение на ролята и функционалностите на бъдещия антикорупционен орган, както и по отношение на правилата за назначението на неговото управление, само че се сплотяват към 3 решения: да одобряват промени в Наказателния кодекс по отношение на корупционните закононарушения, Народното събрание да прегледа и одобри Закон за противопоставяне на корупцията и новият закон да регламентира всеобхватни ограничения, включващи предварителна защита и лишаване на нелегално добито имущество. Те се сплотяват към констатацията, че резултатите от битката с корупцията по високите етажи на властта са ниски заради недостатъци в законодателството в институционална рамка и заради неналичието на обособена конструкция с ясни пълномощия и потенциал за ефикасна битка с корупцията.
9 януари 2018 година
Третото съвещание на КСНС е на тематика „ Роля на Република България за развиването на Общата политика за сигурност и защита на Европейски Съюз (ОПСО) в подтекста на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 “. Участниците в него се сплотяват към тезата, че българското председателство на Съвета на Европейски Съюз е огромна отговорност, само че и опция за България. Членовете на Консултативния съвет реализират единение в позицията си, че в качеството си на ротационен ръководител, българската страна би трябвало да излезе с ясни оферти, които да: способстват за опазване на основаната динамичност при реализиране на заложените в Глобалната тактика на Европейски Съюз цели и цели в региона на сигурността и отбраната; засилят отбранителното съдействие сред държавите-членки; способстват за пълноценната интеграция на Въоръжените сили на държавите-членки в процесите на създаване на Обща европейска отбрана; способстват за пълноценната интеграция на отбранителната промишленост, науката и дребните и междинните предприятия на държавите-членки в общите европейски отбранителни планове и фондове. Сред съответните оферти, които КСНС насочва към изпълнителната власт, са: до 30 юни 2018 година България да завърши преговорния развой по регламента за създаване на Европейска стратегия за промишлено развиване в региона на отбраната; до 15 март 2018 година да се създаде Пътна карта за подготовка на Програма 2030 за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили, а до 31 март 2018г. - обновен проект за присъединяване в планове на Постоянното структурирано съдействие и Европейския фонд за отбрана; до същата дата би трябвало да бъде създаден и Каталог на българската отбранителна промишленост, научни звена и областите, в които България има капацитет да взе участие в планове на Постоянното структурирано съдействие, Европейския фонд за защита и по линия на Европейската организация за защита. Сред рекомендациите са и актуализиране на Стратегията за проучване и технологии в сигурността и защитата 2015 година, в сходство с Националната тактика за развиване на научните проучвания в България 2017-2030, както и осъществяване на обзор и при нужда актуализиране на Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 % от брутния вътрешен артикул до 2024 година. По отношение на европейската вероятност и сигурността на страните от Западните Балкани предлагането е до 1 юли 2018 година да се създаде Пътна карта с планове и начинания в областите на сигурността и защитата, която да подкрепи Европейската вероятност и укрепването на сигурността на страните от Западните Балкани. Извън заложената тематика участниците в съвещанието разискаха и тревожното струпване на тежки престъпни закононарушения при започване на годината.
ПРЕЗИДЕНТСКО ВЕТО
През първата си година като държавен глава Румен Радев се възползва 5 пъти от правото си да наложи несъгласие върху признати от Народното събрание законодателни текстове. И петте пъти досега Народното събрание преодолява президентското несъгласие.
2 февруари 2017 година
10 дни след встъпването си в служба президентът Румен Радев наложи първото си несъгласие – върху Закона за концесиите, гласуван в последните дни на 43-то Народно заседание. За това упорстваха природозащитници, " Нова република " на Радан Кънев, който изпрати особено писмо, " Зелените " и синдикатът " Подкрепа ". Радев аргументира решението си с това, че законът вкарва " необятни граници на субективизъм и благоприятни условия за корупционни практики ".
8 август 2017г.
Държавният глава наложи несъгласие на измененията в Закона за запазване на околната среда и водите. Той върна за ново разискване наредбите, с които се отстранява втората правосъдна инстанция при обжалване на административни актове по отношение на околната среда и биологичното многообразие. Според него премахването на втората инстанция понижава интензитета на отбраната, нужна за гарантиране на околната среда като конституционно приета полезност.
9 октомври 2017г.
Президентът наложи несъгласие на измененията в Закона за защитата и въоръжените сили. Тогава Румен Радев счете, че се вкарват нови, повишени и кумулативно използвани условия за заемане на длъжността „ непрекъснат секретар на защитата “. Той се разгласи срещу предлагането удостоените с висше военно звание офицери да се показват в Комисията по защита на Народното събрание от министъра на защитата.
8 декември 2017 година
Държавният глава наложи несъгласие и върху част от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година. Той върна за разискване Преходните и заключителните разпореждания от закона поради признато предложение за неизплащане от Касата на избрани нови лекарствени артикули. Президентът посочи, че по този начин се основава друго отнасяне на здравноосигурените лица и се визира главно конституционно право, гарантиращо на жителите налична здравна помощ. И трите пъти Народното събрание преодоля президентското несъгласие.
2 януари 2018 година
Президентът Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, като го оспорва по принцип и в неговата целокупност. Според президента противодействието на корупцията не може да се ограничи единствено до ограниченията, планувани в признатия закон. По думите му те са нужни, само че незадоволителни за ефикасното противопоставяне на корупцията, каквито са упованията на обществото. В претекстовете за връщане се показва значителното противоречие на закона с поставената в него цел – дейно противопоставяне на корупцията, както и отклонения от съществени начала на Конституцията и интернационалните контракти, по които Република България е страна. Президентът Радев акцентира също и, че е неуместно зам.-председателят и членовете на новата комисия за битка с корупцията да се избират по предложение на нейния ръководител. Според него по този метод целият състав ще бъде доминиран от болшинството в Народното събрание, а не от цялото национално посланичество и това усилва опцията за политическо влияние в активността на комисията. В претекстовете си президентът показва още, че отвън обсега на новия законно стават редица органи и звена, свързани с противодействието на корупцията. Според президента признатият закон освен не основава съответна нормативна основа за справяне с корупцията, само че даже затруднява битката с нея.
ВИЗИТИ ЗАД ГРАНИЦА
30-31 януари 2017 година
Президентът Румен Радев е на двудневно работно посещаване в Брюксел. Визитата в белгийската столица е първото задгранично пътешестване на президента след встъпването му в служба по-рано същия месец.
Президентът Радев има срещи с ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск, с ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, с ръководителя на Европейския парламент Антонио Таяни и
с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. По време на визитата си Радев посещава офисите на българската делегация в централата алианса и ще се среща с нейните членове. В рамките на визитата президентът Радев посещава Върховното основно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа /SHAPE/ в град Монс. В Брюксел президентът Радев приканва за увеличение на поддръжката за страните, формиращи външните граници на Европейски Съюз и показва упованието на страната ни за реформиране на Дъблинския правилник, който може да докара до основаването на буферни зони за мигрантите.
Миграционната рецесия, гарантирането на сигурността на европейските жители и вероятностите за увеличение на икономическия напредък в Европейски Съюз, са водещите акценти по време на срещите на президента с представителите на Европейската комисия, Европейският парламент и Европейския съвет. По време на диалога си с Йенс Столтенберг Радев декларира, че България разчита на НАТО като поръчител за сигурността на страните членки. Държавният глава е Радев е безапелационен, че България ще постави оптимални старания за постигане на 2% от Брутният вътрешен продукт, които да бъдат отделени за повишение на отбранителните ни качества. За България присъединяване в учения на НАТО е значимо освен за повишение на сигурността в нашия район, само че и за увеличението на бойните качества на българските Въоръжени сили “, акцентира президентът Румен Радев. От своя страна Йенс Столтенберг твърди, че НАТО ще продължи да ускорява отбранителния си капацитет и да поддържа страните членки в района на Черно и Балтийско море и Полша с „ пакет от ограничения “, както във връзка с Сухопътните сили, по този начин и на Военновъздушните и Военноморските си сили.
3 февруари 2017 година
Президентът Румен Радев взе участие в неофициалното съвещание на Европейския съвет, което се организира в Малта. Държавните и държавните ръководители на страните членки на Европейски Съюз разискват във Валета въпросите, свързани с миграционния напън към Европа, както и напускането на Европейски Съюз от Англия. В рамките на форума на най-високо ниво българският президент беседва с канцлера на Федерална република Германия Ангела Меркел, която пожела на Румен Радев триумф в виновната му задача като български държавен глава. Двамата разискаха идното публично посещаване на президента Радев в Германия и размениха отзиви по настоящи въпроси от дневния ред на Европейски Съюз. Румен Радев и Ангела Меркел потвърдиха и желанието на България и Германия за следващо всестранно развиване на двустранните връзки.
6 февруари 2017 година
Президентът Радев е на публично посещаване във Федерална република Германия по покана на президента на страната Йоахим Гаук.В Берлин Румен Радев е посрещнат с публична гала в президентския замък „ Белвю “, където дружно с президента Гаук направиха обзор на Почетната рота на Бундесвера. Двамата президенти поздравиха български и немски възпитаници, които бяха пристигнали да следят формалната гала. „ Обменихме отзиви от настоящия дневен ред на Европейския съюз и на двете ни страни. Споделяме общи отговорности и полезности за постигането на мощна, просперираща и сигурна обединена Европа. Предизвикателствата пред нас не са малко – въоръжени спорове, тероризъм, миграционна вълна, глобализация, все по-силно ограничение на наличните запаси. В тази конюнктура ние би трябвало да продължаваме дейното си съдействие, което има голям капацитет, изключително в региона на стопанската система и вложенията “, уточни българският президент по време на взаимната конференция с немския си сътрудник. От своя страна президентът Йоахим Гаук означи, че в Германия и Европа се интересуват и от вътрешнополитическото предизвикателство, което България би трябвало да преодолее – битката с корупцията. „ Знаем, че отдавна се работи и се надяваме скоро да има резултат “, уточни президентът Гаук. По време на диалога на двамата президенти са обменени и хрумвания за повишение на сигурността на европейските жители. „ Тази сигурност се базира на споделени отговорности и взаимност. България поставя всички старания на своята външна граница да отбрани европейските жители и външната граница на Европейски Съюз. Разчитаме, обаче на още по-голяма европейска взаимност освен под формата на хора, техника и запаси, а и като едно дълготрайно оперативно обмисляне за справяне с миграционната рецесия ", декларира Радев.
17 февруари 2017 година
Президентът Румен Радев участва на работна среща в границите на Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността, отдадена на проблемите на бежанците в Европа. На нея той приканва интернационалната общественост да се сплоти за изработването на тактика, която да планува в дълготраен проект нужните ограничения за справяне с бежанската и миграционната рецесия. Държавният глава акцентира, че съществуващите регламенти не оферират стабилно решение както на аргументите за миграционните процеси, по този начин и за интеграцията на бежанците и това ще бъде настояща тематика от интернационалния дневен ред и през идващите години. Нито една страна не беше готова когато тази рецесия стартира и през днешния ден доста от европейските страни са изправени пред въпроса по какъв начин да реализират действителна интеграция на хиляди бежанци “, показва президентът. Според Румен Радев, с цел да има триумф бъдещата обща тактика по миграционната рецесия, би трябвало да се отговори на въпроса - Каква е същинската интеграция и по какъв начин се реализира? „ Когато идваш в дадена страна би трябвало да спазваш разпоредбите. В това, какво запазваш от своите полезности и какви нови полезности ще приемеш, е и отговорът на въпроса за консолидираното в обещано общество “, декларира българският президент.
9 март 2017 година
На съвещанието на Европейския съвет в Брюксел президентът взе участие в полемика, отдадена на „ Бялата книга “ за бъдещето на Европа и показва позицията на страната ни. Президентът акцентира, че България не приема задълбочаването на разликите в Европейския съюз, както и наклонността за затвърждаването на „ Европа на две скорости “ и за образуването на център и външна страна. „ Дебатът за бъдещето на Европа по някакви нови механизми, както се предлага в тези пет сюжета, едвам в този момент стартира “, уточни Румен Радев и напомни, че полемиките по „ Бялата книга “ за бъдещето на Европа ще приключат през месец декември т.г., когато ще бъде взето и решение. „ Проблемите стоят отворени, както и решенията. Ние би трябвало да отговорим на апела на ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер във всяка страна този разбор да бъде осъществен от институциите по този начин, че да стигне до всички жители. Държим при бъдещото решение да се съблюдават основополагащите правила на единение и взаимност “, декларира още президентът. Съществува наклонност Европейски Съюз от съюз на правила и полезности да се трансформира в съюз на сметки и пазарлък. Тук съм, с цел да изразя ясната българска позиция в поддръжка на основополагащите полезности на Европейския съюз - единството и солидарността “, споделя още той.
25 март 2017 година
Президентът Радев участва на тържественото отбелязване на 60-годишнината от подписването на Римските контракти в Рим. Държавният глава съобщи, че приемането на Римската декларация е от основно значение за развиването на почналите полемики за бъдещето на Европейски Съюз през идващото десетилетие и оттатък този небосвод. „ Декларацията удостоверява единството на Съюза и неговата сплотеност. Тя отразява и общото ни схващане, че Европейски Съюз се нуждае от по-голяма успеваемост и укрепване на връзката си с жителите, изключително в подтекста на множеството невиждано комплицирани вътрешни и външни провокации през последните години ”, добави Румен Радев. Той увери, че като ръководител на Съвета на Европейския съюз България ще продължи с още по-голяма сила да бъде ангажирана с бъдещето на общия ни европейски план. " Ще работим в тясно съдействие с останалите страни членки и европейските институции и ще поддържаме всяко изпитание, което би ни разрешило да подобрим нашия Съюз, запазвайки неговите почтени достижения ", сподели още Радев.
29 април 2017 година
Държавният глава взе участие в съвещанието на Европейския съвет в Брюксел, отдадено на приемането на политическите насоки за водене на договарянията с Обединеното кралство за отдръпване от Европейския съюз.Президентът Радев прикани в границите на преговорния развой да бъдат съхранени правата на 4.5 млн. европейски жители, които живеят и работят във Англия, както и на британците в Европейски Съюз. " Европейският съюз ще остане обединен и ще следва общ метод в договарянията за овакантяване на Англия ", съобщи Радев, като добави, че преговорният развой няма да бъде елементарен, само че е значимо, че всички европейски водачи са обединени към общите за Европейски Съюз цели – отбрана на правата на жителите, на бизнеса, на обособените държави-членки и на съюза като цяло. При визитата си в Брюксел президентът Радев е разискал обстановката в Югоизточна Европа и политическата рецесия в Република Македония с ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск и с висшия представител по въпросите на външната политика и на сигурността Федерика Могерини. „ Получих гаранция, че въпросът за Република Македония ще бъде подложен доста съществено и че ще бъде оказана поддръжка за възобновяване на разговора сред политическите партии и институциите “, уточни президентът. „ Това е най-важното в този миг за опазване на сигурността в района “, добави Румен Радев и акцентира, че бъдещето на страните от Западните Балкани ще бъде във фокуса на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз през първата половина на 2018 година
26 май 2017 година
Президентът Румен Радев е на аудиенцията при папа Франциск, след която отбелязва, че двамата са имали доста забавен и прям диалог. По време на аудиенцията са разисквани сериозните проблеми, пред които е изправен светът през днешния ден. По думите на Радев Папа Франциск е отдал самопризнание на българския народ като страж и пропагандатор на делото на светите братя Кирил и Методий. Държавният глава прави оценка високо връзките сред България и Светия трон. За приноса му в тяхното развиване президентът награждава с медал „ Св.св. Кирил и Методий “ Монсеньор Жозе Авелино Бетанкур, който е шеф на „ Протокола “ на Ватикана. В Рим президентът посещава и светите за българите места - базиликата „ Сан Клементе “, в която се намира гробът на Свети Кирил, църквата „ Св. Павел но Регола “, предоставена за свещенодействие на българската общественост в италианската столица, както и базиликата „ Санта Мария Маджоре ”, където през IX век папа Адриан II благославя българската писменост, българските книги и делото на великите братя Св. Св. Кирил и Методий.
23 юни 2017 година
Президентът Румен Радев посещава Република Гърция и това е първата му аудиенция в Югоизточна Европа след встъпването в служба. По време на срещата си със своя гръцки сътрудник президента Прокопис Павлопулос Радев акцентира, че „ България и Гърция са свързани от стратегическо партньорство както в двустранен проект, по този начин и в границите на Европейския съюз и НАТО. Двете страни могат да бъдат образец за добросъседски връзки на Балканите, построени върху общите европейски полезности “. Президентът Павлопулос от своя страна акцентира смисъла на това, че първата аудиенция на българския държавен глава Румен Радев е точно в Гърция и удостовери поддръжката на страната си за присъединението на България към Шенгенското пространство. По време на визитата си българският президент организира среща и с кмета на Атина Георгиос Каминис по въпроси, свързани с българската общественост в гръцката столица и е почетен от президента Прокопис Павлопулос с най-висшето държавно отличие на Република Гърция “Голям кръст на Ордена на Спасителя ”.
28 юни 2017 година
Държавният глава Румен Радев е на публично посещаване в Румъния. Президентите на България и Румъния излизат с обща позиция, че страните ще работят за развиването на енергийната и транспортна инфраструктура, която свързва двете страни – създаване на нови мостове и фериботни линии през река Дунав, които да свържат хората, бизнеса и районите от двете страни. Президентите Румен Радев и Клаус Йоханис приканват за приемането на двете страни в Шенгенското пространство. Двамата удостоверяват устрема на България и Румъния да задълбочат своето партньорство в границите на Европейски Съюз. Българският държавен глава декларира, че за повишението на енергийната сигурност на страната ни е значимо интерконекторът, свързващ газопреносните мрежи на България и Румъния, да бъде реверсивен и да разрешава транспорт на природен газ и в двете направления. В рамките на визитата си президентът Радев организира срещи с ръководителя на Сената Калин Попеску-Търичану, както и с ръководителя на Камарата на депутатите Ливиу Драгня.
6-7 юли 2017 година
Държавният глава Румен Радев взе участие в среща на високо ниво в границите на самодейността „ Три морета “ на НАТО във Варшава. В самодейността вземат участие дванадесет страни от района - Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия, като в тазгодишния формат се включват и Съединените американски щати. В рамките на форума държавните глави на страните разискват опциите за разширение на съдействието си в основни сфери като енергетика, цифрова стопанска система и сигурност, превоз, инфраструктура, околна среда, селско стопанство и туризъм. Румен Радев декларира, че повече вложения и общи планове в областта на инфраструктурата, енергетиката и дигитализацията в района на трите морета – Черно, Адриатическо и Балтийско, ще донесат добавена стойност за жителите в Централна и Източна Европа и ще създадат целия Европейски съюз по-конкурентоспособен и целенасочен.
Българският държавен глава взима присъединяване и в Световния конгрес във Варшава, проведен от Атлантическия съвет. Срещата събира водещи политически водачи, бизнес ръководители и специалисти, които разискват бъдещето на трансатлантическите връзки в изискванията на възходящи районни и световни провокации. В рамките на Глобалния конгрес българският президент дефинира политиките на доближаване сред държавите-членки и обособените райони в Европейския съюз като главен фактор за усилване на безапелационното наличие Съюза на интернационалната сцена. Радев приканва за попречване на дълготрайно опълчване в връзките с Русия.
Във Варшава Румен Радев има двустранни срещи с латвийския си сътрудник Раймондс Вейонис и президентът на Унгария Янош Адер.
11-12 юли 2017 година
Президентът Румен Радев е на двудневно посещаване в Черна гора в навечерието на Деня на държавността на Черна гора – 13 юли. На взаимна конференция с черногорския си сътрудник и Филип Вуянович Радев декларира, че България е подготвена да продължи да подкрепя процеса на европейска интеграция на Черна гора. Двамата президенти разискват вероятностите за задълбочаване на двустранно съдействие в сферите на стопанската система, инфраструктурата и сигурността, както и във връзка с предпочитаните политики за района.
В Подгорица Румен Радев беседва и с министър-председателя на Черна гора Душко Маркович и с ръководителя на Скупщината Иван Брайович.
По време на срещите си в столицата на Черна гора Румен Радев приканва за задълбочаване на връзките в региона на науката и образованието и за активизиране на университетския продан сред България и Черна гора.
13 юли 2017 година
Президентът Румен Радев е на работно посещаване в Италия, където беседва с италианския си сътрудник Серджо Матарела. По време на срещата им излиза наяве, че двете страни ще обединят напъните си за образуването на нов метод за справяне с миграционния напън към Европа и за смяна на несправедливото решение, което повелява имигрантите да бъдат връщани механично в страните, в които първо са били регистрирани. Президентът Матарела показва поддръжката си за присъединението на страната ни към Шенген. Италианският президент показва готовността на страната му да даде безплатно на България програмен продукт, с който могат да бъдат проследявани подозрителни финансови интервенции в страната за попречване на финансови закононарушения, както и повсеместен модел за неговото използване. Президентите Радев и Матарела разискват опциите за облекчение на административните процедури пред бизнеса и за последващото увеличение на двустранния стокообмен, диверсификацията на източниците и маршрутите за доставки на енергийни запаси към Европа, съдействието сред България и Италия в областта на защитата, културата и други
14-15 септември 2017 година
Президентът Румен Радев взе участие в границите на 13-та среща на държавните глави от групата „ Арайолуш “, която се организира във Валета, Малта. Дискусиите в границите на срещата на групата " Арайолуш " са отдадени на миграцията, сигурността, солидарността и подобряването на икономическите вероятности в Европейския съюз и прилежащите на него райони. Във форума присъединяване взимат президентите на Австрия, България, Естония, Хърватия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Малта и Словения. По време на заключителната конференция на срещата българският държавен глава декларира, че когато става дума за сигурността на жителите, няма място за взаимни отстъпки и заблуди и Европейският съюз би трябвало да не помни за идеалистичния си метод и да проучва казуса в дълбочина. По думите на Румен Радев напъните на Европейския съюз в региона на миграцията би трябвало да бъдат ориентирани към предварителната защита на нови бежански талази от прилежащите на континента райони, посредством гарантиране на вероятности за добър живот на хората в техните страни на генезис. Преди началото на срещата българският държавен глава се среща с немския си сътрудник Франк-Валтер Щайнмайер. По време на диалога Щайнмайер декларира, че в динамичната обстановка в Европа България се е утвърдила като главен и благонадежден сътрудник на Германия в границите на Европейския съюз и напъните на страната ни за гарантиране на сигурността на външната граница на Съюза ще бъдат подкрепени. Той декларира, че немският бизнес демонстрира мощен интерес към вложения в България, само че смята за значимо изискване предприемането на ефикасни антикорупционни ограничения и работеща правосъдна система в страната. По време на визитата си в Малта президентът се среща с огромна група представители на българската общественост на острова
19-25 септември 2017 година
Президентът Румен Радев управлява българската делегация за присъединяване в 72-ата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации. Пред Общото заседание на Организация на обединените нации президентът декларира, че Международната общественост би трябвало да се оправи с коренните аргументи за споровете и миграцията и откроява смисъла на предварителната защита като главен инструмент за съхраняването на мира. Според него разоръжаването, неразпространението на оръжия за всеобщо заличаване и контролът над въоръженията са измежду главните стълбове на интернационалната сигурност и декларира, че България препотвърждава своята цялостна поддръжка за признатия през 2015 година Съвместен изчерпателен проект за деяние по иранската нуклеарна стратегия, като основен за районната и световната сигурност, акцентира президентът.
По време на интернационален конгрес в Ню Йорк под патронажа на ЮНЕСКО, на който е показана „ Глобалната коалиция за вяра “ президентът декларира, че може сполучливо да се противопоставим на екстремизма единствено в случай че отстояваме своите полезности и отдаваме респект към хората, които са преoдолели страха си и са се опълчили против насилието.
По време на престоя му в Съединени американски щати българският държавен глава организира редица диалози и срещи. Сред хората, с които той беседва са президентътна Съединени американски щати (1993-2001 г.) Бил Клинтън, Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш, ръководителя на Общото заседание на Организация на обединените нации Мирослав Лайчак, президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, украинският държавен глава Петро Порошенко, кралят на Хашемитското кралство Йорда
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ