Удивителната история на Бургаското пристанище
Днес, пристанището на Бургас е най-голямото в България, само че преди Освобождението то съставлява единствено един отворен и беззащитен от ветровете лиман, рисков при бурни ветрове. Въпреки това е употребявано като главен пункт за експорт на артикули, най-вече земеделска продукция, от плодородните поля, южно от Стара планина, което изключително се ускорява през времето на Кримската война 1853 година – 1856 година Данните демонстрират, че да вземем за пример през 1865 година в него дебаркират 21 турски кораба с съдържимост 2616 т, 117 австрийски с съдържимост 69 920 т и 30 италиански; през 1867 година корабите се усилват на 66 турски с тонаж 32 100 т и 67 австрийски с тонаж 35 864 т; а през 1869 година турските кораби са 18 с тонаж 3560 т, австрийските 97 с тонаж 60 605 т, има и 12 италиански. Сведенията за комерсиалните връзки с Англия и Франция през тези години са нищожни.
Един от проблемите, които би трябвало да се разрешат след идването на съветската войска през 1878 година и Освобождението на Бургас е потребността от възстановяване на връзката сред града и прилежащите селища. Руският инженер полк. Ходяков създава план и благодарение на бойците от 93-ти пехотен Иркутски полк, ситуиран при село Лъджа /дн. кв. Банево/ през май - юни 1878 година стартира създаване на отклонение, което да свърже селото с пътя Айтос-Бургас. Това довежда до бърз и елементарен достъп до така наречен Айтоски минерални лъджи, известни още от древността със своята лековита вода, употребена даже от ромейски, латински и османски владетели.
Другият проблем е, че Бургаското пристанище е доста примитивно и е належащо да се реорганизира и преустрои, защото храната за съветските войски идва тук с параходи от Одеса.
Планът за преустройството изготвя още веднъж полк. Ходяков и по него също работят частите на 93-и Иркутски полк /проявили подвиг при защитата на Шипка през миналата година/, като всекидневно броят на работещите доближава до 1170 души, а дружно с съветските бойци работят и българи. Извършено е главно преустрояване и доста усъвършенствания, като за инвестиции труд и средства не е поискана отплата от общината. На 30 юни работата по преустройството е приключена и е отслужен молебен по случая.
Пристанищните уреди са направени от дърво, което не допуска тяхната резистентност за дълъг интервал. Те елементарно се повреждат от до момента на корабите с тях, при товаро-разтоварните работи и при неприятно време, изключително през зимата. Ето за какво, още на 9 януари 1879 година, до окръжния шеф постъпва доклад, подписан от ръководителя на Бургаския градски съвет/който е и кмет на града/ Нико Попов и секретаря Ясен Русалиев, с молба до Сливенския губернатор. Общинските управници молят да им се позволи да усилят таксата от стоките, които се внасят в града по море и с получения доход да ремонтират и удължат митническата скеля.
С приключването на мандата на краткотрайното съветско ръководство, разположените военни елементи в града се приготвят да изоставен и да отплуват за Русия. На 20 юли 1879 година началникът на Бургаското пристанище щабскапитан Никитин изпраща писмо до кмета на Бургас, по отношение на предаване на пристанището на българските управляващи: „ Вследствие предписанието на началника на военните известия от 18 юли, апелирам да назначите на следващия ден в 12 часа преди обяд представител на града, да одобри от мене в свое притежание градското пристанище по списък с нужните документи. При това Ви оповестяваме, че пристанището остава като подарък на града ”.
Направен е списък на всички уреди и е квалифициран документ за тяхното предаване, който гласи: „ Настоящата разписка се издава на Градския съвет от завеждащия пристанищните уреди щабскапитан Никитин, за предадените от него според списък № 107: 1. Два градски пристана; 2. Мостика на основната улица; 3. Мостик на Анхиалския път; 4. Четири мостика на някогашните интендантски хранилища ”. Следват подписите на ръководителя на Съвета Нико Попов, на членовете П. Русалиев и Н. Камбуров, на секретаря Стоян Шивачев и печатът на Съвета. Общината урежда по този мотив прощална вечеря – прием, за „ началстващите лица ”.
Бургаското пристанищно оборудване се състои от пет дървени скели. Това са митническата, която е най-широка /4-5 м./, за товаро-разтоварни работи, и на която има 4 дребни винча/приспособление за повдигане и преместване на тежести, лебедка/; карантинната, на която лекарят ревизира здравословното положение на идващите пътници; и скелите пред житните магазии на Христо Дионисиядис и Аркадий Димитракопулос, и пред магазиите на Андон Кокинос. Последните три се употребяват за товарене на зърнени храни на параходи и гемии, дължината им е 40-50 м, а дълбочината във водата 3-4 м.
С придобиването на по този начин описаното пристанище, на гърба на Бургаския градски общински съвет ляга и грижата за неговото стопанисване и поддръжка. На постоянно съвещание, извършено на 18 ноември 1880 година, след дълго разискване, по време на което съветниците демонстрират стопански нюх, е взето решение кметът да издаде заповед за корекция на старите съветски скели с пари от бюджета. Причината е, че скелите се разрушават с всеки изминат ден и има заплаха да паднат, а това може да докара до потребността от доста повече средства.
В бюджета за 1881 година също са планувани средства за пристанището. За облекчение на частните товаро-разтоварни действия по скелята са планувани 2 500 гроша за покупката на един винч и още 2 175 гроша за създаване на 3 нови скели за храни /под храни в протоколите на Бургаския градски съвет нормално се има поради жито и други зърнени култури/. Така се оказва помощ на търговците, внасящи и изнасящи храни, а от тях се получават по ½ % такса за импорт и експорт. За корекция на остарялата съветска скеля още веднъж са планувани 5 000 гроша, а за напълно нова скеля за митницата са заложени 25 000 гроша. Всичко това общинските съветници подхващат, тъй като съгласно тях е належащо за развиването на търговията в града.
През есента на 1881 година мощна стихия поврежда една от скелите, по тази причина на съвещанието на Съвета на 8 октомври е взето решение при поправката ѝ нейната дължина да се усили с още 15 м във вътрешността във водата. За тази цел са нужни 48 наръча дърва, дълги 6 м и дебели 30 см и 50 керестета /отрязани части дърво, цилиндрични, само че по-често дялани, нормално от черница/, също дълги по 6 м, само че дебели по 25 см. Решено е материалът да се закупи от селата към Бургас и защото времето се утежнява, организацията на обществените търгове би трябвало да се форсира, като в същото време всичко би трябвало да е съобразено с гласуваната сума в бюджета.
Все в полза на жителите и търговците, на 27 декември кметът издава заповед за изработката на 4 преносими скели за сметка на градската каса, а повода е, че след бурята скелите са останали на изсъхнало и се затруднява товаренето на храните.
В бюджета за 1882 година още веднъж са заложени средства в размер на 2 500 гроша за закупуване на един винч и още 20 000 гроша за огромна скеля до митницата. През 1883 година проблеми с пристанището не са маркирани, само че за бюджетната 1884 година са планувани 20 000 гроша за корекция на остарели скели и за създаване на нова такава. В тази връзка на 15 февруари е издадена заповед да се разгласи обществено, че за ремонта се търсят 300 дървета.
През февруари 1887 година е разгласен обществен търг за дървен материал за корекция на скелите, само че тъй като се явяват единствено двама съперници, той е отсрочен за 15 март, а в това време е изпратена и публикация в 5-6 села от Бургаска околия. Появяват се нови претенденти, само че те желаят да им се заплати доста висока сума за осъществяването и градските съветници дават право на ръководителя на Съвета, съобразявайки се с ползите на града и със сумите, плащани до тогава, самичък да вземе решение по въпроса.
Според бюджетите за идващите три години, за корекция на житните скели и за газовото вместилище на пристанището са отделени: за 1888 година – 10 472 лева, за 1889 година – 20 000 лева и за 1890 година – 4 000 лева за житните скели и 15 000 лева за скелята при газовото вместилище. След 1891 година отделените средства отиват единствено за поддържане на скелята при газовото вместилище: за 1891 година – 2 000 лева, за 1892 година – 3 000 лева, а от 1893 година до 1896 година всяка година се залагат по 1 000 лева, само че и те не всеки път биват изразходвани.
Независимо, че скелите са дървени, Бургаското пристанище приема и обслужва всевъзможни кораби, включително и параходи. За времето от 1886 година до 1890 година броят на обслужените кораби възлиза на 1 668, от които 255 парни; от 1891 година до 1896 г броят на парните кораби се усилва на 547; а от 1906 година до 1910 година са обслужени 669 парни кораба.
През май 1889 година княз Фердинанд публично открива строителството на ж.п. линията Ямбол – Бургас, което е необятно отразено в немската, австро-унгарската и френската преса. Линията е приключена за една година и по този метод свързването на селищата от Южна България с морето се усъвършенства неведнъж, а това слага на дневен ред въпроса за създаване на модерно пристанище.
Българското държавно управление взема решение за изграждане на нови, модерни пристанищни уреди в Бургас и Варна. Проведен е и сполучлив търг за избор на реализатор на пристанището в Бургас, само че след това на 17 декември 1893 година, по отчет на специфична парламентарна комисия, по „ проучване търга за бургаското пристанище “, Народното събрание взема решение да не се утвърждава първичния контракт с бизнесмена Гио, тъй като същият не извършва изискванията по търга. Вместо това е решено първо да се състои нов търг, тъй като след първия извършен се появява компанията „ Кас и Ликенс “ /A. Casse et Likens/ и дава преференциална оферта на министъра и второ, всевъзможни предложения, подадени след новия търг, да не се вземат под внимание. Целият контракт за строителството на пристанището, съхраняван в ЦДА, съдържа единствено 7 члена.
Новият търг е извоюван от „ Кас и Ликенс “ и те стартират работа в края на януари 1894 година Тъй като през годината пораждат някои спомагателни въпроси от компетенцията на Народното събрание, Министерството на публичните здания, пътищата и известията /МОСПС/ изготвя предложение до него и на 3 декември 1894 година министър К. Величков написа до княза с молба: „ Господарят да благоволи и да позволи да се внедри същото предложение в дневния ред на идната сесия “. Това писмо е належащо, тъй като князът и министрите имат право на законодателна самодейност, а последните могат да внасят в Народно събрание законопроекти единствено с негова заповед. Няколко дни по-късно, МОСПС към този момент има нов министър - М. Маджаров, някогашен основен контрольор на финансите от 1882 година до 1884 година и шеф /министър/ на финансите от 1884 година до 1885 година на Източна Румелия, който от своя страна на 12 декември написа до ръководителя на Народното събрание за внасяне на сесия на предлагането за „ подписване на спомагателна спогодба с белгийските бизнесмени по изработката на бургаското пристанище „ Кас и Ликенс ”, по отношение на метода на осъществяването на някои спомагателни работи “.
Първоначален абстрактен план на пристанище Бургас
Предложението е прегледано от Народното събрание на сесията, извършена на 19-20 декември и конвенцията е утвърдена, като е упълномощено държавното управление да договаря с бизнесмените и в случай че не успее да контракти „ вигодни /изгодни/ условия “, да се извършат спомагателните работи или по икономически метод, или посредством различен бизнесмен.
Строежът на пристанището по-късно довежда до спор сред Бургаския градски съвет и МОСПС по отношение на потребления пясък, който концесионерът вади от територията сред морето и езерото Вая, съгласно утвърдената спомагателна спогодба. Съветниците се опълчват, че това не е просто земя, а е кариера от пясък и принадлежи на Община Бургас, а с общинските парцели може да се разпорежда единствено Градския съвет. По този мотив, на 27 ноември 1897 година, те изпращат доклад до Министерството с искане предприемачът да изплати на Общината полагащата се такса за към този момент извадения пясък, а в противоположен случай разногласието да се „ отнесе до съда ”. Този спор продължава и през 1898 година, като от Министерството упорстват, че това не е пясък, а „ просто песъчлива пръст ”, употребена за насипване в пристанището и в отговор Съветът натоварва юрист да изследва въпроса.
В тези години не всеки юрист се наема да съди държавното управление или представители на държавната власт. От известие в бургаски вестник, излизащ всяка неделя, научаваме, че „ Хр. М. Богоев, юрист в град Бургас, известява, че от 1 септември към този момент не е юрист на държавното управление, а стартира да приема да води и пази всевъзможни процеси срещу държавното управление “. Същият след години е определен за кмет.
Междувременно, тъй като „ Кас и Ликенс “ не извършват изискването да завършат строителството до 1 февруари 1898 година, те оферират да се трансферира контракта им на френското строително сдружение „ Батиньол “. Това предложение е утвърдено от Народното събрание и на французите е даден период да завършат пристанището до 19 септември 1901 година
Проектът на пристанището е направен от френския инженер Адолф Жерар, като цялостното му създаване е приключено чак през 1903 година Неговото публично разкриване се състои на 18 май и минава по следната стратегия: в 9 ч. сутринта княз Фердинанд I се качва на кораба „ Надежда “ в залива Порос /дн. кв. „ Крайморие “/, а съпътстващите ги съдове отдават салюти, след което той влиза в пристанището и е посрещнат от Димитър Попов, министър на МОСПС, и формалните лица. Министърът държи тирада, а князът афишира пристанището за намерено и още веднъж следват топовни гърмежи. След това корабът стопира на кея, където чакат поканените, по лист, утвърден от княза, лица. Списъкът включва членовете на дипломатическото и консулско тяло; министрите; ръководителя и заместник-председателя на Народното събрание; гражданската свита на княза; духовенството; представители на локалните управляващи /от тях участва само кметът/ и почетна рота от 24-ти пехотен Черноморски полк.
Отслужен е молебен, сложена е паметна плоча на вълнолома от княза и „ приветствующите ” лица, а по-късно е даден прием в градския павилион, който се е намирал против днешния хотел „ Приморец “. Разходите, които прави Градският съвет за тържествено накичване на града, са в размер на 300 лева
От този миг приходите, които носи Бургаското пристанище, са доста по-големи спрямо Варненското. Според отчет до министъра на търговията и земеделието за икономическото състояние през 1906-1907 година, те са следните:
Години Бургас Варна
1903 149 571 лева. 11 974 лева
1904 379 679 лева. 34 431 лева
1905 363 703 лева. 83 075 лева
Пристанището на град Варна е намерено тъкмо 6 години по-късно, на 18 май 1909 година, само че стокооборотът през Бургас продължава да бъде по-голям и през идващите години.
Новото съвременно пристанищно оборудване довежда до поврат в развиването на морската търговия, заради което разнообразни параходни сдружения стартират да откриват представителства в Бургас. Няколко години по-късно, през 1911 година те са към този момент 11 на брой:
1. „ Българско комерсиално параходно сдружение ”, с сътрудник Цанев;
2. Френско параходно сдружение „ Фресине и Сие ”, представлявано от Н. Александров;
3. „ Дойче Леванте Лин ”,
4. „ Месажери маритим ”,
5. „ Ново гръцко параходно сдружение “ и трите, представлявани от Георги Бези;
6. Гръцко сдружение „ Мак – Дуал ”, с сътрудници Хр. Дионисиадис и синове;
7. „ Руско комерсиално параходно сдружение ”, с сътрудник Йордан Костов;
8. Английско сдружение „ Вескот и Лорънс ”,
9. Английско сдружение „ Джонстън и Сие ”, и двете представлявани от А. Петков;
10. „ Унгарско параходно сдружение ”, с сътрудник А. Тедески;
11. „ Австрийски Лойд ”, представлявано от Г. Ценович.
Многократно увеличеният стокооборот трансформира Бургас във водещ център на българската търговия по море. Той става притегателно място за търговци, бизнесмени и всевъзможни други хора, търсещи ново прехранване, и това съчетано със заселването на доста бежански фамилии след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Така популацията на града, наброяващо единствено 2 950 души през 1879 година, се усилва петкратно.
Един от проблемите, които би трябвало да се разрешат след идването на съветската войска през 1878 година и Освобождението на Бургас е потребността от възстановяване на връзката сред града и прилежащите селища. Руският инженер полк. Ходяков създава план и благодарение на бойците от 93-ти пехотен Иркутски полк, ситуиран при село Лъджа /дн. кв. Банево/ през май - юни 1878 година стартира създаване на отклонение, което да свърже селото с пътя Айтос-Бургас. Това довежда до бърз и елементарен достъп до така наречен Айтоски минерални лъджи, известни още от древността със своята лековита вода, употребена даже от ромейски, латински и османски владетели.
Другият проблем е, че Бургаското пристанище е доста примитивно и е належащо да се реорганизира и преустрои, защото храната за съветските войски идва тук с параходи от Одеса.
Планът за преустройството изготвя още веднъж полк. Ходяков и по него също работят частите на 93-и Иркутски полк /проявили подвиг при защитата на Шипка през миналата година/, като всекидневно броят на работещите доближава до 1170 души, а дружно с съветските бойци работят и българи. Извършено е главно преустрояване и доста усъвършенствания, като за инвестиции труд и средства не е поискана отплата от общината. На 30 юни работата по преустройството е приключена и е отслужен молебен по случая.
Пристанищните уреди са направени от дърво, което не допуска тяхната резистентност за дълъг интервал. Те елементарно се повреждат от до момента на корабите с тях, при товаро-разтоварните работи и при неприятно време, изключително през зимата. Ето за какво, още на 9 януари 1879 година, до окръжния шеф постъпва доклад, подписан от ръководителя на Бургаския градски съвет/който е и кмет на града/ Нико Попов и секретаря Ясен Русалиев, с молба до Сливенския губернатор. Общинските управници молят да им се позволи да усилят таксата от стоките, които се внасят в града по море и с получения доход да ремонтират и удължат митническата скеля.
С приключването на мандата на краткотрайното съветско ръководство, разположените военни елементи в града се приготвят да изоставен и да отплуват за Русия. На 20 юли 1879 година началникът на Бургаското пристанище щабскапитан Никитин изпраща писмо до кмета на Бургас, по отношение на предаване на пристанището на българските управляващи: „ Вследствие предписанието на началника на военните известия от 18 юли, апелирам да назначите на следващия ден в 12 часа преди обяд представител на града, да одобри от мене в свое притежание градското пристанище по списък с нужните документи. При това Ви оповестяваме, че пристанището остава като подарък на града ”.
Направен е списък на всички уреди и е квалифициран документ за тяхното предаване, който гласи: „ Настоящата разписка се издава на Градския съвет от завеждащия пристанищните уреди щабскапитан Никитин, за предадените от него според списък № 107: 1. Два градски пристана; 2. Мостика на основната улица; 3. Мостик на Анхиалския път; 4. Четири мостика на някогашните интендантски хранилища ”. Следват подписите на ръководителя на Съвета Нико Попов, на членовете П. Русалиев и Н. Камбуров, на секретаря Стоян Шивачев и печатът на Съвета. Общината урежда по този мотив прощална вечеря – прием, за „ началстващите лица ”.
Бургаското пристанищно оборудване се състои от пет дървени скели. Това са митническата, която е най-широка /4-5 м./, за товаро-разтоварни работи, и на която има 4 дребни винча/приспособление за повдигане и преместване на тежести, лебедка/; карантинната, на която лекарят ревизира здравословното положение на идващите пътници; и скелите пред житните магазии на Христо Дионисиядис и Аркадий Димитракопулос, и пред магазиите на Андон Кокинос. Последните три се употребяват за товарене на зърнени храни на параходи и гемии, дължината им е 40-50 м, а дълбочината във водата 3-4 м.
С придобиването на по този начин описаното пристанище, на гърба на Бургаския градски общински съвет ляга и грижата за неговото стопанисване и поддръжка. На постоянно съвещание, извършено на 18 ноември 1880 година, след дълго разискване, по време на което съветниците демонстрират стопански нюх, е взето решение кметът да издаде заповед за корекция на старите съветски скели с пари от бюджета. Причината е, че скелите се разрушават с всеки изминат ден и има заплаха да паднат, а това може да докара до потребността от доста повече средства.
В бюджета за 1881 година също са планувани средства за пристанището. За облекчение на частните товаро-разтоварни действия по скелята са планувани 2 500 гроша за покупката на един винч и още 2 175 гроша за създаване на 3 нови скели за храни /под храни в протоколите на Бургаския градски съвет нормално се има поради жито и други зърнени култури/. Така се оказва помощ на търговците, внасящи и изнасящи храни, а от тях се получават по ½ % такса за импорт и експорт. За корекция на остарялата съветска скеля още веднъж са планувани 5 000 гроша, а за напълно нова скеля за митницата са заложени 25 000 гроша. Всичко това общинските съветници подхващат, тъй като съгласно тях е належащо за развиването на търговията в града.
През есента на 1881 година мощна стихия поврежда една от скелите, по тази причина на съвещанието на Съвета на 8 октомври е взето решение при поправката ѝ нейната дължина да се усили с още 15 м във вътрешността във водата. За тази цел са нужни 48 наръча дърва, дълги 6 м и дебели 30 см и 50 керестета /отрязани части дърво, цилиндрични, само че по-често дялани, нормално от черница/, също дълги по 6 м, само че дебели по 25 см. Решено е материалът да се закупи от селата към Бургас и защото времето се утежнява, организацията на обществените търгове би трябвало да се форсира, като в същото време всичко би трябвало да е съобразено с гласуваната сума в бюджета.
Все в полза на жителите и търговците, на 27 декември кметът издава заповед за изработката на 4 преносими скели за сметка на градската каса, а повода е, че след бурята скелите са останали на изсъхнало и се затруднява товаренето на храните.
В бюджета за 1882 година още веднъж са заложени средства в размер на 2 500 гроша за закупуване на един винч и още 20 000 гроша за огромна скеля до митницата. През 1883 година проблеми с пристанището не са маркирани, само че за бюджетната 1884 година са планувани 20 000 гроша за корекция на остарели скели и за създаване на нова такава. В тази връзка на 15 февруари е издадена заповед да се разгласи обществено, че за ремонта се търсят 300 дървета.
През февруари 1887 година е разгласен обществен търг за дървен материал за корекция на скелите, само че тъй като се явяват единствено двама съперници, той е отсрочен за 15 март, а в това време е изпратена и публикация в 5-6 села от Бургаска околия. Появяват се нови претенденти, само че те желаят да им се заплати доста висока сума за осъществяването и градските съветници дават право на ръководителя на Съвета, съобразявайки се с ползите на града и със сумите, плащани до тогава, самичък да вземе решение по въпроса.
Според бюджетите за идващите три години, за корекция на житните скели и за газовото вместилище на пристанището са отделени: за 1888 година – 10 472 лева, за 1889 година – 20 000 лева и за 1890 година – 4 000 лева за житните скели и 15 000 лева за скелята при газовото вместилище. След 1891 година отделените средства отиват единствено за поддържане на скелята при газовото вместилище: за 1891 година – 2 000 лева, за 1892 година – 3 000 лева, а от 1893 година до 1896 година всяка година се залагат по 1 000 лева, само че и те не всеки път биват изразходвани.
Независимо, че скелите са дървени, Бургаското пристанище приема и обслужва всевъзможни кораби, включително и параходи. За времето от 1886 година до 1890 година броят на обслужените кораби възлиза на 1 668, от които 255 парни; от 1891 година до 1896 г броят на парните кораби се усилва на 547; а от 1906 година до 1910 година са обслужени 669 парни кораба.
През май 1889 година княз Фердинанд публично открива строителството на ж.п. линията Ямбол – Бургас, което е необятно отразено в немската, австро-унгарската и френската преса. Линията е приключена за една година и по този метод свързването на селищата от Южна България с морето се усъвършенства неведнъж, а това слага на дневен ред въпроса за създаване на модерно пристанище.
Българското държавно управление взема решение за изграждане на нови, модерни пристанищни уреди в Бургас и Варна. Проведен е и сполучлив търг за избор на реализатор на пристанището в Бургас, само че след това на 17 декември 1893 година, по отчет на специфична парламентарна комисия, по „ проучване търга за бургаското пристанище “, Народното събрание взема решение да не се утвърждава първичния контракт с бизнесмена Гио, тъй като същият не извършва изискванията по търга. Вместо това е решено първо да се състои нов търг, тъй като след първия извършен се появява компанията „ Кас и Ликенс “ /A. Casse et Likens/ и дава преференциална оферта на министъра и второ, всевъзможни предложения, подадени след новия търг, да не се вземат под внимание. Целият контракт за строителството на пристанището, съхраняван в ЦДА, съдържа единствено 7 члена.
Новият търг е извоюван от „ Кас и Ликенс “ и те стартират работа в края на януари 1894 година Тъй като през годината пораждат някои спомагателни въпроси от компетенцията на Народното събрание, Министерството на публичните здания, пътищата и известията /МОСПС/ изготвя предложение до него и на 3 декември 1894 година министър К. Величков написа до княза с молба: „ Господарят да благоволи и да позволи да се внедри същото предложение в дневния ред на идната сесия “. Това писмо е належащо, тъй като князът и министрите имат право на законодателна самодейност, а последните могат да внасят в Народно събрание законопроекти единствено с негова заповед. Няколко дни по-късно, МОСПС към този момент има нов министър - М. Маджаров, някогашен основен контрольор на финансите от 1882 година до 1884 година и шеф /министър/ на финансите от 1884 година до 1885 година на Източна Румелия, който от своя страна на 12 декември написа до ръководителя на Народното събрание за внасяне на сесия на предлагането за „ подписване на спомагателна спогодба с белгийските бизнесмени по изработката на бургаското пристанище „ Кас и Ликенс ”, по отношение на метода на осъществяването на някои спомагателни работи “.
Първоначален абстрактен план на пристанище Бургас Предложението е прегледано от Народното събрание на сесията, извършена на 19-20 декември и конвенцията е утвърдена, като е упълномощено държавното управление да договаря с бизнесмените и в случай че не успее да контракти „ вигодни /изгодни/ условия “, да се извършат спомагателните работи или по икономически метод, или посредством различен бизнесмен.
Строежът на пристанището по-късно довежда до спор сред Бургаския градски съвет и МОСПС по отношение на потребления пясък, който концесионерът вади от територията сред морето и езерото Вая, съгласно утвърдената спомагателна спогодба. Съветниците се опълчват, че това не е просто земя, а е кариера от пясък и принадлежи на Община Бургас, а с общинските парцели може да се разпорежда единствено Градския съвет. По този мотив, на 27 ноември 1897 година, те изпращат доклад до Министерството с искане предприемачът да изплати на Общината полагащата се такса за към този момент извадения пясък, а в противоположен случай разногласието да се „ отнесе до съда ”. Този спор продължава и през 1898 година, като от Министерството упорстват, че това не е пясък, а „ просто песъчлива пръст ”, употребена за насипване в пристанището и в отговор Съветът натоварва юрист да изследва въпроса.
В тези години не всеки юрист се наема да съди държавното управление или представители на държавната власт. От известие в бургаски вестник, излизащ всяка неделя, научаваме, че „ Хр. М. Богоев, юрист в град Бургас, известява, че от 1 септември към този момент не е юрист на държавното управление, а стартира да приема да води и пази всевъзможни процеси срещу държавното управление “. Същият след години е определен за кмет.
Междувременно, тъй като „ Кас и Ликенс “ не извършват изискването да завършат строителството до 1 февруари 1898 година, те оферират да се трансферира контракта им на френското строително сдружение „ Батиньол “. Това предложение е утвърдено от Народното събрание и на французите е даден период да завършат пристанището до 19 септември 1901 година
Проектът на пристанището е направен от френския инженер Адолф Жерар, като цялостното му създаване е приключено чак през 1903 година Неговото публично разкриване се състои на 18 май и минава по следната стратегия: в 9 ч. сутринта княз Фердинанд I се качва на кораба „ Надежда “ в залива Порос /дн. кв. „ Крайморие “/, а съпътстващите ги съдове отдават салюти, след което той влиза в пристанището и е посрещнат от Димитър Попов, министър на МОСПС, и формалните лица. Министърът държи тирада, а князът афишира пристанището за намерено и още веднъж следват топовни гърмежи. След това корабът стопира на кея, където чакат поканените, по лист, утвърден от княза, лица. Списъкът включва членовете на дипломатическото и консулско тяло; министрите; ръководителя и заместник-председателя на Народното събрание; гражданската свита на княза; духовенството; представители на локалните управляващи /от тях участва само кметът/ и почетна рота от 24-ти пехотен Черноморски полк.
Отслужен е молебен, сложена е паметна плоча на вълнолома от княза и „ приветствующите ” лица, а по-късно е даден прием в градския павилион, който се е намирал против днешния хотел „ Приморец “. Разходите, които прави Градският съвет за тържествено накичване на града, са в размер на 300 лева
От този миг приходите, които носи Бургаското пристанище, са доста по-големи спрямо Варненското. Според отчет до министъра на търговията и земеделието за икономическото състояние през 1906-1907 година, те са следните:
Години Бургас Варна
1903 149 571 лева. 11 974 лева
1904 379 679 лева. 34 431 лева
1905 363 703 лева. 83 075 лева
Пристанището на град Варна е намерено тъкмо 6 години по-късно, на 18 май 1909 година, само че стокооборотът през Бургас продължава да бъде по-голям и през идващите години.
Новото съвременно пристанищно оборудване довежда до поврат в развиването на морската търговия, заради което разнообразни параходни сдружения стартират да откриват представителства в Бургас. Няколко години по-късно, през 1911 година те са към този момент 11 на брой:
1. „ Българско комерсиално параходно сдружение ”, с сътрудник Цанев;
2. Френско параходно сдружение „ Фресине и Сие ”, представлявано от Н. Александров;
3. „ Дойче Леванте Лин ”,
4. „ Месажери маритим ”,
5. „ Ново гръцко параходно сдружение “ и трите, представлявани от Георги Бези;
6. Гръцко сдружение „ Мак – Дуал ”, с сътрудници Хр. Дионисиадис и синове;
7. „ Руско комерсиално параходно сдружение ”, с сътрудник Йордан Костов;
8. Английско сдружение „ Вескот и Лорънс ”,
9. Английско сдружение „ Джонстън и Сие ”, и двете представлявани от А. Петков;
10. „ Унгарско параходно сдружение ”, с сътрудник А. Тедески;
11. „ Австрийски Лойд ”, представлявано от Г. Ценович.
Многократно увеличеният стокооборот трансформира Бургас във водещ център на българската търговия по море. Той става притегателно място за търговци, бизнесмени и всевъзможни други хора, търсещи ново прехранване, и това съчетано със заселването на доста бежански фамилии след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Така популацията на града, наброяващо единствено 2 950 души през 1879 година, се усилва петкратно.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ