Пазим традициите: Лазаровден е!
Днес православните християни означават Лазаровден. В основата за празника е библейската алегория за възкресението на Лазар от Исус Христос. В българските традиции той се свързва със съзряването на дамата и нейната подготвеност за бракосъчетание.
По традиция Лазаровден се отбелязва на осмия ден преди Великден. Празникът е с преносима дата - постоянно в предпоследната събота преди Великден. В Календара на християнската черква той е обвързван с възкресението на Лазар, гражданин на гр. Витания, покрай Ерусалим.
Според евангелието, когато Спасителят е в земите оттатък река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато Исус се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от погребението му в символ на признателност за проявеното от него гостолюбие. Лазар живее още 30 години в непоколебим пост и самоограничение и е провъзгласен за първи свещеник на град Китион на остров Кипър.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети страдалец Лазар Български, малтретиран и погубен на 23 април 1802 г
В предишното момите излизали нагиздени със сватбени премени и венци. Те пеели и играели като подгонен ураган, а след това пускали венците по реката. Момите обикаляли с песни домовете в селото. Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни.Това е обичаят Лазаруване (Боенец, Кумичене), който бележи значим стадий от тяхната социализация.
Лазаровден попада във Великденския празничен цикъл, който отбелязва прехода сред зимата и пролетта, сред гибелта и живота. Според вярванията, на празника Цветница (Връбница), който настава след Лазаровден, " разпускат, пущат умрелите " от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, вярващите означават Лазарската задушница.
Според традиците, в навечерието на Лазаровден дамите отиват на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура (просфорка-малки пшенични хлебчета), куча (варено жито) и стомнички с вода. Освен раздаването на обредни храни, вярването за разформироване на мъртвите, поражда обичая от палене на огън по гробовете-наречен " греене на покойниците ".
По традиция Лазаровден се отбелязва на осмия ден преди Великден. Празникът е с преносима дата - постоянно в предпоследната събота преди Великден. В Календара на християнската черква той е обвързван с възкресението на Лазар, гражданин на гр. Витания, покрай Ерусалим.
Според евангелието, когато Спасителят е в земите оттатък река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато Исус се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от погребението му в символ на признателност за проявеното от него гостолюбие. Лазар живее още 30 години в непоколебим пост и самоограничение и е провъзгласен за първи свещеник на град Китион на остров Кипър.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети страдалец Лазар Български, малтретиран и погубен на 23 април 1802 г
В предишното момите излизали нагиздени със сватбени премени и венци. Те пеели и играели като подгонен ураган, а след това пускали венците по реката. Момите обикаляли с песни домовете в селото. Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни.Това е обичаят Лазаруване (Боенец, Кумичене), който бележи значим стадий от тяхната социализация.
Лазаровден попада във Великденския празничен цикъл, който отбелязва прехода сред зимата и пролетта, сред гибелта и живота. Според вярванията, на празника Цветница (Връбница), който настава след Лазаровден, " разпускат, пущат умрелите " от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, вярващите означават Лазарската задушница.
Според традиците, в навечерието на Лазаровден дамите отиват на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура (просфорка-малки пшенични хлебчета), куча (варено жито) и стомнички с вода. Освен раздаването на обредни храни, вярването за разформироване на мъртвите, поражда обичая от палене на огън по гробовете-наречен " греене на покойниците ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ