Васильовден е
Днес православната ни черква отбелязва както Обрезание Господне - признакът на завета на Авраам с Господа, по този начин и един от основоположниците на богословието свети Василий Велики.
Имен ден честват Васил, Василка, Василена, Весела, Веселина, Веселин, Вълчо.
Обрезанието е богослужение, открито в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило освен като " знак на завета " сред Бога и богоизбрания народ, само че и като отдалечен предобраз на християнското свещенодействие Кръщение (Колос. 2:11). Като щемпел на този " знак " служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като " татко на вярващите " (Рим. 4:11), Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името " Иисус ", наречено от ангела (Лука 1:31; 2:21). Пресветата Му майка принесла предписаните по Мойсеевия закон две гургулици и два гълъба, каквито се полагали на тези небогати израилтяни, които не били в положение да донесат агне или теле (Лев. 12:8).
Възпоминанието на Господнето обрезание още през ІV век било одобрено като церемониален Господен празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни. Както се вижда от едно слово на св. Амфилохий Иконийски (+ 394 г.), още през ІV век празникът Обрезание Господне бил свързан с честването на паметта на св. Василий Велики, който починал същия ден. Началото на този Господски празник отнасят към първите християнски епохи. До нас са стигнали светоотечески слова, произнасяни на този ден, като поученията на св. Григорий Нисийски, св. Амвросий Медиолански и други От V век е непокътната сказка на Туринския свещеник Максим. А Римският папа св. Григорий Велики загатва същия празник в своята книга за годишния кръг. През VІІІ век църковният песнописец Стефан Саваит написал канон за този празник, който и до момента се извършва в нашето православно свещенодействие на този ден.
Св. Василий Велики е архиепископ на Кесария, космополитен отец и преподавател на Църквата, учредител на кападокийското богословие.
Роден към 330 година в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима религия и християнски добродетели. Св. Василий приключил с отличие кесарийското учебно заведение. Тук той се срещнал с бъдещия изтъкнат църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му траяло в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати знания по философия, литература, реторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.
През 356 година той се завърнал в родината си и приел свето кръщение. Светската кариера не го привличала. Стремейки се към подвижнически живот, той подхванал странствуване в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, с цел да се запознае по-добре с монашеския живот и да откри образец за подражателство измежду тамошните отшелници. След двегодишно пътешествие св. Василий основавал монашеско общежитие наоколо до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него пристигнал и св. Григорий. Двамата се отдали на проучване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.
Този интервал е белязан от засиленото въздействие на арианската разкол, която макар осъждането й на Първия космополитен събор (365 г.), бил подсилен от светската власт и траял да смущава живота на Църквата. Св. Василий взел ефективно присъединяване в битката против арианството. През 364 година той се завърнал в Кесария, приел презвитерски ранг и станал непосредствен асистент на Кесарийския свещеник Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаместим овчар за кесарийските християни. След гибелта на еп. Евсевий те го избрали за собствен свещеник през 370 година.
С огромна безрезервност той провел основаването на благотворителен институт, като към новопостроения храм бил построен огромен комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, учебно заведение, жилища за епископа, свещениците, лекарите и чиновниците, които приютявали заболели и недъгави, извънредно небогати бездомници и сираци.
Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските разногласия със савелиани, ариани и македониани и ревниво защитавал православието, които се водели по негово време. Роден малко след Първия космополитен събор, св. Василий отдал целия си живот на теоретическото мотивиране на истината в православното богословие и съумява богословски да приготви догматичното изповядване на вярата от Втория космополитен събор (381 г.), извършен единствено две години след гибелта му. Израз на своята православна религия и богати духовни дарования, св. отец дал в творенията си, като освен това постигнал удивително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се показал като космополитен преподавател на Църквата, стремящ се да я резервира от ересите и да я укрепи и въздигне като " дирек и крепило на истината " (ср. 1Тим. 3:15).
Св. Василий въодушевено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица (в Adversus Eunomium, De Spiritu Sancto), като разяснил по какъв начин всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой персонален Ипостас с персонални отличителни свойства, само че при обща за Трите Лица природа. Св. Василий дал управление за същински християнски живот в своите отшелнически правила, тълкувал Свещеното Писание, като изключително в изясняването на Шестоднева разкрил огромните си богословски, метафизичен и естественонаучни знания, показал се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до през днешния ден под името " Василиева литургия ".
Св. Василий умрял на 1 януари 379 година едвам навършил 49 години. Паметта му се празнува от Църквата на 1 януари (14 януари остарял стил) и 30 януари (13 февруари).
Имен ден честват Васил, Василка, Василена, Весела, Веселина, Веселин, Вълчо.
Обрезанието е богослужение, открито в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило освен като " знак на завета " сред Бога и богоизбрания народ, само че и като отдалечен предобраз на християнското свещенодействие Кръщение (Колос. 2:11). Като щемпел на този " знак " служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като " татко на вярващите " (Рим. 4:11), Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името " Иисус ", наречено от ангела (Лука 1:31; 2:21). Пресветата Му майка принесла предписаните по Мойсеевия закон две гургулици и два гълъба, каквито се полагали на тези небогати израилтяни, които не били в положение да донесат агне или теле (Лев. 12:8).
Възпоминанието на Господнето обрезание още през ІV век било одобрено като церемониален Господен празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни. Както се вижда от едно слово на св. Амфилохий Иконийски (+ 394 г.), още през ІV век празникът Обрезание Господне бил свързан с честването на паметта на св. Василий Велики, който починал същия ден. Началото на този Господски празник отнасят към първите християнски епохи. До нас са стигнали светоотечески слова, произнасяни на този ден, като поученията на св. Григорий Нисийски, св. Амвросий Медиолански и други От V век е непокътната сказка на Туринския свещеник Максим. А Римският папа св. Григорий Велики загатва същия празник в своята книга за годишния кръг. През VІІІ век църковният песнописец Стефан Саваит написал канон за този празник, който и до момента се извършва в нашето православно свещенодействие на този ден.
Св. Василий Велики е архиепископ на Кесария, космополитен отец и преподавател на Църквата, учредител на кападокийското богословие.
Роден към 330 година в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима религия и християнски добродетели. Св. Василий приключил с отличие кесарийското учебно заведение. Тук той се срещнал с бъдещия изтъкнат църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му траяло в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати знания по философия, литература, реторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.
През 356 година той се завърнал в родината си и приел свето кръщение. Светската кариера не го привличала. Стремейки се към подвижнически живот, той подхванал странствуване в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, с цел да се запознае по-добре с монашеския живот и да откри образец за подражателство измежду тамошните отшелници. След двегодишно пътешествие св. Василий основавал монашеско общежитие наоколо до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него пристигнал и св. Григорий. Двамата се отдали на проучване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.
Този интервал е белязан от засиленото въздействие на арианската разкол, която макар осъждането й на Първия космополитен събор (365 г.), бил подсилен от светската власт и траял да смущава живота на Църквата. Св. Василий взел ефективно присъединяване в битката против арианството. През 364 година той се завърнал в Кесария, приел презвитерски ранг и станал непосредствен асистент на Кесарийския свещеник Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаместим овчар за кесарийските християни. След гибелта на еп. Евсевий те го избрали за собствен свещеник през 370 година.
С огромна безрезервност той провел основаването на благотворителен институт, като към новопостроения храм бил построен огромен комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, учебно заведение, жилища за епископа, свещениците, лекарите и чиновниците, които приютявали заболели и недъгави, извънредно небогати бездомници и сираци.
Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските разногласия със савелиани, ариани и македониани и ревниво защитавал православието, които се водели по негово време. Роден малко след Първия космополитен събор, св. Василий отдал целия си живот на теоретическото мотивиране на истината в православното богословие и съумява богословски да приготви догматичното изповядване на вярата от Втория космополитен събор (381 г.), извършен единствено две години след гибелта му. Израз на своята православна религия и богати духовни дарования, св. отец дал в творенията си, като освен това постигнал удивително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се показал като космополитен преподавател на Църквата, стремящ се да я резервира от ересите и да я укрепи и въздигне като " дирек и крепило на истината " (ср. 1Тим. 3:15).
Св. Василий въодушевено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица (в Adversus Eunomium, De Spiritu Sancto), като разяснил по какъв начин всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой персонален Ипостас с персонални отличителни свойства, само че при обща за Трите Лица природа. Св. Василий дал управление за същински християнски живот в своите отшелнически правила, тълкувал Свещеното Писание, като изключително в изясняването на Шестоднева разкрил огромните си богословски, метафизичен и естественонаучни знания, показал се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до през днешния ден под името " Василиева литургия ".
Св. Василий умрял на 1 януари 379 година едвам навършил 49 години. Паметта му се празнува от Църквата на 1 януари (14 януари остарял стил) и 30 януари (13 февруари).
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ