Днес почитаме паметта на Св. Игнатий Богоносец, един от най-добрите

Днес почитаме паметта на Св. Игнатий Богоносец, един от най-хубавите възпитаници на св. деятел Йоан Богослов, наименуван по този начин, тъй като носел Бог в сърцето си. По принцип Игнажден се чества на 20 декември, само че когато датата се падне в неделя, празникът се мести на 19 декември. Народът има вяра, че от този ден стартират коледните и новогодишните празници.

Според поверията този ден се счита за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от остарялата към новата година.
В някои области на България го назовават Нов ден. Другите названия на празника са Игнат и Млада година. Според християнската традиция от този ден стартират родилните страдания на Богородица. Това е интервалът, през който младите и нераждали дами, наричани " мъченици ", не работят, с цел да забременяват и раждат по-леко своите деца. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде идната ви година.

Който пристъпи пръв прага на дома, се назовава " полазник ", домакинята му дава игнатово кравайче и той сяда отпред на трапезата.
Не бива да се изнася нищо от къщата - най-много огън, плам или сол, с цел да не излезе берекетът.
Вярва се, че в случай че на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има обилие. Рано сутринта на Игнажден дамите наклаждат огъня, поставят гърне с вариво и подготвят тесто за самун. От него омесват колаци за всеки член на фамилията и един колак, който оставят за Бъдни вечер. Приготвят се и дребни гевречета ( " подкови " ), поръсени със сусам. На трапезата през днешния ден би трябвало да има фасул, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с квас, кравайчета. Днес честват всички, които носят имената - Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната и Иго.