Царската реч на Шипка: Шипка събра в епически устрем духовните сили на народа
Днес означаваме 144 години от освобождението на страната и в тази връзка публикуваме исторически материали, които всеки българин е добре да знае.
Паметникът на Шипка е открит на 26 август 1934 година, на церемонията Цар Борис III изнася тирада. Над 300 000 души вземат участие в откриването на паметника.
Царската тирада на Шипка
Ваши Високопреосвещенства, господа, братя българи
Освобождението на българския народ е най-величавият миг, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеоза на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с епохи в българската душа.
На това място преди 57 години българската орис се беше спрела в съмнение. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве, от които зависеше изхода на освободителната война. Старинната героизъм на съветското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра войска, извърши своя именит героизъм. И пред удивените погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет епохи. От „ Орлово гнездо “ блесна първият лъчезарен лъч на българската независимост.
Шипка е героичният облик на Българското възобновление. Тя събра в един епически порив мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе отдалечен път. По него е кeлията на Паисий, българската черква във „ Фенер “, лобното място на Левски, на Ботев, и черешовото топче, които символически означават преходите на неудържимия напредък на българския народ. Народните будители и апостоли на революцията, борците за българска черква и борците за българска страна работиха, всеки със средствата на своето време, само че с идентичен полет и със същата светла вяра за българското избавление.
Победоносната освободителна война, водена от съветските войски, отпред с незабравимия доблестен рицар Цар-Освободителя, блестящо увенча тоя взор на българина към независимост и национално благоденствие. Тая война бе от страна на братския съветски народ едно дело на милосърдие без различен образец в историята на народите.
Господа,
На тая светла ера от битки, на това велико дело за Освобождението и на техните дейци и герои, националната благодарност издигна тук, на това място, тоя възвишен монумент. Всеки монумент, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е единствено споменът, който живее в поколенията и ги въодушевява към героизъм. Такъв незабележим монумент би трябвало да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния героизъм на Шипка и да го предадем на нашите потомци.
Пред лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи сред нас, и пред невидимите гробове на славно починалите, дано кажем, че свето ще пазим техния спомен. На живите дано кажем: „ Бъдете горди: вашият образец постоянно ще въодушевева българските сърца “. А на падналите в битката да кажем: „ Спете умерено. Вашите завещания няма да бъдат забравени! “
С тия усеща на разчувствана респект, с които у всеки българин е обвързвана неделимо и почитта към братския съветски народ и към съветските герои и ветерани от Освободителната война, аз се преклонявам надълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение и, от името на българския народ, откривам тоя монумент и го предавам на грядущите генерации за наставление, безконечна популярност и благодарност.
Да живее България! Ура!
В. „ Мир “, понеделник, 27 август 1934 год.
Архивна сбирка на Централната библиотека на Българска академия на науките
